Джим Марс
Вътрешна работа (25) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

18. А какво да кажем за предварително известното на израелците?

След атаките от 11 септември няколко медийни познавачи отбелязват, че основните облагодетелствани от тероризма са администрацията на Буш и Израел. Буш спечели приветстван отдих от лошите новини в икономиката и за собствената си спадаща популярност, докато Израел откри провокация за отприщване на армията си срещу палестинците.

Има индикации, че някой в Израел е знаел предварително за атаките. Възникнаха въпроси и за броя израелски граждани, убити на 11 септември.

Голям немски вестник — Frankfurter Allgemeine Zeitung — пише на 13 септември 2001 г., че германски разузнавателни източници са заявили, че американското и израелското правителство са получили предупреждения за атаките чрез мрежата за наблюдение „Ешелон“^[1]. Статията заявява, че информация за плана за отвличане на търговски пътнически полети, за да бъдат използвани като оръжия срещу Запада, са получени поне три месеца преди атаките.

Освен това съществува и почти незабелязаната версия за нюйоркската фирма за незабавни съобщения Odigo. Официални лица от фирмата скоро след атаките потвърдиха, че двама от техните служители в Израел са получили текстови послания, предупреждаващи за атаките два часа, преди самолетите да се разбият в Световния търговски център^[2].

Вицепрезидентът по продажбите и маркетинга на Odigo Алекс Даямандис казва, че служители в офиса по изследователската и развойната дейност и международната търговия в Израел са получили предупреждения от друг потребител на Odigo, неизвестен за тях. Те отказват да кажат точно какво е било съобщението или кой им го е изпратил, заявявайки, че ФБР разследва случая.

Миша Макоувър, главният изпълнителен директор на Odigo, по-късно заявява, че компанията обикновено ревностно пази идентичността на регистрираните потребители, но в този случай е осигурила на ФБР първоначалния IP-адрес^[3] на съобщението, така че бюрото да може да проследи интернет-доставчика и първоизточника на съобщението^[4].

Даямандис обяснява, че Odigo предлага програма „Откривател на хора“, която позволява на потребителите да търсят и да осъществяват контакти с други въз основа на общи интереси. Той казва, че е възможно други членове на Odigo да са получили съобщенията, но компанията не е чула за това от други получатели.

Друг малък детайл, който предизвиква учудване, засяга прекратен договор за наем на Световния търговски център няколко дни преди атаките от 11/9 от компания с тесни връзки с Израел.

American Free Press съобщава, че Zim American Israeli Shipping Co. прекратява договора си за наемане на два етажа от Северната кула на Световния търговски център, когато опразва наетите офиси в началото на септември 2001 г. Договорът на компанията е до края на годината и се твърди, че преждевременното изнасяне струва на компанията 50 хиляди долара^[5].

Компанията е собственост на Zim Israel Navigation Co., една от най-големите в света спедиторски фирми на контейнери. Тя е съвместна собственост на държавата Израел и на Israel Corp.

Разследванията на ранното изнасяне на Zim са препратени към собственика на договора за наемане на Световния търговски център Silverstein Properties, които на свой ред препращат въпросите към своята фирма за връзки с обществеността Howard J. Rubenstein, която представлява и държавата Израел.

Говорител на Rubenstein казва, че нямат информация по въпроса за наемането.

На 12 септември 2001 г. заглавие в Jerusalem Post гласи: „Хиляди израелци са в неизвестност близо до Световния търговски център и Пентагона“^[6]. Репортажът заявява: „Външното министерство в Йерусалим досега е получило имената на 4000 израелци, за които се смята, че са били в зоната на Световния търговски център и в Пентагона по време на атаките. Списъкът е съставен от хора, които все още не са се свързали с приятелите или семействата си.“

Трябва да се отбележи, че тази цифра 4000 възниква не в американските новинарски медии или от арабски източници, а в Израел. Арабските медии обаче бързо я подемат.

Седмица по-късно бейрутска телевизионна станция оповестява, че 4000 израелски служители в Световния търговски център отсъстват в деня на атаката, което подсказва, че са знаели предварително за атаките. Тази информация се разпространява по Интернет, но бързо е обявена за измама.

На 19 септември Washington Post обявява, че около 113 израелци отсъстват от Световния търговски център, а на следващия ден президентът Буш отбелязва, че жертвите са повече от 130 израелци.

И накрая, на 22 септември, New York Times обявява изумителната новина — само един израелец е убит, когато кулите на Световния търговски център рухват. „В действителност има само трима израелци, които са потвърдени като жертви: двама в самолетите и един, който посещавал кулите по работа и бил идентифициран и погребан“ — пише Times.

Верен приятел на САЩ като Израел обаче ще провежда ли дейности, които са вредни за неговия съюзник?

Може би си спомняте, че в деня на атаките петима израелци бяха арестувани за „озадачаващо поведение“, а именно правене на снимки и танцуване точно след заснемането на видео на разрушаването на Световния търговски център от покрива на сграда в Ню Джързи, в която работели^[7].

Петимата, идентифицирани като Одед Елнер, Омер Мармари, Ярон Шмуел и Сиван и Пол Кърцбърг, са видени да снимат на видео атаката срещу Световния търговски център от съседи, които интерпретирали виковете им като ликуване и съгласие с трагедията. Полицията е уведомена и по-късно спира микробуса им, носещ името на компанията Urban Moving Systems. В микробуса полицията открива 4000 долара в брой и нож за разрязване на картон. Един следовател казва на Bergen Record на 12 септември^[8]: „В колата имаше карти на града, на които бяха отбелязани определени места. Изглеждаше така, сякаш са вътре в това. Изглеждаше, че сякаш са знаели какво ще стане.“ ABC News цитира един от израелците: „Нашата цел беше да документираме събитието“.

След като имената на двама от петимата се оказват в базата данни на ЦРУ/ФБР за агенти на чужди разузнавания, Марк Перелман от Forward пише, че ФБР започва Контраразузнавателно разследване на чужди разузнавания (FCI), което е предприето тихомълком на най-висшите равнища на бюрото^[9]. Един от адвокатите на мъжете, Стивън Гордън, потвърждава, че в случая са ангажирани „официални лица от контраразузнаването от ФБР“.

Доминик Сътър, собственик на Weehawken — компания за транспортни услуги при премествания от Ню Джързи — е разпитван от агенти на ФБР, които прибират документи и компютърни твърди дискове, но позволяват на Сътър да остане на свобода. Няколко дни по-късно Сътър напуска Щатите и заминава за Израел.

В края на ноември петимата са освободени тихомълком и изпратени обратно в Израел, където те обвиняват американските власти, че били измъчвани, като ги държали голи в карцер, биели ги и ги лишавали от храна.

Ирит Стофер, говорител на израелското Външно министерство, отрича мъжете да са били шпиони и казва, че те са депортирани „единствено заради визови нарушения“.

Чип Бърлет, старши анализатор в „Политикъл Ричърс Асошиътс“ в Бостън, обяснява^[10]: „[Съществува] задкулисно споразумение между съюзниците, което гласи, че ако един от шпионите ти е заловен и не нанесе твърде големи вреди, си отива у дома. Това става през цялото време. Официалната причина винаги е визово нарушение.“

Наистина ли обаче не е нанесена щета? Този случай изглежда още една странна аномалия в каскадата от новини за атаките и последващото бомбардиране на Афганистан.

Оказва се обаче, че това е само върхът на айсберга, който ще стане публично достояние в средата на 2002 г. Историята започва да излиза на повърхността в началото на 2002 г., когато таен доклад от DEA (Агенцията за борба с наркотиците) изтича в европейските медии^[11]. Докладът заявява, че по-голямата част от разпространението на наркотика „Екстази“ е „контролирано от организирани криминални фигури в Западна Европа, Русия и Израел“. Според няколко източника разследването на DEA на доставките на „Екстази“ разкрива редица израелски граждани, действащи в САЩ.

„Докладът показва, че нелегалната мрежа е ангажирана в няколко разузнавателни операции. Това е дългосрочен проект“ — казва Гййом Даски^[12], редактор на Intelligence Online, който пръв пуска историята през март 2002 г. Френският уебсайт заплашва, че ще публикува целия доклад на DEA, ако американски и израелски официални лица продължават да отричат неговото съществуване. Докладът споменава разследвания на шпионската мрежа във Флорида, Тексас и Калифорния, като много от участниците в нея се представят за студенти по изкуствата.

От началото на 2002 г., репортерът от Fox News Карл Камерън започва да оповестява версията, че американското правителство е задържало повече от сто израелски граждани с преки връзки с чужди военни, престъпни и разузнавателни организации^[13]. Говорител на бюрото не желае да говори за случая, но и не го отрича. Той препраща репортерите към Отдела по национална сигурност на ФБР.

Камерън казва и че му е било пречено в опитите да получи информация: „Очевидно това е много експлозивна информация, а има множество доказателства, за които те казват, че са събрали.“

Къмерън добавя, че най-големият въпрос, който следователите споделят с него, е: „Как е било възможно те [израелците] да не са знаели?“.

Към лятото на 2002 г. оцененият брой на израелски граждани, които са задържани, се е качил на близо двеста, но въпреки това историята до голяма степен остава неотразена в корпоративните масмедии на Америка. Човек може само да си представя как биха изглеждали вестникарските заглавия и телевизионните ленти с новините, ако беше открит гигантски иракски шпионски кръг.

Твърди се, че няколко от израелците са живеели много близо до някои от терористите от 11/9, засилвайки спекулациите, че Израел е знаел повече за атаките, отколкото се признава официално. Повече от една трета от 120-те депортирани израелци са живеели във Флорида, дом на поне 10 от 19-те идентифицирани похитители. Поне петима са живели в Холивуд, Флорида, дом на Мохамед Ата и още трима похитители. Двама други са живели близо до Делрей Бийч, където други похитители са отсядали временно. Шестима от израелците са използвали клетъчни телефони, купени от бивш израелски заместник-консул в САЩ, пише LeMonde^[14].

Нещо повече: няколко от лицата, включени в този „скандал със студентите по изкуствата“, са забелязвани да правят снимки и да проучват американски военни бази и домовете на официални лица от държавното управление.

През март 2001 г. Националният контраразузнавателен център (NCIC) издава предупреждение, че „през изминалите шест седмици служителите във федералните сгради съобщаваха за подозрителни дейности, засягащи лица, представящи се като чуждестранни студенти, продаващи художествени произведения“^[15].

Пол Родригез от списание Insight пише^[16]: „Освен случаите с федералните правоналагащи агенции, Отдел Вътрешна сигурност на DEA откри, че няколко военни бази също са били обект на неоторизирано проникване на някои от студентите, включително две бази, от които действат самолетът «Стелт» и други свръхсекретни военни единици. Неоторизирано фотографиране на военни бази и граждански индустриални комплекси, например бази за съхранение на петрол, също е докладвано на DEA, което се доказва от документите и се потвърждава от разпитите.“

Много от тези млади мъже и жени са имали известни връзки с израелската армия, разузнаване или дори престъпни организации. Някои дори са работили в звена за прихващане на електронни сигнали в израелската армия^[17].

Повечето твърдят, че са студенти по изкуствата от израелската Академия „Безалел“ или от Университета на Йерусалим. Йерусалимски университет не съществува, а официалните лица от Академия „Безалел“ казват, че никое от имената на „студентите по изкуствата“ не се появява в базата данни на училището.

Според престижния френски вестник Le Monde продажбите на произведения на изкуството от страна на студентите е просто прикритие за огромен израелски шпионски кръг, чиято основна цел е била да се проследи Ал-Кайда в САЩ, без да се информират американските власти. Статията твърди, че това е най-големият случай с израелски шпиони след 1984 г., когато офицерът от военноморското разузнаване Джонатан Полард, американски евреин, е заловен да предава военни тайни на Израел.

Германският вестник Die Zeit в края на 2002 г. пише, че ЦРУ получава детайлен доклад за действията на терористите в САЩ от „Мосад“, но не успява да действа въз основа на тази информация^[18]. Според ВВС News: „Статията разкри детайли за голям израелски шпионски кръг, включващ около 120 агента на разузнавателната служба «Мосад», действащи по цяла Америка, някои от които се представят за студенти по изкуствата. Твърди се, че кръгът е по петите на поне четири от членовете на бандата от похитители, включително лидера й Мохамед Ата. Израелските агенти обаче са разкрити от техните американски колеги и са изхвърлени от страната. Американските власти казаха тогава, че това са студенти, чиито визи са изтекли.“

Статията освен това заявява, че ако ЦРУ беше уведомило германските власти, че Рамзи бин ал-Шибх — ключов логистик на атаките — е присъствал на среща на членове на Ал-Кайда в Малайзия повече от осемнадесет месеца преди 11/9, германците можеха да му попречат да влезе в Германия и да осъществи контакт с клетката в Хамбург, която е планирала зверствата от 11 септември.

От централно значение в този разказ за шпиони, проникнали в САЩ, е фактът, че хората, арестувани от ФБР във връзка с шпионския кръг, включват служители на две израелски високотехнологични компании, които понастоящем осъществяват почти всички официални записи на разговори в САЩ.

Такива записи се оторизират чрез Закона за комуникационна помощ на правоналагането (CALEA). Всъщност записите са подвеждащ термин, защото до днешните комуникационни системи може да се стига чрез електронни сигнали, а не физическите „ленти“, но крайният резултат е един и същ — подслушване.

Двете фирми, които осъществяват по-голямата част от подслушването, са Amdocs Ltd. и Comverse Infosys, и двете идентифицирани от Fox News като израелски телекомуникационни компании. Твърди се, че Amdocs пази записите на практически всеки телефонен разговор, проведен в САЩ, макар и не съдържанието му. Comverse е осигурила компютри и софтуер, които позволяват на американските разследващи агенции да прихващат, записват, съхраняват и получават данни от американската телефонна система.

Според репортера от NewsMax.com Чарлз Р. Смит^[19]: „Шпионският кръг е помогнал на престъпниците да ползват обратно подслушване на американското разузнаване и правоналагащите операции. Незаконното следене [на шпионския кръг] може да е довело до смъртта на пя колко информатори и е провалило планирани рейдове срещу дрогата, насочени срещу престъпни синдикати.“

Официални лица от Amdocs и Comverse отричат да са знаели за израелския шпионски кръг. Говорителят на Comverse Пол Бейкър заявява^[20]: „В пълно съгласие с регулациите на американското Министерство на отбраната операциите на този клон са напълно отделени от целия друг бизнес на Comverse и са изолирани от всякакво външно влияние“.

Официалната реакция на обвиненията за широко разпространено шпиониране и дори предварителна информация за атаките от 11/9 предизвиква твърде усърдни отрицания от американски официални лица и дори атаки в големите медии. Даниел Пайпс в статия за Jewish World Review, която е публикувана срещу редакционната статия в New York Post, заклеймява версията за шпионския кръг като „теории за конспирация“, основани на „психично болни компилации от анонимни обвинения, намеци и несвързани неясноти, но не и категорични факти“^[21]. Пайпс, директор на Близкоизточния форум и автор на Conspiracy: How the Paranoid Style Flourishes and Where It Comes From („Конспирацията: как процъфтява параноичният стил и откъде идва“) от време на време е ваден на бял свят, за да оборва онова, което смята за конспиративни теории. Самият Пайпс обаче поддържа някои екстремистки политически становища за близкоизточен учен. Единственият път към мира в Израел, казва той на една неотдавнашна ционистка конференция във Вапшнгтон, окръг Колумбия, е „израелска победа и палестинско поражение“^[22].

Ако големите новинарски медии са сплашени по отношение на отрицателното представяне на Израел, американските държавни чиновници са още по-лоши. Репортерът от списание Insight Пол Родригез разкрива, че един чиновник от Министерство на правосъдието му казал: „Ние смятаме, че има нещо много зловещо тук, но на този етап не сме в състояние да го посочим“. Друг чиновник направо заявява: „Висшестоящите не желаят да се занимават с това, а и ФБР не иска, защото включва Израел“. Fox News обявява, че „следователи в DEA (Агенцията за борба с наркотиците), INS (Службата по въпросите на имиграцията и натурализацията) и ФБР казаха на Fox, че да се преследва темата или дори да се намеква, че Израел шпионира чрез Comverse, се смята за кариерно самоубийство“^[23].

Критици са се противопоставяли на системата за подслушване. „От самото начало политическата десница и левица предупреждаваха Конгреса и ФБР, че правят огромна грешка като прилагат CALEA (Закона за комуникационна помощ на правоналагането), че това ще постави на риск сигурността на личната комуникация, независимо дали е между майка и син или между държавни чиновници“ — казва Лиза Дийн, вицепрезидент по технологичната политика във „Фрий Конгрес Фаундейшън“. Брад Дженсън от фондацията добавя^[24]: „Формата тип CALEA на масирано следене е лош заместител на истинското налагане на закона и разузнавателна дейност. Масираното подслушване не е равнозначно на сигурност. Вместо това ние избрахме да поставим на риск националната си сигурност в замяна на слабо правоналагане. Настоящият манталитет на правоналагането е това, което се провали в защитата на САЩ от 11 септември. Подслушването съобразно CALEA няма да ни предпази от терористични атаки в бъдеще. Системата не осигурява по-добра разузнавателна информация. Тя всъщност води до по-малка сигурност и повече престъпления. Получаваме най-лошото от двата свята.“

Някои наблюдатели на днешната геополитическа сцена, особено вечният кандидат за президент Линдън ЛаРуш, вярват, че атаките от 11 септември осигуряват претекст за прилагане на план за засилване на Израел, както се формулира в една статия от 1996 г. от израелски тинк-танк, който е влиятелен по време на Клинтъновата администрация.

Лидерът на тази изследователска група, която създаде доклада, е Ричард Пърл. През 2002 г. Пърл беше председател на Борда по политика в отбраната на Буш, който се отчиташе на заместник-министъра на отбраната Пол Улфовиц. Пърл е висш член на Съвета за външни отношения и ключов защитник на „неоконсервативната“ външна политика.

Статията на Пърл от 1996 г., озаглавена A Clean Brake: A New Strategy for Seojaing the Realm („Ясно скъсване: нова стратегия за осигуряване на безопасността на царството“)^[25], е подготвена за Института за напреднали стратегически и политически изследвания (IASPS) — базиран в Йерусалим тинк-танк с присъединен офис във Вашингтон. Институтът издава политически изследвания и обучава израелски студенти по икономика и стратегически изследвания, помагайки им да станат помощници в израелския парламент (Кнесет) и в американския Конгрес.

Статията „Ясно скъсване“, подготвена от консултантите от IASPS, заявява през 1996 г., че Израел има възможност да осъществи „ясно скъсване“ с миналите политики и да формулира „нова стратегия за завземане на инициативата“. Тя подтиква израелските лидери да „работят отблизо с Турция и Йордания, за да ограничат, да дестабилизират и да дадат отпор на някои от най-опасните заплахи. Това включва ясно скъсване с лозунга «всеобхватен мир» и преминаване към традиционна концепция за стратегия, основана на баланс на силата“. Това означава, както обяснява статията, че „Израел може да оформя стратегическата си среда в сътрудничество с Турция и Йордания, като отслабва, ограничава и дори дава отпор на Сирия. Това усилие може да се фокусира върху отстраняването на Саддам Хюсеин от власт в Ирак — важна израелска стратегическа цел сама по себе си, — като средство за възпиране на регионалните амбиции на Сирия.“

Статията на Пърл освен това призовава за промяна на „природата на [израелските] отношения с палестинците, включително правото на удари за самоотбрана във всички палестински зони и подхранване на алтернативи на изключителната схватка на Арафат върху палестинското общество“.

„Непрекъснатият стремеж президентът Джордж У. Буш да бъде подтикнат да обяви война на Ирак е политика на израелското правителство от 1996 г., която се пробутва на президента от едно гнездо израелски агенти в американското правителство — обявява ЛаРуш^[26] в материалите за кампанията. — Тази израелска шпионска мрежа вътре в САЩ не успя да постигне целта си, докато президентът Буш не беше хванат в събитията от 11 септември 2001 г. и от фалшифицираното обяснение на тези събития, осигурено от този апарат на чуждо разузнаване.“

На 19 февруари 1998 г. Ричард Пърл и бившият конгресмен Стивън Соларц публикуваха „Отворено писмо до президента“, настоявайки за мащабна, ръководена от САЩ инициатива за „промяна на режима“ в Багдад. Сред подписалите първоначалното писмо на Пърл-Соларц са следните настоящи чиновници от администрацията на Буш: Елиът Ейбрамс (Националния съвет по сигурността), Ричард Армитидж (Държавния департамент), Джон Болтън (Държавния департамент), Дъг Фейт (Министерство на отбраната), Фред Икл (Борда по отбранителна политика), Залмей Халилзад (Белия дом), Питър Родман (Министерство на отбраната), Доналд Ръмсфелд (министър на отбраната), Пол Улфовиц (Министерство на отбраната), Дейвид Уърмсър (Държавния департамент) и Дов Закхайм (Министерство на отбраната).

Малко, след като инвазията в Ирак започна в края на март 2003 г., Пърл подава оставка като председател на Борда по отбранителна политика в администрацията на Буш заради обвинения в конфликт на интереси. Разследващият автор от списание New Yorker Сеймур Хърш пише, че Пърл се е срещнал във Франция със саудитски търговец на оръжие, докато е лобирал за инвестиции за Trireme Partners — фирма, за чието създаване е помогнал и която планирала да печели от дейности по вътрешната сигурност. Пърл заплашва да съди Хърш и го нарича „най-близкото нещо до терорист, което съществува в американската журналистика“ малко преди да подаде оставка.

ЛаРуш заключава, че „Президентът Буш е притиснат — от средите на собствения си апарат по националната сигурност — да приеме външната политика на израелския Ликуд! Това е скандален заговор, много по-лош от аферата със Залива Тонкин от края на 60-те години на XX век.“

Това поне е становището на ЛаРуш за нещата. Отчитайки, че седем от единадесетте посочени по-горе лица са членове на Съвета за външни отношения, този план може да се разглежда и като налагащ заявената политика и на тази организация^[27].

Има обаче и други интригуващи източници, запълващи картината. Генерал Хамид Гъл, бивш генерален директор на пакистанските разузнавателни служби, който е работил отблизо с ЦРУ по време на годините борба срещу Съветския съюз в Афганистан, казва в интервю с новинарската агенция UPI, че неговото убеждение е, че израелският „Мосад“ е оркестрирал атаките от 11 септември с помощта на собствените си активи, които вече са били на територията на САЩ.

Макар и очевидно антиизраелски настроен, Гъл въпреки това е в позицията на вътрешен човек. Неговите становища трябва да се вземат предвид, когато той обяснява как почти не е имало никаква реакция от силите по сигурността на 11 септември сутринта. „Това съвсем ясно е вътрешна работа — казва Гъл^[28]. — Буш се страхуваше и се втурна към убежището на ядрен бункер. Той очевидно се страхуваше от ядрена ситуация.“

„Кой може да е бил?“ — пита реторично Гъл, намеквайки за ядрените възможности на Израел.

Гъл продължава с обяснението, че Израел постепенно е развил ненавист както към президента Буш, така и към баща му, защото те са смятани за „твърде близки с нефтените интереси и със страните от Персийския залив“. Той отбелязва, че арабски източници чрез американски канали и „меки пари“^[29] наливат около 150 милиона в кампанията на Буш от 2000 г. — още един сигнал за опасност за израелските хардлайнери.

„Буш удобно пренебрегва — или не му се казва — факта, че ислямските фундаменталисти получават големия си тласък в съвременността като активи на ЦРУ в прикритата кампания, имаща за цел Съветският съюз да бъде принуден да напусне Афганистан.

През цялото лято [на 2001 г.] слушахме как Америка ще свие излишъка, а Пентагонът няма да има достатъчно средства, за да се модернизира за XXI век. А сега, изведнъж, Пентагонът може да получи това, което иска, без никакво противопоставяне от страна на Демократическата партия. Колко удобно!

Дори високо тачените граждански свободи [на Америка] сега могат безнаказано да се ограничат, за да се предпази експанзията на хегемонията на транснационалния капитализъм. Днес има ново извинение за стъпкване на протестите на антиглобалистите. Сега израелците дадоха на САЩ претекста за допълнителна експанзия в област, която ще е от критично значение през следващите 25 години — Каспийския басейн“ — заявява Гъл.

За да не си помисли някой, че Гъл има собствени цели, за да прави такива изявления, подобни идеи са изразени от двама бивши шефове на германското разузнаване. Екхард Вертебах, бивш президент на службата за вътрешно разузнаване на Германия Verfassungsschutz, и Андреас фон Бюлов, германският бивш министър на отбраната, който освен това е служил и в парламентарната комисия, надзираваща тайните служби на Германия, казват, че атаките от 11/9 дават всички признаци да са спонсорирано от държавата събитие^[30]. Спомнете си, че американският главен прокурор Ашкрофт скоро след 11/9 обяви, че поне трима от похитителите са проследени до терористична клетка, която е действала от Хамбург, Германия, поне от 1999 г.

Вертебах заявява, че сложна операция като тази на 11/9 изисква да има подкрепата на държавна разузнавателна служба — нещо съвършено различно от „хлабавата група“ от терористи, която уж водел Мохамед Ата.

Фон Бюлов заявява, че планиралият 11/9 е използвал наемници или „пушки за стрелба“, например палестинския терористичен лидер Абу Нидал, когото фон Бюлов описва като „инструмент на Мосад“. Такива хора като Нидал и други арабски наемници са „работното ниво“ според фон Бюлов, посочващи проблемите с такива агенти от много ниско равнище.

Той заявява, че те са като „атентатори, които в подготовката си оставят следи зад себе си като стадо от бягащи слонове. Те извършват плащания с кредитни карти на собствените им имена, явяват се при инструкторите си по пилотиране със собствените си имена. Оставят зад гърба си наети коли с наръчници за летене на арабски за реактивни самолети. Вземат със себе си на самоубийственото си пътуване сметки и писма за сбогуване, които попадат в ръцете на ФБР, защото са съхранени на погрешното място и са погрешно адресирани. Насоки се оставят като в детска игра на криеница, които трябва да бъдат последвани!“

Казва, че такава операция е внимателно проведена с поглед, насочен към измамата, която широко се прокламира в основните медии, създавайки приемлива версия за събитията.

„Журналистите не повдигат дори най-простите въпроси — добавя той. — Тези, които се различават, се обявяват за луди.“

Фон Бюлов конкретизира Израел като най-вероятния спонсор и казва, че атаките целят да настроят общественото мнение срещу арабите, като същевременно подсилят военните разходи и тези за сигурността.

Интересното е, че в деня преди атаките от 11 септември Washington Times публикува статия, цитираща членове на Училището за напреднали военни изследвания към американската армия (SAMS). Говорейки за възможностите на Израел, статията отбелязва: „За «Мосад», израелската разузнавателна служба, офицерите от SAMS казват^[31]: «Непредвидими. Безжалостни и лукави. Имат възможности да поставят на прицел американски сили и да го представят така, сякаш е палестинско/арабски акт.»“

Докато не забравяте тези забележителни изявления и обвинения, трябва да помните, че — в оплетения свят на международни скрити операции — почти нищо не е такова, каквото изглежда. Представени са доказателства и за съществено тайно споразумение между привидни противници в лицето на елементи от пакистанското правителство в събитията от 11 септември.

Тази версия за пръв път беше публикувана от Майкъл Чосудовски, автор на War and Globalization: The Truth Behind 9/11 („Война и глобализация: истината зад 11/9“), професор по икономика в Университета на Отава и директор на Центъра за изследвания върху глобализацията, който е хост^[32] на www.globalresearch.ca — критично важен основен източник за изследователите на 11 септември.

В един неполучил особено внимание новинарски репортаж в голяма телевизия, цитиран от Чосудовски, се разкрива, че от ФБР казали на ABC News в края на септември 2001 г., че „водачът на кръга“ от 11/9 Мохамед Ата бил финансиран от неназовани източници в Пакистан: ФБР били проследили повече от 100 хиляди долара, които били прехвърлени от банки в Пакистан в две банки във Флорида по сметки, принадлежащи на заподозрения водач на кръга похитители Мохамед Ата.

Малко по-късно според Чосудовски^[33] „тези разкрития на ФБР бяха потвърдени от Адепсе France Presse (AFP) и Times of India, цитиращи официален доклад на индийското разузнаване, който бил изпратен във Вашингтон, Според тези два доклада парите, използвани за финансиране на атаките от 11/9, уж били «прехвърлени на похитителя на Световния търговски център Мохамед Ата от Пакистан, от Ахмад Умар Шейх по настояване на [шефа на ISI^[34]] генерал Махмуд [Ахмад]». А според AFP (цитиращи източник от разузнаването): «Доказателствата, които осигурихме на САЩ, са с много по-широк мащаб и дълбочина, отколкото някакъв доклад, свързващ генерал-мошеник с някакъв погрешно насочен терористичен акт».“

И като че ли това не е достатъчно, Чосудовски открива, че не друг, а самият генерал Махмуд Ахмад, обвинения „финансист, стоящ зад 11/9“, е в САЩ, когато се осъществяват атаките. Шефът на ISI пристига на 4 септември, една седмица преди 11/9, на нещо, което е описано като рутинни консултации с американски колеги, включително среши в Пентагона, Съвета по национална сигурност и директора на ЦРУ Джордж Тенет. На 11 септември сутринта пакистанският шпионски бос е на закуска в Капитолия, домакинствана от сенатор Боб Греъм и члена на Камарата на представителите Портър Гос, председатели на комисиите по разузнаването на Сената и на Камарата.

По въпроса, коя служба на чуждо правителство може да стои зад събитията от 11/9 — саудитците, израелският „Мосад“, пакистанското ISI или някаква комбинация, — на този етап може да се каже само че настоящите доказателства посочват вероятността 11/9 да бележи сливането на припокриващи се и подмолни дневни редове на няколко скрити страни — международни и вътрешни. Нужни са допълнителни изследвания, за да се свържат множеството точки по глобалния пейзаж, които са разкрити досега.