Джеймс Хадли Чейс
Ева (14)

Глава четиринадесета

Излегнат в леглото си на бледата утринна светлина, влизаща през пролука между завесите, се чудех, че връзката ми с Ева беше продължила така дълго. Тя беше направила всичко възможно, за да унищожи чувството ми към нея. Беше се отнасяла с невероятен егоизъм и брутално безразличие и само благодарение на абсолютно сляпото ми увлечение по нея връзката беше продължила толкова време.

Едва се бях спасил. Страх ме беше да помисля какво можеше да се случи, ако бях продължил да са срещам с нея. Докато разсъждавах за това, бавно подложих на преоценка предишния си живот като цяло и разбрах какъв безскрупулен и непочтен глупак съм бил. Замислих се за Джон Кулсън. Замислих се за Керъл. Замислих се за Имграм. Замислих се за множеството долни и жестоки постъпки, които бях направил в миналото, и с нещо като паника разрових паметта си за това, което бих могъл да сложа откъм положителната страна при моята самопреценка. Не можах да се сетя. На четиридесет години не бях направил нищо, с което да се гордея — с изключение може би на едно. Бях излязъл от живота на Ева. След като съм проявил достатъчно здрав разум да постъпя така, сигурно имаше още време да възстановя уважението към самия себе си и името си на писател.

Но знаех, че тази задача е доста безнадеждна, за да мога да се справя сам. Имаше само един човек, който можеше да ми помогне. Трябваше да се видя с Керъл. Изпитах внезапно чувство на нежност и обич към нея. Бях се отнесъл безобразно. Реших пред себе си никога повече да не я наранявам или натъжавам. Немислимо беше да се омъжи за Голд. Днес трябваше да я видя.

Позвъних за Ръсел.

Той дойде след няколко минути със сутрешното ми кафе, което остави на масичката до леглото.

— Ръсел — подпрях се на лакът, — бил съм невероятен глупак. Мислих върху това почти цяла нощ и смятам да се стегна. Тази сутрин ще се видя с госпожица Рае.

Той ми отправи продължителен изпитателен поглед, вдигна вежди и отиде до прозорците да дръпне завесите.

— Да разбирам ли, че госпожица Марлоу е била неотзивчива миналата нощ, господин Клайв?

Не можах да не се засмея.

— Как позна? — попитах, запалвайки цигара. — Ти знаеш всичко, нали? Е, миналата нощ я видях. Видях я точно такава, каквато е в действителност, а не каквато се опитвах да си я представя. Разликата е огромна. Беше пияна и… но подробностите нямат значение. Господи, Ръсел, едва се отървах. Свърших с нея и днес започвам да работя. Но най-напред ще се видя с Керъл.

Погледнах го. В очите му изведнъж се появи блясък и разбрах, че е доволен и облекчен.

— Мислиш ли, че тя ще иска да има нещо общо с мен?

— Надявам се, господине — отговори той тържествено. — Ще зависи от това, как ще подходите към нея.

— Знам.

Изведнъж ме обхвана съмнение.

— Като знам как се отнесох с нея, не очаквам да бъде лесно, но ако тя само се съгласи да ме изслуша, ще я накарам да ме разбере.

Беше малко след девет и половина, когато влязох в дневната на Керъл.

Тя дойде след няколко минути. Беше бледа и с тъмни кръгове под очите.

— Радвам се, че дойде, Клайв — каза и седна с ръце в скута.

— Трябваше да дойда — отговорих, без да се отдалечавам от прозореца, а само се обърнах да я погледна, внезапно уплашен, че ще я загубя. — Бил съм ужасен глупак, Керъл. Може ли да поговоря с теб за всичко това?

— Предполагам, че да — каза тя равнодушно. — Седни, няма нужда да си нервен с мен.

Чух нещо в гласа й, което ме обезпокои. Имах чувството, че това, което щях да кажа, нямаше много да я заинтересува.

Седнах близо до нея.

— Не мога да ти опиша колко съжалявам за гадните неща, които наговорих. Бях полудял. Не знаех какво говоря.

Тя вдигна ръка.

— Не е нужно да се връщаш към това. Нещо си закъсал, нали?

— Да съм закъсал ли? Голд ли имаш предвид? Не, не е това. Голд изобщо не ме интересува. Премислих всичко и това е причината да дойда да те видя.

Керъл ме погледна бързо.

— Аз помислих… — започна тя, но спря и се загледа в ръцете си.

— Ти си помислила, че идвам да те моля за защита на каузата ми пред Голд, нали? Мерл искаше от мен да постъпя по този начин, но аз казах „не“. Изобщо не става дума за това. Не ме интересува какво ще направи Голд. Не ме интересува дали ще купи моя сценарий, или не. Фактически дори не мисля, че ще го напиша. Приключих с всичко това. Дойдох да се извиня за отвратителните неща, които изрекох, и да ти кажа, че след ден-два да почвам да работя.

Тя въздъхна и си оправи косата с дългите си пръсти.

— Бих желала да мога да ти повярвам, Клайв. Обещавал си толкова много пъти в миналото.

— Заслужавам си го. Проявих се като гадняр във всичко това. Държах се скапано и с теб. Не знам какво ме беше прихванало, но се освободих завинаги. Извинявай за тази жена, Керъл. Беше просто някаква физическа лудост. Нищо друго. Начинът й на живот е нещо, което никога не бих могъл нито да разбера, нито да споделя с нея. Всичко свърши, Керъл. Миналата нощ…

Тя ме прекъсна:

— Не, моля те, Клайв, не искам да слушам. Представям си какво е. — Стана и отиде до прозореца. — Щом казваш, че всичко е свършило, ще ти повярвам.

Отидох при нея, обърнах я и я притиснах към себе си, независимо от жеста й на несъгласие.

— Прости ми, Керъл — помолих. — Бях недостоен и гаден с теб. Желая те толкова много. Ти си единственият човек, който означава нещо за мен. Не можеш ли да забравиш, че това въобще се е случвало?

Тя нежно ме отблъсна.

— Ти си се объркал здравата, скъпи мой, а също и аз. Виж, Рекс Голд знае, че те харесвам. Той иска да се омъжа за него. Смята, че ако те отстрани, ще има известни шансове. Ще направи всичко, което е във властта му, за да те отстрани. Страхувам се от него. Той е така безмилостен, а могъществото му е толкова огромно.

Погледнах към нея.

— Ти се страхуваш, защото Голд е тръгнал срещу мен? Значи не съм ти безразличен? Бъди великодушна, Керъл, кажи ми дали е истина.

Изведнъж Керъл се усмихна:

— Аз те харесвам от дълго време, Клайв. Щом си приключил с тази жена, тогава… — тя замълча, погледна ме и продължи. — Е, радвам се. Не можех да повярвам, че жена като нея ще те задържи продължително време.

Прегърнах я и казах:

— Не мога без теб, Керъл. Толкова съм самотен и несигурен в себе си. Ако ти ми простиш, не ми пука какво ще се случи.

Тя прокара пръст през косата ми и каза меко:

— Ти, глупаво старо същество. Винаги съм те обичала.

Да чувствам стройното й младо тяло в прегръдката си беше за мен ново и вълнуващо преживяване.

Дойдох на себе си и като я отдалечих от мен, се вгледах неспокойно в лицето й.

— Водих много долен живот, Керъл, и страшно се обърках, но ако ти наистина ме обичаш, ще си стъпя на краката.

— Обичам те.

Всичко щеше да се оправи. Прочетох го по лицето й, прегърнах я и я целунах.

— Това решава въпроса — казах.

Тя ме погледна с блеснали очи.

— Кой въпрос?

— За нашата сватба.

— Но, Клайв…

Целунах я отново.

— Ще оставиш студията и ще прекараме приказна седмица само двамата. След това ще се върнеш и отново ще дирижираш оркестъра, но вече като госпожа Клайв Търстън, и ако Голд те изгони, той ще изгони една от най-добрите сценаристки в Холивуд и всеки друг продуцент ще те грабне веднага.

Тя поклати глава и каза с неспокойни очи:

— Не бих могла да постъпя така. Никога не съм изоставяла някого и не смятам сега да започвам. Ще му кажа. Ще му поискам една седмица отпуск и ще му кажа причината.

Докато не спря да говори, не бях разбрал, че е казала „да“.

— Керъл! — възкликнах и я прегърнах.

После я целунах.

След известно време казах:

— Но ти няма да се срещаш с Голд, докато не се оженим. Не искам да рискувам да ни извърти някой номер в последния момент. Ще се оженим сега. Веднага, а след това можеш да отидеш в студията и да му кажеш. Аз ще приготвя всичко. Ще вземем Ръсел. Ти, аз и Ръсел, за да се грижи за нас. Можем да отидем в „Трий Пойнт“. Все още не е ангажирано и аз ще мога да работя там. Няма да бъде на голямо разстояние от студията, а и пътят ще ти достави удоволствие. В същото време ще бъдем далеч от всички.

Тя ме разтърси леко, усмихвайки се на моя ентусиазъм и вълнение.

— Хайде сега, бъди разумен, мили. Не можем да се оженим днес. Нямаме разрешение.

— Ще отскочим до Тиа Хуана, където не се изисква разрешение. Всичко, от което има нужда, са пет долара и момиче, красиво като теб. Ще се оженим, а следващата седмица, за да спазим всички изисквания, ще се оженим и в градската община. Тогава ще се чувствам двойно по-сигурен в теб.

Изведнъж тя се разсмя:

— Не си в ред, Клайв, но аз съм луда по теб.

Притисна се в мен и остана така няколко секунди.

— Още от първия път, когато те видях — толкова изнервен и сладък в офиса на Роун — съм луда по теб. Това беше преди две години. Ах, ти, разбойнико, да ме накараш да чакам толкова време!

— Бил съм сляп глупак — казах, целувайки шията й. — Но сега смятам да наваксам. Отивай да си вземеш шапката. Още тази минута тръгваме за Тиа Хуана.

Моята припряност и вълнение бяха заразителни и тя почти изтича от стаята. Веднага щом излезе, вдигнах слушалката и позвъних на Ръсел.

— Пред теб се очертава голям работен ден, Ръсел — казах му аз, без да прикривам вълнението в гласа си. — Приготви достатъчно неща за двама ни за една седмица. Искам отново да отвориш „Трий Пойнт“. Можем да уредим това с агента по телефона. Мястото още да не се освобождава. След това за апартамента. Джони Неуман ще ни отърве от него. Той винаги го е искал. Отсега нататък ще превърнем „Трий Пойнт“ в наш дом и ще стоим далече от съблазните на нощния живот. Имам намерение да работя. Когато изпълниш всичко това, вземи такси до „Трий Пойнт“ и подреди всичко, докато дойдем по някое време следобед. Можеш ли да се справиш?

— Разбира се, господине — отговори той, а гласът му беше триумф на тайното задоволство. — Багажът ви е вече готов, господине. Бях предвидил какво може да се случи и знаех, че ще бързате. Всичко ще бъде готово за вас и госпожа Търстън, когато пристигнете следобед. — Той се закашля малко надуто и добави: — Бих желал да съм първият, който ще ви поздрави, господин Клайв. Надявам се от цялото си сърце, че двамата ще бъдете много щастливи. — И затвори.

Загледах тъпо телефона.

— Проклет да съм — казах на глас. — Започвам да вярвам, че той е планирал всичко от самото начало.

Втурнах се в стаята, като викнах на Керъл да побърза.

Седях в „Крайслера“ пред сградата на „Интернешънъл пикчърс“. Край мен в постоянен поток се движеха помощници, танцьорки, дърводелци, техници. Някои ме заглеждаха с любопитство, други бяха твърде улисани в разговор, за да ме забележат, докато трети със завист и възхищение се любуваха на „Крайслера“. Барабанях с пръсти върху кормилото и нетърпеливо чаках.

Всичко беше готово. Чантите ни бяха в багажника на колата и вече бяхме тръгнали към Тиа Хуана, но Керъл настоя да се види с Голд, преди да се оженим.

— Всичко е наред — каза тя сериозно. — Ще го накарам да разбере. Той винаги е бил добър с мен, Клайв, и аз не искам да постъпя непочтено. За Бога, недей да изглеждаш толкова разтревожен. Р. Г. не може да ни попречи да е оженим. Той не може да промени нищо и единственото, което ще поиска от мен, е да се върна в студията колкото е възможно по-бързо.

Не можех да повярвам, че ще стане точно така.

— Той ще те изхвърли. Когато човек има неговата власт и пари и достигне неговата възраст, той просто не понася да го пързалят. Сигурен съм, че ще направи нещо долно.

Но тя се засмя на думите ми и влезе в студията. Това беше преди двадесет минути и аз вече губех спокойствие.

Неочаквано ме обзе прималяващо чувство на съмнение. Ако Керъл загубеше работата си, а аз не успеех да осигуря някакви доходи, какво щеше да стане с нас? Мисълта за завръщане към почти забравеното ежедневие на ранното ставане, отиването на работа всяка сутрин, долните кръчми и колебанието дали бих могъл да си позволя едно или друго нещо, ми беше противна.

Загасих цигарата с нервно свиване на рамене и си казах, че това не може да се случи. Бях сигурен, че с Керъл до мен ще напиша нещо качествено. Тя ще ми помогне и аз ще й помогна. Като отбор бихме били непобедими.

— Още ли се тревожиш? — каза Керъл и сложи ръка на рамото ми.

Стреснах се, защото не бях я чул да слиза по няколкото каменни стъпала пред студията.

Погледнах я с безпокойство. Беше сериозна, но спокойна и срещна погледа ми без всякакво притеснение.

— Всичко е наред — каза тя с усмивка. — Естествено, беше шокиран, но го прие много елегантно. По-добре да не ме харесваше толкова. — Тя рязко пое дъх и поклати глава. — Мразя да причинявам болка на хората.

— Какво каза той? — попитах, отваряйки вратата. — Пуска ли те за една седмица?

Тя кимна.

— Да, филмът и без това се бави. Джери Хайъмс е болен. Нищо сериозно, но това означава забавяне и — и разбира се, Франк все още го няма.

Керъл се обърна и погледна притеснено назад към сградата, когато спомена името на Имграм.

— Клайв… — тя замълча неловко.

— Какво има?

— Р. Г. иска да те види.

Сърцето ми тревожно подскочи.

— Иска да ме види? — повторих, взирайки се в нея. — За какво, по дяволите?

Тя влезе в колата и оправи роклята на коленете си.

— Той поиска да знае дали чакаш отвън и когато му казах, че си тук, попита дали не би могъл да те види. Не каза защо.

— Ще се откаже от договора — казах, обхванат от внезапен гняв, — така ще си го върне.

— О, не, Клайв — каза бързо Керъл. — Р. Г. не е такъв. Сигурна съм, че той…

— Тогава за какво иска да ме види? Господи! Нали не мислиш, че ще ми изнесе лекция как да се отнасям с тебе? Проклет да бъда, ако понеса такова нещо от него.

Керъл изглеждаше разтревожена.

— Мисля, че е добре да го видиш, Клайв. Той е важна фигура… — Тя млъкна, подвоуми се и след това продължи: — Но това си е твоя работа. Ако не искаш — постъпи както мислиш, че е правилно.

Слязох и тръшнах вратата.

— Добре. Ще се срещна с него. Няма да се бавя повече от минута — казах и изтичах нагоре по стъпалата към офисите на студията.

Това не ми харесваше. Не че се страхувах от Голд, но когато човек е могъщ и арогантен като него, той автоматично започва да владее положението.

Вървях по дългия коридор с тревожно разтуптяно сърце. Почуках на вратата на неговия офис и влязох.

Високо хубаво момиче с прическа в стил „Вероника Лейк“, облечено в добре скроена черна копринена рокля, вдигна очи при влизането ми. То седеше зад покрито със стъкло бюро, върху което бяха разпръснати купища документи.

Отправи ми бърз, отракан поглед и се усмихна.

— Добро утро, господин Търстън. Бихте ли влезли направо? Господин Голд ви очаква.

Благодарих, пресякох канцеларията до другата врата и влязох.

Офисът на Голд беше обзаведен като всекидневна. Нямаше бюро. Голяма маса, около която удобно биха могли да се настанят двадесет души, заемаше далечния край на стаята. Около голямата антична камина имаше фотьойли и широко канапе. Над камината висеше оригинал на Ван Гог, който беше единственото ярко петно в стаята.

Голд седеше на фотьойла, обърнат към вратата. До лакътя му имаше малка масичка с няколко листа, телефон и голяма кехлибарена кутия за пури.

Той вдигна поглед, когато влязох, и масивната му глава потъна още по-дълбоко в раменете.

— Седнете, господин Търстън — посочи към фотьойла срещу мен.

Забелязах, че сърцето ми бие ускорено, а устата ми е пресъхнала. Това ме смути и аз безуспешно се опитах да се овладея. Седнах, кръстосах крака и го погледнах спокойно, доколкото можах.

Известно време той не гледаше към мен, а само дърпаше от пурата си, издухвайки тънка струйка дим към тавана. След това сънливите му светлокафяви очи срещнаха моите.

— Разбирам, господин Търстън — започна с нисък, изпълнен с ирония глас, — че Керъл и вие ще се жените днес следобед.

Извадих табакерата си, избрах една цигара, чукнах я един-два пъти върху нокътя на палеца си, запалих я и пуснах табакерата в джоба, преди да отговоря кратко:

— Точно така.

— Това разумно ли е? — попита той, вдигайки вежди.

Един мускул започна да подскача в прасеца ми.

— Това е нещо, което ще решим ние, господин Голд.

— Сигурно — прецени той. — Но аз познавам Керъл от доста време и не бих желал да я видя нещастна.

— Оценявам чувствата ви — казах, а гневът ми се бореше със страхопочитанието към този човек. — Уверявам ви, че Керъл ще бъде много щастлива.

Поех дълбоко дъх и продължих малко по-забързано, отколкото беше необходимо, за да постигна желания ефект:

— Много по-щастлива, господин Голд, отколкото ако се беше омъжила за двойно по-стар от нея мъж.

Голд ме погледна.

— Чудя се — започна той, изтръсквайки пепел в пепелника близо до кутията за пури. За миг се замисли и след това продължи: — Не разполагам с много време, господин Търстън, затова ще ми простите, ако мина по същество.

— Аз също нямам никакво време за губене, господин Голд, — не му останах длъжен. — Керъл ме чака.

Той допря върховете на пръстите си и ме изгледа със сънливо безразличие.

— Изненадан съм, че Керъл е могла да се влюби в такъв никаквец като вас — каза със смущаваща прямота.

— Дали да не бъдем по-конкретни?

Усетих внезапно, че лицето ми пламва.

— О, разбира се. Бихте могли да ме попитате защо мисля така за вас. Ще ви кажа. Вие нямате никаква основа. Вие сте успели благодарение на невероятен късмет. Наречете го щастлива случайност, ако искате — да постигнете значителна известност и да спечелите повече пари, отколкото сте предполагали някога, че е възможно. Това е, най-меко казано, щастлив проблясък, още по-необикновен може би, тъй като първата пиеса беше отлична, докато романите ви бяха чисто сетивни. Често съм се чудил как сте могли да напишете тази пиеса. Виждате ли, господин Търстън, когато чух, че Керъл ви обича, аз си поставих задачата да разбера нещо за вас.

— Не мисля, че имам намерение да слушам повече всичко това — процедих между зъби. — Частният ми живот си е моя работа, господин Голд.

— Щеше да бъде, ако не се опитвахте да го споделите с Керъл — отвърна той с тих глас. — Но тъй като сте били достатъчно глупав, за да го направите, спрямо мен вие нямате частен живот.

За момент той се загледа в пурата си, а после премести поглед към мен.

— Вие сте не само слаб писател без бъдеще, господин Търстън, но също и невероятно лош човек. Разбира се, не мога да ви попреча да се ожените за Керъл, но мога да бдя за нейните интереси и ще го направя.

Станах.

— Това вече излиза от рамките на шегата — възкликнах. — Нервността ми премина в гняв. — Вие искате Керъл за себе си и сте несговорчив, защото ви победих. Добре. Чудесно мога да се оправя и без вас, господин Голд. Не искам вашите петдесет хиляди долара. Ако питате мен, вие и вашето студио можете да вървите по дяволите.

Той продължаваше да ме гледа с разсеяно, безразлично изражение.

— И стойте настрана от онази жена — Марлоу, господин Търстън, или ще се наложи вие и аз отново да имаме малък разговор.

Зяпнах го шокиран.

— За какво говорите, по дяволите?

— Хайде да не си губим повече времето. Известно ми е, че се правехте на глупак с тази жена. Отначало мислех, че това е едно от нещастните отклонения, дето се случват на мъжете, когато или са отегчени от вечния поток от жени край себе си, или страдат от някаква странна ексцентричност, която обикновената жена не би могла да задоволи. Но открих, че не попадате в тези категории. Вие всъщност бяхте достатъчно глупав да се оставите тази жена да ви увлече. Със сигурност не би могло да се намери по-добър пример за безгръбначно падение. Когато чух за това, господин Търстън, не бях разочарован. Чувствах, че сте попаднали на човек от собствения си вид.

— Добре — обадих се, бесен от неудобство, че е открил толкова много неща за мен, — казахте каквото имахте да казвате. Надявам се, че сте доволен. Сега си тръгвам и отивам да се оженя за Керъл. Довечера си мислете за мен, господин Рекс Голд, и си казвайте: „Това можеше да бъда аз.“

— Без съмнение ще го направя — отвърна Голд и лапна пурата с отпуснати, влажни устни. — Непременно ще мисля за вас двамата. Фактически нямам намерение да забравям никога за вас. Ако Керъл бъде нещастна по ваша вина, ще съжалявате. Това ви го обещавам.