Ан Ейвъри
Дъщерята на разбойника (16)

16

Лизи не знаеше кога се е смъкнала от креслото. Не знаеше дали това е неразумно, дали е мъдро или е най-опасното нещо, което някога е правила.

Джон пусна пръстите й и я хвана под мишница, докато й помагаше да се спусне при него. Беше опрял едното си коляно на пода и кракът му се възправяше като стена край нея, здрав, солиден, вдъхващ сила и увереност. Тя опря ръка на бедрото му, за да не падне, и почувства как мускулите му се свиват, за да поемат тежестта й. Докато коленичеше пред него, полата й се изду и после се изпъна под нея.

— Лизи — изрече той.

Името й никога не бе звучало по-нежно.

Тя искаше да го докосне, да прокара пръсти по ясните очертания на челото, носа и брадата му, да отметне косата му, която закриваше бузата и челюстта. Искаше да докосне шията му, там, където туптеше пулсът му над фината бяла якичка.

Не можеше да се помръдне, не можеше да го пусне… и не смееше да се освободи от него.

Джон пръв наруши магията, която ги бе обгърнала. Той пусна ръката й и обхвана деликатната извивка на талията, после пръстите му нежно и властно се плъзнаха по гърба й. Свободната му ръка се осмели да отиде там, където тя не бе посмяла — върхът на пръста му нежно очерта овала на лицето й.

Погледът му следваше пътя на пръста, но гъстите му мигли засенчваха очите. Беше напрегнат, съсредоточен, сякаш пазеше равновесие в тази малка точка на допира помежду им. Когато пръстът му докосна леко пълните очертания на долната й устна, тя чу лекото му бързо вдишване, сякаш бе забравил как се издишва.

Пръстите на Лизи се вкопчиха още по-силно в бедрото му и тя несъзнателно се наведе към него. Отвори уста и леко захапа пръста му с бързо смучещо движение, което го накара отново да затаи дъх. После го отпусна, но подаде леко език и докосна с крайчето върха на пръста му, после продължи по ръба на дланта, обикаляйки така с нежно докосване на езика цялата му китка.

Неговата кожа бе твърда, китката силна, със здрави кости и сухожилия и позлатена от слънцето кожа, но пръстите му трепереха, когато Лизи облизваше вътрешната повърхност на дланта му и когато положи нежна целувка там, където преди това бе минал езикът й.

— Вещица — прошепна той, но това бе благословия, а не проклятие. — Не съм знаел…

Той спря, преди да издаде тайните си, и я привлече към себе си, огъвайки я назад, като я притискаше до бедрото си така, че тя бе принудена да се прилепи до него, докато той търсеше устните й за целувка.

Целувката доведе до втора, трета, последва като че ли безкраен поток от целувки, прекъсвани от нежен шепот, тихи въздишки и неразбираеми думи, отлитащи в топлината и мекото припукване на огъня.

Целувките заляха Лизи, плъпнаха по шията й и се разбиха в ръба на нагръдника й, стигайки до обърнатата яка на роклята. Еднодневната му брада бодеше кожата й грубо и странно еротично. С нетърпеливи ръце той разкопча нагръдника й и го хвърли настрана, за да положи още горещи целувки, да очертае по кожата й още линии, дъги и вихрушки с върха на езика си.

Тогава Джон внезапно спря и я изправи, сложил ръце на раменете й, а нетрепващият му разгорещен поглед се впи в лицето й. Тя виждаше как вената на шията му пулсира, усети как гърдите му мощно се повдигат и спадат, усещаше как неотклонно я държи на разстояние от себе си.

Лизи се опита да протестира, но той притисна пръст към устните й, за да я накара да замлъкне.

— Почакай — каза той, — почакай. Имаме цяла нощ пред себе си. Почакай.

Единственият й отговор бе един безмълвен, несигурен поглед.

Той й отправи своята нежна разбираща усмивка, която, вместо да я успокои, накара сърцето й бясно да се разтупти.

Бавно, хладнокръвно, сякаш вкусвайки всяко просто движение, той разкопча и развърза корсажа на роклята й, след това долната риза, докато всичките й дрехи се свлякоха до кръста, меки пластове от лен и вълна, които покриваха гърдите й, но разкриваха меката й плът и позволяваха погледът му да се плъзне чак до талията и нежната заобленост на корема.

Очите му отново проследиха пръста, който се плъзгаше по линиите на тялото й от ключицата по гръдната кост чак до нежната ямка на пъпа и заоблената мекота на корема, спусна се дотам, където още не можеше да стигне, понеже пътят му бе препречен от все още закопчаните поли и фусти. Той пъхна ръка под напластения плат, дланите му започнаха да галят кожата й, а пръстите прилягаха нежно към извивките на тялото й.

Тя усещаше как топлата му кожа се допира до нейната, но потръпна и почувства как зърната на гърдите й набъбват, докато ръцете му бавно се качваха нагоре, проследявайки твърдостта на ребрата й, и се извиват като купи, за да поемат тежестта на гърдите й. Той докосна леко с палци върховете на зърната й и това я накара да си поеме дълбоко дъх.

— Какво…

— Шшт — отвърна той и гласът му бе така мек, както и допирът.

Пръстите му се впиваха в плътта й, докато дланите нежно обхващаха и повдигаха гърдите й. Тя изстена и се изви на дъга към него, докато ръцете му се качваха нагоре, оставяйки гърдите, и стигнаха до основата на шията й, после се плъзнаха по раменете и надолу по ръцете, свличайки дрехите й, докато накрая тя остана гола пред отблясъците на огъня и замъгления му смарагдов поглед.

— Толкова си хубава.

Тя едва дочу прошепнатите думи, толкова тихи бяха те.

Той наведе глава и положи лека целувка над гърдите й, после една по-надолу, още по-надолу и така, докато устата му достигна зърното. Тогава той внезапно го обхвана с уста и го засмука.

Лизи извика, разтърсена от избликналата в тялото й топлина, която я обхвана цялата. Тя се опита да посегне към него, но осъзна, че ръцете й са притиснати от смъкнатите дрехи. Изстена, опитвайки се едновременно да го отблъсне и да го притегли към себе си.

Но сега, когато ръцете му отново тръгнаха нагоре, той не спря на раменете й, а последва линията на шията й и накрая пръстите му се заплетоха в косата й.

— Ела насам, Лизи. Ето така — каза той, като я привлече нежно към себе си, полагайки главата й върху рамото си.

Тя отпусна чело на рамото му, едновременно негова мъчителка и пленница. Миризмата му подразни ноздрите й, близка и същевременно тъй възбуждаща.

Също така бавно и хладнокръвно, както я бе съблякъл, той започна да вади фуркетите от косата й и да разпуска тежките къдри.

— Коприна. Косата ти е като коприна — каза той със затаен дъх, повдигна един голям кичур и внимателно го разстла върху голото й рамо.

Кичурът подразни голата кожа на Лизи. Джон едва я докосваше, но тя болезнено силно чувстваше всяко негово движение, начина, по който пръстите му галеха косата й, начина, по който се заравяха сред тежките й къдри, повдигаха ги и ги отпускаха, за да се разпилеят свободно по гърба й. Съвършено мъчение, докато в тялото й се разгаряше огън.

Той все още се занимаваше с последния забоден кичур, когато тя внезапно се отдръпна от него, тъй като не можеше да издържа повече. Люшна се назад, опитвайки се несръчно да освободи ръцете си от дрехите, които не й позволяваха да мръдне. В бързината само влоши още повече нещата, но когато той посегна да й помогне, Лизи отскочи назад, изпаднала във внезапна паника от безпомощността си.

Каква беше тази лудост, толкова лесно да се предаде под ласките му? Каква беше неговата тайна, че така лесно бе успял да я превърне в безпомощно създание, което се подчинява на заповедите му, без да задава въпроси, и трепери от допира му.

Лизи извика гневно, когато, без да обръща внимание на шевовете, които се пукаха под напора й, успя да освободи едната си ръка и след това измъкна другата от сковаващия я ръкав. Когато най-накрая вдигна глава, за да срещне погледа му, бе зашеметена, замаяна от чувствата, които бушуваха в нея.

Той я гледаше, разперил лакти и подпрял ръце на бедрата си. Златистата светлина на огъня зад него очертаваше силуета му и тя го виждаше смел, силен и уверен в себе си. Но когато го погледна в лицето, вместо надменната самоувереност, която очакваше да види, Лизи съзря израз на смайване и учудено възхищение, което я развълнува повече от милувките му.

Дъхът й спря някъде дълбоко в гърдите, близо до сърцето.

Не беше сигурна какво е очаквала, че ще почувства. Възбуда. Срам може би. Любопитство. Притеснение със сигурност. И гняв към себе си, срещу това, че прекалено лесно се бе подчинила на изкушенията, които той й предлагаше.

Но не беше очаквала това тържествуващо смайване и внезапно избликналото усещане за сила.

Тя го беше покорила! Не с аргументи или след сблъсък на волите, а с помощта на дара, който не бе знаела, че притежава — да бъде желана.

Лизи въздъхна от възхищение. Той беше по-едър, по-силен и много по-мощен от нея. Той бе заповядвал и тя, разтърсена от буйните чувства, нахлули в нея, се бе подчинявала. Той бе вземал и тя го бе оставила да взема — но въпреки всичко тя бе победителят, а той победеният.

Една целувка, бе казал гласът.

По-скоро хиляди, и докосването на Джон, и неговата разхубавена благоговееща сила — всичко това, и безценният дар на неговата любов я бяха направили цялостна.

С решимост, която само преди няколко мига би я стреснала, Лизи се изправи гордо, усещайки невероятно силно топлината вътре в себе си и почти болезненото стягане в гърдите. Никога преди не бе целувала друг мъж, но усещаше една рядка и незаменима увереност в себе си, която изведнъж я направи смела.

Джон бе разпуснал косата й, така че тя падаше като непроницаема завеса пред лицето й, но сега Лизи бавно и предизвикателно я събра, после гордо я отхвърли назад през рамо.

Той се олюля назад, сякаш го бе ударила, и си пое несигурно дъх. Лизи се усмихна предизвикателно.

Вече сигурна в себе си и в него, тя втренчи поглед в очите му, докато внимателно охлабваше останалите кукички и връзки, които държаха дрехите около талията й. Немигащият му поглед се бе вторачил в ръцете й и в бавното меко падане на дрехите.

Тя не направи усилие да стане, така както бе коленичила пред него, просто избутваше настрана тежките ярдове от вълна и лен, които образуваха гнездо наоколо й, покриващо коленете и стъпалата, но откриващо горния край на обикновените й практични чорапи и нейните обикновени практични жартиери… и черното къдраво валмо точно там, където се сливаха бедрата й.

Все още на колене, тя се изправи и се наведе към него. Тежките й гърди се полюшнаха от движението, болезнено напрегнати. Очите му учудено се плъзнаха по лицето й, после слязоха надолу.

Тя отново положи ръка на бедрото на Джон, но този път той изстена. Изпусна една дълга въздишка, затвори очи и победен, отметна глава назад.

Лизи се приближи, докато можеше вече съвсем ясно да вижда как се движат мускулите на челюстта му, как бързо и неравномерно бие пулсът отстрани на шията му. Тя се наведе и леко притисна устни към вената.

Той преглътна конвулсивно.

— Проклета да си — изрече Джон ниско и яростно, все още със затворени очи. — Казах ти, че си вещица.

Тя се засмя и започна да развързва ленената връзка около шията му.

 

Проклет да бъде опитът. Девойката бе девствена, но пламтеше яростно и ослепително, по-силно от огъня зад гърба му.

Джон се насили да задържи очите си затворени, докато тя развързваше връзката, после яката на ризата и започна да откопчава копчетата на жилетката му. Той искаше да я наблюдава, искаше да я изпие като силно тежко вино, да вкусва всяка капка, но не се осмели. Ако отвореше очи сега, както е застанала така пред него, гола и величествена…

Той си пое дъх, когато ръцете й се плъзнаха надолу по корема и нагоре по гърдите, после бавно го изпусна, докато тя разкопчаваше копчетата на ризата му.

Никога жена не беше го събличала преди. Не и по този начин. Беше толкова вълнуващо и невероятно еротично преживяване. Лекото подръпване, докато тя преодоляваше съпротивата на непослушните копчета, тихото прошумоляване на косата й, която падаше от раменете й, и нежният аромат на треви и рози, който издаваха тежките кичури, само обогатяваха още повече чувственото вълшебство на този миг.

Когато тя откопча последното копче на ризата му и плъзна ръце под нея, топла плът до топла плът, Джон отвори широко очи.

Лизи му се усмихна, лицето й бе оживено и блестящо в светлината на огъня.

— Чудех се дали не си заспал.

Ето на, помисли си той, какво означава да си държиш очите затворени. Виждайки я така без никакви дрехи, обгърната в златиста светлина и черна коприна, помисли, че такава гледка навярно бе накарала сърцето на всеки мъж да спре.

От друга страна, съществуваха хиляди по-лоши начини да умре.

Той отметна назад косата, която бе паднала и закриваше лицето й. Ръката му потрепна от усилието да се овладее.

— А аз си помислих дали не сънувам, без да го знам.

— Сънуваше ли?

— Да съм сънувал? Това? — Той докосна нежно устните й, наслаждавайки се на топлия й дъх, който парна кожата му. — Хиляди пъти.

Джон почти усети как кръвта нахлува в лицето й, докато тя се изчервяваше… и почти избухна от топлината, която нейното изчервяване породи у него.

— Проклятие — каза той и изведнъж седна на пода. — Помогни ми да си събуя ботушите… веднага!

— Какво?

— Помогни ми да си събуя ботушите, Лизи, или се заклевам, че ще те взема, с панталон, ботуши, палто и всичко останало, още тук, на пода.

Тя отвори уста, после премига, отметна назад глава и се разсмя триумфално.

 

Когато Лизи започна да съблича Джон, тя се впусна в бавно мъчително пътуване, за да опознае неизвестни територии. Но към края то се превърна в задъхано, замаяно, отчаяно препускане към желанието.

Докато Лизи издърпваше ботушите му, той събличаше палтото, жилетката, ризата и долната риза, после рязко дръпна копчетата на панталона си. Когато се освободи от ботушите, той скочи на крака, смъкна панталоните и бельото и ги хвърли настрана. Чорапите му хвръкнаха във въздуха, трябваше да посегне и да хване единия, преди да е паднал върху горящата свещ.

Лизи остана коленичила сред разхвърлените си дрехи с развързана коса и чорапи с жартиери, които единствено прикриваха голотата й. Дори да искаше да помръдне, не би могла да го стори. Бе толкова омаяна от искрящата мъжка красота, която се появи пред очите й.

Нямаше никакво значение, че се бе съблякъл така припряно. Гол и възбуден, той беше… великолепен. Като рисунките на древногръцките статуи — съвършено изваян, с красиви мускули, които излъчваха трептяща жизненост.

Това не се отнасяше само до смущаващия обект, който стърчеше от тялото му, макар че и той сам по себе си бе достатъчен да я остави безмълвна и бездиханна поне една цяла седмица.

През ума й преминаха всички думи, с които някога бе чувала, че го наричат. Повечето от тях бяха вулгарни, всички бяха ярко описателни… но никоя не предаваше надменната гордост на звяра.

Джон остана за миг така като озадачаваща фигура, изрязана от плът, светлина и топлина, после протегна ръка и я накара да стане на крака.

Вместо да я прегърне, той коленичи пред краката й и развърза първо единия жартиер, после другия. Тогава започна да обсипва с целувки вътрешната повърхност на краката й, докато навиваше надолу чорапите, инч след инч, бавно и мъчително.

Лизи изстена и вплете пръсти в косата му, за да не падне. Точно когато мислеше, че няма да издържи повече, той хвърли настрана последния чорап, вдигна я на ръце и я отнесе в широкото легло, което ги очакваше в дъното на стаята.

Бе забравила грейката между чаршафите. Джон направи от завивките палатка, така че тя да се сгуши там на топло. После отмести увитата във фланелен плат грейка и я махна, преди да се гмурне при Лизи. Тежките завивки излъчваха горещо ухание на лавандула и ги обгърнаха успокоително с тежестта и топлината си.

Лизи потрепери от допира му. Доскорошната й увереност я бе напуснала сега, когато двамата бяха голи и толкова близо един до друг. Възбуденият му член се бе опрял във вътрешната страна на бедрото й и я измъчваше с кадифената си топлина.

— Лизи? — Дъхът му сгря бузата й. — Всичко е наред. — Ръката му се плъзна нагоре по тялото й и леко докосна гърдата. — Вярвай ми.

Тогава устата му потърси нейната, а ръката му потърси гърдите й, и топлината повторно избухна в нея, докато той отново се впусна в едно дълго, бавно пътешествие, отново започна да я опознава, да я целува, засмуква и поглажда. И отново да я докосва…

Докосна я… там и тя се сви, трепвайки под напора на силата му.

Той я пожела и се сля с нея.

Потрепващата оранжево-жълта светлина, която танцуваше по тавана, изпълни всичко пред очите й, докато той се движеше в нея, отнасяйки я… някъде. Някъде далеч от всичко, което си бе мечтала да бъде. Отнасяше я отначало леко, бавно, след това по-бързо, по-силно, докато тя се почуди дали няма сама да се разпадне от яростната му забързаност.

И тогава устата й се отвори в безмълвен вик, когато я овладя нова сила, надвиваща сетивата й, докато се почувства сляпа, глуха и няма. Тялото й се извиваше на дъга, притиснато в неговото, трепереше и се разтърсваше, докато той я държеше здраво и проникваше дълбоко, все по-дълбоко… и неизмеримо я желаеше.

 

Погледът му бе замъглен, но виждаше ясно едно — лицето на Лизи на възглавницата под него, оживено от страст, грейнало от смайване.

Лизи. Неговата Лизи. Сладката, яростната, красивата Лизи. Негова да я обича и пази, и гледа завинаги.

Завинаги.

И той избухна в мига на освобождаването си.

 

Огънят бавно гаснеше. Дишането й бавно се успокояваше и сърцето й започна да бие по-бавно, докато той я галеше нежно и я целуваше, и й шепнеше на ухото успокоителни думи.

Тя се сви в неговата топлина и в ума и пробягнаха неясни мисли, какво ли ще е да прекарва всичките нощи, които й оставаха, като тази, сигурна и стоплена, под закрилата на тялото му.

Сигурна и стоплена… и обичана.

Думите се стопяваха в затихващите и мисли като мъгла, ставаха все по-слаби, и по-слаби, докато напълно изчезнаха.

И тогава тя заспа.

* * *

Огънят догаряше в танцуващи пламъчета, свещите капеха восъчните си сълзи и една след друга угасваха. Едва тогава Джон се измъкна тихо от леглото на Лизи. Прокрадна се през стаята, потръпвайки от студения въздух, разбута гаснещия огън, за да види в светлината му къде си е захвърлил дрехите. Когато се облече и обу напълно прилично, събра дрехите на Лизи, една по една, и ги сложи на креслото й. Долови уханието й, издъхващо се от тежките дипли на плата, мъчително интимно.

Почти се изкушаваше да се върне в леглото й, да се гмурне при нея, за да бъде там, когато тя се събуди на сутринта. Но не се осмели.

Да затвори вратата на спалнята й след себе си, бе най-трудното, което някога бе правил в живота си.

Поне сега знаеше как иска да изглежда животът отсега нататък до края — прошепнати тайни пред огъня и яростна, страстна любов, и да заспива с Лизи до себе си. Всичко това, и останалото, което едва сега започваше да долавя.

Напук на всичко, той нямаше да се откаже от Лизи. Дори и ако се наложи да остане в Англия и цял живот да поднася бира на местните пияници.

Това едва ли щеше да му се наложи. Лизи можеше да го отрича, но той бе узрял за авантюра точно както тя бе узряла за любов, а нямаше да остави такъв сочен плод да му се изплъзне.

Като се вземе предвид всичко, Джон Франсис Карлтън се чувстваше заситен и задоволен… и почти доволен от себе си и от живота изобщо.

Той отвори широко вратата на стаята си. Луната грееше, изпълвайки пространството със сребриста светлина.

За негово щастие. Иначе нямаше да види нощното гърне, летящо във въздуха право към главата му.

Джон приклекна. Нощното гърне — за щастие празно — се удари в рамката на вратата зад него пръскайки глинени парчета на всички страни.

Джон изруга. Затръшва вратата и се хвърли в сянката, където навярно по-трудно щяха да го улучат.

— Господ да те убие, хленчещ, лъжлив, извратен кучи син! — изрева нападателят, запращайки по него каната за вода. За нещастие каната беше пълна.

Джон отби каната, но измокри ботушите, панталоните и ръкава си.

Тогава успя добре да разгледа нападателя. Не можеше да бъде никой друг, освен бащата на Лизи.

— Хардуик! Какво, по дяволите…

Все още пълната кана с бира се разби в стената на около педя пред носа му, обливайки го с пенестата течност.

Хубава работа! Нощно гърне и кана за вода са едно, но да се разлива хубавата бира на Лизи е съвсем друго нещо!

— Хардуик, стига си се правил на глупак и ме изслушай!

Джон отскочи назад тъкмо когато месинговият свещник улучи стената точно там, където преди миг се намираше главата му.

— Проклет глупак ли? Ще ти покажа кой е проклет глупак! — Хардуик метна калаената чаша, но този път се прицели очевидно зле.

Джон сграбчи свещника и се почуди как да го използва срещу призрак.

Ситуацията явно изискваше преговори, а не противопоставяне.

— Просто ме остави да ти обясня…

— Брр!

Вторият свещник се приготви да последва първия.

— Аз обичам Лизи!

Бух, изтрещя свещникът. Джон не си направи труда да го вдигне.

— Искам да се оженя за нея!

— Да се ожениш за нея! По-скоро ще я оставя да се омъжи за трикрак козел, отколкото за вмирисан на ром колонист като тебе!

— Оливър! Стига вече!

Бес изведнъж се материализира до разбойника. Полите й се развяваха около нея, бе почти толкова ядосана, колкото и вбесеният й любим.

— Не ми пречи, Бес! Тоя извратен гадняр прекара нашата Лизи!

— Хардуик, аз…

— Копеле и син на копеле! — изрева Оливър, грабна една от най-тежките книги на Лизи и замери Джон с нея.

Джон успя да я улови — забележително постижение, помисли си той, макар че някои от страниците вече нямаше да изглеждат като преди. Пъхна я под мишница и се опита да пристъпи към масата.

Как, по дяволите, да се бори с призрак?

Оливър грабна още две книги, но сега Бес решително му препречи пътя.

— Стига, ти казвам! Остави книгите, Оливър Хардуик, или ще спиш в конюшнята до следващия Архангеловден!

Оливър се поколеба.

— Или по-дълго!

Той остави книгите.

Джон се изправи предпазливо.

— Чудесно посрещане от бъдещия ми тъст!

Оливър избута Бес с яростен рев, извади рапирата си и я заби в корема на Джон.