Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Creatures of Light and Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 20гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Роджър Зелазни. Създания от светлина и мрак

Фантастичен роман

Орфия, София, 1992

Превод от английски: Александър Бояджиев

Художник: Цветан Пантев, 1992

Редакционен екип: Александър Карапанчев, Атанас П. Славов, Димитър Ленгечев, Росица Панайотова, Светослав Николов

ISBN 954-444-021-6

 

Roger Zelazny. Creatures of Light and Darkness, 1969

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне

СЕКСКОМПЮТЪР

Днес всеки знае, че някои машини могат да се любят, независимо от метафизичните съчинения на Свети Джейкс Механофилът, който приема като факт човека в качеството му на половия орган на машината, която го е създала и чието съществуване е необходима предпоставка за изпълнение на предопределението на механизма; следват поколение след поколение машиноподобни, от всички възможни видове на механичната еволюция чак до човека, докато се стигне до времето, когато той е изпълнил своето предназначение, необходимата степен на усъвършенстване е вече постигната и може да протече Голямото Кастриране. Свети Джейкс е еретик, разбира се. Както бе демонстрирано в случаите, прекалено много на брой, за да бъдат цитирани, машината като цяло има нужда от пол. Сега, когато човек и машина се подлагат на чести взаимни замени на детайли и цели системи, възможно е едно напълно завършено същество да задейства в която и да е точка от механочовешкия спектър, като премине през всички възможни видове и разновидности. Следователно, човекът, този арогантен орган, е постигнал своята върховна прослава или единение с Уплътняващата глава, минавайки през жертвоприношението и изкуплението на греха, както е било в зависимост от случая. Изобретателността бе замесена до много голяма степен, макар и да се знае, разбира се, че самата тя е форма на механично и несъзнателно вдъхновение. Вече не може да се говори за Голямото Кастриране, нито пък машината да се разглежда отделно от нейното създаване. Предназначението на човека е да присъства като част от Голямата Картина.

Всеки знае, че машините се любят. Разбира се, не става дума за грубия смисъл на този факт, по подобие на онези жени и мъже, които, притиснати от някаква причина от икономическо естество, могат да контролират и отдават собствените си тела за една или две последователни години на някоя от търговските компании, с цел да бъдат съчленявани с машини, хранени венозно и ползвани за изометрични упражнения, като съзнанието им остава в бездействие (или то не се изключва, за какъвто случай ще стане дума), както и да изтърпяват мозъчни имплантации, целта на които е да се стимулират необходимите движения за отделен период от петнайсет минути за всяка пусната монета по леглата на големите клубове за удоволствие (и все по-често, както го налага модата, в най-изисканите домове по подобие на евтините заведения зад ъгъла), с цел да се съдейства за спортните упражнения и забавлението на техните цебеподобни. Не. Машините не се любят посредством човека, въпреки многократните прехвърляния на съответните функции, като в общи линии те го правят по духовен път.

Насочете обаче вниманието си към едно току-що появило се уникално явление: Компютърът на удоволствието, който по същество представлява компютърен гадател, чийто капацитет покрива огромен диапазон от запитвания, на които той може да отговаря и ще го прави само докато задаващият въпросите е в състояние да осигури съответстващото на изискванията стимулиране. Колцина от вас са влизали в програмния будоар, за да се сблъскат с огромния брой поставени и разрешени въпроси и да открият, че времето минава толкова бързо? Точно така — нещо, подобно на обърнат кентавър, т.е. човешко тяло от кръста надолу, което представлява най-добрите постижения на два свята и тяхното сливане в едно цяло… На фона на разказаното дотук винаги има някаква любовна история, когато човек влиза в Стаята за въпроси, за да попита многоуважаемата машина за обичаното от него същество и за неговите постъпки. Това се случва винаги и навсякъде, а нерядко просто не съществува нищо по-болезнено. Но нека по-късно да се върнем на това място.