Джеймс Хадли Чейс
Ева (6)

Глава шеста

Открих Керъл и Питър на една маса далече от оркестъра. С тях седеше едър, отпуснат човек с безупречен смокинг. Имаше стоманеносив перчем, а лицето му беше продълговато и жълтеникаво, с отпусната дебела долна устна и широк, въздебел нос. Ще рече човек, че прадядо му е бил лъв.

Питър ме забеляза, докато се промъквах между пълните маси. Той се изправи да ме посрещне.

— Здравей отново — каза изненадан и доволен. — Значи все пак успя. Виж кой е тук, Керъл. Вечерял ли си?

Взех ръката на Керъл и й се усмихнах.

— Не — казах. — Може ли да се присъединя към пас?

— Но разбира се — отговори тя. — Радвам се, че дойде.

Питър ме докосна по ръката.

— Мисля, че не се познаваш с Рекс Голд — каза той. Обърна се към мъжа-лъв, който продължаваше съсредоточено да сърба супата си. — Това е Клайв Търстън, писателят.

Значи това беше Рекс Голд. Подобно на всички останали в Холивуд, и аз бях слушал много за него и знаех, че е най-могъщата фигура в киноиндустрията.

— Радвам се да се запозная с вас, господин Голд.

Той неохотно спря да сърба супата и се надигна малко, за да ми подаде отпуснатата си и сякаш без кости ръка.

— Седнете, господин Търстън — каза той. Дълбоко разположените му очи ме пронизаха. — Ще се убедите, че супата от раци е отлична. Келнер! — Той нетърпеливо щракна с пръсти. — Супа от раци за господин Търстън.

Намигнах на Керъл, докато келнерът слагаше стол за мен.

— Както виждаш, не мога да се отделя от теб — прошепнах й аз.

— Не се ли срещна с издателите си? — попита тя също шепнешком.

Поклатих глава.

— Обадих им се по телефона. — Намерих ръката й под масата и я стиснах. — Оказа се, че не е нищо важно, така че ще се видим утре. Исках да взема участие в тържеството.

Докато разговаряхме, Голд продължаваше да излива супа в устата си с изцъклен поглед. Беше очевидно, че не можеше да съчетае яденето с говоренето.

— Чудех се дали не беше решил да се видиш с твоята дива жена — прошепна закачливо Керъл — и това да е било истинската причина да ме изоставиш тази вечер.

— Не бих те изоставил заради никого — отвърнах и се опитах да се усмихна искрено. Керъл притежаваше странната способност да познава истината в случаите, когато се отнасяше до мен.

— Какво си шепнете вие двамата? — попита Питър.

— Тайна — отговори бързо Керъл. — Недей да бъдеш любопитен, Питър.

Голд привърши супата и шумно пусна лъжицата. След това се заоглежда сърдито за келнера.

— Къде е супата на господин Търстън и какво е следващото ядене? — извика към дошлия бързо келнер.

Веднага щом получи уверенията, че нито той, нито аз сме забравени, се обърна към Керъл:

— Ще дойдете ли в клуба тази вечер?

— Само за малко — каза Керъл. — Но не искам да закъснявам. Толкова много неща имам да върша утре.

Келнерът донесе супата ми.

— За утрешните неща би трябвало да се мисли утре — каза Голд и очите му се впериха в супата, ми. Имах смътното усещане, че ако само леко го подканя, той на драго сърце ще ми я вземе и ще я изгълта. Това ме притесни.

— Човек трябва да се научи да се забавлява, а не само да работи — продължи той. — Тези две неща винаги си пречат.

Керъл поклати глава.

— Имам нужда от седемте си часа сън, особено сега.

— Това ми напомня нещо. — Голд смръщи тежките си устни. — Имграм ще бъде в офиса ми утре сутринта. Бих желал да се срещнеш с него.

Казаното беше за Питър.

— Разбира се — отвърна Питър. — Посещението му има ли нещо общо със сценария?

— Не. Ако се прави на важен, само ми кажи.

Голд внезапно отправи поглед към мен.

— Писали ли сте за големия екран, господин Търстън?

— Не… не още — отвърнах аз. — Имам някои идеи, върху които смятам да поработя, когато ми остане време.

— Идеи? Какви идеи? — Лицето му увисна над масата, когато се наведе напред. — Има ли нещо, което бих могъл да използвам?

Трескаво зарових в главата си за някой останал сюжет, който да ми бъде от полза, но не можах да измисля нищо.

— Трябва да има — блъфирах. — Ще, ви покажа някои неща, щом ви интересува.

Почувствах как очите му ме пробиват като свредели.

— Какви неща? Не разбирам.

— Разработки — казах, внезапно усещайки се обхванат от гореща вълна на раздразнение. — Щом намеря време да довърша някои разработки, веднага ще ви ги покажа.

Той отправи недоумяващ поглед към Керъл. Тя разсеяно мачкаше хляб между пръстите си, без да вдига очи.

— Разработки? — повтори той. — Не ме интересуват разработки. Трябва ми фабула, сюжет. Вие сте писател, нали? Всичко, което искам от вас, е да ми представите сюжет… кажете ми някакъв още сега. Казвате, че имате идеи. Добре, кажете ми една.

Искаше ми се да не бях сядал на тази маса. Усещах, че Питър ме наблюдава с любопитство. Керъл все още мачкаше хляба, но на лицето й се беше появила лека руменина. Голд продължаваше да ме пронизва с поглед, докато гладеше отпуснатата си челюст с месеста ръка.

— Не мога да разговарям тук — казах аз. — Ако наистина представлява интерес за вас, вероятно бих могъл да ви посетя.

Точно тогава върху нас се нахвърлиха няколко келнери и започнаха да сервират следващите ястия. Голд моментално загуби интерес към мен и се захвана да тормози келнерите. Всичко трябваше да бъде както трябва, включително и предварителното затопляне до необходимата температура на чинията, върху която му сервираха яденето. Няколко минути около масата кипеше трескава дейност. Най-накрая той остана доволен и започна да яде като вълк, сякаш не се беше хранил от няколко дни.

Питър улови изумения ми поглед и едва забележимо се усмихна. Изглежда, нямаше смисъл в опитите да се води разговор, докато Голд се хранеше. Нито Керъл, нито Питър не направиха каквото и да било усилие и аз реших да последвам примера им. Всички се хранехме безмълвно. Чудех се дали когато завърши вечерята си Голд отново ще се върне към искането да му представя сюжет. Нещо ме караше да мисля, че не. От една страна бях ядосан на себе си, че позволих да ми се изплъзне такава възможност, но тъй като не можех да му предложа нищо, бях благодарен на прекъсването.

Веднага щом свърши с яденето, Голд нетърпеливо блъсна чинията встрани и извади клечка за зъби от джоба на жилетката си. Той замислено взе да човърка зъбите си, докато оглеждаше пълното помещение.

— Чели ли сте книгата на Клайв „Ангели в траур“? — неочаквано попита Керъл.

Голд се намръщи.

— Аз никога не чета каквото и да било — каза кратко той — и вие го знаете.

— В такъв случай мисля, че би трябвало. Фабулата не е подходяща за филмиране, но идеята, която е в основата й, става.

Това беше нещо ново за мен и аз я погледнах остро. Тя съзнателно не ми обърна внимание.

— Каква идея? — Жълтото му лице показа известен интерес.

— Защо мъжете предпочитат развратните жени.

Бях объркан, защото нямах спомен за такова нещо в „Ангели в траур“.

— Така ли е? — меко попита Питър.

— Разбира се, че е така — каза Голд, счупвайки клечката за зъби между пръстите си. — Тя е права. И ще ви кажа защо. Те ги предпочитат, защото добрата жена е толкова скучна.

Керъл поклати глава.

— Не мисля така. Ами ти, Клайв?

Не знаех какво да кажа. Не бях мислил по този въпрос. След това в съзнанието ми изплува Ева. Сравних ги двете с Керъл. Ева беше покварена. Докато Керъл беше добра, в смисъл благонадеждна, откровена, честна и живееше съгласно утвърдените норми, аз се съмнявах дали Ева изобщо имаше представа какво е етика. Това сравнение беше достатъчно добро. Бях оставил Керъл, дори я бях излъгал, за да прекарам няколко минути с Ева. Защо бях постъпил така? Ако можех да дам отговор на това, бих могъл да отговоря и на Керъл.

— Развратницата притежава някои качества, които отсъстват при порядъчните жени — започнах бавно. — Тези качества не са непременно положителни — дразнят първичните инстинкти на мъжа. Мъжете отстъпват на жените в способността да контролират инстинктите си и докато това е така, мъжете ще продължават да тичат след леките жени. В същото време мъжът не желае продължителна връзка с такава жена. Днес тя е тук, утре я няма.

Керъл каза рязко:

— Абсолютни глупости, Клайв, и ти го знаеш.

Погледнах я озадачен. Имаше нещо в очите й, което не бях забелязвал преди. Беше наранена, ядосана и готова да спори.

— Аз самият не мога да кажа, че не съм съгласен с господин Търстън — добродушно се обади Голд. Той извади голяма пура от кутията си и я загледа замислено. — Мъжките инстинкти са важно нещо.

— Те нямат нищо общо — озъби се Керъл. — Ще ви кажа защо мъжете предпочитат такива жени. — Тя погледна към Питър, сякаш за да го изключи от разговора. — Говоря за повечето мъже, които щом скъсат синджира, се втурват и се държат като разгонени псета. Не говоря за малкото мъже, които са възприели за себе си някакво ниво на морално поведение и отказват да се отклоняват от него.

— Скъпа Керъл — възразих, досещайки се, че това може би беше атака лично срещу мен. — Ти би трябвало да стоиш на амвона.

— Би изглеждала очарователно на амвона — каза Голд, подавайки пурата си на един келнер, за да я отреже. — Оставете я да продължи.

— Мъжете предпочитат леките жени, защото са суетни — каза Керъл, обръщайки се директно към мен. — Такава жена обикновено е декоративна. Тя е изискана и ефектна. Мъжете обичат да бъдат виждани с такива жени, защото техните приятели им завиждат… горките мухльовци. Тези жени са обикновено без мозък. Не им е нужен, разбира се. Всичко, от което се нуждаят, е хубаво, приятно лице, хубави крака, изискани дрехи и желание.

— Смятате, че мъжете се чувстват по-спокойни, ако жените нямат мозък? — попита Голд.

— Знаете, че е така, Рекс Голд — кратко отвърна Керъл. — Не си мислете, че можете да ми хвърлите прах в очите. И вие не сте по-добър от останалите.

Жълтото лице на Голд омекна в усмивка.

— Продължавайте — каза той. — Още не сте свършили, нали?

— Омръзнало ми е да гледам никаквиците, които мъжете влачат насам-натам. Това е почти всичко, за което мислят повечето мъже… външен вид, дреха и тяло. Момиче, което не е красиво, няма място в Холивуд. Това е отвратително.

— Не се отклонявай. Да се върнем на порочните жени — подкани я Питър със светнали от интерес очи.

— Добре… порочните. Мъжът не харесва, когато неговата жена знае повече от него. Ето от това печели порочната лека жена. Тя по природа е мързелива и не й остава време да бъде нещо друго освен това, което е. Тя няма други теми за разговор освен себе си, дрехите си, своите неприятности, и разбира се, как изглежда. Мъжът харесва това. Няма съперничество. Ако пожелае, той може да бъде покровител. За себе си той е един малък ламаринен господ, въпреки че въпросната жена вероятно го мисли за отегчителен. Всичко, което я интересува, е как да си прекара добре времето и какво може да измъкне от него.

— Много интересно — каза Голд. — Но кое тук става за правене на филм? Аз не го виждам.

— Една сатира за мъжа — каза Керъл. — „Ангели в траур“ е страхотно заглавие. Не обръщайте внимание на сюжета на Клайв. Използвайте заглавието и го оставете да напише стопроцентова сатира за мъжете. Помислете как жените просто ще я изядат… в последна сметка жените са нашата публика.

Голд погледна през масата към мен.

— Вие какво ще кажете?

Аз бях вперил поглед в Керъл. Тя ми беше дала идея. Беше направила дори повече. Беше запалила моето въображение, което беше мъртво, откакто написах последната си книга. Сега вече знаех какво ще направя. Беше ми дошло като проблясък. Щях да напиша историята на Ева. Щях да хвана нейната извратена личност и да я кача на екрана.

— Това е добре — казах с въодушевление. — Да, знам, че мога да го направя.

Керъл ме погледна и изведнъж прехапа устна. Очите ни се срещнаха и аз разбрах, че тя е усетила какво смятам да правя. Бързо отклоних поглед и продължих, обръщайки се към Голд:

— Както казва Керъл, заглавието е страхотно и темата също…

Керъл бутна стола си назад.

— Ще имате ли нещо против, ако ви избягам? — каза ненадейно тя. — Ужасно ме заболя главата. Обаждаше се през цялата вечер…

Питър беше до нея още преди да успея да се изправя.

— Твърде много работиш, Керъл — каза той. — Рекс Голд ще те извини… нали?

Светлокафявите очи отново станаха сънливи.

— Отивайте в леглото — каза Голд малко строго. — Господин Търстън и аз ще останем тук. Изпрати я до вкъщи, Питър.

Изправих се.

— Аз ще я изпратя — казах, чувствайки се ядосан и малко уплашен. — Хайде, Керъл…

Тя тръсна глава и отвърна, без да ме поглежда:

— Остани с господин Голд. Питър, искам да се прибера.

Когато се обърна да тръгва, аз хванах ръката й и я попитах, като се опитвах да овладея гласа си:

— Какво има? Нещо съм казал ли?

Тя ме изгледа. Болка и яд все още имаше в погледа й.

— Сега просто искам да ти кажа лека нощ, Клайв. Би ли се помъчил да разбереш, ако обичаш?

Тя знае, помислих аз, тя знае всичко. Няма нещо, което мога да скрия от нея. Гледа през мен, сякаш съм от стъкло.

Получи се неловка пауза. Голд наведе очи към месестите си ръце, а лицето му се намръщи. Питър взе палтото на Керъл и зачака с притеснение.

— Разбира се — казах изненадан, че гласът ми звучи така остро, — щом е така.

Тя се опита да се усмихне.

— Явно е така. Лека нощ, Клайв.

— Лека нощ — казах.

— Ще се видим в клуба, Рекс Голд.

Питър ни махна и те се отдалечиха заедно.

Аз седнах отново на масата.

Голд замислено разглеждаше бялата пепел от пурата си.

— Жените са странни, нали? — каза той. — Разбира се, вие означавате нещо един за друг.

Не изпитвах желание да обсъждам Керъл със сравнително непознат човек.

— Познаваме се от известно време — отговорих с равен глас, който не изразяваше нищо.

Дебелите му устни се свиха, а веждите му се смъкнаха надолу.

— Тази нейна идея е добра. Сатира за мъжете. Ангели в траур. Звучи касово. — Той затвори очи и се унесе в размисъл. — Вие от какъв ъгъл го виждате?

— Виждам го като портрет на една проститутка — казах, облягайки се назад на стола, докато съзнанието ми беше раздвоено между Керъл и Ева. — Мъжете, които преминават през ръцете й, властта, която упражнява, както и пълният й духовен прелом.

— Кой ще го направи този прелом? — небрежно попита Голд.

— Един мъж… някой, който е по-силен от нея.

Голд поклати глава.

— Това е психологически слабо. Даже Керъл би могла да ви го каже. Ако вашата героиня е наистина пропаднала, то само друга жена би могла да я промени.

— Не съм съгласен — настоях упорито. — Мъж може да го направи. Ако такава неморална бъде накарана да обича, вярвам, че тогава бариерите ще се вдигнат и бихте могли да направите всичко с нея.

Той тръсна пепелта от пурата си в чинията и каза:

— Не мисля, че вие и аз разсъждаваме по един и същи начин. Опишете ми вашето понятие за неморална жена.

— Ще ви опиша тази, която имам предвид. Тя е единствената, която би могла да ми послужи за модел, тъй като я познавам. Тя съществува реално и аз мога да я изучавам.

— Продължавайте. — Дим се изви от устните му и отчасти закри лицето му.

— Жената, за която мисля, живее за сметка на мъжете. Тя е безмилостно егоистична и много опитна. Тя е антисоциална, аморална и се интересува само от себе си. Мъжете не означават нищо за нея, освен когато й плащат.

Смачках фаса в пепелника.

— Интересно — каза Голд, — но твърде трудно осъществимо. Вие, изглежда, не знаете какво говорите. Жени като тези не могат да обичат. Те са загубили чувството към любовта. — Той вдигна очи и ме изгледа. — Казвате, че познавате такава жена?

— Срещал съм. Не мога да кажа, че наистина я познавам, но имам намерение да го направя.

— Експериментирате с нея?

Нямах желание да му разправям твърде много. Можеше да каже на Керъл.

— Само от гледна точка на това, че ще пиша за нея — казах с безразличие. — В моя занаят ми се налага да се срещам с всякакви хора.

— Разбирам. — Устните му влажно се свиха около пурата. — Не сте мислили да накарате тази жена да се влюби във вас?

Аз го изгледах и отвърнах малко рязко:

— Прекарвам времето си в по-полезни неща.

— Не ме разбирайте погрешно — размаха той ръце извинително. — Казахте, че тази жена е героинята на вашата тема. Също така казахте, че ако бъде накарана да обича, с нея можете да направите каквото пожелаете? Така ли беше?

Кимнах.

— В такъв случай как можете да сте сигурен, че сте психологически прав, без да сте експериментирали? Аз не мисля, че сте прав. Смятам, че една такава жена, като тази, която описахте, е лишена от способността да обича. За мен това е здравият смисъл, докато вие само теоретизирате.

Наместих се по-удобно на стола си. Изведнъж видях капана, който ми бе поставил. Или трябваше да се съглася с него, или да призная какво възнамерявах да правя.

— Чакайте малко — каза Голд. — Не казвайте нищо. Нека първо аз да говоря. Винаги е по-добре да знаеш всички факти, преди да поемеш някакъв ангажимент.

Той махна на келнера.

— Донесете ни бренди. Намирам, че брендито е много подходящо за такъв разговор.

След като направи поръчката, той сгуши главата си между раменете, облегна се върху масата и каза:

— Заинтригуван съм. „Ангели в траур“ ми харесва, а също и идеята за сатира за мъжете. От много дълго време не съм правил психологически филм. Те са касови. Жените ги харесват. Керъл беше права, като каза, че жените са нашата публика.

Той порови из сакото си и измъкна кутията с пурите.

— Ще вземете ли една пура, господин Търстън?

Взех дългата пура, въпреки че в действителност не я исках. Все пак нещо ми подсказа, че Голд не предлага пури на всеки, а само на тези, които му допадат.

— Тази пура ми струва пет долара — каза той. — Правят ми ги по специална поръчка. Ще ви хареса.

Брендито дойде, той подуши чашата с форма на балон и въздъхна. Обхвана я с две ръце и промърмори:

— Отлично.

Аз не бързах. Внимателно отрязах края на пурата и я запалих. Беше мека и много приятна.

— Интересува ме — продължи Голд — история, базираща се на факти. Харесва ми вашата идея да създадете героиня, вземайки за прототип някоя, която познавате. Тя изглежда подходяща. Очевидно ще успеете да й вдъхнете живот, щом тя реално съществува. Всичко, което трябва да направите, е да уловите характерните черти и да ги пренесете на хартията. Иска ми се да стигнете още по-далече. Бих желал преди да започнете да пишете, да се поставите на мястото на вашия герой и да преживеете онова, което сте планирали за него.

— Вижте какво, господин Голд… — започнах аз, но той вдигна ръка.

— Оставете ме да продължа. Първо чуйте какво имам да кажа. Може да установите, че идеите ви не се развиват според вашия замисъл. Но това не би имало значение — крайният резултат ще бъде психологически правилен. Вие сте светски човек. Мога да си представя, че в миналото сте имали забележителни успехи сред жените. Тази жена, която сте избрали като героиня във вашето произведение, ще ви бъде достоен опонент, нали така? Защо не я накарате да се влюби във вас? Това ще бъде много интересен експеримент.

Не казах нищо. Той предлагаше точно това, което смятах да направя. Въпреки това се почувствах неловко, защото някъде дълбоко в съзнанието ми беше Керъл.

— Ще си призная, че тази идея ми е минавала през главата — казах аз. — Но да стане човек толкова интимен с жена с подобна репутация е малко сложно.

Лека усмивка се появи в очите на Голд. Имах неприятното усещане, че гледа през мен.

— Значи ще го направите? — каза той, повдигайки вежди.

— Да, като предложение за бизнес ще се заема с това — казах аз. — Но не искам да си губя времето, ако не получа някаква компенсация.

— Разкажете ми сюжета с няколко думи.

Замислих се за момент.

— Това ще бъде историята на една преуспяваща проститутка, която живее на гърба на мъжете. Ще предам миналото й, както и предишни връзки с мъже, по такъв начин, че и Хейс да не го отхвърли. Единственото нещо, което наистина трябва да подчертаем, е, че тя взима пари и подаръци от мъже, които са се увлекли по нея. След това в живота й се появява съвсем друг мъж и това е мястото, където драмата наистина започва. Първоначално като всички други и той си пада по нея, но когато я опознава, разбира каква измамница е и решава да заиграе играта по нейните правила. Успява и накрая я побеждава. След това, уморен от играта, той я изоставя и отива да си търси щастието другаде. Виждам го като нещо в стил Скарлет О’Хара — Рет Бътлър.

— И вие наистина сте убеден, че ще стане така? — попита Голд с подчертано недоверие.

— Разбира се. Това е въпрос на по-силна воля.

Голд поклати глава.

— Ако тази ваша жена е толкова долна, колкото я описвате, аз съм сигурен, че няма да се получи така.

— Добре, нека експериментираме и ще видим. Както казвате, какъвто и да е резултатът, ще се получи интересен сценарий.

Голд се замисли.

— Да, мисля, че ще се получи. Добре, заемете се. Ще ви платя две хиляди долара за разработката. Ако се получи това, което искам, тогава ще ви платя още петдесет хиляди за напълно готов сценарий. Можете да получите всякакъв вид помощ от студията, но разбира се, това е въпрос на ваш избор.

С труд потиснах възбудата си.

— Може ли да получа предложението в писмен вид?

— Разбира се. Ще кажа на моите хора да се свържат с вас.

— Ще можете ли да чакате три месеца? Ако не успея за три месеца, няма да си струва да се губи повече време.

Той кимна.

— Три месеца е добре. Ще бъде интересен експеримент в реалния живот. Очакват ви твърде интересни преживявания.

Той даде знак на келнера.

— А сега трябва да вървя в клуба. Не бихте ли желали да се присъедините към мен, господин Търстън?

Поклатих глава.

— По-скоро не, благодаря. Оставихте ми твърде широко поле за размисъл и трябва да направя някои планове.