Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Three Fates, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Чизмарова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 54гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona(2009)
- Корекция
- maskara(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- chitatlka(2009)
- Допълнителна корекция
- smarfietka(2014)
Издание:
Нора Робъртс. Море от обърнати сърца
Редактор: Саша Попова
Оформление на корицата: Петър Христов
ИК „Бард“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне на анотация (пратена от anvelmar)
- —Корекция от smarfietka
Глава 20
Тия си каза, че само глупавите деца са нервни, когато отиват на гости на родителите си. Но дланите й бяха влажни, а стомахът й свит, когато влезе в трапезарията на семейство Марш.
Беше осем и четиридесет и пет. Баща й сядаше да закусва точно в осем и половина всяка сутрин, седем дни седмично. Сега сигурно пиеше второто си кафе и бе минал от първа страница на „Ню Йорк Таймс“ към финансовия раздел. Беше приключил с плодовете и бе преминал към следващото блюдо, което днес бе омлет само от белтъци.
Майка й изпиваше билковия си чай, прясно изцедения сок и първата от осемте чаши минерална вода, с които поглъщаше сутрешната си доза витамини и лекарства в леглото. С тях хапваше и тънка препечена филийка от черен хляб и някакъв плод.
В девет и двадесет, Алма слизаше долу, засипваше баща й с оплаквания за здравето си и му съобщаваше графика си за деня, докато той проверяваше куфарчето си.
Целуваха се за довиждане и той излизаше точно в девет и половина.
Надеждно и точно разписание като на швейцарски влак.
Навремето и тя бе част от това разписание. Или по-скоро бе вкарана в него. Тяхна или нейна бе вината, че не бе успяла да направи нищо, за да наруши тази точност?
Независимо чия бе вината, дори и сега идеята да наруши графика им я правеше нервна.
Стюарт видя дъщеря си и повдигна вежди изненадано.
— Тия! Имахме ли среща?
— Не. Съжалявам, че те прекъсвам тази сутрин.
— Не ставай глупава — отвърна той, но погледна часовника си. — Би ли искала закуска? Кафе?
— Не, благодаря. Нищо.
Тия успя да се въздържи да не закърши пръсти и седна срещу него.
— Исках да поговорим, преди да отидеш на работа.
— Добре — кимна баща й, като намаза с масло филията си и премигна. — Подстригала си се.
— Да — отговори тя и несъзнателно вдигна ръка към косата си. — Преди няколко дни.
— Чудесно изглеждаш. Много шик.
— Така ли мислиш?
Тия усети как се изчервява и си помисли колко е глупаво да се притеснява от комплиментите на собствения си баща. Но пък те идваха толкова рядко.
— Мама не беше никак доволна, когато ме видя. Предполагам, че ти е казала.
— Може и да ми е казала — усмихна се той. — Но невинаги я слушам, особено когато е в лошо настроение. А тя определено беше в такова.
— Аз съм виновна. Това е една от причините, поради които исках да те видя тази сутрин. Мама се отби при мен на път към лекаря си. Беше… неудобен момент. Бях с някого — въздъхна тя тежко. — Бях с един мъж.
— Разбирам — с колебание каза Стюарт, като се намръщи и разбърка кафето си. — Разбирам ли, Тия?
— Имам връзка. Той живее в апартамента ми, докато е в Ню Йорк. Работя по един проект с него, а и с още няколко човека. И аз… имам любовна връзка с него — довърши Тия забързано и замълча.
Стюарт отново се вторачи в кафето си. Не беше ясно кой от двама им се чувства по-неудобно.
— Тия, личният ти живот не е моя работа, нито пък на майка ти. Естествено, приемам, че човекът е подходящ за теб.
— Не съм сигурна дали ти ще го намериш за такъв, но аз го харесвам — отвърна Тия и продължи бързо, когато видя повдигнатите вежди на баща си. — Макар и изненадващо, той ме намира за интересна и привлекателна, а това ме кара да се чувствам точно такава. И това ми харесва. Но мама беше и предполагам, че все още е, много разстроена. Не съм убедена дали мога да оправя нещата с нея, но ще се опитам. Ще й се извиня, ако не успея. Но не мога и не искам да подреждам живота си според нейните нужди. Или пък твоите. Съжалявам.
— Добре — кимна Стюарт, като остави вилицата си и си пое дъх. — Добре — повтори той. — Никога не съм очаквал да чуя това от теб. Казваш, че дори майка ти и аз да не одобряваме нещо и дори да се ядосаме, ти ще постъпиш както искаш.
Тия знаеше, че болката в стомаха й е от напрежение, но все пак се зачуди дали няма тумор.
— Да — отговори тя решително. — Накратко казано, точно така е.
— Добре. Крайно време беше.
Тя забрави за тумора.
— Моля?
— Обичам майка ти, Тия. Не ме питай защо, тъй като нямам представа. Досадница е, но я обичам.
— Да, знам. Имам предвид, знам, че я обичаш, а не… Винаги съм знаела, че се обичате.
— Казваш го така, сякаш не си част от уравнението.
Тия се зачуди как да се извини, после просто каза истината:
— Да, не се чувствам като част от уравнението.
— Всички ние сме виновни за това. Тя никога не успя да отреже пъпната ти връв, а аз вероятно я прерязах прекалено лесно и бързо. А ти търпеше и двама ни.
— Предполагам, че си прав. Но ти винаги си бил добър баща.
— Не, не съм — възрази Стюарт, като остави кафето си и се вгледа в изненаданото й лице. — И май не се бях замислял по въпроса, откакто навърши дванадесет години. Но се замислих, когато дойде да ми поискаш дневника на Хенри Уайли, и аз ти го донесох. Ти седеше и ме чакаше търпеливо, но изглеждаше ужасно нещастна.
— Бях нещастна.
— А сега си изненадана, че съм забелязал — каза той и взе кафето си. — Аз също се изненадах, а после се зачудих колко често не съм забелязвал.
— Често те натъжавам — промърмори Тия. — Не съм такава, каквато ти ме искаше.
— Да. А моят начин да се справя с това бе да те оставя на майка ти, тъй като ми се струваше, че с нея се разбираш по-добре, отколкото с мен. Странно, винаги съм се смятал за справедлив човек — продължи той и отпи от кафето. — Но това беше ужасно нечестно към всички, замесени в него. Според мен най-хубавото и за теб, и за майка ти е да прережеш пъпната връв лично. Ти позволяваше на Алма да те ръководи през целия ти живот. А когато аз се опитвах да се намеся, недостатъчно често, разбира се, някоя от вас или и двете заедно осуетявахте усилията ми.
— И ти се предаде.
Стюарт взе лъжицата си, после я остави отново на масата.
— Изглеждаше доволна от начина, по който стояха нещата. Децата напускат дома си, Тия. Ако се оженят, живеят с другия човек през по-голямата част от живота си. Аз уредих живота си по начин, който ме задоволява и ми доставя удоволствие. Ти си родена от двама ужасно съсредоточени в себе си хора. И всичките ти фобии и нервни разстройства са просто друг вид съсредоточаване в теб самата.
Тия се вторачи в него, после се засмя леко.
— Предполагам, че си прав. Не искам да остана такава. Почти на тридесет съм обаче. Доколко бих могла да се променя?
— Независимо дали се променяш или не, все пак си почти на тридесет. Какво значение има възрастта?
Тия се облегна назад зашеметена.
— Никога преди не си ми говорил по този начин.
— Никога преди не си идвала при мен — сви рамене той. — Нямам навика да променям навиците или рутината си. А като говорим за това… — Той погледна часовника си.
— Имам нужда от услуга — бързо каза Тия.
— Да, това наистина е забележителен ден в семейство Марш — усмихна се баща й.
— Става дума за трите орисници.
Лекото нетърпение, което се бе изписало по лицето на Стюарт, изчезна.
— Наскоро май доста се интересуваш от тях.
— Да, така е. Бих искала този интерес да си остане между мен и теб. Анита Гай също проявява засилен интерес. Може отново да те разпита за статуетките, да се опита да научи някоя подробност. Ако и когато го направи, чудя се дали би могъл да си припомниш — небрежно и несигурно, как някой ти е споменал, че едната орисница е била видяна в Атина.
— Атина? — учуди се Стюарт и се облегна на стола си. — Каква е тази игра, Тия?
— Важна.
— Анита не е жена със скрупули, която би се поколебала да наруши правилата, ако има полза.
— Напълно наясно съм с това. Дори повече, отколкото мога да ти кажа.
— Тия, неприятности ли имаш?
За първи път, откакто бе влязла в дома на родителите си, Тия се усмихна.
— Никога не си ме питал такова нещо. Нито веднъж в живота ми. Ако съм се забъркала в неприятности, възнамерявам да се справя с тях, дори да им се порадвам. Можеш ли да намериш начин да споменеш Атина пред нея?
— Лесно.
— И при никакви обстоятелства не й споменавай за дневника на Уайли, нито за връзката ми с човека, когото мама видя в апартамента ми.
— Защо пък да го правя? Тия, имаш ли някаква следа към една от орисниците?
Искаше й се да му каже, за да види гордостта и изненадата в очите му, но поклати глава.
— Много е сложно, но ще ти разкажа всичко веднага щом мога — отговори тя и стана. — Един последен въпрос. Като търговец, какво би платил за тях ти самият?
— Зависи. Може да се каже до десет милиона. Ако имам заинтересован клиент, бих го посъветвал да качи до двадесет. Вероятно и малко повече. В зависимост от проверката и потвърждението, разбира се.
Тия се усмихна.
— Разбира се.
Тя се приближи до баща си и го целуна по бузата.
— Ще се кача горе и ще се опитам да се сдобря с мама.
Докато Тия успокояваше майка си, Джак се отби в участъка. Би предпочел да остави Ребека в апартамента си, но тъй като единственият начин да се увери, че тя ще стои там, бе да я заключи, той я взе със себе си. Не искаше да рискува и да се прибере в разрушен апартамент, а не се съмняваше, че тя би изпълнила заплахите си.
Но пък това, че я взе със себе си, му даде възможност да я наблюдава как поглъща всяка подробност в полицейския участък. Едва ли не чуваше как колелцата в главата й се въртят, докато се качваха към стаята на детективите. Също така приятен му бе и начинът, по който ченгетата я оглеждаха с възхищение.
Ребека наистина изглеждаше страхотно. Буйна коса, искрящи очи, кожа като мляко и стегнато сексапилно тяло в тесни джинси.
Джак видя Боб, който седеше зад бюрото си, притиснал телефонната слушалка към ухото си. Боб огледа Ребека, после вдигна очи към Джак и му се усмихна одобрително.
— Изчакай тук една минута — промърмори Джак на Ребека, после тръгна към бюрото на Боб.
Седна на крайчеца му и размени няколко поздрава с другите ченгета, докато Боб довърши разговора си.
— Леле майчице! — каза Боб. — Откъде намери тази сексапилна червенокоса красавица?
— Как е жена ти?
— Достатъчно умна, за да знае, че когато спра да поглеждам сексапилни червенокоски, значи е време да хвърли буца пръст върху студеното ми мъртво тяло. Какво искаш?
— Още информация за студеното мъртво тяло, което обсъждахме вчера.
— Дадох ти всичко, с което разполагам.
— Имам нужда от снимка.
— Защо просто не ми поискаш значката?
— Благодаря, мога да си взема и моя собствена. Вероятно ще мога да ти се отплатя с малко информация, но първо трябва да го идентифицирам.
— Хайде да опитаме така. Ще ми разкажеш каквото знаеш, а аз после може и да ти намеря снимка на трупа.
— Искаш ли да се запознаеш с червенокосата?
Боб сложи пръст на китката си и кимна.
— Да, все още имам пулс. Как мислиш?
Джак се ухили и махна на Ребека да дойде при тях.
— Детектив Боб Робинс, Ребека Съливан, жената, за която ще се оженя.
Долната челюст на Боб увисна, очите му се ококориха и той скочи.
— По дяволите, Джак! Страхотно! Прекрасна работа! Хей, радвам се да се запознаем.
Ребека се усмихна весело.
— Джак храни илюзии. В момента сме само делови партньори.
— Тя е костелив орех, но работя по въпроса — каза Джак. — Ирландке, защо не разкажеш на онемелия ни приятел какво откри за склада в Джърси?
— Разбира се. След като се порових малко снощи, открих, че този имот, където наскоро е било извършено престъплението, бил продаден в деня преди зловещото събитие от „Антики Морнингсайд“.
— И поради каква причина би трябвало да ме заинтересува това?
— Позволи ми да ти покажа снимките на няколко човека — каза Джак. — Ако интуицията не ме лъже, може да имам интересен отговор на въпроса ти.
— Ако имаш следа в открит случай за убийство, не можеш да се ебаваш с нея, Джак.
— Проследи „Морнингсайд“.
— Анита Гай — ясно каза Ребека и двамата мъже се намръщиха. — За щастие, нямам тестостерон, който да ми замъглява мозъка. Анита Гай от „Антики Морнингсайд“. Няма да е лошо да я проверите, детектив Робинс. Няма смисъл да продължаваме нататък, докато не видим снимката и не се уверим, че убитият е онзи, за когото го мислим. — Тя се усмихна широко на Боб и продължи: — В крайна сметка, всички се стремим към едно и също, нали, детектив? Но ако нямате доверие на този тип тук — посочи тя Джак, — сигурно си имате основателни причини за това. Аз самата все още се чудя дали мога да му се доверя или не.
Боб въздъхна тежко.
— Ще ви дам снимката.
— Някога чувала ли си, че трябва да си пазиш един коз? — прошепна Джак, когато Боб се отдалечи.
— Да, чувала съм. Освен това съм чувала, че накрая трябва да сложиш картите си на масата. И моят начин свърши работа — каза тя, като отметна коса назад и се вгледа в лицето му. — Говориш за брак прекалено небрежно, Джак.
— Не е вярно. Но наистина ще се оженя за теб. Свиквай с тази мисъл.
— Господи, толкова си романтичен, че ще припадна.
Той се ухили.
— Ще ти дам романтика, ирландке. Само избери времето и мястото.
Ребека скръсти несигурно ръце пред гърдите си.
— Засега е по-добре да се съсредоточиш върху работата — каза тя.
— Мога да мисля за няколко неща едновременно — отвърна Джак и се смъкна от бюрото, когато Боб се върна с дебела папка.
Тия направи всичко възможно, за да успокои майка си. За да я умилостиви напълно щяха да са й нужни няколко часа, а тя просто не разполагаше с толкова време. Трябваше да се отбие на още едно място. А ако не се върнеше навреме, Мълаки и останалите щяха да се чудят и тревожат. И вероятно никога вече нямаше да я изпуснат от поглед.
Тя осъзна, че имаше нещо странно приятно в това някой да се тревожи за теб. Предполагаше, че точно затова бе имала такива отношения с майка си. Но пък всъщност Алма се тревожеше много повече за самата себе си, отколкото за дъщеря си.
Докато излизаше от таксито на Уолстрийт, Тия си каза, че майка й просто си е такава. Всички сеанси с доктор Лоуенстайн не й бяха помогнали да разбере и приеме този факт.
Бяха нужни един ирландец, три сребърни статуетки и няколко нови приятели, за да се проясни зрението й и да изправи гръбнак.
Или пък, по някакъв странен начин, това се дължеше на Анита Гай. Когато цялата история приключеше и животът й се върнеше в нормалното си русло, трябваше да благодари на Анита, че я бе замесила в положение, където й се наложи да изпробва собствените си способности.
Разбира се, ако историята приключеше според очакванията и надеждите на Тия, Анита надали щеше да се зарадва на благодарността й.
Тя се усмихна и се качи в асансьора на брокерската къща. За първи път в живота си Тия Марш мислеше, планираше и правеше секс редовно. И всичко това без помощта на химията.
Е, почти без помощта на химията.
Чувстваше се умна и уверена в себе си, дори властна.
Още по-приятно й стана, когато застана пред бюрото на помощника на Кари и той не я позна.
— Тия Марш — каза тя и се усмихна доволно, когато го видя да премигва изненадано. — Дали госпожица Уилсън има малко свободно време?
— Доктор Марш! Разбира се — отговори той и се вторачи в нея, докато се протягаше към телефона. — Веднага ще я уведомя, че сте тук. Изглеждате… великолепно днес.
— Благодаря ви.
Тия реши, че при първата удобна възможност ще отиде на пазар и ще си купи нов гардероб, който да отговаря на новата й прическа. И на новия й темперамент. Щеше да си купи нещо яркочервено.
— Тия? — Кари излезе от кабинета си. Изглеждаше елегантна, делова и много забързана. — Нямахме среща, нали?
— Не, съжалявам. Имам нужда само от няколко минутки, ако успееш да ми ги отделиш.
— Наистина имам само няколко минутки. Ела при мен. Тод, трябва да получа анализа на сметките на Брокуей до обяд.
— Той не ме позна — каза Тия, докато Кари я водеше към луксозния си кабинет.
— Какво? А, Тод! — засмя се Кари, като погледна бързо монитора си и се отправи към каната с кафе. — Наистина изглеждаш различна, скъпа. Всъщност, прекрасна си.
Тя си наля една чаша, без да покани Тия, тъй като знаеше, че приятелката й не пие кафе. После прикова очи в Тия.
— Наистина прекрасна — повтори тя и се намръщи леко. — Но не е само косата — отбеляза Кари, като остави чашата си, стана и присви очи към Тия. — Правила си секс!
— Кари! За бога! — извика Тия и бързо затвори вратата на кабинета.
— Правила си секс, откакто те видях за последен път — усмихна се Кари и размаха пръст. — Разказвай.
— Не съм дошла тук, за да говоря за това, а ти и бездруго имаш само няколко минутки.
За да успокои приятелката си, Кари отиде до бюрото и грабна телефона.
— Тод, не ме свързвай с никого. Кажи на Минлоу, че може да закъснея няколко минути за срещата в десет.
Тя затвори и се обърна към Тия.
— Готово. Говори. Искам подробности. Имена, дати, пози.
— Сложно е — отвърна Тия и задъвка долната си устна.
Стори й се, че прилича на Кларк Кент, който не трябва да споделя с никого, че е Супермен. Но тя не можеше да търпи подобно нещо.
— Обещай ми, че няма да кажеш на никого.
— Аз да не съм селската клюкарка? Аз съм Кари, Тия, вече знам всичките ти тайни. Или поне ги знаех. Кой е той?
— Мълаки. Мълаки Съливан.
— Ирландецът? Значи се е върнал?
— Отседна при мен.
— Живее с теб? Ще отменя срещата в десет.
— Не, не — засмя се Тия. — И аз нямам време. Наистина. Веднага щом мога, ще ти разкажа всичко. Но той… Ние… Невероятно е! Никога не съм се чувствала толкова… ненаситна — изстреля накрая тя и се заразхожда развълнувано из кабинета. — Да, май това е точната дума. Ненаситна. Той не може да си държи ръцете далеч от мен. Не е ли страхотно? А и ме слуша и иска мнението ми. Подиграва ми се, но не по гаден начин, а с обич. Кара ме да се вглеждам в себе си, Кари, а когато го направя, не се чувствам толкова глупава, смотана и тромава.
— Никога не си била нито едно от тези неща, а щом той те кара да разбереш това, определено ще го харесам. Кога ще се запозная с него?
— Както ти казах, положението е доста сложно…
— О, господи! Той е женен.
— Не, не. Нищо такова. Но работим по един проект.
— Тия, чакай да си изясня нещата. Да не би да ти иска пари или пък да инвестираш в нещо?
— Не — усмихна се Тия. — Но се радвам, че се тревожиш за мен.
— Влюбена си в него.
— Вероятно — отговори тя и си пое дълбоко дъх. — Ще мисля за това по-късно. В момента съм заплетена в една история, която е вълнуваща, интересна и доста опасна.
Кари седна отново.
— Започваш да ме плашиш.
— Точно това възнамерявах да направя — отговори Тия, като си припомни приятеля на Клио. — Изключително важно е да не споделяш с никого онова, което ти казвам. И да не споменаваш името на Мълаки — добави тя, като бръкна в чантата си и извади лист. — Ако решиш да ми се обадиш за нещо, свързано с разговора ни, използвай този телефон. Моят се подслушва.
— За бога, Тия! В какво те е въвлякъл този тип?
— Аз сама се въвлякох. И имам нужда да ми направиш услуга, която може да не е съвсем етична. Може дори да е нелегална, не съм сигурна.
— Не мога даже да се сетя как да ти отговоря.
— Анита Гай — каза Тия и се наведе напред. — „Антики Морнингсайд“. Трябва да знам с какви пари разполага. И лични, и вложените в бизнеса. Трябва да знам колко пари в брой може да събере бързо. Но тя не трябва да разбира, че я проучваш. Това е изключително важно. Има ли начин да събереш тази информация, без някой да я проследи към теб?
Кари стисна стола си, сякаш за да се задържи да не падне.
— Искаш да проверя нечии финанси и да ти предам информацията?
— Да, но само ако можеш да го направиш, без някой да те усети.
— Няма ли поне да ми кажеш защо?
— Ще ти кажа, че залогът е много голям и ще използвам предадената ми от теб информация, за да се опитам да свърша нещо важно. И справедливо. Освен това ще ти кажа, че Анита Гай е опасна и отговорна за смъртта поне на един човек.
— Господи, Тия! Не мога да повярвам, че водя такъв разговор с теб. Ако знаеш подобни неща за нея, защо не се обадиш в полицията?
— Сложно е.
— Искам да се запозная с този Съливан. Да го преценя лично.
— Веднага щом това стане възможно. Обещавам ти. Знам, че те моля за нещо изключително трудно. Ако не приемеш да го направиш, ще те разбера.
— Трябва да помисля по въпроса — въздъхна Кари. — Наистина трябва да помисля сериозно.
— Добре. Използвай номера, който ти дадох — каза Тия и стана. — Тя съсипва хората, Кари. Ще се погрижа да си плати за това.
— По дяволите, Тия, бъди внимателна.
— Не — усмихна се Тия и тръгна към вратата. — Вече не.
— Дай й още няколко минути — помоли Гидиън. — И бездруго няма да свършиш никаква работа, ако тръгнеш да обикаляш из града и да я търсиш.
— Няма я повече от два часа — отвърна Мълаки, който поне от час бе полудял от тревога. — Не трябваше да я пускам да излиза сама. Как тази жена изведнъж стана толкова твърдоглава? Когато се запознахме, беше мека като пластилин.
— Ако искаш изтривалка, иди си купи такава.
Мълаки се завъртя и впи разгневените си очи в Клио.
— Не се заяждай с мен.
— Тогава престани да се разхождаш като изнервено татенце, чиято малолетна дъщеря не е спазила вечерния си час. Тия не е глупава. Може да се оправи.
— Никога не съм казвал, че е глупава. Но няма много опит в живота, нали? Ако вдигаше тъпия си мобифон, нямаше да съм нервен.
— Споразумяхме се да не използваме мобифони, освен в спешни случаи — напомни му Гидиън. — Тези неща са като радиоапарати, нали?
— Това е спешен случай. Отивам да я търся — извика й, като се приближи до вратата и я отвори рязко.
Тия едва не падна в ръцете му.
— Къде беше? Добре ли си? — извика Мълаки, като остави Тия и торбите й на пода.
— Този шубелия се канеше да повика на помощ Националната гвардия. Това храна ли е? — попита Клио, като се отправи към торбите и взе една от тях. — По дяволите! Обяд!
— Отбих се в магазина… — започна Тия.
— Не мога повече! Не мога повече! — извика Мълаки, като дръпна другата торба от ръката й и я метна на Гидиън. — Колко пари имаш? — попита той брат си.
— Около двадесет американски долара.
— Дай ми ги — нареди му Мълаки и зарови в джоба си. — Няма да живеем по този начин като тълпа пиявици.
— Мълаки, парите нямат значение. Само… — Тия замълча, когато той я погледна разгневено.
— Но досега тези пари са все твои, нали? Е, стига вече. Ще се свържем с мама и ще я накараме да ни изпрати малко мангизи.
— Няма да го направиш.
Когато видя как Тия свива устни и тропва с крак, Гидиън махна на Клио и двамата се скриха от започващата престрелка в кухнята.
— Не съм живял на гърба на жена при никакви обстоятелства. А проклет да съм, ако го правя на гърба ни жената, с която спя!
— Разбрахме се, че ще ми върнеш парите. А ако си чак толкова изтормозен от мисълта да взимаш пари от мен, докато спим заедно, просто можем да престанем да го правим.
— Така ли мислиш? — извика той, като я хвана за ръката и я задърпа към спалнята.
— Престани! Престани веднага.
Тия се спъна и дясната й обувка се изхлузи.
— Какво ти става? Държиш се като луд.
— Така и се чувствам — отвърна Мълаки, като затръшна вратата на спалнята след тях и я притисна към нея. — Няма да се откажа от теб каквото и да става — добави той, като притисна устни към нейните и тя усети наранената му гордост. — И няма да позволя ти да плащаш за всяка троха, която поглъщам.
Тия едва успя да си поеме дъх.
— Купих картофена салата, пушена пуйка и десерт. Но забравих за хляба.
Мълаки отвори уста, затвори я отново и облегна глава на нейната.
— Това не е шега за мен.
— А би трябвало да бъде. Залогът е много по-голям, отколкото една бакалска сметка, Мълаки. Ако майка ти изпрати пари, те могат да бъдат проследени. Глупаво е да рискуваме.
Тя прокара ръка по гърба му и погали напрегнатите му мускули.
— Имам пари. Винаги съм имала пари. Но никога не съм имала човек, който да държи достатъчно на мен, за да се чувства притеснен от парите ми.
— Ужасявам се да не си помислиш, че те приемам за даденост.
— Не е така — уверено отговори Тия и нежно погали лицето му. — Ти ме караш да се чувствам специална.
— Толкова време те нямаше, че полудях от тревога.
— Съжалявам — каза тя, но се усмихна доволно. — Всичко е толкова странно. Толкова странно и прекрасно.
Целуна го нежно по устните и усети силното биене на сърцето му.
Помисли си, че силата е чудесно нещо, после обви ръце около врата му и го побутна към леглото.
— Ще те съблазня — каза тя и го целуна отново. — Това е първият ми опит, така че ще трябва да ми простиш грешките.
Тя го захапа леко по устната и попита:
— Как се справям досега?
— Страхотно.
Тия го бутна на леглото и седна в скута му.
— Сега за парите — промърмори тя, докато разкопчаваше ризата му.
— Какви пари?
Тя се засмя, разтвори ризата му и собственически прокара ръце по гърдите му.
— Винаги мога да ти поискам лихва.
— Добре. Както кажеш.
— И глоби — добави Тия, после захапа рамото му, отдръпна се назад, за да свали сакото си, но когато той се протегна към копчетата на блузата й, отблъсна ръцете му. — Не! Ти само ще гледаш.
— Искам да те докосна.
— Знам — бавно разтвори блузата си тя. — И това ми харесва.
Тия свали блузата си и се надигна, за да разкопчае панталона си.
— Отпусни се назад — прошепна му тя, като отново го целуна по устните.
Устните й се плъзнаха жадно по тялото му. Езикът й погали стомаха му и тя усети как мускулите му потреперват.
Мълаки беше вече твърд и обзет от диво желание, но и разбираше, че Тия иска да ръководи играта. Той се удържа и лежа пасивно, докато тя го събличаше, потиснал огромното си желание да я сграбчи и обладае.
Когато усети устата й върху себе си, той изстена гърлено и стисна чаршафа.
Мислите му бяха изпълнени само с нея. Мека кожа, горещи устни, нетърпеливи ръце. И онзи нежен, лек аромат, който винаги щеше да свързва с нея.
Доволните звуци, които излизаха от гърлото на Тия, докато го целуваше, сгорещиха кръвта му. Тя се плъзна върху него и невероятното усещане го накара да затвори очи.
Потъна в нея, готов да се удави.
Тия усети дивия галоп на сърцето му, когато прокара устни по гърдите му. Беше прекрасно да наблюдава как тялото му трепери, макар Мълаки да правеше всичко възможно да се сдържи.
Толкова хубаво бе да знае, че можеше да вземе каквото иска и когато иска.
Дишането му се ускори и мускулите му се напрегнаха, а Тия продължаваше да го целува, докосва и измъчва. И през цялото време тя се чувстваше изненадващо сръчна и силна. Толкова… ненаситна.
Той промълви името й и тя се надигна. Изчака го да отвори очи, преди да се наведе и да го зашемети с дълга и страстна целувка.
— Никой не ме е искал по този начин. И аз самата не съм желала никого така.
Тя изстена леко, когато го пое в себе си. Ръцете му стиснаха хълбоците й и тя потрепери.
Залюля се, като стенеше от удоволствие от напрежението, което се надигаше у нея, и се наслаждаваше на всеки миг.
Очите им се срещнаха и тя се усмихна. Отметна глава назад триумфално и остави тялото си да я ръководи.