Джеймс Хадли Чейс
Ева (10)

Глава десета

Събудих се с усещането, че ми е горещо и задушно. Сивата светлина на утрото влизаше през двата прозореца срещу мен и изпълваше малката стая с мистериозни сенки. За момент не можах да си спомня къде съм, след това видях стъклените животни върху скрина и моментално погледнах към Ева, която спеше до мен.

Беше се свила на кълбо, с ръка над главата. Сега, когато очите й бяха затворени, върху лицето й се беше спуснала младостта. Подпрях се на лакът и я загледах, чудейки се как може да изглежда толкова млада. Сънят беше изгладил линиите и омекотил твърдата, волева брадичка. Спейки, тя изглеждаше по-невинна от всякога, но аз знаех, че това ще изчезне, щом отвори очи. Всъщност очите й даваха представа за нейния характер. Те бяха прозорците, през които можеше да се види непокорният й дух и тъмните страни от живота й. Дори и в съня си тя не почиваше. Тялото й трепкаше и помръдваше, а устата й се движеше, сякаш си говореше сама. Тя простена меко и пръстите й се свиха и разпуснаха. Спеше като жена, която живее с измъчени, опънати до крайност нерви.

Свалих ръката й, вдигната над главата. Тя въздъхна тежко, посегна и обви ръцете си около мен, притисна ме силно.

— Скъпи — изломоти, — не ме оставяй.

Разбира се, тя спеше. Разбира се, тя не говореше на мен. Може би сънуваше мъжа си или някой любовник, но на мен ми се искаше този, на когото говореше, да бъда аз и я притиснах до себе си с глава на рамото ми.

Внезапно тялото й подскочи силно, сякаш нервите й, до този момент свити на пружина, се бяха отпуснали. Тя се събуди и отблъсна от мен.

Примигна насреща ми, прозя се и падна отново върху възглавницата си с думите:

— Здравей. Колко е часът?

Погледнах ръчния си часовник. Беше пет и тридесет и пет.

— О, Господи — възкликна тя. — Не можеш ли да спиш?

Отново забелязах колко горещо и задушно беше в леглото.

— Колко одеяла има върху нас? — попитах и ги преброих. Бяха пет плюс един юрган. Трябва да съм бил доста пиян, за да не забележа нищо снощи. — Трябва ли да си завита с всичко това? — обърнах се към нея.

Тя се прозя отново.

— Разбира се, че трябва. Когато съм в леглото, ми е студено.

— Щом казваш.

Измъкнах се отдолу и започнах да махам одеялата едно по едно.

Тя седна разтревожена.

— Не го прави, Клайв… чуваш ли!

— Не се вълнувай — казах. — Ще си ги получиш отново. Сгънах одеялата така, че върху мен останаха само две. Другите ги подредих откъм нейната страна.

— Сега как е?

Тя отново се сви в леглото и каза с въздишка:

— Ммм. Главата ме цепи ужасно. Бях ли пияна снощи?

— Би трябвало.

— Мисля, че да. — Тя се протегна с удоволствие. — О, толкова съм уморена. Заспивай, Клайв, моля те.

Чувствах лош дъх в устата си. Искаше ми се да можех да позвъня на Ръсел за кафе. Очевидно тук нямаше прислуга.

Тя вдигна поглед.

— Искаш ли кафе?

Оживих се.

— Не би било зле.

— Тогава включи кафеварката. Марти я е приготвила — и тя издърпа одеялата до брадата си.

Беше преди много време, откакто за последен път си бях правил кафе, но имах нужда от едно, така че отидох в другата стая. Беше оскъдно обзаведена, само с един фотьойл. Малката кухня беше до нея. Включих кафеварката, запалих цигара и извиках:

— Къде е банята?

— На горния етаж вляво.

Изкачих се по стръмните стъпала. Крадешком огледах и трите стаи. С изключение на банята, останалите две стаи не бяха обзаведени. Подът беше прашен и явно никой не влизаше в тях.

Отидох в банята, измих си лицето с гъба и се сресах. После слязох долу и заварих кафеварката да ври. Кафето беше готово. На масата в дневната имаше табла с чаши, захар и сметана. Върнах се в спалнята.

Ева беше седнала в леглото с цигара в устата. Тя ме погледна сънено и се почеса по главата.

— Хващам се на бас, че изглеждам ужасно.

— Малко си рошава, но колкото и да е странно, ти отива.

— Не лъжи, Клайв.

— Някой ден ще преодолееш комплекса си за малоценност — казах и налях кафето. — Ако не е станало хубаво, не ме обвинявай.

Подадох й едната чаша и седнах върху леглото. След това имам намерение да спя — предупреди ме тя. — Така че не започвай да приказваш.

— Добре — отвърнах.

Кафето не беше лошо, а вкусът на цигарата вече не беше толкова близък до този на амбалажната хартия.

Тя се загледа през прозореца към избледняващите звезди. Неочаквано попита:

— Ти не се влюбваш в мен, нали?

За малко да изпусна чашата.

— Откъде ти дойде на ум да питаш?

Тя ме погледна, сви устни и отново погледна встрани:

— Защото иначе си губиш времето.

Гласът й звучеше брутално със студената си безусловна категоричност.

— Защо не си признаеш? — казах аз — Гони те страхотен махмурлук и търсиш да се заядеш с някого. Изпий си кафето и лягай да спиш.

Очите й потъмняха.

— Да не кажеш, че не съм те предупредила. Има само един мъж в моя живот, Клайв, и той е Джек.

— Точно както би трябвало да бъде — казах безгрижно и си допих кафето. — Значи той означава много за тебе, така ли?

Тя нетърпеливо остави чашата от кафето на нощната масичка и каза:

— Всичко, така че недей да мислиш, че ти би могъл да означаваш нещо за мен.

Забелязах, че трудно контролирам раздразнението си, но в сегашното й мрачно настроение, толкова различно от снощи, знаех, че ще се скараме, ако не проявя търпение.

— Добре — казах, събличайки халата, за да се пъхна под завивките. — Ще запомня, че Джек означава всичко за тебе.

— Най-добре — отсече тя, обърна ми гръб и потъна в одеялата, като се отдръпна от мен.

Загледах се в тавана зверски ядосан. Беше ме яд на нея, защото не я интересувах. Беше усетила, че вече означава нещо за мен. И наистина. Не исках да го призная, но беше факт. Намирах я вълнуваща, тайнствена и я исках за себе си. Знаех, че това е лудост. Може би ако тя ми беше дала някакви аванси, щеше да е по-различно, но нейното пресметнато безразличие ме караше да я желая още повече. Това излизаше от рамките на секса. Исках да съборя стената, която беше издигнала между нас. Исках да я накарам да ме обича.

Събудих се отново, когато слънцето струеше през кремавите щори. Ева беше в прегръдката ми с глава на моето рамо, а устата й беше опряла гърлото ми. Спеше кротко, а тялото й беше отпуснато и неподвижно.

Държах я и ми беше хубаво. Беше удобна за прегръщане — лека, мъничка и топла. Приятно ми беше от дъха й върху гърлото ми и мириса на парфюм от косата й. Тя спа така почти цял час, а след това се размърда, отвори очи, повдигна глава, погледна ме и каза:

— Здравей.

Докоснах лицето й с пръсти.

— Косата ти мирише хубаво — казах. — Добре ли спа?

— Ммм. — Тя се прозя и отново отпусна глава на рамото ми. — А ти?

— Да… как е главата?

— Добре. Гладен ли си? Да ти приготвя ли нещо за ядене?

— Аз ще направя.

— Ти стой тук.

Тя се освободи от мен и се измъкна от леглото. Изглеждаше крехка като дете в синята си нощница. Облече си халата, погледна в огледалото, направи гримаса и излезе.

Качих се в банята и след ленивото бръснене се върнах долу, за да я заваря под завивките. Върху масата до леглото имаше табла с ново кафе и чиния с тънко нарязан хляб и масло.

— Сигурно не искаш да ти сготвя нещо? — попита тя, докато събличах халата и се намествах в леглото до нея.

— Не, благодаря. Не ми казвай, че умееш и да готвиш — казах, като улових китката й и си заиграх с нея.

— Разбира се, че мога — отвърна тя. — Мислиш, че съм толкова безпомощна?

Ръката й беше слаба и твърда и аз без усилие можех да обхвана китката й с палеца и показалеца си. Разгледах трите рязко очертани линии върху дланта й.

— Ти си независима — казах. — Това е ключът към твоя характер.

Тя кимна.

— Независима съм.

Пуснах китката й, а тя се загледа в дланта си и попита:

— Какво друго?

— Ти си човек на настроенията.

Тя кимна отново:

— Имам ужасен нрав. Когато съм истински сърдита, просто полудявам.

— От какво ставаш истински сърдита?

— От много неща.

Тя стовари чинията с хляба и маслото върху гърдите ми.

— Джек ядосва ли те?

— Повече от всеки друг.

Сръбна от кафето си и зарея безизразен поглед през прозореца.

— Защо?

Тя сви устни и мръдна рамене.

— О, той ме ревнува, аз го ревнувам. — Тя неочаквано се закиска. — Караме се. Последния път, когато отидох с него на вечеря, имаше една жена, в която той се заглеждаше постоянно. Тя беше само една глупава малка блондинка — въпреки че имаше хубава фигура. Казах му, че може да отиде с нея, ако иска. Той ми отговори да не ставам глупава, но не спря да я гледа. Тогава откачих. — Очите й засвяткаха. — Знаеш ли какво направих?

— Разкажи ми.

— Грабнах покривката от масата и съборих всичко на пода.

Тя остави чашата от кафето и се засмя.

— О, Клайв, само да беше видял. Бъркотията, трясъка и лицето на Джек! След това си излязох и го оставих там. Още бях бясна, когато се прибрах, така че отидох във всекидневната и изпочупих всичко, което можеше да бъде счупено. Вълшебно! Нямаш представа колко вълшебно беше. Часовника, стъклените животни на Джек — тя посочи към скрина, — тези са единствените, които оцеляха. Държа ги тук, защото той мисли, че всички са счупени. Имаше и снимки — нали разбираш, всичко.

Тя запали цигара и вдиша дълбоко.

— Разбира се, той беше много ядосан, когато се върна. Бях се заключила в спалнята, но той изкърти вратата с ритници. Мислех, че ще ме убие, но той само си събра багажа и излезе, без дори да ме погледне.

— И оттогава не си го виждала?

— О, той ме познава. — Тя тръсна пепел в празната си чаша от кафето. — Той знае каква съм. Аз винаги избухвам. Не се занимавам с безхарактерни хора… ти такъв ли си?

— Обичам спокойния живот.

Тя поклати глава.

— Когато Джек го прихванат… — тя разпери ръце нагоре и се засмя.

Забелязах, че твърде охотно говори за съпруга си. Даже изглеждаше развълнувана и доволна, че има кой да я слуша. Като й зададох няколко насочващи въпроса и я оставих да говори, успях да сглобя голяма част от миналото й.

Вече знаех, че е изкусна лъжкиня, но чувствах, че някои от нещата, които ми беше казала, трябваше да са истина.

Беше омъжена от десет години. Преди това, както се досещах, е била доста дива. С Джек се срещнали на някакво парти, погледнали се и това било достатъчно. Трябва да е било някое от онези редки и необуздани физически съвпадения, когато няма никакво съмнение, че хората са били създадени един за друг. Оженили се почти веднага. По това време тя имала свои пари. Не каза колко, но вероятно е била сравнително заможна. Джек бил минен инженер, работата често го отвеждала в далечни страни — места, където жена не би могла да отиде. Първите четири години от семейния им живот трябва да са били еднообразни и самотни за жена като Ева. Разбира се, тя била невротичка и много напрегната. Имала екстравагантни вкусове, а Джек не изкарвал много пари. Тогава това нямало значение, защото тя съхранила своята независимост и отказвала парите му. Той знаел, че тя разполага с достатъчно, и това положение му изнасяло. Но Ева била хазартен тип. Тя призна, че и двамата с Джек просто били родени за комарджии. Тя залагала на конни състезания, докато той съсредоточил вниманието си върху покера с големи суми. Тъй като бил много добър играч, печелел малко повече, отколкото губел.

Докато бил в Западна Африка — преди около шест години, — щастието я напуснало и тя започнала да пие много и да залага безразсъдно. Лошият късмет продължавал да я преследва, но не я спрял. Винаги дълбоко в съзнанието си тя вярвала, че ще може да си възстанови загубите. След това една сутрин открила, че е профукала целия си капитал и е останала на сухо. Знаела, че Джек ще побеснее, поради което не му казала. Мъжете я харесвали и бил необходим само този финансов натиск, за да стане тя това, което беше сега.

През последните шест години живяла изцяло от мъжете. Нищо неподозиращият Джек все още мислел, че тя продължава да има сигурния си доход, а Ева само поддържала тази илюзия у него.

— Предполагам, че все някой ден ще разбере… тогава не знам какво ще стане — заключи тя с фаталистично свиване на раменете.

— Защо не престанеш? — попитах, палейки десетата си цигара.

— Трябва да имам пари… а и какво ще правя по цял ден? И без това съм достатъчно самотна.

— Самотна? Ти си самотна?

— Нямам никого… освен Марти. Тя си отива към седем и аз оставам тук сама със себе си, докато дойде на следващата сутрин.

— Но имаш приятели… предполагам?

— Нямам никого — повтори глухо тя — и не искам да имам.

— Даже и сега, когато познаваш мен?

Тя се изви в леглото, така че да може да ме погледне, и каза:

— Чудя се твоята игра каква е. Намислил си нещо. Ако не си влюбен в мен… тогава какво е?

— Казах ти, че те харесвам. Интересуваш ме и искам да ти бъда приятел.

— Никой мъж не може да ми бъде приятел. Загасих цигарата си и обгърнах Ева с ръка, притеглих я плътно до мен.

— Не бъди толкова мнителна — казах. — По едно или друго време всеки има нужда от приятел. Бих могъл да ти помогна.

Тя се отпусна в мен.

— Как? Аз нямам нужда от никаква помощ. Единствено от полицията бих могла да очаквам неприятности. Имам един съдия, който може да ме измъкне.

Беше права, разбира се. Освен с пари всъщност с нищо не бих могъл да й помогна.

— Ако се разболееш… — започнах аз, но тя ми се изсмя.

— Никога не съм била болна и ако се разболея, никой няма да го е грижа. В такива моменти мъжете винаги изоставят жената. Когато е болна, тя е безполезна за тях.

— Ти си адски цинична, нали?

— И ти щеше да си такъв, ако живееше като мен.

Зарових лице в косата й.

— Харесваш ли ме, Ева?

— Ставаш — отвърна тя с безразличие, — и не си прави устата, Клайв.

Аз се засмях.

— Къде ще обядваме?

— Където и да е… няма значение.

— Да отидем ли на кино довечера?

— Добре.

— Значи ясно.

Погледнах часовника на полицата. Минаваше дванадесет.

— Знаеш ли, че бих пийнал нещо.

— А аз трябва да се изкъпя.

Тя се изплъзна от ръцете ми и стана.

— Оправи леглото, Клайв. Това е нещо, което не можах да се науча.

— Добре — казах, наблюдавайки я как се суети пред огледалото.

Станах и оправих леглото. След това отидох в другата стая и телефонирах в ресторант „Барбекю“, където резервирах маса до стената.

Междувременно Ева вече беше слязла долу.

— Водата тече — извика тя. — Какво да облека?

— О, някаква рокля, мисля — казах аз. — Въпреки че снощният костюм ми хареса.

— Костюмите ми отиват повече от роклите.

Тя дойде до вратата, докато се качвах нагоре. Сложи ръце върху плоските си гърди.

— Пасват ми на фигурата — добави, кикотейки се.

— Добре — отвърнах. — Както искаш.

Останалата част от деня мина много бързо за мен. Изглежда, бях спечелил пълното й доверие и тя ми разправяше за своите преживявания с мъжете, а темата за съпруга й никога не отсъстваше твърде дълго. Приятно ни беше заедно. Но имах чувството, че мога да постигна само толкова. Все още съществуваше невидима стена, която от време на време се изправяше срещу мен. Ева не ми казваше колко печели. Когато я попитах дали спестява пари, отговори:

— Всеки понеделник отивам в банката и внасям половината от всичко, което съм изкарала. Тези пари не ги пипам.

Издекламира го така гладко, че не й повярвах. Знаех колко безгрижни и екстравагантни са винаги жените от този вид. Бях готов да се обзаложа, че не е спестила пукнат грош, въпреки че, разбира се, не можех да я улича в лъжа.

Опитах се да я убедя да вземе застрахователна полица.

— Ще имаш нещо, когато остарееш и почувстваш нужда от пари — обясних аз.

Но тя не ми обърна внимание. Съмнявам се дали изобщо ме чу.

— Няма от какво да се безпокоя — каза. — Правя спестявания… между другото, тебе какво те интересува?

Едно нещо, което каза, ми хареса. Беше след като бяхме гледали най-новия филм с Богарт и отивахме към Лоръл Кениън. И двамата бяхме пили много и тя се беше смъкнала ниско долу на седалката с отметната назад глава и затворени очи.

— Марти каза, че с тебе ще ми бъде тъпо — заговори тя. — Помисли ме за луда, като чу, че ще прекарам края на седмицата с теб. Ще бъде изненадана, когато разбере, че не съм те изхвърлила.

Сложих ръка върху нейната.

— Щеше ли да ме изхвърлиш?

— Щях, ако ме беше отегчил.

— Значи уикендът ти хареса?

— Ммм… много.

Е, все нещо.

Лежахме в тъмното и говорихме до късно през нощта. Не мисля, че беше разговаряла толкова освободено с другиго от много време. Сякаш беше отворила шлюзовете на някакъв язовир и думите й бяха първоначално колебливи, с прекъсвания, а след това като непрекъснат поток. Не мога да си спомня всичко, което каза. Въпреки че по-голямата част беше за Джек. Животът им, изглежда, се състоеше от безкрайни скандали и диви вълнуващи сдобрявания. Според това, което ми разказа, отношенията му с нея се базираха на някакъв вид брутална привързаност, която допадаше на странната й комплексирана същност. Фактът, че от време на време я биеше, не променяше нещата, щом той й оставаше верен. В последното тя беше сигурна. Разказа ми как една вечер се връщали у дома от някакъв купон и тя се подхлъзнала и паднала на улицата. Изкълчила си, глезена, който моментално се подул. Джек й се изсмял и я оставил да седи на тротоара. Бил уморен и бързал към леглото. Когато най-накрая се добрала, куцукайки, до дома, заварила го заспал, а на следващата сутрин я изхвърлил от леглото, макар че едва можела да стъпва, за да му направи кафе. Тя явно му се възхищаваше още повече заради подобен род изпълнения.

Това ме довърши. Беше толкова извън рамките на нормалните отношения с жените, че не можех да го разбера.

— Искаш да кажеш, че не харесваш внимателното държане? — попитах аз.

Почувствах как раменете й се повдигнаха.

— Мразя слабостта, Клайв. Джек е много силен. Той знае какво иска и нищо не може да го спре.

— Е, щом ти харесва да се отнасят така с тебе… — предадох се аз.

Когато говореше за мъжете, които я посещаваха, тя не споменаваше имена. Възхищавах се на нейната дискретност. Това поне означаваше, че не би говорила и за мен.