Лий Чайлд
Лош късмет и неприятности (49)

49

Майлин едва се държеше на краката си, така че Ричър избута парчета натрошен порцелан от кухненския плот с опакото на ръката си, за да й направи място. Тя седна на плота, пъхнала ръце под коленете си, с обърнати навън лакти.

— Трябва да разберем върху какво е работел Хорхе — каза Ричър. — И откъде са тръгнали всички проблеми.

— Нищо не знам.

— Но сте били заедно?

— Почти постоянно.

— И сте се познавали добре?

— Да.

— От години?

— Да, с прекъсвания.

— Значи ти е разказвал за работата си.

— През цялото време.

— И за какво говореше напоследък?

— Че бизнесът не върви — отговори Майлин. — Затова се тревожеше.

— Неговият собствен бизнес? Тук, в Лас Вегас?

Майлин кимна.

— В началото вървеше страхотно. Преди години никога не оставаха без работа. Имаха много договори. Но големите хотели ги прекъснаха, един по един. Всички си организираха собствена вътрешна охрана. Хорхе казваше, че е неизбежно. С разрастването на бизнеса така им беше по-изгодно.

— В нашия хотел се запознахме с един човек, който ни каза, че Хорхе все още е имал много работа.

— Просто не е искал да го обиди — усмихна се Майлин. — Пък и Хорхе не се издаваше. Нито Ороско. Отначало казваха, че ще се преструват на заети, докато пак се появи работа. Поддържаха фасадата. Бяха твърде горди, за да се молят за поръчки.

— Какво искаш да кажеш? Че са щели да фалират?

— Съвсем скоро. Хващаха се по малко на физическа работа. Охрана на входа на клубовете, ескортиране на измамници, докато напуснат града, такива неща. Даваха консултации на хотелите. Но вече не толкова. Охранителите в хотелите винаги си мислят, че знаят всичко, дори когато не е така.

— Видя ли какво написа Хорхе на салфетката?

— Естествено. Нали разчистих, след като излезе. Записа някакви числа.

— Знаеш ли какво означават?

— Не. Но той много се притесни.

— Какво направи, след като Франц се обади?

— Веднага позвъни на Мануел Ороско. На секундата. Ороско също се притесни заради числата.

— Как е започнало всичко? Кой ги е потърсил?

— Как така ги е потърсил?

— Кой беше клиентът? — попита Ричър.

Майлин го погледна в очите. После се завъртя и изгледа последователно О’Донъл, Диксън и Нили.

— Вие май не ме слушате — отговори. — Те вече нямаха клиенти.

— Все нещо трябва да е станало — настоя Ричър.

— Не разбирам.

— Все някой трябва да ги е потърсил, за да решат някакъв проблем. В някой хотел или в офиса им.

— Не знам кой ги е потърсил.

— Хорхе не е споменавал, така ли?

— Не. Един ден седяха и не правеха нищо, а на следващия бръмчаха като мухи. Те така му казваха, когато имаха много работа.

— Но ти не знаеш защо?

Майлин поклати глава.

— Не ми казваха.

— А кой друг може да знае?

— Може би съпругата на Ороско.