Лий Чайлд
Лош късмет и неприятности (65)

65

В крайна сметка Ричър не издържа и отвори личното досие на Тони Суон от „Нова ера“. Спря още на полароидната снимка на първата страница. Беше направена преди година и дори не се доближаваше до качеството на студийните фотографии, но все пак беше много по-ясна от снимката от охранителната камера, която им беше показал Къртис Мони. Десет години след уволнението от армията косата на Суон беше още по-къса. Тогава обръснатите глави вече бяха на мода сред редовните военнослужещи, но не и сред офицерите, така че косата на Суон беше късо подстригана и сресана на път. Но с годините сигурно беше оредяла, така че беше започнал да се подстригва още по-късо, около един сантиметър. Докато служеше в армията, косата му беше кестенява. Сега беше посивяла. Имаше торбички под очите, а в ъглите на челюстите му се бяха натрупали тлъстини. Вратът му беше по-дебел отвсякога. Ричър се изумяваше, че някой произвежда ризи за такава вратна обиколка.

— Какво ще правим сега? — попита Диксън в тишината.

Ричър знаеше, че въпросът нямаше друг смисъл, освен да го прекъсне. Да му спести шока от прочитането на досието. Затова затвори папката. Пусна я на леглото встрани от останалите, в отделна категория. Суон не биваше да бъде поставян на едно ниво с бившите си колеги дори на хартия.

— Трябва да разберем кой е знаел и кой е бил в хеликоптера — отвърна Ричър. — Това ни трябва на първо място. Останалите могат да поживеят още малко.

— Кога ще разберем?

— По-късно днес. Двамата с Дейв можете да отидете да поразузнаете в Хайленд Парк. Ние с Нили се връщаме в Лос Анджелис. След един час. Така че си починете добре.

 

 

Ричър и Нили потеглиха от мотела в пет сутринта, в отделни хонди, като караха с една ръка и държаха включения телефон с другата — както всички останали шофьори по улицата, които отиваха на работа. Ричър предположи, че в мига на задействането на алармата Ламейсън и Ленъкс са потеглили направо към Хайленд Парк. Би трябвало това да е стандартна процедура при извънредни обстоятелства, защото Хайленд Парк беше по-уязвимото място. Атаката срещу офиса в Лос Анджелис можеше да е просто за заблуда. Но след цяла нощ, през която там не се бе случило нищо, призори те би трябвало да се отправят към мястото на истинското престъпление. Щяха да обявят стъкления куб за неизползваем и да пуснат всички в принудителен отпуск. Всички, с изключение на шефовете на отдели, разбира се, които щяха да бъдат повикани, за да установят какво липсва.

Нили беше съгласна с неговия анализ. И схвана каква е следващата стъпка от плана, без да го пита, което беше една от причините Ричър толкова много да държи на нея.

 

 

Паркираха на сто метра един от друг на различни улици, като се скриха по най-очевидния начин. Слънцето вече беше над хоризонта, но утрото беше сиво. Ричър беше на петдесет метра от сградата на „Нова ера“ и виждаше отражението на колата си в огледалното стъкло — миниатюрна, далечна и анонимна, една от стотиците подобни коли наоколо. С гръб към разбитата рецепция беше паркиран камион паяк. От каросерията му се спускаше кабел, който потъваше навътре в полумрака на сградата. Виждаше се човекът с шлифера на име Паркър. Той ръководеше операцията. С него беше и един от редовите охранители. Ричър предположи, че останалите трима са изпратени в Хайленд Парк, за да заместят Ламейсън и Ленъкс.

Кабелът на камиона подскочи, изпъна се и започна да тегли. Синият крайслер излезе на заден ход от рецепцията, закачен за него — доста по-бавно, отколкото беше влязъл. Боята беше олющена, а предницата му беше очукана. Предното стъкло беше напукано и малко хлътнало навътре. Но иначе автомобилът си беше в отлична форма. Кабелът го изтегли върху каросерията на паяка, шофьорът блокира колелата и го откара. Веднага щом напусна паркинга, един близнак на крайслера, също син, модел 300С, бързо и уверено влезе вътре. Спря до оградата, а от колата слезе Алън Ламейсън, за да огледа разбития портал.

Ричър веднага го позна от снимката в досието му. На живо беше висок около 180 сантиметра и сигурно тежеше към 110 килограма. С широки рамене, тесни хълбоци и тънки крака. Изглеждаше бърз и гъвкав. Беше облечен със сив костюм, бяла риза и червена вратовръзка. Притискаше вратовръзката към гърдите си с една ръка, въпреки че нямаше вятър. Хвърли поглед към портала, отново се качи в колата и продължи през паркинга. Слезе отново, този път точно до разбитата врата на сградата. Паркър го доближи и двамата заговориха помежду си.

За да бъде напълно сигурен, Ричър извади телефона, който си беше донесъл от Лас Вегас, и набра последния избран номер. На петдесет метра от него ръката на Ламейсън веднага подскочи към джоба му и извади телефон. Той погледна номера на дисплея и замръзна.

Хванах те, помисли си Ричър.

Не очакваше да му отговори. Но Ламейсън вдигна. Отвори телефона, вдигна го към ухото си и каза:

— Какво?

— Как си днес? — попита Ричър.

— Рано е да се каже — отвърна Ламейсън.

— А как беше снощи?

— Ще те убия.

— Много хора са се опитвали — каза Ричър. — Но аз още съм жив. А те — не.

— Къде си?

— Напуснахме града. За по-сигурно. Но ще се върнем. Може би следващата седмица или другия месец, или догодина. Най-добре привикни да се оглеждаш през рамо. Ще ти се наложи да го правиш непрекъснато.

— Не ме е страх от вас.

— Значи си глупак — каза Ричър и затвори.

Видя как Ламейсън първо се вторачи в телефона, после набра някакъв номер. Не неговия. Ричър зачака, но телефонът му не звънна, а Ламейсън заговори — очевидно с някой друг.

 

 

След десет минути се появи и Ленъкс в друг син крайслер 300С. С черен костюм, късо подстригана сива коса, пълен, с червендалесто лице. Другият номер три в йерархията, заместникът на Суон, колегата на Паркър. Носеше картонена табла с чаши кафе и влезе направо в сградата. Петдесет минути след него се появи и Маргарет Беренсън. Жената-дракон. Началничката на отдел „Човешки ресурси“. Дойде на работа точно в седем часа сутринта. Караше средно голяма сребриста тойота. Зави надясно от улицата, прекоси паркинга и паркира близо до входа. После внимателно влезе през останките. Ламейсън се появи за кратко, колкото да изпрати редовия охранител на портала, за да го пази. Паркър застана на входа на сградата, като втора линия на отбраната. Все още беше с шлифера. Появиха се и още двама мениджъри. Ричър предположи, че са финансовият директор и управителят на сградата. Пазачът на липсващия портал им махна да влизат, а Паркър ги провери на вратата. След това се появи и друг директор. Възрастен мъж, в ягуар седан. Охраната на портала почтително го пропусна да мине, а при вида му Паркър едва не застана мирно. Възрастният мъж поговори с Паркър през прозореца на ягуара и си тръгна. Очевидно беше от шефовете, които не се занимават пряко с проблемите.

След това всичко утихна и остана така повече от два часа.

 

 

Докато чакаха, Диксън се обади от Хайленд Парк. Двамата с О’Донъл бяха на пост още преди шест сутринта. Бяха видели как пристигат останалите трима редови охранители. Както и Ламейсън и Ленъкс, които си бяха тръгнали. Бяха видели как работниците идват на работа. Бяха обиколили цялата фабрика на разстояние от две пресечки, за да придобият по-пълна представа за ситуацията.

— Истинска е — съобщи Диксън. — Много сгради, сериозна ограда, отлична охрана. А отзад има площадка за хеликоптери. С хеликоптер, кацнал на нея. Бял, модел „Бел 222“.

 

 

В девет и половина сутринта Беренсън си тръгна. Прекрачи останките от вратата, застана за малко на ниското стъпало пред рецепцията и после пое обратно към тойотата си. Мобилният телефон на Ричър звънна. Предплатеният телефон от супермаркета, а не онзи на човека от Лас Вегас. Беше Нили.

— И двамата ли тръгваме? — попита тя.

— Абсолютно — отвърна Ричър. — Ти ще я следиш отблизо, а аз — отдалеч. Шоуто започва.

Той си сложи ръкавиците и запали двигателя на хондата си в същия миг, в който Беренсън запали своята тойота. Тя беше завила надясно, за да влезе на паркинга, така че трябваше да завие наляво, за да излезе. Ричър се отдели от бордюра, измина двайсет метра и направи обратен завой на пресечката със следващата улица. Беше схванат от дългото седене. Бавно подкара обратно, покрай оградата на „Нова ера“. Беренсън прекосяваше паркинга. Ричър видя хондата на Нили на следващата пресечка и белия пушек, който бълваше от ауспуха. Беренсън стигна до разбития портал и мина през него, без да спре. Направи ляв завой. Нили също направи ляв завой и подкара след нея, на разстояние от двайсет метра. Ричър намали скоростта и изчака, преди също да завие и да подкара на около седемдесет метра след Нили и на деветдесет след Беренсън.