Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Изваяние, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 7гласа)

Информация

Сканиране
Xesiona(2008)
Разпознаване и корекция
Mandor(2009)

Издание:

Генадий Гор. Изваяние

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981

Библиотека „Галактика“, №28

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преводач: Сребрина Талева

Рецензент: Агоп Мелконян

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Пламен Антонов

Коректор: Жулиета Койчева

Съветска — руска, I издание

Дадена за печат на 25.VIII.1981 г. Подписана за печат на 20.XI.1981 г.

Излязла от печат 22.XI.1981 г. Формат 32/70×100 Изд. №1496

Печ. коли 21. Изд. коли 13,60. УИК 13,80. Цена 2.00 лв.

Страници: 334. ЕКП 95363 5617–55–81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–31

© Сребрина Талева, преводач, 1981

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1981

c/o Jusautor, Sofia

Генадий Гор. Волшебная дорога

© Издательство „Советский писатель“, 1978

История

  1. —Добавяне

39

Не трябва да се страхуваме от голямото изкуство! Това го каза изкуствоведът, спокоен, разсъдъчен човек, прекарал повече от половината си живот сред картините, но не нарисувал сам нито една.

А аз все пак се боях и разбирах, че момченцето, изплашило със своя възглас тълпата, беше съумяло да забележи това, което не беше видял и не беше разбрал маститият изкуствовед и лектор. Момченцето със своето пето или шесто чувство беше отгатнало, че пред него не стои просто подобие, а нещо повече. За мое щастие и за щастие на портрета (а може би и за самата Офелия) освен момченцето никой не се досети за това. Но на мен не ми беше по-леко. Аз знаех що за портрет беше това.

Виждаха ме прекалено често на изложбата. Художници и изкуствоведи се приближаваха към мен и нещо ми говореха. Думите им почти не докосваха съзнанието ми. Аз се намирах някак си извън реалността, изгубил контакт с явленията и нещата на баналния свят, сякаш живеех насън.

— Болен ли сте? — попита ме плешивият добродушен художник Василев, чийто подсладен по куинджевски пейзаж висеше на същата стена, на която и моята „Непозната“.

— Болен съм — отговорих аз.

— От какво сте болен?

— От още неизвестна на никого болест. Струва ми се, че ме няма тук.

— А къде сте?

— Никъде.

— Е, де! Е, де! — поскара ми се пейзажистът. — За вас толкова много говорят и пишат. За другите не знам, но вие знаете що е това слава.

— А какво е то? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Смешен въпрос. Вие знаете по-добре от мен. Да бяхте го обяснили.

— Славата това е нещо като бедата — казах аз. — Чувствувам се дълбоко нещастен. Място не си намирам.

— Не вярвам! — прекъсна ме Василев. — Вие кокетничите. Как ще се почувствувате, ако утре ви отнемат славата?

— Кой ще я отнеме? — попитах аз.

— Случаят — отговори той.

— Какъв случай?

— Има ги всякакви случаи.

Спомних си тези думи на другия ден, когато ми позвъниха от изложбата и ме помолиха незабавно да отида.

— Вие сте поставили нетрайни бои и лошо сте грундирали платното — ми каза гласът от слушалката с явен упрек. — Впрочем идвайте. Ще видите сами.

Аз влетях в изложбената зала като момченце, бегом. Ето я стената. Ето… Но вместо портрета аз видях неговия ескиз. Това вече не беше пълната със скрита енергия прекрасна непозната Офелия, а нейното смътно подобие, обикновена картина, каквито в залата имаше много.

До картината стояха няколко мои познати с огорчени лица. Един от тях посочи към стената и каза:

— Направо загадка. На стената през нощта се е появила влага. Откъде се е взела? Тя, разбира се, е могла да повлияе, но все пак…

Другият, който стоеше редом (не забелязах изражението на лицето му), съчувствено изръмжа:

— Ех, гълъбче, гълъбче. Не трябва да се стремите към вносни бои. Нашите са по-добри. Купил си от контрабандист или спекулант тубичките. А те ви подведоха. И не само вас, но и нас, членовете на изложбения комитет. Какво ще кажем сега на кореспондентите и на публиката?

— Кажете, че художникът е дошъл през нощта с четката и е развалил картината си.

— Не, не, уважаеми. Тази версия не върви.

Зад гърба ми някой каза с въздишка:

— Имаше гений, а вече го няма. Боите го подведоха.