Роджър Зелазни
Една нощ през самотния октомври (1)

Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък. Сега живея с господаря си край Лондон. Много обичам Сохо през нощта, с ароматните му мъгли и тъмни улици. Тогава е тихо и ние си правим дълги разходки. Джак е прокълнат от много отдавна и трябва да върши повечето от работата си нощем, за да не позволи да се случат по-лошите неща. Докато той се занимава с това, аз наблюдавам. Ако някой дойде — вия.

Ние сме пазачи на няколко проклятия и работата ни е много важна. Трябва да наблюдавам Нещото в Кръга, Нещото в Гардероба и Нещото в Корабния куфар — да не говорим за Нещата в Огледалото. Когато се опитат да излязат, вдигам особено сериозна олелия. Боят се от мен. Не знам какво бих направил, ако се опитат да излязат едновременно. Както и да е, това е добро упражнение и аз ръмжа доста.

Понякога донасям на Джак разни работи — жезъла му, големия нож със старинните надписи по острието. Винаги се досещам кога има нужда от тях, защото работата ми е да наблюдавам и да знам. Повече ми харесва да съм куче пазач, отколкото, каквото бях, преди да ме повика и да ми повери тази работа.

И така, аз и Джак се разхождаме, а другите кучета нерядко се страхуват от мен. Понякога обичам да си приказвам с тях и да обменяме мнения за професията и господарите си, но най-често ги плаша.

Една вечер неотдавна, когато бяхме в някакво гробище, към нас се приближи старо куче пазач и си поговорихме.

— Здрасти. Аз съм куче пазач.

— И аз.

— Наблюдавах те.

— И аз те наблюдавах.

— Защо твоята персона копае голяма дупка?

— Тук долу има някои неща, от които той се нуждае.

— О! Не мисля, че би трябвало да прави това.

— Може ли да видя зъбите ти?

— Да. Ето ги. Може ли да видя твоите?

— Разбира се.

— Струва ми се, че всичко е наред. Мислиш ли, че би могъл да оставиш някой голям кокал наблизо?

— Вероятно ще се уреди.

— Вие ли бяхте тук миналия месец?

— Не. Ония бяха от конкуренцията. Ние работехме другаде.

— Те нямаха куче пазач.

— Непрозорливост. Какво направи ти?

— Полаях доста. Те се изнервиха и напуснаха.

— Това е добре. Може би все още сме пред тях.

— Отдавна ли е с твоята персона?

— От векове. Отдавна ли си гробищно куче?

— Цял живот.

— Харесва ли ти?

— Изкарвам си прехраната.

Джак имаше нужда от много съставки за работата си, тъй като се очакваше голямо оживление съвсем наскоро. Може би беше най-добре да ги събира ден след ден.