Роджър Зелазни
Една нощ през самотния октомври (16)

15-и октомври

Продължава да е смръщено и да вали. Направих сутрешната си обиколка рано, проверих и около къщата. През нощта излизах на няколко пъти, за да придвижа нещата малко по-далеч. Призори се чувствах изтощен, а Игличката дойде призори.

— Отново излезе с арбалета и шайката си — докладва ми той. — Все още не мога да преценя колко са, но мога да ти кажа къде живее един от тях.

— По-късно — отвърнах. — Сега съм много зает.

— Добре — съгласи се той. — Ще ти покажа довечера, ако и двамата сме свободни.

— Някакви сведения за полицията?

— За полицията? Защо?

— Няма значение. Ще ти кажа, когато се видим по-късно. Освен ако някой не ме изпревари.

— Довиждане тогава — каза Игличката и отлетя.

Отидох и влачих трупа, докато не се изтощих напълно. След това се довлякох до дома — челюстите ме боляха, лапите ми бяха изтръпнали, старата ми рана от онази история със зомбитата започна да се обажда.

Докато си почивах под едно дърво дойде Грималкин.

— Как върви — попита тя.

— Сравнително добре — отвърнах. — Все още ми остава много път, но засега е скрит на сигурно място. Видях, че конят избяга. Значи си се погрижила за нещата.

— Да. Негасена вар услужи с готовност. Трябваше да видиш как го направи. Конят остана силно впечатлен.

— Добре. Идвал ли е някой?

— Да. Преди известно време наблюдавах мястото, където беше трупът. От града пристигна полицейски инспектор. Също така наминаха Големия детектив и придружителя му, с превързаната китка.

— Горкият. Дълго ли стояха?

— Инспекторът не. Но детективът остана, за да посети викария и някои други.

— Ох! Какво ли им е казал?

— Нямаше как да чуя. Но след това детективът доста дълго се разхожда наоколо. Дори се отклониха към къщата на Добрия доктор.

— Не ходиха към гробницата на Графа, нали?

— Не. Но се отбиха при Оуън, за да поговорят за пчеларство. Претекст, разбира се. Освен това се случих наблизо, когато забелязаха стрелите, забити в стената на къщата ти.

— Проклятие! — извиках аз. — Бях забравил! Трябва да предприема нещо във връзка с тях!

— Сега трябва да заровя някои неща — каза тя. — Ще се видим по-късно.

— Да. Аз също имам малко работа.

Направих редовната си обиколка, а после отидох да влача полицая. Тъй като бях правил и двете, мога да кажа, че по-лесно се влачи, когато трупът е вкочанен, а сега отново беше омекнал.

Вечер. Джак пожела да излезем. Когато се стигне до този етап, непрекъснато възникват нови и нови неща за набавяне в последната минута. Този път района гъмжеше от патрули, някои от тях по двойки. По едно време профуча Лудата Джил и накара доста глави да се обърнат в нейна посока. По-късно в една тепавица забелязах Растов да седи на маса пред бутилка водка и чаша (винаги съм се чудил какво прави в такива случаи Негасена вар, ако се е интернализирала). Един плъх, напомнящ Бубо претича с пръст в устата. Мина Оуън, заедно с двама други. Олюляваха се и пееха някаква неразбираема песен на уелски, а лицата им бяха изпоцапани с въглищен прах. Видях Морис, без перука, облечен като жена, с много руж, увиснал на ръката на МакКаб.

— Време за забавления — отбеляза Джак. — Преди нещата да станат сериозни.

Един мъж с превръзка на окото, рошава коса, ужасно куцане и изсъхнала ръка мина покрай нас. Продаваше моливи от ламаринена кутия. Застанах в стойка още преди да излезе от мъглата, защото познах по миризмата, че това е Големия детектив, маскиран. Джак си купи от него молив и му плати щедро.

Детективът промърмори:

— Бог да те поживи, господарю — и закуца нататък.

Този път задачата ни беше удивително трудна и трябва да отбележа, че Джак пое необикновени рискове. Докато бягахме от известен брой патрули с надути свирки, една врата вляво се отвори и чухме познат глас:

— Влизайте тук.

Мушнахме се вътре, вратата се затвори тихо след нас и след миг минаха полицаите.

— Благодаря — прошепна Джак.

— Радвам се, че можах да помогна — отвърна Лари. — Тази вечер сякаш всички са излезли навън.

— Такова е времето — отбеляза Джак и пакетът му прокапа.

— Мога да ти дам кърпа — каза Лари.

— Благодаря. Как разбра, че ще потрябва?

— Умея да очаквам нещата, които ще се случат.

Тази вечер той не вървя с нас и малко след като минахме моста, аз се извиних и отидох при трупа, за да продължа да го влача нататък. Нещо се бе добрало до него и откраднало няколко хапки, но иначе му нямаше нищо. Докато се трудех, ми се стори че чувам поздрава на Грималкин някъде отгоре, но устата ми беше пълна и не исках да спирам работа, за да погледна.