Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Изваяние, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Сребрина Талева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Генадий Гор. Изваяние
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981
Библиотека „Галактика“, №28
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преводач: Сребрина Талева
Рецензент: Агоп Мелконян
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Худ. редактор: Иван Кенаров
Техн. редактор: Пламен Антонов
Коректор: Жулиета Койчева
Съветска — руска, I издание
Дадена за печат на 25.VIII.1981 г. Подписана за печат на 20.XI.1981 г.
Излязла от печат 22.XI.1981 г. Формат 32/70×100 Изд. №1496
Печ. коли 21. Изд. коли 13,60. УИК 13,80. Цена 2.00 лв.
Страници: 334. ЕКП 95363 5617–55–81
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С–31
© Сребрина Талева, преводач, 1981
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1981
c/o Jusautor, Sofia
Генадий Гор. Волшебная дорога
© Издательство „Советский писатель“, 1978
История
- —Добавяне
13
След няколко дена, срещайки ме край университета, Ирина ми съобщи, че предния ден е била в гражданското и се е разписала.
— С кого? — попитах аз.
— С Язвич — отговори тя изведнъж, като приближи до мен своето плоско калмицко лице и присви и без това тесните си азиатски очи.
— Но той се появи отникъде. Осемнадесет години е бил никъде. И изведнъж се появи… Не може да се отиде в гражданското с призрак.
— Това го имаше! Имаше го! — заговори тя изведнъж в сврача скоропоговорка, бързайки с припрените си думи по-скоро да ме примири с факта.
— Къде го имаше? Кога?
— В твоя фантастичен роман.
— Я не стоварвай всичко на романа, още повече че не може да се провери.
— Не, имаше го! Имаше го! И ти сам си виновен!
Тя се разплака на улицата, без да обръща внимание на минувачите.
Аз почаках да й свърши истерията и да й изсъхнат очите. После казах:
— Какво си направила!
— А какво ми оставаше да направя? Трябваше да го измъкна. А как? Няма да връщам обратно в шкафа жив човек. Обясних на всички. Годеник. Дошъл от Чита. Сега е такава бъркотия в транспорта. Всички някъде пътуват. Той пътувал да ме търси. Намерил ме. А сега е мой мъж.
— Но той е бившият…
— Стига! Бивш! Бъдещ! Празни думи. Той вече си уреди документите. И се оказа много мил, много приятен човек.
Ирина беше права. Избързвайки малко напред, съм длъжен да кажа, че бившият застрахователен агент имаше нещо неуловимо-приятно, нещо домашно-уютно. И при това той беше ловък и късметлия. Незабелязано някак изведнъж, което по-често се случва в приказките, отколкото в живота, той стана завеждащ в този същия магазин, в който съвсем доскоро се числеше в инвентарния списък заедно с други по-малко хвърлящи се в очи учебни пособия.
Но ще минат няколко години, ще започне Неп-ът и той ще се окаже собственик на ресторант, две перални, множество обущарски и шивашки работилници, фотографски ателиета, бирени павилиончета, закусвални и сладкарници и един разкошен канцеларски магазин, в който освен дебели тетрадки, отлична хартия „верже“ и акварелни бои продаваха и противозачатъчни средства. Парите, благополучието, късметът, успехът бързаха към него като експрес.