Бренда Джойс
Виолетов огън (17)

16

Рейд се събуди пръв. Не помръдна. Цялото му тяло изгаряше от същата необуздана страст, която го изгаряше през цялата нощ. Никога досега не беше спал целомъдрено с разкошна жена. А без съмнение жената в обятията му беше разкошна.

Те лежаха там, където ги бе заварил сънят. Гърбът й се беше притиснал плътно в лицето му. Мекият й ханш лежеше като в люлка в пулсиращите му слабини. Издутият му член се бе приютил сладостно и мъчително в горещата долина, която бе изградило тялото й. Обви я с ръце. Тя дишаше равномерно и бавно, а той — рязко и шумно. Облегна се предпазливо на лакът и сведе поглед към нея.

Беше направо непоносимо хубава. Ръката му се прокрадна до стройното й извито бедро, плъзна се нагоре, като мачкаше памучната й нощница, после по-надолу. Хвана я по-здраво и я притисна към набъбналата си мъжественост, наведе се и се сгуши до лицето й. Тя въздъхна.

— Грейс? — прошепна той. Гласът му бе дрезгав и пресипнал. Не се чу отговор.

Той затърка мудно бедрата си в нейните със затворени очи. Лицето му се изкриви от болка. Пак се наведе над нея. Устните му бяха на сантиметри от ухото й.

— Грейс?

Тя се блъсна с гръб в него.

Той изстена и плъзна ръката си нагоре, за да обгърне пълните й гърди. Зърното й се втвърди мигновено, щом пръстите му го погалиха. Тя се премести, без да се е събудила още. Гърдата й изпълни докрай дланта му. Знаеше, че постъпва като някой мерзавец. Разтвори гънките на нощницата й и оголи прекрасните й гърди. Докосна с език едно издадено зърно.

Тя простена. Клепките й се размърдаха.

Рейд беше само по панталони. Сега те го стягаха силно и ограничаваха движенията му. Искаше му се да ги свали, но съзнаваше инстинктивно, че това ще изостри взривоопасната ситуация, в която бе изпаднал. Пъхна бедрото си между нейните и го задвижи нагоре-надолу.

Грейс въздъхна. Клепките й се вдигнаха.

Ръката му действаше своеволно. Усети, че вдига роклята й, плъзга дланта си по гладките и твърди очертания на бедрото й и поема нагоре към мекото, незабележимо възвишение. Вдигна се съвсем леко нагоре, за да види лицето й, докато ръката му прокарваше малки, интимни кръгчета по корема й и блуждаеше все по-надолу и по-надолу. Гледаше как сънят напуска очите й. Погледите им се срещнаха. Неговият бе самоуверен и блестящ, нейният — кротък и стреснат. Пръстите му докоснаха венериния й хълм. Грейс изпъшка. Рейд зарови пръсти в гъстите къдрици. Тя легна по гръб с доволна въздишка. Очите й се затвориха, а бедрата й сами се раздалечиха. Рейд едва сдържаше дишането си. Средният му пръст се плъзна между горещите и хлъзгави гънки на тялото й.

Тя изохка леко.

Той усети, че цялата се надига под ръката му. Грейс се изви леко. Рейд не можа да устои на гледката. Но не искаше да се люби с нея, докато е полусънна.

Рейд застана на колене между разтворените й крака и я целуна по пъпа.

— Грейс — заповяда той. — Събуди се, Грейс. Събуди се.

— Рейд — промълви тя. Клепките й бяха като тъмни криле върху бледата й кожа.

Той се наведе ниско и докосна с език розовото лъскаво зрънце между бедрата й.

Грейс изстена и се изви бавно.

Ръцете на Рейд обгърнаха бедрата й и ги притиснаха. Той започна деликатно да изследва тялото й с език. Сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. Запита се дали ще съумее да си събуе панталоните, толкова беше втвърден и нараснал. Тя се вдигна към него и изскимтя отново. Звукът беше умилителен и той едва не полудя от копнеж. Вдигна рязко глава.

— Събуди се, Грейс.

Очите й проблеснаха и се отвориха. Той се наведе, за да притисне устните си към нея и да я погали с език. Тя изпъшка. Той се изправи над нея.

— Погледни ме, Грейс.

Изцъкленият й и нефокусиран поглед се сблъска с неговия. Той изпита чувство на пълен триумф, когато я видя така отпусната и изпълнена с копнеж по него.

— Кажи ми какво искаш, любима — попита той с преплитащ се език. Намери умело подходящия момент и пак я докосна леко с език.

Тя се изви и се премести назад към възглавницата. Рейд я ближеше и проучваше с език. Още не беше задоволен и това го измъчваше. Най-накрая вдигна от нея мощното си тяло и улови няколко сплетени кичура от косата й. Лицето му бе съвсем близо до нейното.

— По дяволите, Грейс, погледни ме!

Тя го погледна.

Той я целуна силно и властно и затърка стоманено — твърдите си слабини в горещото й потно тяло. Тя се изви като змия, мъчейки се да се притисне плътно до него. Той я хвана за брадичката. Нейният поглед потъна в неговия.

— Рейд — изпъшка тя.

Той не й даде възможност да се изплъзне, а отново се настани между краката й с явното намерение да я залее с ласките си. Грейс докосваше голите му рамене, отстъпи назад и го прегърна още по-силно. Бедрата й се извиха като дъга. Нададе протяжен стон.

— Моля те — извика тя.

След малко тя се изви силно и извика, а той усети, че лицето му се стяга в стоманена маска. Нямаше намерение да губи контрол над себе си. Тя още се мяташе конвулсивно, когато той усети, че избухва, докато лежеше на дюшека и се търкаше силно в него. Лицето му бе заровено в нейното. Ръцете му прегръщаха силно бедрата й.

Доста време трябваше, за да стихнат страстите им.

След това едно коляно го удари грубо в лицето, когато тя преметна уплашено краката си над него. Рейд нямаше сили да помръдне, тъй като още се възстановяваше. Усети, че Грейс изскача от леглото.

— Стани — изрече гневно тя.

Той усети, че е допуснал грешка. Трябваше да възстанови мигновено силите си, да я притегли в обятията си и да я обсипе с любящи целувки. Един съвсем не лек удар се стовари върху бицепса му.

— Стани!

Рейд се преобърна изморено и приседна. Тя беше разярена, но избликът на ирландския й темперамент я правеше още по-красива.

— Грейс…

— Ти се възползва от мен — изсъска гневно тя.

Невъзможно бе да обори истинността на думите й.

— Но беше толкова приятно, Грейс. Вече знаеш това.

— Единственото, което знам, е, че си жалък!

— Май не означавам много за теб — изрече напрегнато Рейд. — И това е от първия път, когато се срещнахме.

Тя се обърна с гръб към него, скръстила здраво ръцете си.

— Истина е — той се вдигна и застана зад нея. — По дяволите, Грейс, не ми се съпротивлявай повече. Нима не разбра благодарение на мен колко хубаво може да ни е заедно?

Той посегна към рамената й.

Тя се извърна и замахна. Той не се наведе, не защото бе решил да се държи като великодушен човек, какъвто наистина беше, а тъй като беше спал лошо през цялата нощ. Това забавяше рефлексите му.

— Ох. Заболя ме.

— Божичко! — възкликна Грейс, а пламналите й бузи загубиха цвета си. Рейд търкаше челюстта си.

— Грейс, защо не се успокоим и двамата? Станалото станало. Дай да си поръчаме нещо за закуска и да решим какво ще правим по-нататък.

Ръката й се притисна в устата й. Очите й се разшириха от изненада.

— Аз съм прекарала нощта тук!

— Ти заспа.

— Само ти си виновен! Изобщо не трябваше да ми разрешаваш да оставам! Защо ме доведе тук? — зарида тя.

Рейд примигна.

— Ти си изпаднала в нервна криза и в шок…

— Направил си това нарочно! — Тя пак замахна, но този път той избегна удара и хвана китката й.

— Спри се, Грейс. Съжалявам, че не бях на себе си вчера. Стори ми се съвсем нормално да те прегърна, докато спиш.

— Заради теб загубих доброто си име!

Изведнъж го обхванаха неудържими угризения на съвестта. Имаше ужасяващото усещане, че е сбъркал.

— Грейс?

Тя се дръпна силно и той я пусна.

— Как ще се прибера при Хариет по нощница и пола? — извика тя. — И къде ми е полата? Колко е часът? Ще закъснея за училище!

— Ще изтичам до Хариет и ще ти донеса някоя рокля — каза той и усети, че в него се надига чувство на вина.

Грейс приседна на леглото. Трепереше. Обхвана тялото си с ръце. Репутацията й беше съсипана. Начез беше малък град, в който клюките се разпространяваха бързо. Никога вече няма да си намери прилична работа — вече не.

Разумът и отказваше да разсъждава само за тези неприятности. Вместо това той й припомни детайлно какво точно й стори Рейд и колко спокойно тя отвърна на ласките му. Грейс беше интелигентна жена. Знаеше какъв е животът. Но никога, никога не беше допускала, че съществува акт като този, който те извършиха заедно.

Акт ли? Как пък не, това бе перверзия. Тя сви юмруци. Разбира се, че той познаваше всички извратености, особено ако те носеха невероятно приятни усещания.

Искаше й се да заплаче. Искаше й се да го удари. Същевременно най-предателски й се искаше да допълзи до леглото и да изчака там Рейд да се върне, да го прегърне и да го посрещне радушно в прегръдките си. Той беше толкова горещ, твърд и мъжествен. Толкова хубав. Такъв мръсник.

Тя си затвори очите и си представи как той си събува невъзмутимо панталоните, без да си даде труд да се обърне с гръб към нея. Раменете му бяха широки и силни, гърдите — добре оформени и забележително мощни. Ръцете и краката му бяха като на класическите скулптури на гръцките атлети. А мъжествеността му… Тя не искаше да гледа. Но не успя да се удържи.

Трябваше да се овладее, преди той да се върне, да намери някоя камериерка, да вземе назаем малко дрехи и да си иде, преди той да се появи отново. След десет минути Грейс направи точно това.

Ако всички беше наред, тя трябваше да изкара един обикновен училищен ден. Но Грейс не смяташе, че животът й някога ще влезе отново в нормални релси. Когато застана пред учениците си, тя се съсредоточи с голямо усилие върху работата. Той постоянно нахлуваше в мислите й. Също и спомените за събитията от предишната нощ, насилието и ужаса. Заради участието си в тях тя се бе превърнала в нещо като героиня. Учениците й ловяха жадно всяка нейна дума. Тя си спомни похотливия поглед, който й отправи Роулинс и явната заплаха в него. Прииска й се да не беше избягала тази сутрин, без да се види отново с Рейд.

Той й бе казал, че ще идва всеки ден в училището, за да я изпраща до вкъщи. Дали ще дойде? Или й се е разсърдил толкова за обидата, че е решил, че тя и сама може да се грижи за себе си? И което е по-важно, има ли основание да се бои от Роулинс и сподвижниците му? Страхът й нарастваше с приближаването на вечерта.

Църквата и дворът се обезлюдиха най-сетне в три и петнадесет. Грейс застана на стълбите и се огледа наоколо. Не се виждаха нито Рейд, нито Роулинс. Страхът, който я бе обхванал, отслабна. Разбира се, че Роулинс няма да се появи — нали го раниха снощи. А що се отнася до Рейд, той очевидно не бе говорил сериозно, когато й каза, че всеки ден ще я изпраща вкъщи. Тя явно не го интересуваше, което беше добре дошло за нея.

Това беше безсрамна лъжа. Как да се преструва дори пред себе си, че е безразлична към него. Най-малкото беше разочарована, че той не е дошъл.

Измина половината път към къщи, когато чу конски тропот зад себе си.

Всички мускули в тялото й се напрегнаха и тя се обърна, стиснала здраво книгите. Беше само някакъв фермер с каруца. Той й предложи да я откара до града. Грейс се готвеше да приеме предложението му, когато видя, че Рейд препуска в лек галоп по пътя на едрия си вран жребец. Тя застина на място, после посегна бързо към каруцата и се приготви да се качи вътре. Тъкмо беше стъпила на страничната дъска, когато той заговори иззад нея.

— Казах, че ще дойда и дойдох.

Той приближи жребеца и й подаде ръката си.

— Качвай се.

— Не, благодаря — отвърна сухо тя. — Този любезен фермер ми предложи да ме откара в града.

— А ще те защити ли от юнаците на Роулинс? — залита студено той. — Скачай тук, Грейс.

— Всичко е наред, мадам — изрече неспокойно фермерът. — Не знаех, че ще пътувате с джентълмена.

Той вдигна юздите и подкара мулето си. Грейс гледаше свирепо.

— Ти го прогони със заплахите си!

— Сигурно името на Роулинс му се стори по-заплашително!

— Ще вървя пеш — заяви Грейс.

— Добре.

Тя не го погледна повече. Той яздеше бавно зад нея. Беше толкова близо, че веднъж или два пъти Грейс усети горещия дъх на животното върху тила си. Тя държеше изправени раменете си и вдигна високо глава. Той беше сърдит! Е, какво пък, и тя беше също толкова сърдита, дори повече!

Когато стигнаха до дома на Хариет, Грейс избърза и влезе преди него в къщата. Размина се с няколко пансионери на верандата, докато влизаше вътре. Един от тях й се подсмихна твърде похотливо. Партньорът му в игрите на карти, един по-възрастен джентълмен, я изгледа явно неодобрително и вдигна ръка. Грейс забърза навътре.

Още я болеше от прекалено критичния поглед и от похотливата усмивка, когато за малко не се сблъска с Хариет.

— Добър ден, Хариет — заговори сърдечно тя. — Как…

Хариет се засуети и я заобиколи, след като я изгледа мрачно. О, Господи, помисли си Грейс. Всички знаят.

— Грейс?

Тя замръзна на място. Това беше гласът на Алън. Той я викаше от стаята си, която се намираше по-надолу по коридора. Повика я отново. Грейс се уплаши, че той ще опита да стане от леглото и забърза към стаята му. Той се беше подпрял на лакти и изглеждаше много по-добре. Гърдите й се стегнаха от тревога.

— Здравей, Алън. Как се чувстваш днес?

Той не й отговори. Само я гледаше, докато тя приближаваше. Грейс се зае да оправя загрижено възглавницата му.

— Да ти донеса ли нещо?

— Вярно ли е?

Тя пребледня.

— Какво да е вярно?

— Че си прекарала нощта в хотел „Сребърната дама“.

Тя почервеня. Какво да му каже? Вярно беше. Но не се бе случило това, което те мислеха — или пък беше? Тя и Рейд бяха интимни, макар и по малко необичаен и греховен начин. Прехапа си устната и се отпусна на крака на леглото.

Алън загледа настрани.

— Не стана точно това, за което си мислиш, Алън.

— Прекарала си нощта с него, нали? — изрече смутеният и оскърбен Алън.

— Аз заспах — отвърна с оправдателен тон Грейс.

— Само това ли стана?

Лицето й се обагри в червено.

— О, боже — простена Алън. — Обичаш ли го?

— И дума не може да става за това — извика Грейс и стана. — Не съм искала това да се случва. Не исках да оставам там през нощта, о, господи! — Дали от напрежението, което изпитваше през целия ден, или от нещо друго, по-дълбоко и по-обезпокоително, от очите й бликнаха сълзи.

— Съжалявам, Грейс — каза Алън и я хвана за ръката.

Тя приседна до бедрото му.

— Не стана това, за което си мислиш — изхълца тя. — Опитах се да спра линчуването. Рейд ме спаси. Толкова се страхувах. Той ме отведе в онзи хотел. Бях замаяна. След това заспах.

— Прощавай — каза Алън и разтвори ръцете си, за да я прегърне. — Не постъпих честно, като ти говорих така. Сигурно го обичаш много.

— Не, не го обичам — изпъшка Грейс и се дръпна назад.

— Я колко добре си прекарвате тука — провлечено каза Рейд от входа на стаята.

Грейс настръхна.

Алън го гледаше разлютено.

— Ако можех да стоя на краката си, Браг, щях да ти разбия носа.

— Опитай — изрече Рейд с явно престорена закачливост.

Грейс не се обърна, за да го погледне, но усещаше присъствието му като обгарящ пламък по кожата си. После чу, че той излиза. Установи, че дъхът й е секнал и едва диша.

— Добре ли си? — попита Алън.

Грейс кимна утвърдително. Но не беше добре. А скоро й стана още по-зле, защото намери под вратата си писмо с печата на кмета. Този път изпита истински ужас, докато го вдигаше и отваряше. Шайнрайх беше коректен и пишеше само най-важното. Уволняваха я, тъй като я смятаха за морално непригодна за тази длъжност.

Когато някой почука силно по вратата му, Рейд стана, за да я отвори. Усети, че цялото му тяло се стяга от гняв, когато видя, че на прага стои Грейс. Не й бе простил думите й, нито пък това, че тя изчезна тази сутрин, без да го изчака да се върне.

— Може ли да вляза? — каза тя най-накрая, след като отвърна на погледа му.

— Свърши ли вече с Алън? — попита подигравателно той. Не успя да се сдържи. От последната нощ насам в него се засили увереността му, че я притежава. Към тази увереност се добавяше и някакво друго чувство, което доста наподобяваше страх. Той беше подслушвал, когато тя заяви на Алън, че не го обича.

— Искам да говоря с теб — каза тя с вирната брадичка. — И предпочитам да не е навън в коридора.

Рейд отстъпи настрани и направи преувеличено вежлив жест с ръка. Грейс мина студено покрай него, спря в центъра на стаята и се обърна към него. Рейд скръсти ръце и зачака.

— Ще затвориш ли вратата?

Той сви рамене и се подчини.

— Мисля, че ми дължиш малко пари.

— Кой, аз ли?

Розова вълна заля лицето й.

— Да.

— И за какво?

— За ъ-ъ… извършени услуги.

Прииска му се да я удари.

Рейд отиде вдървено до прозореца и го отвори. Надяваше се студеният ветрец да разсее изгарящия го гняв. За нещастие само задушен въздух докосна лицето му. Преброи до десет три пъти. След това се обърна.

— И какви точно услуги имаш предвид?

— Знаеш много добре какво имам предвид — отсече Грейс със свити юмруци.

Той вдигна удивено вежда. Целият му вид излъчваше равнодушие.

— Скъпа, признавам, че наистина прекарахме нощта заедно. Никой мъж не би платил за това, което се случи тази сутрин — точно обратното.

Тя се обърка и ядоса.

— Не смяташ ли, че извърташ?

— Ако някой изобщо дължи нещо — каза Рейд, на който му се искаше да я убие, — то ти си ми длъжница.

Тя примигна.

— Аз работих за теб, скъпа, а не обратното.

Тя ахна.

— Аз ти доставих удоволствие — изрече грубо и жестоко Рейд. — И положих големи усилия за това, доколкото си спомням. — Той замълча за миг. — Въпреки че, според мен, те не бяха достатъчни.

Тя отстъпи назад. Лицето й бе побеляло.

Рейд се почувства като мерзавец, за какъвто тя го обявяваше непрекъснато. Но не успя да се удържи, не и в момента, в който тя се появи неканена и заважничи пред него. Тя се държеше като проститутка и по този начин стъпкваше в калта предложението му и всичките му чувства към нея.

— Ако ти се иска, можем веднага да уредим този въпрос и да направим втори по-успешен опит.

— Не дойдох тук, за да ме оскърбяват — отвърна озлобено Грейс.

— Така ли? Кажи ми защо дойде, Грейс? За да обидиш мен, или за да обидиш и двама ни? Пак ли?

— Отивам си — каза тя, но не помръдна.

— Защо избяга от мен сутринта? — запита Рейд.

Тя се изчерви.

— Закъснявах.

— Беше едва седем часът.

— Мислех, че е по-късно.

И двамата знаеха, че тя лъже.

— Нищо не ти пречеше да ме изчакаш да се върна с дрехите. Щях да те откарам до училището.

— Не исках да чакам.

В усмивката му не се забелязваше и най-малкият признак на смях.

— Да, това ми стана съвсем ясно — той стисна силно зъбите си. — През целия си живот ли смяташ да бягаш, Грейс?

Ноздрите й се разшириха.

— Никъде не бягам!

— Така ли? Май ме мамиш.

— Отдавна съм ви казала, мистър Браг, че не се плаша от вас. Поради това е невъзможно да бягам от вас!

— О! Значи признаваш, че бягаш от мен!

— Не съм признавала нищо подобно.

— Ти си го мислиш, иначе нямаше да го кажеш.

— Ти си непоносим, непоносимо надут.

— Бягай оттук, Грейс — заяви грубо Рейд. — Бягай с всичка сила. Бързай колкото можеш. Но не се самозалъгвай. Ти бягаш от мен и от чувствата си към мен.

Тя трепереше. Гърдите й натежаха.

— И помни, — каза той, а погледът му я обгаряше — че съм мъж. Мога да бягам по-бързо и по-надалеч, Грейс, няма да избягаш от мен и от чувствата си, дори ако идеш в Китай.

За миг Грейс се втренчи в него. После се обърна и избяга.