Бренда Джойс
Виолетов огън (11)

10

— Къде отиваме?

Рейд я държеше здраво под ръка, докато я водеше нагоре по улицата.

— Връщаме се в пансиона, за да се измиеш, а после ще те отведа на обяд.

При тези думи тя спря на място.

— Слушай какво! Как може да мислиш за…

Той я задърпа силно, докато тя не тръгна отново.

— И мога, и смея.

Озари я с най-хубавата си усмивка.

— Не си ли гладна, Грейс? Няма ли да ми позволиш да ти поръчам хубава и топла храна? След всичко, което днес направих за теб?

Тя отново спря внезапно.

— Какво си направил за мен? Доколкото видях, ти изпита някакво извратено удоволствие от това, че размаза на кайма тези двама мъже!

Чертите на лицето му застинаха.

— Май си решила твърдо да воюваш с мен по целия път?

— Не воювам с вас, мистър Браг, защото това със сигурност не е спортът, който ми харесва.

— Ти, малка неблагодарнице — изръмжа той и стисна двете й ръце като с менгеме.

Грейс се опита да се освободи. След това спря да се движи.

— Ти се забърка в случая с тази млада негърка и едва не те изнасилиха заради това. Ако не минавах случайно оттам, сега щеше да бъдеш просната по гръб, а полата ти щеше да бъде вдигната до шията ти, не разбираш ли?

Тя пребледня. След това я обхвана силен пристъп на гняв.

— Това е хипотеза, основана на косвени улики!

— Хипотеза ли?

— Хипотеза, основана на косвени улики! — Грейс бе свила ръцете си в юмруци и ги бе опряла до бедрата си. — Какво има, мистър Браг? Речник ли ти трябва?

Устата му се затвори. Устните му залепнаха плътно една до друга.

— Ами бедната жена, Рейд? Какво ще кажеш за нея?

— Коя?

— Продавачката — извика тя. — Става дума за нещо важно, което ти явно искаш да пренебрегнеш.

— Важното, което ти явно искаш да пренебрегнеш, е въпросът за твоята сигурност, здрав разум и добро държане! — викна й в отговор Рейд. Той усети, че говори по-високо от обикновено, но това не го интересуваше. — Добре възпитаните жени не се разхождат по крайбрежието!

— Добро възпитание ли! — изкрещя тя. — Как смееш да ми говориш за добро възпитание, като знаеш много добре, че само ти си причината да си загубя работата, ти и безсрамното ти ухажване?

При тези думи Рейд млъкна на мига.

— Проблемът — извика Грейс и сграбчи едната от ръцете му, за да му привлече вниманието, — проблемът е, че бели мъже нападнаха цветнокожо момиче на улицата пред всички, Рейд, и никой не го беше грижа за това.

— По дяволите — трепна обидено Рейд.

В същия миг Грейс усети, че има кръв върху кожата си и пусна ръката му, сякаш тя е от нагорещено желязо.

— О, скъпи! Ръката ти кърви — дланта й несъзнателно се долепи до сърцето й, което учести биенето си.

Малко — съгласи се той. След като й хвърли бегъл поглед и видя, че лицето й е уплашено, Рейд трепна отново, като този път изстена леко. Искаше да провери реакцията й. Светкавичната й загриженост възнагради усилията му.

— Дай да видя раната.

— О-ох — изпъшка той и си дръпна ръката.

— О, скъпи — каза Грейс и внезапно й прималя. Кокалчетата на пръстите му бяха ожулени и окървавени. — По-добре да идем при Хариет. Там ще ти почистя ръката. И двамата трябва да се измием от тази мръсотия.

Рейд усещаше кога нещата вървят на добре, затова мъдро си замълча и я последва смирено. Обаче това развитие на нещата не спря Грейс. То по-скоро я окуражи да продължи:

— Рейд, някой трябва да се заеме с този шериф.

Той не й отговори, но тя очевидно не забеляза това.

— Тази ситуация е скандална. Възмутителна. Алън ми каза, че Форд е един от онези нощни ездачи. Как е възможно такъв човек да има толкова голяма власт? А обществото му е поверило този пост, вярвайки в добрите му намерения и в това, че той ще спазва законите и нашата конституция. Това положение не бива да продължава. Чудя се дали едно писмо до губернатора ще свърши работа?

— Хората са го избрали, Грейс.

— Избрали! В такъв случай не е трябвало да го избират! Или поне на изборите наесен трябва да го прогоним! Да! Това е чудесна идея! Длъжни сме да окуражим всички негри да гласуват против Форд тази есен!

Рейд я погледна.

— Не се забърквай в тукашната политика, Грейс — предупреди я той.

— Хъм — каза тя, потънала в мисли. След това съсредоточи вниманието си върху него. Бяха крачили мълчаливо около минута.

— Сигурно забелязваш, че в сърцевината на този проблем стои възпитанието. Моралните ценности се набиват в главата на човек в ранна възраст. Малкото бяло дете трябва да бъде възпитавано да мисли самостоятелно, да мисли над това, което му се говори и което вижда, а не безропотно да приема несправедливостите в света. А що се отнася до младия негър, за него доброто образование има още по-голямо значение. Той е длъжен да се научи да чете и пише. Това е изключително важно за бъдещето му. Мисля, че е грешно това, че Джефри не ходи на училище. Трябва да има закон, който да задължава всички деца, независимо от възрастта, пола или расата им, да ходят на училище, докато не придобият определени познания. Ето го и пансионът на Хариет. Много ли те боли ръката?

Те бяха спрели на верандата. Рейд не откъсваше поглед от съвършения й профил през време на цялата й лекция, докато тя бе гледала улицата пред тях. Сега Грейс насочи погледа си към него.

— Е? Какво има?

— Защо си такава, Грейс? — Думите му бяха едва доловими.

Тя се изчерви.

— Защо съм такава ли? Ама че въпрос!

— Този въпрос явно те изнервя — прошепна той. — И възнамерявам да открия отговора му.

Той беше прав. Въпросът я изнервяше. Грейс му отвори вратата, но той настоя тя да влезе преди него.

Хариет беше в кухнята. Щом забеляза напръсканите с кръв сако и риза на Рейд, тя нададе вик на безпокойство и напълно забрави за обяда, който готвеше за своите наематели.

— Мили боже, Рейд, какво се е случило?

— Едно малко сбиване — каза Рейд и се засмя в себе си на това доста погрешно описание, докато гледаше как Грейс налива вода в един леген. Тя го сложи на масата.

— Хариет, имаш ли чисти парцали? Трябват ми.

Хариет гледаше ту Рейд, ту Грейс, после се усмихна широко.

— Разбира се, че имам.

Тя се върна от килера с няколко чисти ленени ивици.

— Веднага се връщам — каза тя и излезе забързано, като остави нарочно двамата сами.

Рейд не й обърна внимание. Той седеше на масата, обърнал длани към себе си и наблюдаваше внимателно Грейс, когато тя се наведе над него, след като бе натопила ленения плат във водата. Тя имаше съвършен, ангелски профил. Видът й мамеше, защото под него се криеше остър ум и силна разпаленост по въпросите за морала. Той реши, че никога не е срещал толкова необикновена жена. Помисли също, че смелостта й го плаши.

— Виж какво, Грейс, — каза той — ти не отговори на въпроса ми. Какво правеше там на крайбрежието? Сигурен съм, че не е възможно да си чак толкова неопитна, та да търсиш работа на Сребърната улица.

— Е, добре, не търсих работа — призна тя смутено. — Всъщност, правех проучвания.

— Проучвания! — Той се смая. Храбростта й наистина го уплаши. Рейд разбра, че без него тя е загубена. А, ако му стане любовница, той не само ще се грижи за нея, но и ще я защитава.

Очевидно бе, че тя се нуждае неотложно от някой, който да я пази да не се забърква в неприятности.

Миналата нощ, когато тази идея му мина за пръв път наум, той се въодушеви, но това усещане се смени бързо с чувство за вина и несигурност. Как да я накара да се съгласи и изобщо беше ли честно да се опитва да я убеждава? Едва успя да заспи. Разумът му поведе война с по-долните му потребности. Но днес не изпитваше вече никакви съмнения. Тя се нуждаеше повече от него, отколкото той от нея. Длъжен бе да я държи далеч от опасност, защото знаеше, че иначе тя ще изпадне в безнадеждно положение.

Грейс свърши най-сетне, вдигна очи и се натъкна на напрегнатия поглед на Рейд, който той бе приковал върху нея. Тя долови рязката промяна в него и се изправи нервно.

— Готово, свърших.

Започна да събира бързо изцапаните парцали.

Рейд се облегна на стола. Следеше всяко нейно движение. Тя имаше дяволски хубаво тяло. Дори зле ушитата й рокля не успяваше да прикрие това. Бе толкова дълго и стройно. Той си представи как изглеждат краката й, представи си колко дълги и снежнобели са те и как обгръщат твърдите му хълбоци, докато той прониква в нея. Тази игра на въображението доведе до незабавното му втвърдяване. Той реши, че това се дължи на въздържанието му от секс през последните няколко дена — твърде рядък подвиг за него, откакто бе открил тази удивително приятна дейност като тринадесетгодишен. После си спомни обвиненията на Грейс, че е прекарал с проститутка тази сутрин и се усмихна още по-широко. Беше се отбил там само за да си прибере парите, които му дължеше едно от момичетата. Каза небрежно на Грейс, докато тя се бе обърнала с гръб към него:

— Да те чакам ли долу след двадесет минути?

Тя се обърна бавно.

— Да ме чакаш ли?

— За да те заведа на обяд. Искам да те заведа на обяд, Грейс.

Всички инстинкти й нашепваха, че това е опасно. Знаеше, че трябва да изчака Алън да се прибере вкъщи и да хапне на спокойствие заедно с него. Не искаше нищо от този мъж. Но след това срещна погледа на Рейд, видя пак хубавите му сини очи и усети, че мрази чувството, което се надига дълбоко в нея. „В края на краищата“, помисли си тя, „останала съм почти без пари“. Не беше яла от сутринта и въпреки че ястията на Хариет бяха много евтини, те все пак се отразяваха на оскъдните й спестявания. Защо да не похапне безплатно? Ако не си намери работа, скоро ще има възможност да яде доста рядко. Това, разбира се, беше единствената причина да се съгласи да обядва с него.

— Добре.

Рейд се засмя беззвучно.

Двадесетте минути стигнаха, за да започне Грейс да се съмнява дати е взела най-правилното решение.

Напомни си, че той е пълна противоположност на всичко, в което тя вярваше. За него жените бяха източник на удоволствие. А това, че за Рейд Браг една жена не е достатъчна, правеше нещата още по-лоши.

Той бе южняк с предразсъдъци. А на всичко отгоре бе и тексасец. Тя си спомняше добре разговора между него и шерифа Форд. Рейд посвети цялото си внимание на това, което се случи на нея, бялата жена, а не на бедата, която сполетя черната продавачка. Трябваше да бъде честна пред себе си и да признае, че му е благодарна за помощта му, но той не постъпи в случая така, както на нея й се искаше. Насилието не беше подходящият отговор, макар че тя изобщо не се изненада от това, че той постъпи точно така. И беше сигурна, че той преувеличи последствията от нападението — някой друг със сигурност би спрял моряците, ако той не се бе оказал наблизо! Последното обвинение срещу него бе очевидният факт, че той не е нищо повече от безделник, скитник, комарджия и неразкаял се търсач на удоволствия.

— Станало ли е нещо, Грейси? — попита Рейд, когато тръгнаха по пътеката към улицата.

Тя не го погледна. „Имам нужда от тази храна“, напомни си тя. В същия миг й заговори някакво предателско гласче вътре в нея: „Той те защити и предпази, Грейс.“

— Грейс?

— Съжалявам — каза тя бързо и се изчерви от трепета, който усети. Този мъж се бе разгневил дотолкова, че се сби, за да защити нейното целомъдрие. Мили боже! Как може да си помисли такова нещо — та тя е просветена, модерна жена! Беше в състояние сама да се защитава!

„Но не и от моряците“, каза подигравателно вътрешното гласче.

— Грейс?

Тогава тя го погледна внимателно и забеляза, че той е сменил панталоните си и хубавия си тъмен костюм със сребриста брокатена жилетка и вратовръзка. Мекият полъх на приятен мускусен аромат докосна ноздрите й. Той я бе хванал за ръката. Докато слънцето проблясваше в гъстата му коса на ярки ивици, той изглеждаше не само изискан и елегантен, но и невероятно мъжествен и смайващо красив. Внезапно тя си представи с ужас колко безцветна изглежда до него и за пръв път през живота си й се прииска да носи хубава копринена рокля. В този момент забеляза кабриолета, който ги очакваше.

Със сигурност не беше виждала досега нещо подобно. Един великолепен дорест кон се дърпаше силно в ремъците и разтърсваше нетърпеливо глава. Сребриста грива се спускаше по рамото му. Кабриолетът беше лакиран в черно, имаше месингови украшения и блестеше ярко на слънчевата светлина. Кочияшът носеше ливрея и държеше вратата отворена. Отвътре всичко беше покрито с плюш и червена кожа.

— Рейд, откъде го намери това чудо?

Той се засмя от удоволствие.

— Само най-доброто е достойно за теб, Грейси.

Погледът му беше дързък и недвусмислен. Тя се изчерви и се загледа настрана.

Той й подаде ръка да се качи. Грейс знаеше, че това е смешно, но се почувства като кралица. Прокара ръката си по меката и будеща страстите кожа, когато екипажът се наклони под тежестта на Рейд. Погледна го бегло и видя, че той я наблюдава и се усмихва леко. Сключи бързо ръце в скута си и изправи рамене. Кочияшът затвори вратата, качи се на своето място над тях и кабриолетът потегли напред.

— Ще стане твой, ако го поискаш — каза Рейд.

— Какво?

— Ще стане твой, ако го поискаш.

Тя гледаше така, сякаш не е разбрала смисъла на думите му. Неговият поглед беше сърдечен.

— За мен е удоволствие да ти подарявам различни неща, Грейс.

Очите й се разшириха от изумление.

— Как можа да си го помислиш?

„О“, помисли си той, „само да знаеше какво съм намислил“. За нейна голяма изненада той почна да й посочва местните забележителности.

— Това е Дънлейт. Един англичанин, Джек Фарингтън, го е построил през 1843. През войната го сринаха до основи. Синовете на Фарингтън го изградиха отново почти такъв, какъвто беше по-рано.

— Прекрасен е — каза тя и протегна шия за последен бърз поглед към внушителния тухлен дом с колони.

— Това е Феърфакс — каза той и посочи друг плантаторски дом, този път бял и леко потъмнял от бурите. — Тук също дават стаи под наем. И тук управлява вдовица, мисис Берген. Но тя не е като Хариет.

Грейс го изгледа с любопитство.

— Тя е стара и лесно забравя. Мисля, че тя е почти на деветдесет години. Нейният слуга, един освободен негър, е вероятно още по-стар. И той забравя лесно. Но те са удивително сърдечни хора.

— Тогава няма значение, че забравят лесно.

Той я погледна.

— Не само че забравят да събират наема, което, длъжен съм да призная, не пречи на никого, но от време на време забравят да нахранят наемателите си.

Грейс се усмихна леко или поне се опита. Той се засмя беззвучно.

— О, горките — каза тя. — Колко ли са гладни. Усмивката му стана още по-сърдечна.

— Сега го измислих.

Тя не успя да се удържи и избухна в смях.

Погледна пак през прозореца. Този път ахна от удоволствие, защото видя за пръв път параход. Беше боядисан в червено и бяло, имаше три палуби и огромно лопатно колело. Името му беше Мисисипи Куин.

— О, прекрасен е! Къде отива?

— В Ню Орлиънс — каза Рейд, докато я гледаше.

— В Ню Орлиънс! За колко време се стига дотам? Пасажерите спят ли на борда?

— Да, разбира се — отвърна Рейд, когато кабриолетът спря. — Ще стигне за два дена и половина.

— Къде отиваме? — извика Грейс.

Рейд се засмя беззвучно.

— На разходка по реката.

Грейс отвори широко очи от изненада, когато Рейд я придружи до мостчето, като сложи собственически ръка върху лакътя й.

— Но, Рейд, не ми е възможно да отпътувам с теб до Ню Орлиънс!

Той се разсмя.

— Само ще обядваме. Кочияшът ще ни чака, когато слезем долу.

Погледът му беше едновременно въпросителен и развеселен. Грейс притисна ръка към сърцето си, което внезапно учести биенето си.

— Ох — едва си пое дъх тя. — Да, да, това ще ми хареса. Стори й се, че той остана доволен, когато те се качиха бавно по подвижното мостче.

— Хайде да се разходим по палубата.

— Добре — съгласи се Грейс и се обърна, за да изгледа една двойка. Жената блестеше в бял лен и дантела и държеше подходящ слънчобран. И те се разхождаха безцелно по палубата подобно на много други пасажери.

— Хайде — каза Рейд и я хвана за ръката.

Тя беше твърде заета да разглежда околната обстановка, за да обърне внимание на непристойното му държане. Отправиха се към предната част на кораба. Прозвуча силен шум от сирена. Грейс подскочи от изненада. Рейд запуши с ръце ушите й, когато ужасно пронизителният шум отекна отново. После дръпна ръцете си.

— Ужасно, нали?

— Защо беше това?

— Предупреждение. Тръгваме след десет минути — рече й той и отново я хвана за ръката.

Този път, тъй като стояха много близо един до друг и цялото й внимание бе насочено към него, тя усети допира на дланта му. Тя бе много едра и леко изпотена.

— Рейд — започна да протестира тя и се освободи внимателно, като се стараеше да не забелязва очевидното му объркване. Все пак той се държеше като джентълмен. Докосна лакътя й и те продължиха.

Застанаха един до друг на носа и загледаха пристанището и хамалите, които смъкваха различни товари. Топлият ветрец ги докосваше с лекия си полъх.

— Виж, Грейс — каза Рейд, прегърна я с ръка и я обърна.

Забрави, че трябва да му окаже съпротива, докато гледаше очарована как екипажът развързва въжетата на кораба и вдига подвижното мостче. Моряците работеха бързо и умело.

— Запуши си ушите, Грейс — помоли я настойчиво Рейд и тя се подчини тъкмо навреме, защото сирената на кораба изсвири отново. След това корабът започна да се измъква от кея.

— Вървим назад! — извика Грейс.

— Само докато навлезем в реката — обясни й Рейд. — Вече сме под пара.

Брегът се отдалечи. Носът започна да се върти бавно, докато не се обърнаха с лице на юг. В този миг параходът се понесе бавно надолу по реката. Ветрецът веднага стана по-хладен и Грейс вдигна лицето си към него с усмивка.

— Великолепно е — прошепна тя.

Рейд не откъсваше погледа си от обърнатото й нагоре лице.

Тя се бе хванала за дървеното перило. Беше се отдала напълно на удивителния миг, когато забеляза, че една от ръцете му лежи върху нейната. Това я върна обратно в реалността и тя си дръпна ръцете и ги сключи пред себе си. Погледна го крадешком. В погледа му се четеше такава страст, че дъхът заседна в гърлото й.

— Дори в този кок — каза тихо той — косата ти изглежда великолепно на слънце. Червено и златно, като жив огън.

Комплиментът беше мил и й достави почти толкова удоволствие, колкото и я разстрои.

— Не се сетих да взема шапка.

— Иска ми се да видя как ще изглежда, когато я пуснеш на свобода — каза той.

Въздействието му върху нея беше толкова силно, че й се стори, че сините му очи я държат в плен.

След това той развали красотата на мига, като хвана ръката й.

— По-добре ела да обядваш.

— Добре — отвърна бързо Грейс. — Това ми се струва добра идея.

Трапезарията се намираше на най-горната палуба. Обстановката беше като във всеки изискан ресторант, килимите бяха дебели и турски, стените — тапицирани с брокат, пердетата — копринени. Рейд помоли за маса до прозорците и сам й дръпна стола да седне. Грейс го гледаше втренчено, когато той седна, защото никога през живота й към нея не се бяха отнасяли по такъв начин. Беше като сън. Чувстваше се като момиче, което е отраснало в богаташка къща в Ню Йорк, и сега навлиза в обществото. Тя докосна снежнобялата ленена покривка на масата и се запита дали чашите са кристални, а приборите — сребърни.

— Позволих си да поръчам бутилка шампанско за двама ни.

Шампанско. Грейс никога не беше пила шампанско. Едва осъзнаваше какво й казва и не откъсваше поглед от него.

— Обичаш ли шампанско?

Тя усети, че ще се изчерви.

— Да, разбира се.

— Добре — каза той. Изглеждаше развеселен. — Защото и аз го харесвам.

Той посегна и покри ръката й със своята. Цялото тяло на Грейс се напрегна. Погледна в очите му и видя пак сърдечност — не похот, а нежна сърдечност. Объркването и лекият пристъп на паника се смесиха с други чувства, които бяха твърде сложни, за да ги определи.

— Грейс? — Рейд прекъсна размислите й. Кимна към прозореца. — Не изпускай гледката.

Грейс погледна покрай Рейд и се усмихна. Слънцето беше слязло ниско на запад, а две момчета караха сал надолу по Мисисипи. Не бяха на повече от тринадесет или четиринадесет години. Бяха боси, без ризи и в дочени комбинезони. Кожата им бе помургавяла от слънцето. Явно бяха излезли на риболов, защото въдиците им плуваха след тях. Когато Грейс ги погледна с усмивка, те седяха лениво и си бъбреха, смееха се и ядяха нещо от кошница. След това едното от тях скочи и извика. Грейс забеляза, че едната от въдиците му се е опънала от тежестта на някаква риба.

— Ох, те хванаха нещо!

— Наистина.

Тя се обърна с цялото си тяло, за да вижда по-добре. Момчето се опитваше да навие влакното на въдицата, за да извади улова си. Беше се превило от усилието и приятелят му сграбчи пръта, за да му помогне. Целите тела на момчетата почервеняха.

— Мили боже — възкликна Грейс. — Сигурно са хванали кит!

Рейд се изкиска.

Момчетата изтеглиха един пън. Объркването им беше пълно. Усмихнатата Грейс се обърна пак към Рейд.

— Жалко. Толкова исках да видя, че хващат нещо. Изглеждаше толкова забавно.

Рейд я погледна и се засмя беззвучно. Сините му очи блеснаха.

— Какво има? — попита тя.

— Почакай и ще видиш — каза той със закачлив глас.

Наляха шампанското. Грейс гледаше с любопитство и възбуда светлозлатистата течност, по чиято повърхност имаше малки мехурчета. „Шампанско“, помисли си тя с благоговение. Рейд вдигна чашата си. Грейс усети, че той очаква тя да постъпи по същия начин.

— За една необикновена жена — изрече тихо той, когато погледът му улови нейния. — За теб, Грейс. За теб, за този ден и за бъдещето.

Той чукна чашата си с нейната.

Сърцето на Грейс заби силно. Тя се постара да си напомни, че той е опитен развратник, и че тези думи му прилягат. Но изглеждаше толкова искрен. Тя отпи малко от шампанското. То й се стори леко и приятно.

— Одобряваш ли го? — попита той, като прикри смеха си.

— Много е добро.

— В тази бутилка е един от най-хубавите сортове на света — каза той. — И то любимият ми, признавам си.

Грейс пробва още веднъж и го сметна за твърде хубаво. Погледна към Рейд и се усмихна.

— До края на деня ще станеш познавачка на шампанското — каза той и сподави смеха си. — Какво ти се яде, Грейс? Какво ще кажеш за малко прясна риба?

— Добре, звучи ми чудесно — отвърна тя и отпи още малко шампанско. Рейд беше прав, то беше възхитително. И много отпускащо. Усещането беше божествено. Вдигна очи и забеляза, че Рейд отново я гледа. Тя отвърна на усмивката му. Очите му се разшириха от изненада и той светна от радост.

— Какво не бих дал да ми се усмихваш повече — прошепна той.

— Просто ме води на още речни разходки — каза тя.

Той онемя от изненада и се разсмя.

— О, мис О’Рурк! Да не би да флиртувате с мен?

Грейс се изчерви и закри устните си с ръка. Беше ли флиртувала? Започнаха да слагат някакво блюдо пред тях. Това я спаси от неловкото положение. Пред нея стоеше нещо подозрително на вид, което приличаше на желе и беше червеникавожълто. Когато видя изражението й, Рейд се разсмя.

— Това е черен хайвер, Грейс. Истинско лакомство за чревоугодника.

— Черен хайвер ли? — тя прочисти гърлото си. — Яйца от риба?

— Не мисли за него по този начин — той сложи малко върху бисквита. Грейс гледаше очарована. Той й я подаде, но Грейс се дръпна.

— За мен ли е?

— Не е възможно да пиеш от това шампанско, без да пробваш от черния хайвер — имаше нещо в очите му. То бе прекалено интимно. Грейс погледна бисквитата. Тя бе толкова близо до устата й — достатъчно близо, така че, ако разтвори устните си, той би могъл да я пъхне вътре. Тя я взе от него и отхапа предпазливо. Вкусът беше ужасен. Не искаше да наранява чувствата му, затова изяде това, което той й подаде, а после отпи голяма глътка вода.

— Е?

— То е много ъ-ъ… интересно.

— Трябва да свикнеш с този вкус.

— Несъмнено. А защо някой ще иска да свиква с вкуса на толкова ужасно нещо?

Рейд се засмя.

— Нямам представа. Ще ти разкрия една малка тайна — аз самият не успях да свикна с него.

Грейс се засмя.

— Тогава защо…

— Исках да го опиташ — в погледа му се четеше несигурност. Лекомислието в очите му изчезна.

Грейс също спря да се усмихва. Досмеша я от вида му.

— Благодаря ти.

— Станала си по-приветлива.

Погледите им се срещнаха.

— Трябва да направя едно признание — каза след малко Грейс, когато се бяха навели над великолепната сьомга соте.

— О, признание. И какво ти се налага да признаеш? — закачи я той. — Не, чакай! Желаеш нещо от мен, нали?

Тя се засмя.

— Не, не желая нищо от теб.

— О, но ти наистина каза, че желаеш нещо от мен. Да смея ли да помечтая, че такова желание съществува?

— Рейд, искаш ли да чуеш моето признание или не?

— Умирам от нетърпение да го чуя.

Тя се наведе напред.

— Никога не съм пила шампанско преди.

Той се засмя, взе ръцете й в своята и ги стисна здраво. Този път Грейс не се опита да ги издърпа.

— Знаех — изрече той тихо.

Тя се изчерви леко.

— Наистина ли?

— Разбира се.

— Изглежда знаеш прекалено много.

— Това е преимуществото да си с мъж от висшето общество.

Тя не отмести поглед, макар че знаеше, че е длъжна да го направи. Лесно можеше да си представи преимуществата му — чудесни, вълнуващи следобеди като този, следобеди, които би трябвало да са безкрайни, но за нещастие не бяха. Тя си спомни как той я целуна преди няколко часа. Устните му бяха твърди, но нежни и дори сега, докато си спомняше, нещо дълбоко в нея се стегна и изви на спирала.

— Грейс — каза той. Гласът му вече не бе лекомислен, а дрезгав. — Ти си прекрасна.

Тя знаеше, че това не е вярно. Беше готова да протестира. Вместо това не каза нищо, а се остави да я завладее магнетичният чар на мъжа пред нея.

— Още шампанско?

— Не, благодаря — каза тя и се облегна на масата. — Усещам леко замайване от него.

— Замайване ли? — подсмихна се той. — Харесвам начина, по който говориш, Грейс. На мен също ми харесва, че си се отпуснала.

Погледът му се плъзна нехайно над нея.

Отне й миг, за да се досети за какво намеква той. Не само непринуденият им разговор и другарското отношение, но и фактът, че тя седи по един неуместен начин — стойката й бе приведена! Дали не беше седяла така целият следобед? Смаяна от самата себе си, тя изправи рязко раменете си. Хвърли бегъл поглед наоколо в залата, но никой не им обръщаше никакво внимание.

— О, скъпи!

Той стисна раменете й и я бутна назад в стола.

— Отпусни се. Днешният ден е за теб, Грейс, само за теб. За твое удоволствие. Никой тук не го интересува дали гърбът ти е изправен или не. Не ти ли харесва да стоиш така?

Тя се подвоуми.

— Да — призна тя. — Добре се чувствам така. Да си седя така без грижи. Но, Рейд, това не е реално. Животът, който оставихме в Начез, е действителен.

— О, не, Грейси — каза тихо той. — Този живот е също толкова действителен и също толкова важен. Приятно е да водиш кампании за правата на жените. Но също толкова приятно е и бездействието и ти трябва да се научиш на него.

Тя примигва към него. Отначало реши да спори, но после се отказа. Не само защото се чувстваше прекалено добре, а и, тъй като допусна за миг, че е възможно той да има право.

Той разглеждаше внимателно покривката. Лицето му беше наведено надолу, дългите му пръсти поглаждаха ленения плат. Грейс гледаше гъстата му златиста коса и изпитваше неудържим порив да я докосне. Взря се в ръцете му, в силните му пръсти, които се движеха сега с такава лекота и си играеха с лъжицата. Познаваше силата, която криеха в себе си тези ръце. Но знаеше, че те могат да бъдат много нежни. Изведнъж й се прииска той отново да покрие дланта й със своята.

— Грейс — каза Рейд и вдигна очите си към нея. Напрежението в гласа му привлече цялото й внимание. — Ти ме привличаш силно.

Тя го гледаше озадачено. Той се наведе напред.

— Всичко в живота ми се промени от мига, в който те срещнах.

Цялото й тяло се напрегна, но в същото време сърцето й заби с внезапна радост.

— Искаш ли да узнаеш нещо, Грейс? — Въпросът му бе настоятелен. — Знаеш ли, че приключих работата си в Начез през миналата седмица? И знаеш ли защо останах?

Тя го гледаше с широко отворени очи.

— Да не искаш да кажеш… — тя дори не успя да го произнесе. Той пак се превърна в познатия чаровник. Независимо от това, нещо дълбоко в нея се изпълни с копнеж.

— Да, останах заради теб.

Грейс притисна ръка до гърдите си.

— Не мога да спя нощем, мисля само за теб.

Тя успя да се съвземе.

— Не можеш да спиш нощем заради многото си любовници.

Той се засмя въпреки волята си, после стана сериозен и посегна към нея. Докосна с пръст бузата й.

— Не съм бил с друга, откакто те срещнах.

Грейс знаеше, че по цялото й лице е изписано недоверие.

— Точно това искам да кажа — каза настойчиво той. — Желая те, Грейс. Искам да те прегръщам и да се грижа за теб, ден след ден и нощ подир нощ. Искам да те облека в най-фините копринени и сатенени рокли и да те окича с най-прекрасните бижута. Искам да те браня от опасностите и да те защитавам. Искам да те взема с мен в Ню Орлиънс, в Ню Йорк, в Париж… — той се усмихна. — Искам да се загубя в любовта ми към теб.

Сърцето на Грейс заби неудържимо в гърдите й. Тя не вярваше на ушите си, не вярваше на това, което й предлагаше този забележителен мъж.

— Ти искаш да се ожениш за мен? — чу се тя да пита недоверчиво.

Рейд се обърка от изненада.

— Скъпа — изрече дрезгаво той и незабавно възстанови равновесието си, — не съм готов още за брак, все още не. Но съм луд по теб, напълно съм полудял по теб. Позволи ми да се грижа за теб. Искам да се грижа за теб.

Объркването й нарастваше неудържимо. Внезапно едно зашеметяващо прозрение зае мястото му.

— Да не би да имаш предвид…

— Обещавам, че ще те направя много щастлива — каза Рейд и хвана с две ръце лицето й. — Виж колко хубаво си прекарваме днес. Ако ми станеш любовница за постоянно, никога нищо няма да ти липсва, никога. А ще имаш и моята мъжка закрила, която е даже още по-важна. Няма да съжаляваш, Грейс.

Грейс усети, че е стиснала здраво ръба на масата, сякаш за да потърси помощ от нея. Искаше й се да не е изпивала шампанското, което й беше непривично. То притъпяваше рефлексите й и забавяше реакциите й.

Той се наведе напред. Все още държеше лицето и. Очите му бяха блестящо сини.

— Кажи да — изрече пресипнало той.

Въпреки гнева и объркването, които я обзеха, нещо дълбоко в нея се стегна. Той се дръпна, за да я погледне изпитателно. Ръката на Грейс обви дръжката на чашата с вода.

— Мръсник! — изсъска тя. Сълзи изпълниха очите й. — Как смееш! Никога няма да стана твоя любовница!

А след това лисна съдържанието на чашата право в лицето му.