Нора Робъртс
Море от обърнати сърца (27)

Глава 27

— Ето ги — каза Тия и отново обиколи масата, върху която стояха трите сребърни орисници, свързани в основата и блестяха на светлината на късната сутрин. — Струва ми се като мечта — тихо добави тя. — Всичко ми се струва като мечта — и миналата нощ, и всичко, което доведе до нея. Сякаш съм се препънала и набутала случайно в пиеса. Но ето, те са тук.

— Не си се препъвала, Тия — каза Мълаки, който стоеше зад нея, и сложи ръце на раменете й. — Беше солидна като скала през цялото време.

— Това също е мечта. Трите орисници не са били заедно от един век. Може би два. А ние ги събрахме. Това означава нещо. Вечно и сигурно. Така пише за тях и в митологията. Трябва да се погрижим да останат завинаги в безопасност.

— Няма вече да бъдат разделени.

— Преди, мери, режи — тя докосна фигурките една след друга. — Какъв ще е животът и как ще се отрази на другите. Статуетките са повече от изкуство, Мълаки. И много повече от доларите, които някой би платил, за да ги притежава. Те са отговорност.

Тия вдигна Клото от основата и се замисли за Хенри У. Уайли. Той я бе държал по същия начин и бе търсил останалите. И бе загинал по време на търсенето.

— Моята и твоята кръв са свързани чрез тях. Чудя се дали те разбират, поне малко, каква дълга нишка е изпрела съдбата за тях. Нишка, която не е била прерязана със смъртта им. Нишка, продължила до мен и теб, и останалите. Дори до Анита.

Тя се завъртя към него с орисницата в ръка.

— Кълбото се завъртяло и двама мъже с различно положение в живота започнали един общ цикъл. Цикълът продължава с Клио и Джак, Ребека и Гидиън. А кълбото продължава да се мотае. Ако приемем, че тези три фигурки са отговорни за това, трябва да повярваме, че и участието на Анита е било предначертано.

— Значи да не я държим отговорна за онова, което направи? — попита Мълаки. — За кръвта, която проля от алчност?

— Не. Доброто и злото, недостатъците и добродетелите са навити в кълбото. Изборът и отговорността са си нейни. А съдбата винаги иска отплата — каза Тия и постави Клото при сестрите й. — И накрая винаги си събира дълговете. Предполагам, просто искам да кажа, че Анита може да не е единствената, която ще си плати.

— Точно днес не би трябвало да си тъжна — придърпа я той и погали лъскавата й коса. — Свършихме по-голямата част от работата и скоро ще я приключим напълно.

— Не съм тъжна. Но се чудя какво ще стане, когато свършим.

— Тогава шарката ще се промени — отвърна Мълаки и потърка буза в главата й. — Има нещо, което трябваше да ти кажа още преди. Нещо, което трябваше да изясня отдавна.

Тя се подготви да го изслуша и затвори очи. Вратата на асансьора се отвори.

— Добре, разделяйте се. Носим запасите — каза натоварената с пазарски чанти Клио, като влезе в апартамента пред Гидиън. — Джак и Ребека идват насам. Той има информация за Анита.

 

 

— Пристигнала навреме — докладва Джак. — Била закарана в дома на Стефан Никос. Стефан беше приятел и клиент на Пол Морнингсайд. Той и жена му са известни с колекцията си от произведения на изкуството и антики, както и с благотворителната си дейност. Също и с гостоприемството си.

— Зехтин, нали? — попита Ребека, като вдигна една от маслините в чинията си и се вгледа в нея. — Чела съм за него в „Пари“ и „Тайм“. Къпе се в зехтин. Странно, че такава дреболия може да направи един човек толкова богат.

— Маслинови гори — потвърди Джак. — Лозя и продукти от двете. Има къщи в Атина, на остров Корфу, апартамент в Париж и хижа в Алпите — добави той и хапна една маслина. — И всичките му къщи са с охрана компания „Бърдит“.

— Дълги ръце имаш, Джак — отбеляза Мълаки.

— Достатъчно дълги. Говорих със Стефан миналата седмица, след като Тия пося семенцето за Атина.

— Можеше да ни кажеш — обади се Ребека и смушка Тия.

— Не знаех дали семенцето ще покълне. Както вече ви казах, той беше приятел на Морнингсайд. Но не харесва вдовицата му. А мен — бавно се ухили Джак, — мен харесва. Достатъчно, за да ми направи услуга. Развеселен е от идеята да скрои номер на Анита. Ще я държи заета няколко дни със слухове за Лахезис и за високата, сексапилна брюнетка, която издирва статуетката.

— Така ли? Гърция харесва ли ми? — обади се Клио.

— Справяш се добре — каза й Джак. — Но нямаш много време за разглеждане на забележителности.

— Е, винаги има и следващ път.

— Разполагаме с една седмица — изчисли Мълаки. — За да се завърти колелото и всичко да се включи в играта.

Той замълча за момент и огледа лицата около себе си.

— Това трябва да се каже и може би е по-добре да се каже сега. Можем да спрем там, където сме. Имаме трите орисници.

Клио скочи от мястото си.

— Анита не си е платила.

— Чакай малко, изслушай ме. Имаме онова, което тя иска. Онова, което открадна. Онова, заради което уби. И не сме наранили никого. Освен това, усложнихме живота й с фалшифицирания иск за застрахователната компания и с преместването на предметите от „Морнингсайд“ в личния й сейф.

— Тя вече беше извършила измама с иска — отбеляза Гидиън. — Ние само повишихме залозите. Никой не ни гарантира, че Анита няма да се измъкне.

Той сложи ръка на бедрото на Клио и усети напрегнатите й мускули.

— Няма гаранция за нищо — отговори Мълаки. — Но можем да сме сигурни, че няма да се измъкне лесно. Особено след като предметите са прибрани в сейфа в библиотеката й. А и Джак сподели доста неща с приятеля си от полицията. Твърде възможно е системата да заработи, дори и ако не се месим повече.

— Лу ще се заеме сериозно — каза Джак и набоде няколко макарона. — Записите от охранителните камери ще покажат, че предметите, вписани в иска й, са били на мястото си след опита за взлом. Животът й определено няма да прилича на пикник, след като Лу се вкопчи в нея като булдог. А и следователят от застрахователната компания ще погледне с подозрение иск за над два милиона долара.

— Но тя може да се отърве само с глоба или общественополезен труд. Аз…

Джак вдигна вилицата си, за да спре гневните думи на Клио.

— Само си представи как Анита готви супа и я поднася на бездомниците в приюта. Не е лошо. Но не е достатъчно за измама за седемцифрена сума. Но все пак, ако искаме да я съсипем напълно, Боб трябва да я свърже с Дубровски. Ако не успее, няма да може да я свърже с убийството му, нито с убийството на приятеля на Клио.

— И тя ще се изплъзне — горчиво каза Клио.

— Да, но тя и бездруго може да се изплъзне. Мъл говореше точно за това. С онова, което направихме, Анита ще пострада заради застрахователния иск, ще полежи известно време в затвора, а лъскавият й образ на вдовица от висшето общество ще бъде опетнен.

— Понякога — каза Тия и всички приковаха очи в нея, — подобна лоша реклама се отразява добре.

— Така е — съгласи се Джак. — Ако изпълним остатъка от плана си, ще я съсипем финансово и може би ще я накараме да допусне грешка, която да я скапе окончателно. Но има доста „ако“.

— Хм — вдигна Тия ръка. — Мелеагър бил само на една седмица, когато орисниците предсказали, че той ще умре, след като една главня от огнището на майка му догори. Трите сестри определили съдбата му. Клото казала, че ще е благороден, Лахезис добавила, че ще е смел. А Атропа погледнала бебето и казала, че ще живее, докато главнята не изгори.

— Не загрявам — започна Клио.

— Остави я да довърши — промърмори Гидиън.

— Нали разбирате, майката на Мелеагър скрила главнята в един шкаф, за да запази бебето си. Синът й щял да живее и да е в безопасност, докато главнята не изгори. И така синът пораснал и станал мъж. После убил братята на майка си. Разгневена и обезумяла от мъка, майка му извадила главнята от шкафа и я изгорила. И Мелеагър умрял. А тя загубила сина си, тъй като искала да отмъсти за братята си.

— Добре. Мики ми е като брат, макар че онази кучка със сигурност не може да се приеме за мое бебе. Е, и?

— Работата е там — нежно каза Тия, — че отмъщението никога не е безплатно. И никога не връща загубеното. Ако продължим напред само заради отмъщението, цената може да се окаже прекалено висока.

Клио стана и както Тия бе постъпила преди малко, обиколи масата, където стояха орисниците.

— Мики беше мой приятел. Гидиън едва го познаваше, а вие въобще не го познавахте.

— Но познаваме теб, Клио — тихо каза Ребека.

— Добре. Няма да стоя тук и да се преструвам, че не искам отмъщение. А и съм готова да си платя за това. Както казах още първия път, когато се събрахме у Тия, държа на думата си. И сега искам отмъщението още по-силно. Да, имаме статуетките и сме богати. Голям праз! — Тя се обърна с гръб към тях. — Ако хората отстъпват от правилата и не застават до приятеля си, когато работата загрубее, какъв е проклетият смисъл? Ако някой от вас не иска да бъде въвлечен в това, няма проблеми. Няма да се сърдя, особено след всичко, което преживяхме заедно. Но аз не съм свършила. Няма да спра, докато не видя как Анита седи в килията си и проклина името ми.

Мълаки погледна брат си и кимна. После сложи ръка на рамото на Тия.

— Скъпа, историята, която разказа, има и друго значение.

— Да. Изборът определя съдбата — кимна тя, като се надигна и отиде до Клио. — Човешките съдби се преплитат. Блъскат се и отскачат. Всички трябва да се опитаме да направим най-доброто и да изпредем нишката докрай. Не мисля, че справедливостта е безплатна, но ще направим така, че да си заслужава цената.

— Добре — кимна Клио и очите й се замъглиха от сълзи. — Трябва да…

Тя сви рамене безпомощно и бързо излезе от стаята.

— Не, позволи на мен — каза Тия, когато Гидиън се надигна. — Аз също имам нужда да си поплача малко.

Тия забърза след Клио, а Мълаки се протегна към бирата си.

— След като решихме този проблем, ще повдигна още един въпрос. По-личен — каза той и отпи щедра глътка, за да навлажни гърлото си. — Втората част от разговора, който водихме преди — обърна се той към Джак. — Е, добре. Като глава на семейството…

— Глава на семейството? — изсмя се Ребека. — Друг път. Мама е главата на семейството.

— Но не е тук, нали? — отвърна Мълаки, раздразнен, че са го прекъснали. — А аз съм най-големият, така че се пада на мен да се заема с това.

— Това е моят годеж и въобще не те засяга.

— Млъкни за пет минути, по дяволите!

— Ще си взема още една бира — реши Гидиън. — Май ще се позабавляваме.

— Не ми казвай да си затварям устата, надута безмозъчна маймуно!

— Можех да направя това в твое отсъствие — напомни й Мълаки, а хладният му тон предупреди за надигаща се ярост. — И да си спестя обидите. А сега ще поговоря с Джак.

— Ще поговориш с Джак, така ли? А аз ще седя със скръстени ръце и скромно сведена глава? — извика Ребека и го замери с възглавница.

— Ти въобще не знаеш значението на думата „скромност“ — отвърна Мълаки и й метна обратно възглавницата. — След като кажа онова, което мисля, можеш и ти да говориш. Но аз ще съм първи, по дяволите!

— Ребека — спря я Джак, когато тя оголи зъби. — Защо не изчакаш Мълаки да свърши, преди да беснееш?

— Благодаря ти, Джак. Първо, трябва да ти кажа, че те съжалявам от сърце за живота, който ще водиш с тази проклета жена с лоши маниери и див темперамент — каза Мълаки и присви очи, когато сестра му се протегна към нефритената купа на масичката за кафе.

Джак обаче бързо протегна ръка и я стисна за китката.

— Това е от династия Хан. Продължавай с възглавниците.

— Та както казвах — продължи Мълаки, — знам, че парите не са проблем за теб, но искам да ти обясня, че сестра ми няма да дойде при теб с празни джобове. Тя притежава четвърт от семейния бизнес, който върви доста добре. Независимо дали ще реши да продължи да работи активно в него, четвъртинката си остава нейна. Освен това има дял в сегашната ни работа.

— Парите нямат значение.

— За нас имат — поправи го Мълаки. — За Ребека също — кимна той към сестра си.

— Може пък и да не си съвсем без мозък — усмихна му се тя.

— Видях какви са отношенията ви и се радвам. Въпреки всичките й недостатъци, а те са безброй, ние я обичаме и искаме да е щастлива. Що се отнася до бизнеса на семейство Съливан, добре дошъл си, ако искаш да вземеш участие в него.

— Добре казано, Мъл — обади се Гидиън, като седна на облегалката на креслото и вдигна чашата си за тост. — Татко щеше да се зарадва много. Е, Джак, добре дошъл в семейството.

— Благодаря. Не знам много за корабчетата, но с удоволствие бих научил повече.

— Е, добре — ухили се Ребека на братята си. — Аз съм най-подходящият човек, който да те научи.

— Ще поговорим за това — потупа я Джак по коляното и стана. — Трябва да свърша няколко неща и имам нужда от малко помощ — обърна се той към другите мъже.

— Ако вие тримата отивате да се забавлявате, аз ще направя същото. Ще взема Клио и Тия и ще отидем да разгледаме сватбените рокли. Споменах ли, че искам голяма сватба?

Джак се закова на мястото си.

— Дай определение за голяма.

— Не си губи времето — посъветва го Гидиън. — Виж блясъка в очите й.

 

 

Блясъкът все още бе в очите на Ребека три часа по-късно, когато се върна, натоварена с булчински списания, книжка за планиране на сватби, подарък от Тия и секси нощничка — подарък от Клио.

— Все пак смятам, че лилиите са подходящи за приема.

— Точно така — отвърна Клио и намигна на Тия. — Вече не ги използват само за погребения.

— Букетите от диви цветя бяха очарователни — каза Тия. — Не мога да повярвам, че прекарах толкова време в цветарски магазин, а синусите ми останаха чисти. Май алергията ми отшумява.

— Какви са тези червени петна по лицето ти? — попита Клио, после се заля в смях, когато Тия се ококори. — Шегувам се. Само се шегувам.

— Не мисля, че това е смешно — извика Тия и се втурна към огледалото, където внимателно огледа лицето си за следи от обриви. — Никак не е смешно.

— Просиш си го с вечните си опасения от реакции на това и онова — каза Ребека, после хвърли поглед към спалнята.

Торбите й паднаха на пода и тя се втурна напред.

— Мамо!

— Ето го моето момиче — хвана я Айлин и я прегърна здраво. — Моето красиво момиче.

— Мамо, какво правиш тук? Как пристигна? О, толкова ми липсваше!

— Разопаковам си нещата, след като преди малко слязох от самолета. Ти също ми липсваше. Чакай да те погледна — каза Айлин, като се взря в лицето й. — Щастлива си, нали?

— Да. Много щастлива.

— Знаех си, че той ще бъде твой. Още когато го доведе у дома на чай.

Тя въздъхна и притисна устни към челото на Ребека.

— А сега ме представи на приятелките си, за които вече съм чула толкова много от момчетата.

— Тия и Клио. Майка ми, Айлин Съливан.

— Радвам се да се запознаем, госпожо Съливан.

Майката на Мълаки, помисли си Тия и се паникьоса.

— Надявам се, че полетът ви е бил лек.

— Чувствах се като кралица в първа класа.

— Да, но полетът все пак е дълъг — каза Клио неловко и дръпна Тия за ръкава. — Ще ви оставим да си починете. Да се видите с Ребека.

— Не, няма — приятелски се усмихна Айлин, която вече бе взела решение. — Ще пийнем по един чай и ще си поприказваме. Момчетата са долу и се занимават с нещо, така че ще се възползваме от времето. Такъв голям и хубав апартамент — добави тя и се огледа наоколо. — Сигурно има къде да си направим чай.

— Аз ще го направя — бързо предложи Тия.

— Ще ти помогна — скочи Клио и двете влязоха в кухнята. — И за какво ще си говорим сега? — изсъска тя. — О, здравейте, госпожо Съливан. Трябва да ви кажем, че с голяма радост чукаме синовете ви, когато не сме заети с проникване с взлом някъде.

— О, господи! О, господи! — изстена Тия и стисна главата си. — За какво дойдохме тук?

— За чая.

— Точно така. Забравих. Добре.

Тия отвори два шкафа, преди да си спомни къде самата тя бе прибрала чая.

— Е, тя сигурно знае.

— Мислиш, че й звънят у дома, за да й съобщят с кого се чукат?

— Не, не това. О, господи!

Тия дръпна вратата на хладилника и намери отворена бутилка вино. Извади тапата и отпи направо от бутилката.

— Имах предвид другото. Трябва да знае за другото. Мълаки или Гидиън сигурно са й звънели редовно. Тя знае за орисниците и Анита, а вероятно и за част от плана. Що се отнася до другото…

Тия се опита да се успокои, докато приготвяше чая.

— Те са възрастни мъже, а тя изглежда разумна.

— Лесно е за теб. Мама Айлин няма да има нищо против първородния й син да се събере с известна авторка с докторска степен и апартамент в Ист Сайд. Но не мисля, че ще заподскача от радост, когато разбере, че бебето й се гушка със стриптийзьорка.

— Това е обидно.

— Господи, Тия, кой би могъл да я обвини? Аз…

— Не, не за госпожа Съливан. Обидно е за теб — обърна се Тия с кутията чай в ръка. — Обиждаш моя приятелка и това не ми харесва. Ти си смела, лоялна и умна. Няма от какво да се срамуваш, нито за какво да се извиняваш.

— Добре казано, Тия — влезе в кухнята Айлин и забеляза как двете млади жени пребледняха. — Разбирам защо Мълаки е толкова влюбен в теб. Що се отнася до теб — обърна се тя към Клио, — винаги съм се доверявала на преценката на бебето ми и винаги съм се възхищавала на вкуса му. Мъл мисли също като мен. Така че, не се притеснявай, всичко е наред. Тия, увери се, че водата е завряла, преди да я сипеш — добави тя. — Повечето янки не могат да приготвят хубав чай.

 

 

След тридесет минути, когато Джак се върна в апартамента, забеляза три неща едновременно. Тия беше зачервена, Клио — скована, а Ребека грееше от радост.

Тя се надигна бавно и се приближи към него. Обви ръце около врата му и го целуна страстно по устата.

— Благодаря ти — каза тя.

— Няма защо — отговори Джак, като я прегърна през кръста и погледна майка й. — Настани ли се вече, Айлин?

— Да, при това много удобно, Джак. Благодаря ти. А сега момичетата ми казаха, че имате още планове за онази жена, която засегна толкова жестоко семейството ми. Надявам се да седнем и да измислим начин, по който да ви помогна.

— Сигурен съм, че ще измислим нещо. Според връзката ми, в момента тя претърсва Атина. Търси една сребърна дама и една брюнетка — каза Джак, като седна срещу Клио. — Купила си е пистолет. Това било първото, което направила. Ясно е, че се надява да те намери и да те очисти.

— Е, ще я разочаровам, нали?

— Да. И ще я оставим разочарована — обади се Гидиън, който влезе с Мълаки по петите. — Каквито и да са бъдещите ни планове, ще те държим далеч от нея.

— Слушай, готин…

— Няма да слушам. Тя не възнамерява да си побъбри с теб. Планира да получи онова, което иска, а после да те убие. Казахте ли й откъде е купила оръжието?

— На черно — отговори Джак. — Нерегистриран Глок. Действа внимателно. Не се е опитала да мине с пистолета през митницата. Убеден съм, че и не възнамерява да се върне заедно с него. Надява се да го използва, за да получи исканото, а после да го изхвърли.

— Както вече казах, ще бъде разочарована.

— А ти няма да си на толкова активна служба отсега нататък — каза й Гидиън. — Ще помагаш на Ребека с техниката и на Тия с проучванията. И ще останеш в апартамента на Тия. Няма да излизаш сама по никаква причина. А ако започнеш да спориш с мен, ще те заключа в килера.

— Клио, преди да сриташ сина ми, който си го заслужава по много причини, позволи ми да кажа нещо.

Айлин се настани удобно, сякаш сядаше до кухненската маса в дома си.

— Виждах нещата по друг начин, тъй като не бях в центъра на събитията. Имаме едно слабо място, ахилесова пета. Това е подходящо, нали? — обърна се тя към Тия. — Тази жена познава лицето ти, Клио. Вярва, че притежаваш нещо, заради което вече е убила. И сега е съсредоточена върху теб. Това ще се промени, след като се върне тук. Но ти си единственото, в която тя е сигурна. Ако успее да се добере до теб, ще се добере до всичко. Права ли съм, Мъл?

— Да. Няма да рискуваме да те загубим, Клио. А и не мисля, че ти ще искаш да рискуваш всичко само за да й натриеш носа.

— Не подценявай стойността на натриването на носа — промърмори Клио. — Е, добре, разбрах смисъла. Аз съм риск, затова ще се покрия.

— Гидиън — каза Айлин, — следващия път можеш да помолиш разумно, вместо да раздаваш заповеди. Тия, макар да си янки, правиш чудесен чай.

— Благодаря ви, госпожо Съливан.

— Наричай ме просто Айлин. Доколкото знам, ти си изключително умно момиче.

— Не чак толкова. Просто добре изпълнявам указания.

— Скромността е чудесно нещо — отбеляза Айлин, като си наля още чай. — Но когато не е на място и не отразява действителността, тогава е безсмислена. Ти намери начин да откриеш финансова информация за онази жена.

— Всъщност, приятелката ми… Да — бързо каза Тия, когато забеляза повдигнатите вежди на Айлин. — Намерих начин.

— И знаеш колко можеш да искаш от нея за орисниците.

— Не сме решили точно, но мислех…

— Това момиче винаги ли се притеснява да си каже мнението? — попита Айлин Мълаки.

— Не толкова много, колкото преди, но ти я изнервяш.

Тия се изчерви и изпъна рамене.

— Ликвидността й е петнадесет милиона. Всъщност двадесет, но това изисква значително време и усложнения, затова петнадесет е по-добре. Помислих си, че трябва да поискаме десет. Разбира се, орисниците струват много повече. Тя ще знае, че с малко работа и проучвания може да ги продаде на подходящия колекционер за поне два пъти повече, отколкото е вложила. Баща ми спомена, че би предложил десет милиона. Като делова жена, тя ще разсъждава по същия начин.

— Разумно — кимна Айлин. — Сега трябва да помислите как да я накарате да се раздели с толкова много пари, без да й дадете орисниците. Тя трябва да бъде обвинена в измама на застрахователната компания, а после да бъде арестувана за убийство. А когато това приключи, можем да започнем да планираме сватбата и да се върнем към работата в „Съливан Турс“ — каза тя на Мълаки. — Братовчедите ви се справят много добре, но все пак и ние трябва да си вършим работата.

— Ще издържим още малко, мамо — увери я Мълаки.

— Ако не вярвах в това, нямаше да съм тук. Също както вярвам, че групата ви ще измисли идеално разрешение на въпроса. Все пак стигнахте дотук. А като говорим за това, не е ли време някой да ми покаже орисниците?

 

 

— Харесвам майка ти.

Мълаки се усмихна весело, докато наблюдаваше как Тия оправя леглото.

— Тя те ужасява.

— Малко — отвърна тя и по навик включи малката машинка за шумове на нощното шкафче.

Тия се отдалечи, за да настрои въздушния филтър в спалнята и Мълаки изключи машинката както правеше всяка нощ. Тя никога не забелязваше.

— Ребека толкова се зарадва, когато я видя. Беше чудесно от страна на Джак да доведе майка ви тук.

Тия влезе в банята и свали противоалергичния си грим с противоалергично тоалетно мляко.

— За теб също беше приятна изненада — добави тя, когато Мълаки застана до вратата. — Сигурна съм, че ти е липсвала.

— Така е — отговори той и си помисли колко обичаше да наблюдава красивото и сладко лице на Тия. — Нали знаеш какво казват за ирландските мъже?

— Не. Какво?

— Може да са пияници или бунтовници, побойници или поети. Но до един обичат майките си.

Тия се засмя леко и отвъртя капачката на крема си.

— Ти не си нито едно от тези неща.

— Каква обида. Мога да пия и да се бия наравно с другите. А и у мен има нещо бунтовническо. А… искаш ли поезия, Тия?

— Не знам. Никога не са ми задавали такъв въпрос.

— Искаш ли да ти рецитирам, или да измисля нещо?

Искаше й се да се усмихне, беше сигурна, че може да го направи, но не успя.

— Не го прави.

— Какво?

Объркан и леко разтревожен, той пристъпи към нея, а тя се отдръпна.

— Няма да те затруднявам.

— Това е чудесно — предпазливо каза той. — Защо плачеш?

— Не плача.

Тия ококори очи с надеждата, че ако не мига, сълзите й няма да потекат.

— Няма да плача. Ще бъда разумна и разбираща както винаги — каза тя и остави крема на плота с рязко движение.

— Май трябва да ми кажеш по отношение на какво ще си разумна и разбираща.

— Не ми се присмивай.

— Не ти се присмивам. Скъпа… — той се протегна към нея, но тя го плесна по ръката.

— Не ме наричай така и не ме докосвай — каза Тия и се върна в банята.

— Да не те наричам скъпа и да не те докосвам. Няма да плачеш и ще бъдеш разумна и разбираща — каза Мълаки и притисна пръсти към окото си, което потрепери нервно. — Поне ми подскажи за какво става дума.

— Почти свършихме. Знам това и ще си изпълня задачата. Това е единственото важно нещо, което съм направила в живота си, и няма да го оставя недовършено.

— Не е единственото важно нещо, което си направила.

— Не ме успокоявай, Мълаки.

— Не те успокоявам. И не възнамерявам да стоя тук и да споря, без да имам представа за какво споря. Господи, получавам едно от твоите главоболия — изстена той и разтърка лицето си. — Тия, какво има?

— Каза, че трябвало да ми обясниш по-рано. И наистина трябваше. Дори да знаех как стоят нещата, все пак щеше да е по-добре.

— Казах ти… А!

Той си припомни какво се канеше да каже сутринта, преди Клио да ги прекъсне. Намръщи се и пъхна ръце в джобовете си.

— Знаеш и това те дразни?

— Нямам ли право на чувства? — попита тя разгневено. — Нямам ли право да съм ядосана? Или трябва само да съм благодарна, че имахме тези седмици заедно. Е, благодарна съм, но и ядосана. Ще бъда дори бясна, ако искам — извика тя и се огледа наоколо. — Господи! Все трябва да има нещо, което да хвърля.

— Не мисли за това — посъветва я той. — Просто грабни първото, което ти е под ръка, и го хвърли.

Тия грабна четката си за коса и я метна. Тежката четка се удари с трясък в абажура на нощната й лампа.

— По дяволите! Лампата е от „Тифани“. Дори не мога да беснея като хората.

— Трябваше да я хвърлиш по мен — каза Мълаки и я хвана за ръцете, за да не й даде възможност да се хвърли да чисти.

— Пусни ме.

— Няма.

— Наистина съм глупава — каза Тия, а желанието й за борба се изпари. — Само се изложих и счупих прекрасен абажур. Трябваше да си взема успокоително.

— Е, забрави го, а аз предпочитам да се разправям с жена, която не е зашеметена от успокоителни. Това са истински чувства, Тия. Трябва да се справиш с тях. Независимо дали искаш моите чувства или не, трябва да се справиш с тях.

— Направих го — отвърна тя. — Правя го през цялото време. И не е честно. Не ми пука, че животът по принцип не е справедлив, защото сега става дума за моя. И не мога да те улесня, макар често да си повтарям, че трябва да го направя. Искам да отидеш да живееш при Джак. Не можеш да си тук с мен. Идва ми в повече.

— Изхвърляш ли ме? — учуди се той и прикова очи в нейните. — Искам да знам защо.

— Защото ми идва в повече, казах ти. Ще довърша започнатото и няма да проваля останалите. Но не искам да бъда тихата, непретенциозна любовница, която ще те улесни, когато всичко свърши и се върнеш в Ирландия към собствения си живот. И когато ме оставиш тук. Този път аз ще сложа края. Затова ти казвам да си тръгнеш още сега.

— Някога молил ли съм те да си тиха и непретенциозна?

— Не. Ти промени живота ми. Благодаря ти — каза тя, като се опита да се измъкне от ръцете му, но не успя. — Още ли искаш? Добре. Много мило от твоя страна да проявиш честност и да ми обясниш, че всичко е временно. Просто се срещаме, поживяваме заедно, а после всеки поема по пътя си. Имаш дом и бизнес в Ирландия. Така че, късмет.

— Ти си сложна жена, Тия. Сериозна работа.

— Не е вярно. Съвсем семпла съм.

— Глупости. Ти си вечна загадка за мен. Хайде все пак да си изясним нещата. Според теб тази сутрин се канех да ти кажа, че е било хубаво, забавно и приятно. И вероятно да добавя, че много те харесвам, защото си тиха и непретенциозна жена — ха-ха. А после да споделя с теб увереността си, че ще ме разбереш, когато ти кажа, че след като историята приключи, отношенията ни също ще приключат.

Тия се загледа в него през сълзи. Гъстата кестенява коса, искрящите очи, хлътналите му страни. За първи път й се искаше Мълаки да е обикновен. Най-обикновен мъж, с когото да си говориш и да се любиш.

— Няма значение какво щеше да кажеш, защото аз го казвам сега.

— Има значение — възрази той. — Убеден съм, че има значение. Затова ще споделя с теб какво трябваше да ти кажа по-рано. Обичам те. Ето, това е, което исках да ти кажа тази сутрин. Какво мислиш по въпроса?

— Не знам — отвърна тя и сълзите й потекоха. — Наистина ли?

— Не, разбира се.

Той се засмя, когато Тия ококори очи, после я грабна в прегръдките си.

— Какво? И лъжец ли съм вече? Обичам те, Тия. Ако съм променил живота ти, ти също промени моя. А ако мислиш, че мога да го започна оттам, където спрях, преди да те срещна, значи си глупава.

— Никой преди не ми е казвал такова нещо.

— Че си глупава?

— Не — усмихна се тя и го докосна нежно по лицето. — Обичам те. Никой преди не ми го е казвал.

— Тогава ще трябва да се примириш с факта, че аз ще ти го повтарям, докато ти писне.

Тя поклати глава и сърцето й се изпълни с радост.

— Никой преди не ми го е казвал и аз не съм имала възможност да отговоря със същото. Но сега имам. Обичам те. Обичам те, Мълаки.

Предем нова нишка, помисли си тя, докато го целуваше. И нова шарка. А дори нишката й да бъдеше отрязана скоро, винаги щеше да си спомня за този момент с радост.