Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Night in the Lonesome October, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Германов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 58гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- moosehead(2021)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ЕДНА НОЩ ПРЕЗ САМОТНИЯ ОКТОМВРИ. 1994. Изд. Весела Люцканова, София. [Фантаст.] роман. Превод: от англ. Владимир ГЕРМАНОВ [A Night In The Lonesome October, Roger ZELAZNY]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 45.00 лв.
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция на препинателни знаци
4-и октомври
Дъждовен ден. И ветровит. Направих обиколката си.
— Заври си го в задника, помияр!
— Подобно и на теб.
— Здрасти, нещо.
Хръц, хръц.
— Какво ще кажеш да ме пуснеш, а?
— Не става.
— Ще дойде и моят ден.
— Но няма да е днес.
Както обикновено. Всичко изглеждаше наред.
— Какво ще кажеш за едно коли? Обичаш ли рижите?
— Все още не го правиш, както трябва. Довиждане.
— Кучи син!
Проверих всички врати и прозорци отвътре, а след това излязох през персоналния си изход, докато господарят ми Джак спеше или почиваше в затъмнената стая. Проверих всичко и отвън. Не открих изненади от типа на тези, за които разговаряхме онзи ден с Грималкин. Открих нещо друго — до къщата, под едно дърво, имаше следа от лапа, по-голяма от моята. Дъждът бе отмил всички останали стъпки, а също и присъщата миризма. Направих голяма обиколка, за да потърся други улики за натрапника, но не открих нищо повече. Старецът, който живее нагоре по пътя, си беше в двора и жънеше имел от едно дърво с малък, блестящ сърп. На рамото му седеше катеричка. Това беше ново развитие на нещата.
Обърнах се към катеричката през живия плет:
— И ти ли си в Играта?
Тя се премести на по-близкото рамо на човека и се втренчи в мен.
— Кой се интересува? — избърбори след малко.
— Наричай ме Смрък — отвърнах аз.
— Наричай ме Лъжльо — отговори катеричката. — Да, предполагам, че сме вътре. Пак в последния момент… бързай, бързай…
— Отварач или затварач?
— Нелюбезно! Колко нелюбезно е да зададеш такъв въпрос! Знаеш това!
— Просто реших да опитам. Можеше да си новак.
— Не съм чак такъв новак, че да издам каквото и да било. Толкоз по въпроса.
— Добре.
— Чакай малко! Участва ли една черна змия?
— Сега ти искаш от мен да издам нещо. Все едно. Да, участва. Негасена вар. Пази се, господарят й е луд.
— А не са ли всички?
Засмяхме се и аз изчезнах.
Тази вечер излязохме пак. Минахме по моста и вървяхме дълго, дълго. Вкиснатият детектив и неговия закръглен придружител също бяха излезли, като вторият накуцваше заради приключението онази вечер. В мъглата се разминахме с тях два пъти. Тази вечер Джак носеше жезъла — трябваше да застанем с него в центъра на града и да уловим пределен звезден лъч в кристален съд, точно когато часовниците ударят дванайсет. Течността в съда веднага засвети с червеникава светлина и някъде в далечината се разнесе виене. Никой не знаеше. Дори не бях сигурен, че е куче. Произнесе една единствена дума на езика на моя род — едно дълго, изстрадано: „Изгубе-е-е-н“. Като го чух, козината ми настръхна.
— Защо ръмжиш, приятелю? — попита ме Джак.
Поклатих глава. Не бях сигурен.