Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (17)

ВЪРХОВЕН КОМАНДВАЩ НА МИСИИ

Пристига Хор, вижда Бронз на стената и казва:

— Отворете тази проклета порта, или ще я сваля с ритник!

На което Врамин отговаря през назъбената стена:

— Тъй като не съм я затварял, нямам намерение да я отварям. Постарай се да влезеш сам, или сърбай, каквото си надробил.

Хор наистина сваля с ритник вратата, което леко удивлява Мадрак, след което Хор се качва по извитата стълба до най-високата кула. Влизайки в стаята, той поглежда с известна неприязън поета и воина-жрец и запитва:

— Кой от двамата ви не ми отвори?

И двамата пристъпват напред.

— Двойка глупаци! Знайте, че съм богът Хор, току-що пристигнал от Дома на живота!

— Бог Хор, извини ни, че не сме били достатъчно впечатлени — казвва Мадрак, — но и нас никой не ни е пускал, а си влязохме сами.

— Какви са били имената ви, когато сте умрели?

— Аз съм Врамин, на твоите услуги, така да се каже.

— А аз Мадрак…

— Аха! Чувал съм нещо за вас двамата. Защо сте тук и каква е тази мърша на масата?

— Господине, ние сме тук, защото не сме на друго място — казва Врамин, — а на масата има двама мъже и една жаба, всеки от които, бих казал, струва повече от тебе.

— Белята може да бъде купена евтино, макар полученото за нея да се окаже повече от това, което можеш да понесеш — отвръща Хор.

— Мога ли да попитам, какво води така бедно облечения бог на отмъщението в край с такава лоша слава? — пита Врамин.

— Отмъщението, разбира се. Някой от вас, безделници, виждал ли е наскоро Принца Който Беше Хиляди?

— Длъжен съм да го отрека, наистина!

— Също и аз.

— Тук съм, за да го намеря.

— Защо тук?

— Мястото е подходящо за целта, според един гадател. И тъй като нямам намерение да се бия с герои, а знам, че сте такива, според мен ми дължите извинение за приема, който получих.

— Това е разумно — казва Мадрак, — защото трябва да знаеш, че перушината ни е все още настръхнала от една скорошна битка, а гневът още не ни е напуснал. Дали глътка хубаво червено вино ще изрази нашите чувства, след като то идва от единствения съд с подобно съдържание в този свят?

— Би било достатъчно, ако е качествено.

— Тогава почакай за миг.

Мадрак изважда своя тумбест съд с вино, отпива глътка, за да покаже, че е безопасно, и се озърта из стаята.

— Ето подходящ съд, господине — казва той и вдига обърнатия нагоре бокал, който лежи на масата. След като го избърсва с чиста кърпа, той го напълва и го предлага на бога.

— Благодаря ти, воин-жрецо. Приемам го по начина, по който бе предложено. Каква е била битката, която така ви е разстроила, че забравихте добрите си обноски?

— Тъмнооки Хор, това беше боят на Блис, между Стоманения Генерал и този, когото наричат Уаким Странника.

— Какъв Стоманен Генерал? Това е невъзможно. Мъртъв е от цели векове. Собственоръчно го убих!

— Мнозина са го убивали. Обаче никой не го е побеждавал.

— Нима той може да е тази купчина отпадъци на масата? Възможно ли е това наистина да бъде Принцът на въстаниците, който някога застана като бог пред мене?

— Хор, той е бил могъщ воин още преди да се заговори за тебе — казва Брамин, — а когато хората вече са забравила за Хор, все още ще съществува Стоманения Генерал. Няма никакво значение на чия страна е той. Победител или победен, той е самият дух на бунта, който никога не може да загине.

— Тази приказка не ми харесва — казва Хор. — Наистина, ако някой преброи всички негови части и ги унищожи една по една, а после ги разхвърля из целия космос, той би трябвало да престане да съществува.

— Вече е правено. С течение на вековете неговите последователи го събират и сглобяват отново. Този мъж, наречен Уаким, подобен на когото не съм виждал по-рано — казва Врамин, — се изрази по същия начин преди фуговия бой, който съсипа един свят. Единствената причина, която не им дава възможност да превърнат в боклук — моля да ме извиниш за зле подбраните думи — света на Марашек, е фактът, че аз не им позволявам да излязат от състоянието на темпорален шок.

— Уаким ли каза? Това ли е страшният Уаким? Да, вярвам, че е той, макар и да го гледам в покой. А знаеш ли кой е той в действителност? Такива майстори не изскачат завършени от нищото!

— За него не знам нищо повече от това, че е могъщ боец и майстор на фугата, дошъл на Блис в последните дни, преди да бъде залят от тъмния прилив, а може би и за да ускори неговото идване.

— Това ли е всичко, което знаеш за него?

— Да, всичко, което знам.

— А ти, славни Мадрак?

— …И за мен това е общият сбор от познанията ми.

— Какво ще кажете да го разбудим и разпитаме?

Врамин вдига бастунчето си.

— Няма да ти позволя да го докоснеш. Той е прекалено страховита личност, а ние дойдохме тук да си отпочинем.

Хор слага ръка върху рамото на Уаким и леко разтърсва. Уаким простенва.

— Знай, че жезълът на живота може да бъде и копието на смъртта! — извиква Врамин, втурва се напред и пронизва жабата, която се намира непосредствено до лявата ръка на Хор.

Преди още Хор да успее да се обърне към него, понася се бърз, силен и насочен навън повей на въздуха, при което на мястото на избухналата жаба в средата на масата се извисява силует на човек.

Дългата му златиста коса е размятана нависоко, а тънките му устни се присвиват в усмивка, докато зелените му очи разглеждат картината под него.

Принцът Който Е Бил Жаба докосва червено петно на рамото си и се обръща към Врамин с думите:

— Не знаеш ли, че е написано: „Бъди добър към звяр и птица“?

— Киплинг — казва Врамин с усмивка. — Също и в Корана.

— Мерзавецо с променяща се форма — пита Хор, — ти ли си този, когото търся, а мнозина наричат Принца?

— Признавам, че и така ме титулуват. Знайте, че попречихте на моята медитация.

— Подготви се да посрещнеш участта си — казва Хор и вади от пояса си една стрела, която е единственото му оръжие, като отчупва нейния връх.

— Братко, мислиш ли, че не знам за твоята мощ? — пита Принцът, когато Хор вдига върха на стрелата между палеца и показалеца си. — Предполагаш ли брате, че не знам за твоята способност да добавяш мощта на мисълта си към масата или скоростта на всеки предмет, засилвайки ги хилядократно?

В близост до ръката на Хор нещо избръмчава и през стаята профучава страшен звук, докато Принцът внезапно се отмества две крачки вляво от предишното си място; върхът на стрелата пробива шестинчовата метална стена и продължава навън в прашното и ветровито утро, а Принцът продължава да говори:

— А ти знаеш ли, братко, че усилието, необходимо ми, за да избегна твоя изстрел, е напълно достатъчно, за да мога със същата лекота да се отдалеча на немислимо по големината си разстояние в пространството? Да, отвъд самите Средни светове?!

— Не ме наричай брат — казва Хор и вдига тялото на стрелата.

— Ти наистина си мой брат — казва Принцът. — Поне доколкото имаме една майка.

Хор пуска остатъка от стрелата.

— Не ти вярвам!

— А от коя семка идват, според теб, божествените ти способности? От Озирис ли? Козметичната хирургия може да му е дала птича глава, а на собствената си неясна жилка да дължи дарбите си по математика, но аз и ти, които можем да изчезваме и се появяваме по своя воля, сме синове на Изис, Магьосницата на Логия.

— Проклето да е името на моята майка!

Внезапно Принцът се озовава до него на пода на стаята и го удря с опакото на ръката си.

— Можех да те убия цяла дузина пъти, както беше застанал ей там — казва Принцът, — стига да исках. Не го направих, защото си мой брат. И сега мога да те убия, но няма да го направя. Защото ти си мой брат. Не нося никакви оръжия, защото не ми трябват. Не съм злонамерен и нямам лоши чувства, иначе щях да се олюлявам от товара на моя живот. Но не споменавай с лошо майка ни, защото тя сама отговаря за себе си. Нито я хваля, нито я обвинявам. Знам, че си тук, за да ме убиеш. Братко, ако искаш да се порадваш на възможността да го сториш, сдържай си езика по този въпрос.

— В такъв случай да не говорим повече за нея.

— Много добре. След като знаеш кой е баща ми, трябва да си наясно и с факта, че не съм несведущ в бойните изкуства. Ще ти предоставя шанса да ме убиеш в пряк двубой, ако преди това извършиш нещо за мен. В противен случай ще се пренеса на друго място и ще намеря някой друг да ми помогне, а ти ще прекараш в търсене времето до края на дните си.

— Следователно, именно това е искал да каже гадателят — отговаря Хор, — а то ми вещае зло. Въпреки всичко не мога да пропусна възможността да изпълня моята мисия, преди да го е сторил Уаким, емисарят на Анубис. Не познавам мощта му, която би могла да надвишава собствената ти мощ. Ще спазвам своя ред: да изпълня твоята поръчка и да те убия.

— Този човек е убиецът от Дома на мъртвите — казва Принцът.

— Да.

— Ти знаеше ли, Ангел от Седмата Станция? — пита Принцът.

— Не — отговаря Брамин с лек поклон.

— Нито аз, Господарю — се чува от Мадрак. — Разбудете го, както и Генерала.

— Уговорката ни отпада — казва Хор — ако бъде направено.

— Разбудете и двамата — натъртва Принцът, скръствайки ръце.

Врамин вдига бастунчето, зелените пламъци изскачат от него и падат върху проснатите тела.

Отвън шумът от вятъра се засилва. Хор оглежда един по един присъстващите и заговаря отново:

— Братко, обърнат си с гръб към мен. Завърти се, за да гледам лицето ти, когато те убивам. Уговорката ни не е валидна, както вече ти казах.

Принцът се обръща.

— Тези мъже и на мен са ми нужни.

Хор поклаща глава и вдига ръката си. Тогава се чува глас, който изпълва стаята:

— Същинска семейна сбирка: най-после тримата братя сме на едно място.

Хор дръпва ръката си като от отровна змия, тъй като между него и Принца лежи сянката на черен кон. Той поставя ръка на очите си и навежда глава.

— Забравих — казва той, — че от наученото днес разбрах и за роднинската ми връзка с теб.

— Не го приемай толкова тежко — отговаря гласът, — защото съм го знаел от векове и се научих да живея с него.

Тогава Уаким и Стоманения Генерал се събуждат от звука на смях, подобен на свистящия вятър.