Лий Чайлд
Лош късмет и неприятности (58)

58

Познатият на Нили не беше глупав. Настоя да затвори и да върне обаждането й някъде извън сградата и не от мобилния си телефон. Освен това беше достатъчно умен да съобрази, че всички улични телефони в радиус от една миля около Пентагона се подслушват непрекъснато. Така че мина цял час, докато стигне от другата страна на реката, през половината град, за да се обади от един автомат на стената пред някакъв магазин за алкохол на Ню Йорк Авеню.

А след това започна веселбата.

Нили му каза какво иска. В отговор той й представи множество причини, поради които не можеше да изпълни желанието й. Тя му припомни колко услуги й дължи. Очевидно бяха много и сериозни. Ричър почти му съчувстваше. Ако се случеше така, че топките му са стиснати в менгеме, не му се искаше точно Нили да върти ръчката. Човекът се предаде в рамките на десет минути. След това всичко беше въпрос на обсъждане на логистиката. Как да се свърши работата, кой да го направи, какво може да се смята за неопровержимо доказателство. Нили предложи от военната прокуратура да се появят без предупреждение и да сравнят документацията на фирмата с наличностите в складовете. Нейният човек се съгласи и помоли за една седмица. Нили му даде четири часа.

 

 

Ричър прекара четирите часа в сън. След като организираха плана и взеха решение да действат, той изведнъж се отпусна и не можеше да държи очите си отворени. Върна се в стаята си и легна. След един час се появи някаква камериерка. Той я отпрати и отново заспа. Следващият човек, който го събуди, беше Диксън. Нили ги чакаше във фоайето — с новини.

 

 

Новините на Нили не бяха нито добри, нито лоши. „Нова ера“ нямаше истинска фабрика в щата Колорадо. Само офис. Самото производство на ракетите се осъществяваше по договор от един от големите производители в Денвър. Въпросният производител имаше известно количество ракети „Малко крило“, които вече бяха сглобени и подлежаха на инспекция за качествено изпълнение. Офицерът от военната прокуратура ги беше видял и преброил. Бяха точно толкова, колкото се твърдеше в документацията. Всички бройки бяха в наличност, описани до една. Никакъв проблем. С изключение на факта, че точно шестстотин и петдесет от тях в момента се съхраняваха в отделен охраняван склад и очакваха да бъдат натоварени и превозени до Невада, където трябваше да бъдат бракувани и унищожени.

— Защо? — попита О’Донъл.

— Настоящото производство е втора серия — обясни Нили. — Бракуват това, което е останало от предишната.

— Което по някаква случайност се състои точно от шестстотин и петдесет бройки.

— Точно така.

— По какво се различават?

— На бройките от втора серия е нарисувана малка флуоресцентна стрелка. За да могат да ги товарят по-лесно в тъмното.

— Само това?

— Да.

— Изглежда ми измислено.

— Разбира се, че е измислено. Просто начин документите да изглеждат по-истински, когато хората на Махмуд ги извозват от фабриката.

Ричър кимна. Войниците, които охраняват портала, щяха да се бият до смърт, за да предотвратят изнасянето на оръжия от фабриката без разрешение. Но ако видеха необходимите документи, щяха да се усмихнат и да махнат за довиждане. Дори ако в документите се уточняваше, че бракуваните бройки се познават единствено по липсата на нарисувана стрелка върху нещо, което струваше повече от годишната заплата на въпросните пазачи. Ричър беше виждал в Пентагона да се бракуват неща и за по-малко.

— Как се поставят електронните устройства върху ракетите? — попита той.

— Поставят се вътре в тях, а не върху тях — уточни Нили. — Отстрани има отвор. Капакът се развинтва и устройството се вкарва вътре. След това се правят тестове и калибрация.

— Аз ще мога ли да се справя?

— Съмнявам се. Трябва специално обучение. Когато се използват на бойното поле, тази задача ще се поеме от специалисти.

— Значи Махмуд също няма да се справи. Нито неговите хора.

— Налага се да предположим, че той разполага с човек. Нямаше да похарчат шейсет и пет милиона долара, преди да са разбрали как да ги сглобяват.

— Можем ли да отменим заповедта за транспортиране?

— Не и без да вдигнем тревога. А това ще е същото като да предупредим властите.

— Твоят човек дължи ли ти още услуги?

— Една-две.

— Кажи му да накара някой да ти се обади на мига, в който започнат да изнасят стоката.

— А дотогава?

— Дотогава ракетите няма да са у Махмуд. Дотогава ще имаме пълна свобода на действие.