Роджър Зелазни
Една нощ през самотния октомври (4)

3-и октомври

Снощи пак се разхождахме, а господарят ми ловуваше. Беше си сложил пелерината и ми каза:

— Смрък, донеси.

По начина, по който го каза, разбрах, че иска ножа. Донесох му го и излязохме. Късметът ни беше променлив. Тоест, той се сдоби с нужните съставки, но след значителни усилия и необичайно много време. Към края ни откриха. Аз предупредих, но се наложи да избягаме. Преследването беше дълго, докато накрая останах на място и ухапах другия по крака. Избягахме невредими със съставките. Когато по-късно се миеше, Джак ми каза, че съм отлично куче пазач. Почувствах се много горд.

След това ме пусна да побродя. Проверих къщата на Растов и я заварих тъмна. Предположих, че е излязъл по работа. Прикрих се зад един храст край къщата на Лудата Джил и я чух как се киска вътре и как говори на Грималкин. Вече бяха излизали. Метлата, подпряна до задния вход, все още бе топла.

Проявих особено внимание край къщата на Морис и МакКаб. След залез слънце Нощен вятър може да е много способен и да е навсякъде.

Откъм почти голите клони на една череша дочух тихо кискане. Подуших въздуха, но не долових стипчивата визитна картичка на бухала. Все пак имаше нещо друго.

Тихият смях — толкова тих, че човек може и да не го чуе — долетя пак.

— Кой е там? — попитах.

Няколко листа се откъснаха от дървото и полетяха надолу, завъртяха се с умопомрачителна скорост около главата ми.

— Друг, който наблюдава — чух тъничко гласче.

— Околността става пренаселена — отбелязах. — Можеш да ме наричаш Смрък. Как мога да те наричам аз?

— Игличка — отговори то. — На кого служиш?

— На Джак — отговорих аз. — А твоята особа?

— На Графа.

— Знаеш ли дали Морис и МакКаб са събрали съставките?

— Да — отговори то. — Знаеш ли дали лудата жена е събрала нейните?

— Почти сигурен съм, че е.

— Значи не е изостанала от нас. Все пак, рано е…

— А кога Графът влезе в Играта?

— Преди две нощи.

— Колко играчи има всичко?

— Не знам — отговори нещото, издигна се високо и отлетя. Изведнъж животът стана още по-сложен и аз нямах начин да разбера дали са отварачи или затварачи.

Когато се върнах, почувствах, че някой ме наблюдава, но който го правеше, беше много, много добър. Не можах да го видя, така че направих голяма обиколка. След известно време ме остави, за да отиде да следи друг. Прибрах се бързо у дома, за да докладвам.