Хедър Греъм
Дъщерята на огъня (15)

Четиринадесета глава

Фалън не помнеше какво й каза Аларик. До съзнанието й достигна единствено вестта за смъртта на баща й и сякаш кама я прободе в сърцето.

Заведоха я в Хейстингс и я сложиха в гола, студена стая. Трябваше да чака, но какво и колко време — не знаеше.

Навън, в предверието няколко души разговаряха за смъртта на Харалд. Идваше й да си запуши ушите, но не го стори. Защото трябваше да узнае истината.

— Стрелата го е улучила точно в окото.

— А после четирима от нашите рицари са го насекли на парчета.

— Казват, че единият от тях бил самият Уилям.

— Може, не знам. Обаче все още търсят трупа на Харалд.

Вратата на стаята се отвори и влезе дебела жена. Тя преряза въжетата, с които бе вързана Фалън и я изправи на крака.

— Allez! Allez! Ти идва с мен! — разпореди се тя грубо. Жената я повлече след себе си. Двете напуснаха крепостта и влязоха в съседната сграда. Минаха покрай големи ведра, в които киснеше пране, встрани от тях готвачи приготвяха ядене на огромни огньове. Нима щяха да я оставят да работи като робиня в кухнята? Всъщност сега вече нищо не я вълнуваше. Може пък така да забрави по-лесно смъртта на баща си.

Спряха пред високо корито с димяща вода. Жената показа с недвусмислен жест, че трябва да се изкъпе. Тази дебела вещица сигурно си бе загубила ума. Да я сварят ли искаха тези варвари? И след това да я изядат в чест на победата?

Ненадейно дебеланата й пъхна голям калъп сапун в ръцете. Фалън поклати глава в знак на несъгласие. Явно щеше да стане жертва на някой насилник — нека тогава да я вземе такава, каквато е.

— Non! — изкрещя тя. — По дяволите, тлъста, норманска курво! Не искам, разбра ли?

Наруганата я изгледа удивена в продължение на няколко секунди и накрая осъзна, че Фалън владее френския език с всичките му нюанси. Тя се овладя и изсвири пронизително с уста. Дотичаха още няколко жени, повалиха Фалън на пода и я разсъблякоха въпреки отчаяната й съпротива. Завлякоха я за косите до коритото и я хвърлиха през глава в горещата вода. Поруменяла от срам, тя се остави да й изтрият тялото и да измият косата й. После една от жените й подхвърли бяла риза и една също така бяла рокля от коприна. Вчесаха й косите и намазаха врата и раменете й с парфюм. Погледът й обиколи разхвърляните наоколо кухненски ножове и през ума й мина да се самоубие с някой от тях. Но още в следващия миг се наруга наум. Как може да е такава страхливка! Да, кралят бе мъртъв, но Англия съвсем не бе поробена. Все още можеше да се спаси отечеството. Всичко зависеше от това, дали ще може да се добере бързо до северната част на страната, където бяха братята й. Като дъщеря на Харалд тя бе длъжна да остане жива и да издържи до горчивия край — така, както бе сторил той.

— Allez!

Фалън изгледа остро дебеланата и се изправи. Наметнаха й дебела мантия, след което се принуди да последва жената. Минавайки покрай масите на готвачите Фалън прибра незабелязано един от ножовете и го скри бързо в гънките на мантията.

На полето извън крепостта горяха многобройни огньове, до които изморените войни разговаряха и се смееха. Дебеланата я бутна в една от палатките, дръпна мантията и я пъхна в ръцете й.

Фалън се запрепъва във вътрешността на палатката. Три свещи горяха върху забити в земята железни пръти. На една ниска маса видя сребърна кана с вино, а до нея лежеше пресен дъхав хляб, както и печено месо. Отстрани бе приготвено широко легло, покрито с фини ленени завивки.

Очите й се разшириха от ужас, когато осъзна с каква цел е доведена на това място. През тялото й премина студена тръпка и тя си спомни страховитите истории, които се разказваха за норманите. След стъпването им на английска земя те опожарявали къщи, изклали добитъка, убивали мъжете и озлочестявали жените.

Тук обаче случаят бе друг. Някой бе положил невероятни усилия да спечели благоразположението й. Изкъпаха я, парфюмираха я, храна и вино имаше в изобилие, а леглото не оставяше никакво съмнение какво щеше да се случи в него.

Не допускаше, че Аларик е измислил всичко това, тъй като не отговаряше на характера му. Кой тогава? Нима графът я е подарил някому? Както се подарява благородна кобила или ловджийска хрътка? Кой ли нормански рицар щеше да се появи, за да поиска възнаграждение за храбростта си?

В този миг в палатката пристъпи някакъв великан, който й се усмихна стеснително. Косата и брадата му бяха накъдрени и й се стори, че вече го е виждала някъде. Къде? Кога? С кого? Не можа да си спомни.

Той я поздрави на родния й език и се извини, че не го знае достатъчно добре. После с треперещи пръсти наля вино в една чаша и й я подаде. С рязък, гневен замах тя изби чашата от ръцете му. Той се наведе смирено, вдигна я и я напълни отново.

— Аз съм ваш приятел, принцесо. Името ми е Фалстаф. Възхищавам ви се повече от всяка друга жена на този свят.

Говореше толкова благо и почтително, че накрая тя прие виното и го изпи на един дъх. Погледът му се спря възхитен на женствените й форми, който се открояваха ясно изпод тънката, прозрачна материя на роклята.

— Ще се оженя за вас — рече той внезапно.

— Сър, аз никога няма да се омъжа за вас!

— Моля ви, милейди! Та аз съвсем не искам да ви причиня болка.

— Ако наистина ме обичате толкова много, пуснете ме да си вървя — прошепна тя.

— Не мога.

— И защо не можете?

— Защото Уилям собственоръчно ще набие на кол този, който ви пусне — отвърна той с тъжен, безпомощен поглед. — Има и още нещо… навсякъде странстват жестоки наемници и може да станете жертва на тяхната похот.

— Не и ако стигна навреме при сънародниците си.

Фалстаф приседна до нея и я погали по страната.

— Обикнете ме, принцесо, и ще ви защищавам докато съм жив.

Лицето му се приближи към нейното, за да я целуне, ръката му несръчно се протегна към гърдите й. Тя скочи ужасена от мястото си, но той се оказа учудващо пъргав за гигантския си ръст и я притисна в тънката стена на палатката.

— Не ме докосвайте — извика тя. — Моля ви.

Ръката й стисна дръжката на ножа.

— Трябва — изпъшка той и пристъпи към нея.

Не искаше да го убива. Колкото и да мразеше норманите, не беше в нейната природа да убива, когото и да било.

— Моля ви, принцесо, не се съпротивлявайте — помоли я той и протегна ръка.

Тя извади бързо ножа от гънките на мантията и го удари светкавично. Очите на Фалстаф се разшириха, той се хвана с две ръце за корема и изрева от болка.

В палатката нахлуха стражите и се вторачиха слисани в гърчещия се на земята колос.

— Отивам да доведа графа — извика един от тях и изтича от палатката.

Фалън се притисна с гръб към чергилото, неспособна да мръдне от мястото си.

След няколко минути в палатката влетя Аларик. Вече не носеше доспехи, но мечът му висеше на пояса. Отправи й къс поглед, изпълнен с омраза и коленичи до приятеля си. Повдигна ризата му и веднага откри под лявото ребро раната, от която струеше кръв.

Чу го как извика поста и се разпореди да изнесат стенещия Фалстаф и да издирят най-добрите лекари на дука. Забеляза присъствието й, едва когато останаха сами в палатката. В очите му пламтеше ненавист и той едва се сдържаше да не я удуши със собствените си ръце.

— Вие сте убийца! — изрева той в лицето й.

— Не съм искала да го убивам. Той сам си е виновен. Аз просто се защищавах.

— Та той ви се възхищаваше, боготвореше ви, обичаше ви.

— Трябваше да стои по-далеч от мен.

— И защо, моля? Та вие сте негова собственост!

Как се е осмелил да я подарява! Само допреди няколко часа всички посрещаха дъщерята на Харалд с безгранична почит и нито един мъж не се одързостяваше дори да я докосне. А сега? Превърнаха я в някакъв предмет, който можеш да подаряваш ей така!

Фалън вирна брадичка. Да имаше как, би го убила на място.

— Аз съм кралска дъщеря, английска принцеса и следователно не мога да бъда ничия собственост!

Той пристъпи заплашително към нея.

— Вие сте моя собственост. А със собствеността си мога да правя каквото си поискам. Защо тогава да не ви подаря на Фалстаф, който буквално се топи от любов по вас?

— Вие нямате право нито да ме задържате, нито да ме подарявате. Защото, както ви казах, не съм собственост на никого. А още по-малко пък на норманин, и то незаконороден.

Фалън почувства, че силите й я напускат. Зад нея бе най-страшният ден в живота й. Бе крайно изтощена и тъгуваше безмерно по баща си. Понечи да се разплаче, но се овладя навреме — не биваше да проявява слабост пред този мъж. Беше се заклела никога да не свежда глава пред норманин. Но в този миг й се прииска да падне на колене и той да я утеши, че случилото се през деня е било само кошмарен сън и нищо повече. Преодоля замайването и внезапно осъзна, че все още държи окървавения нож. Ръката й се стрелна от само себе си във въздуха и…

Аларик реагира инстинктивно, като животно. Пресрещна ръката й, удари я и оръжието издрънча на земята. Пръстите му сграбчиха косите й и с ругатни я запокити на леглото, тъй грижливо подредено от Фалстаф. Тя се опита да се съпротивява и ноктите й раздраха кожата му. Но той беше по-силният. Хвърли се върху нея и тялото му я покри.

— Молете се за живота си, Фалън. Това е последната ви възможност.

Нима този празноглавец си въобразяваше, че една кралска дъщеря ще моли за живота си? Изплю се отвратена в лицето му.

Той само се ухили и разкъса тънката рокля. Гледаше го ужасена как разкопчава колана и сваля туниката си. В очите му съзря огромна, нажежена омраза. Той разтвори брутално коленете й и тялото му тежко се стовари между нейните бедра.

— Е, Фалън? Променихте ли решението си? Сега ще помолите ли за пощада?

— Не… дори това да ми струва живота!

Усещаше плътта му с всички фибри на тялото си. Мускулестите му ръце, бедрата му, притиснати в нейните. В очите му пламтеше необуздана страст и тя се опита да го изблъска. Заизвива се с всички сили, за да се отскубне от това интимно докосване на телата, чиито последствия тя нито желаеше, нито познаваше. Внезапно почувства, че сърцето й ускорява ритъма си и плътта й се възбужда.

— Не, Аларик, моля те… недей… — прошепна тя безпомощно.

Лицето му сякаш застина и той се откъсна от нея. Тя остана да лежи неподвижно, а погледът й застина в чергилото над нея. Защо я е подарил на Фалстаф? Какво ли е целял?

— Как можахте да ме подарите на друг човек? — изтръгна се от устата й.

Той само я изгледа мълчаливо. В сивите му очи не бе изписано никакво чувство. Не бе сигурна дали изобщо е разбрал въпроса й. Продължаваше да лежи неподвижна, разчитайки, че той ще я забрави под себе си. Отчаяно се опита да си припомни, че мъжът, легнал между бедрата й е приятелят на нейния баща, цел на провокациите й в детството и неин спасител. Разрида се безгласно.

Ненадейно той се изправи и тя посегна към завивката, за да прикрие голотата си. Започна да следи уплашено всяко негово движение. Той се наведе и вдигна ножа, с който бе опитала да убие двама мъже. По устните му пропълзя противна усмивка.

— Вие си мислите, че сте в правото си да убиете клетия Фалстаф, само защото, видите ли, се е одързостил да докосне вас, принцесата на Англия. А сега ме изслушайте внимателно. От днес нататък може във всеки един момент да се превърнете в наложница на едно норманско копеле. Защото сте моя собственост и ще правите каквото аз поискам. И още нещо — забравете начаса фините обноски и надменното си държане. Защото Харалд Годуин е мъртъв, а ние, норманите, сме бъдещите владетели на Англия.

В очите й избликнаха сълзи на безпомощна ярост. Той предусети, че се готви да го удари, защото хвана ръката й още във въздуха.

— Фалън — започна той меко и седна до нея. — Съжалявам искрено за смъртта на баща ви. Познавах го добре, беше смел мъж.

Взе я в прегръдките си и я залюля като дете. Продължи да й говори успокоително, а гласът му бе благ и изпълнен със съчувствие. Наведе се над нея и избърса сълзите в очите й. После я целуна по челото, погали косите й, нашепвайки утешителни слова. Устните му докоснаха нейните клепки, а след това и устните й. Целувката му бе топла и нежна, целувка на приятел. Усещаше в душата си, че този мъж искрено скърби за Харалд, краля на саксите и общата скръб ги свързва дълбоко. Тя, която в никакъв случай не би преклонила глава пред насилието, усети как сърцето й се разтапя от копнеж по утеха и любов. Ръцете й сякаш от само себе си обвиха неговия врат и игриво се плъзнаха по черната му коса. Почувства топлота и закрила в обятията му и притвори очи, пленничка на нежните му милувки.

Ръката му се плъзна по разголената й гръд и когато запретна тънката рокля над бедрата й и легна между широко разтворените й колене, тя забрави целия ужас, забрави дори себе си. Сладостна вълна заля плътта й както морските вълни брега. Животворни сокове пронизаха тялото й и я обзе необуздано желание. Почувства как всичко в нея зейва, пламти и отеква в утробата й като древен зов. Завърна се в действителността в мига, в който копието на война проникна дълбоко, дълбоко в нея. Усети остро пробождане и през ума й мина, че я е превърнал в норманска курва. Изпищя силно и понечи да се отскубне. Но напразно. Той вече облада плътта й.

— Аларик! Боли!

— Не се бой… ще мине веднага — прошепна той.

Неговият език се заби в устата й, а копието му — в нейния скут. Вече нямаше връщане назад. Двамата се сляха в неделимо цяло — тя стана част от него, той се превърна в част от нея. Движенията на телата им последваха ритъма на страстта. Почувства как я облива неизказана наслада, изохка и се вкопчи в него. Долови пъшкането му, веднага след това той изстена продължително и дрезгаво и падна тежко върху й. Семето се изля в утробата й и всичко в нея потрепери. Окъпан в пот той остана да лежи мълчаливо върху тялото й.

— И двамата знаехме, че това ще се случи някой ден, нали, Фалън? — попита я той с нагла усмивка, когато погледите им се срещнаха.

Думите му я шибнаха като камшик. До съзнанието й бавно достигна прозрението, че се погаврил с нея като с най-долна пачавра. И най-лошото от всичко бе, че изпита с него безкрайна наслада. Как се осмеляваше този мъж да я унижава по този начин? Сълзи на ярост бликнаха в очите й и без до мисли тя заби нокти в лицето му.

— Благодаря за тази тъй прекрасна вечер, принцесо — рече той.

Безчувствеността му направо я влуди. Против волята й от дясното око се отдели самотна сълза, която той избърса почти нежно. В този момент изобщо не разбираше поведението му.

— Вие не оказахте никаква съпротива, Фалън.

Напълно объркана, тя призна пред себе си, че той казва истината. Защо я измъчваше по този начин?

— Мразя ви, Аларик!

И тя наистина го мразеше. Както мразеше и себе си. Отдаде му се доброволно. Макар и да й бе неприятел, тя изпита огромна наслада и не можеше да си го прости.

— Мразя ви — повтори тя по-тихо.

— Ако искате, можете дори да си втълпите, че съм ви насилил. Трябва да разберете едно нещо — аз съм победителят и си взех онова, което ми се полага по право. Клетият Фалстаф е влюбен във вас, аз обаче — не! Защото ви познавам прекалено добре. Темперамента ви, жалките ви номера. Само един господ знае колко пъти съм се сблъсквал с тях.

Не, никога нямаше да си втълпи, че я е насилил. Просто той я победи — и на бойното поле, и в леглото.

Аларик отпусна ръце и се загледа остро в нея. Прииска й се да го удари, но погледът му подсказваше, че е нащрек.

После той се изправи, оправи бавно и отпуснато дрехите си и продума със заплашителен тон:

— И не забравяйте, мила моя, че според английските закони ми принадлежите изцяло. Особено пък сега!

Какво си въобразява този самоуверен негодник? Как така ще се държи с нея като с престъпничка?

— Вие убихте човек, е… поне се опитахте. Заради вас трябва да се лиша от услугите на Фалстаф. Бог ми е свидетел, той ми е по-необходим от вас. Макар иначе да бяхте очарователна.

Низостта му я вбеси дотолкова, че дори и не се опита да овладее чувствата си. Понечи да го перне през лицето, но той пресрещна ловко ръката й и я тласна обратно върху завивката.

— Я се дръжте прилично, мила моя — изрече той заплашително.

— Копеле!

— Гледам ви и си мисля, че за убийца имате голям късмет. За наказание ще бъдете моя робиня. Признайте, че можеше да ви се случат и по-лоши неща. Знам, знам, не искате да се подчинявате никому… но се боя, че просто нямате друг избор.

— Грешите, копеле такова! Нито вие, нито пък вашият дук можете да ми заповядвате!

Той я привлече към себе си и впи поглед в очите й. Времето сякаш спря. После я пусна рязко.

— Война ли ми обявявате, Фалън?

Препаса меча си и излезе бързо от палатката. Не я погледна изобщо. Чу го как нарежда на стражите да я оковат във вериги, ако се опита да избяга.

Погледът й падна върху ленената завивка, по която ясно личаха следите на случилото се и заплака без всякакви задръжки. Кралят на саксите бе мъртъв, Англия загиваше, а и тя изгуби невинността и достойнството си… И всичко това в един-единствен ден!