Лий Чайлд
Лош късмет и неприятности (19)

19

Нили слезе до бизнес центъра на „Бевърли Уилшър“ и разпечата и осемте файла на Франц. После се присъедини към О’Донъл и Ричър, за да обядват в ресторанта във фоайето на хотела. Седна между тях и изражението й подсказа на Ричър, че си спомня за стотици подобни обеди.

Самият той мислеше за същото. Но когато бяха обядвали заедно в миналото, всички бяха с измачкани униформи и се хранеха в офицерски столови или мърляви ресторанти в гарнизонни градове, или дъвчеха сандвичи и пица около очуканите си метални бюра. Спомените му се размиваха от новата обстановка, в която бяха попаднали. Залата на ресторанта беше дискретно осветена, с висок таван и елегантно обзавеждане, а хората по масите приличаха на продуценти или режисьори. Дори на актьори. Нили и О’Донъл изглеждаха на мястото си. Тя беше с широк черен панталон и памучна тениска, прилепнала като втора кожа. Лицето й беше с добър тен и дискретно гримирано. О’Донъл беше в сив костюм, с лек блясък, а ризата му беше бяла и безупречно изгладена, въпреки че сигурно я беше облякъл на три хиляди мили оттук. Вратовръзката му беше на райе, строга и с идеален възел.

Ризата на Ричър беше с един номер по-малка, с дупка на ръкава и петно отпред. Косата му беше въздълга, джинсите — евтини, обувките — износени, а в джоба си нямаше достатъчно пари за ястието, което си беше поръчал. Не можеше да си позволи да плати дори норвежката минерална вода, която пиеше.

Когато за пръв път беше видял витрините на улицата, на която се намираше офисът на Франц, си беше казал: Тъжна история. Да стигнеш дотук, след като си бил в голямата военна машина.

Но какво ли мислеха Нили и О’Донъл за него самия?

— Покажи ми страниците с числата — помоли той.

Нили му подаде седем листа. Беше ги номерирала с молив в горния десен ъгъл. Той бързо ги разгледа един по един, с цел да си състави първоначално впечатление. Бяха общо 183 дроби, по-малки от единица и несъкратени. Числителят винаги беше по-малък от знаменателя. Несъкратени, защото 10/12 и 8/10 бяха написани така, а не с еквивалентите си 5/6 и 4/5.

Значи в действителност не бяха дроби. Бяха резултати или оценки. Показваха, че нещо се е случило десет от общо дванайсет пъти или осем от общо десет.

Или пък не се беше случило.

На всяка страница имаше по двайсет и шест резултата, освен в четвъртата таблица, където имаше двайсет и седем.

Резултатите, дробите или оценките на първите три листа изглеждаха добре. Ако бяха бейзболни коефициенти за успеваемост, щяха да се движат между чудесния резултат 870 и направо отличния 907. В четвъртата таблица имаше драматичен срив и общият коефициент падаше до 574. В петата, шестата и седмата таблица неприятната тенденция се запазваше — последователно .368, .308 и 307.

— Схвана ли? — попита Нили.

— Нямам никаква представа какво означават — призна Ричър. — Иска ми се Франц да беше тук, за да ни обясни.

— Ако той беше тук, ние щяхме да сме другаде.

— Можехме да се събираме от време на време.

— Нещо като среща на випуска?

— Щеше да бъде забавно.

О’Донъл вдигна тост.

— За липсващите приятели.

Нили вдигна своята чаша. Ричър я последва. Отпиха от водата, която беше замръзнала в един норвежки глетчер преди десет хиляди години, а след това се беше процеждала надолу в продължение на векове, преди да потече в планински потоци — в памет на четиримата приятели, които вече не бяха сред тях. Дори петимата, защото брояха и Стан Лори, за когото предполагаха, че никога повече няма да видят.

 

 

Но грешаха. Защото един от приятелите им току-що се беше качил на самолета в Лас Вегас.