Джим Марс
Вътрешна работа (15) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

8. А какво да кажем за самите похитители?

Дълга поредица от притесняващи въпроси е била повдигната по отношение на самите похитители и хората, които стоят зад тях.

На 12 септември директорът на ФБР Робърт Мюлър обявява някои изумително бързи полицейски действия. „През последните двадесет и четири часа ние иззехме [пътническите] декларации и ги използвахме като доказателствен материал. И освен това успешно, както вярвам, идентифицирахме много от похитителите във всеки от четирите полета, които катастрофираха — казва той на новинарите. Звучейки като полицейски детектив от 40-те години на XX век, Мюлър добавя^[1]: — Няма да оставим камък непреобърнат, за да открием онези, които са отговорни за трагедиите.“

Същевременно Мюлър признава, че списъкът от наименованите похитители може и да не съдържа истинските им имена.

От този сценарий възникват няколко очевидни въпроси: Ако са използвали псевдоними, как ФБР ги идентифицира толкова бързо? Не се ли изисква от всеки да покаже документ за самоличност със снимка, за да получи бордова карта? Къде са били обичайните мерки за сигурност? Как ФБР е научило имената на пет от похитителите и е получило снимките им в деня на атаките? И откъде — същия следобед — агентите са получили имената и местоположението на фирмите и ресторантите, използвани от похитителите?

Нито едно от имената на обвинените похитители не се появява в списъците на пътниците, оповестени от American или United Airlines. В действителност седем от наименованите като виновници за атаките много скоро са открити живи и здрави в Близкия Изток^[2].

Саудитският пилот Уалид ал-Шехри е идентифициран от американското Министерство на правосъдието като един от хората, разбили Полет 11 на American Airlines в Световния търговски център. Няколко дни по-късно обаче Уалид ал-Шехри се свързва с властите в Казабланка, Мароко, за да обяви, че е жив и здрав и не е играл никаква роля в атаките. Той казва, че наистина се е обучавал за пилот в САЩ, но е напуснал страната през септември 2000 г., за да стане пилот в Saudi Arabian Airlines.

Друг човек, идентифициран като един от похитителите на Полет 11 — Абдулазис ал-Омари — също се оказва жив в Близкия Изток, съобщавайки на ВВС News, че е загубил паспорта си, докато е бил на посещение в Денвър, Колорадо. Всъщност се появяват двама, тъй като друг Абдул ал-Омари изниква в Саудитска Арабия — също жив и здрав — и казва на новинарите: „Не мога да повярвам, че ФБР са ме включили в техния списък. Те посочиха моето име и рождената ми дата, но аз не съм бомбаджия-самоубиец. Аз съм си тук. Жив съм. Нямам представа как се пилотира самолет. Нямам нищо общо с това.“

Още един човек, идентифициран като един от похитителите на Полет 93 на United Airlines — Саид ал-Гамди — е жив и здрав и работи като пилот в Саудитска Арабия. „Не можете да си представите какво е да те опишат като терорист — и мъртвец, — когато си невинен и жив“ — заявява ал-Гамди, който получава отпуск от своите авиолинии в Саудитска Арабия, за да избегне арестуването.

Има дори информации, че друг идентифициран похитител — Хали ал-Мидар — също може да е жив.

„Доказа се, че пет от имената, включени в списъка на ФБР, нямат нищо общо със станалото“ — обяви саудитският външен министър принц Сауд ал-Фейсал^[3] след среща с президента Буш на 20 септември 2001 г.

Няколко дни след атаките Мюлър признава, че самоличността на похитителите е съмнителна, но това не получава голямо внимание в треската да се оповестят виновниците. Макар първо да казва, че е „съвсем уверен“, че публикуваните имена на похитителите са коректни, Мюлър по-късно признава^[4]: „Процесът на идентификация беше усложнен от факта, че много арабски фамилии са сходни. Възможно е освен това похитителите да са използвали фалшива самоличност.“

След като външният министър на Саудитска Арабия твърди, че пет от обявените похитители не са били на борда на разбилите се самолети и всъщност са живи и здрави, а за шести човек от списъка се съобщава, че е жив и здрав в Тунис, защо тези имена все още са в списъка на ФБР?

Много скоро след атаките заглавията оповестиха изумителната новина, че много от обвинените похитители са се обучавали в американски училища за пилоти.

През септември 2002 г., по време на даване на свидетелски показания пред съвместна комисия на Конгреса, Кристин Брейтуайзър, чийто съпруг Роналд починал в Световния търговски център, зададе най-явния въпрос за този признат факт — въпрос, който продължава да виси без отговор^[5]. Тя цитира статия от New York Times от деня след атаките, заявяваща, че само за няколко часа агенти на ФБР са пристигнали в пилотските школи, за да приберат биографиите на терористите. „Откъде ФБР са знаели къде да отидат само няколко часа след атаките?… Някои от похитителите били ли са вече под наблюдение?“

Една обещаваща следа, пренебрегната от ФБР, но последвана от разследващия репортер Даниел Хопсикър, засяга общността от пенсионери Венеция, Флорида. „Трима от четиримата [обвинени] пилоти от 11/9 са се научили да пилотират в две пилотски школи в малкото летище Венеция. Терористична трифекта [хазартен термин от залаганията на коне, означаващ че първите три места в надпреварата трябва да се прогнозират в правилния ред] на летище Венеция — отбелязва Хопсикър^[6] — Флорида е най-голямото местопрестъпление на 11/9, което не е разрушено до основи. То обаче не се третира по този начин. И никой не е посочил защо е така.

И двете пилотски школи се притежават от холандци. И двете са наскоро купени, горе-долу по едно и също време. Една година по-късно терористите започват да пристигат, като бройката им е по-голяма от това, което ни казват. Според ФБР е възможно всичко това да е просто странно съвпадение.“

Хопсикър освен това отбелязва, че правителствени официални лица твърдят, че арабските терористи са пристигнали в САЩ, за да се обучават за пилоти, защото било по-евтино, но според авиационни експерти те всъщност са платили два пъти по-скъпо за обучението, отколкото ако бяха отишли на други места.

Нещо повече: нито едно от имената на обвинените похитители не се появява на някой от списъците на пътниците и има несъответствие в тридесет и пет имена между публикуваните списъци на пътниците и официално обявените жертви от четирите злополучни полета. Водещият рубрика в Интернет Гари Норт пише: „… публикуваните имена в нито един случай не съответстват на обшия брой хора, отбелязани като пътници на борда“. Защо е това несъответствие?

За да се засили мистерията, д-р Томас Р. Олмстед, психиатър и бивш военноморски офицер, подава искане според Закона за свобода на информацията към Института по патология на Въоръжените сили, който е отговорен за идентифицирането на всички жертви в Пентагона, за които се твърди, че са убити при сблъсъка на Полет 77 в сградата. Д-р Олмстед получава отговор едва след началото на инвазията в Ирак. „Никакви араби не се появяват на масите в моргата — отбелязва д-р Олмстед^[7]. — Същевременно… промъкват се допълнителни [курсивът е в оригинала] хора, които не са отбелязани от American Airlines. Не съм видял обяснение за тези «екстри».“

Авиолиниите отбелязват 56 души за Полет 77, но Институтът по патология на Въоръжените сили отбелязва 64 тела като пътници в самолета. „И не обясниха как са успели да разграничат телата на «жертвите» от тези на «похитителите»“ — добавя д-р Олмстед.

Тъй като нито един от отбелязаните пътници от нито една авиолиния няма арабски звучащо име, откъде знае правителството кои са похитителите?

Множество притеснителни въпроси заобикалят версията около набедения за пилот на Полет 77 Хани Ханджур. Знае се, че този млад саудитец е имал големи трудности в усилията си да се научи да лети. Даже през август 2001 г. той не е в състояние да демонстрира достатъчно пилотски умения, за да наеме дори Чесна 172.

Сред другите новинарски източници по темата, Newsday разкрива следните забележителни факти за Ханджур: „На летище «Фрийуей» в Боуи, Мериленд, на 20 мили западно от Вашингтон, летателният инструктор Шери Бакстър незабавно разпознава името на посочения за похитител Хани Ханджур, когато ФБР публикува списъка с 19 заподозрени за четирите похитени самолета. Ханджур, единственият заподозрян в Полет 77, който ФБР отбелязва като пилот, дошъл на летището един месец по-рано, искайки да наеме малък самолет^[8].

Когато обаче Бакстър и колега инструктор Бен Конър включили слабия, любезен Ханджур в три пробни полета през втората седмица на август, установили, че той има проблеми с контролирането и приземяването на едномоторната Чесна 172. Макар че Ханджур показал федерално пилотско разрешително и дневник, документиращ шестотин часа летателен опит, главният летателен инструктор Марсел Бернард отказал да му заеме самолет без допълнителни уроци.“

Многобройни озадачаващи истории се появиха и по отношение на т.нар. „мозък“ на похитителите — Мохамед Ата.

Твърди се, че Ата оставил в паркираната си кола два куфара с инкриминиращи документи, включително паспорта си, шофьорската си книжка, завещание, екземпляр на Корана, наръчници за симулационни полети за самолети Боинг и бележка до другите похитители. Защо обаче да се вземат куфари за една самоубийствена мисия? А ако куфарите са били камуфлажни, за да създадат впечатлението за обикновен турист, защо ще ги оставя в колата си?

На 16 септември CNN оповести^[9]: „Властите казаха, че в Ню Йорк, на няколко преки от руините на Световния търговски център, преди няколко дни е открит паспорт, принадлежал на един от похитителите, според полицейския пълномощник Бърнард Керик. Това накарало ФБР и полицията да разширят областта на търсене отвъд мястото на непосредствената катастрофа.“ Какво става с паспорта и тази версия? И двете сякаш изчезнаха. Някои подозрителни изследователи надушиха подхвърлено доказателство.

За открития паспорт надълго и нашироко се говори, че е принадлежал на Мохамед Ата, но всъщност бил на името на Сатам ал-Суками, уж пилота на Полет 11, който се бил изпарил, след като се сблъска със Северната кула. Как обаче „черните кутии“ на двата самолета, сблъскали се със Световния търговски център, проектирани да издържат на катастрофи, се повредиха така, че да станат неизползваеми, а един хартиен паспорт е открит случайно на земята на няколко преки от Световния търговски център?

Авторът Дейвид Грифин^[10] цитира неназован източник от високо ниво в разузнаването, който казва онова, което се върти в ума на много хора: „Каквато и следа да е останала, е оставена преднамерено… за да я последва ФБР.“

Нещо повече: в светлината на медийните разкази за открития паспорт, оставения Коран, материалите от летателни школи и дори „предсмъртни писма“ защо на 19 април 2002 г. директорът на ФБР Робърт Мюлър в една реч пред Клуб Комънуелт в Сан Франциско обяви, че похитителите „не са оставили хартиени следи“?

Вечерта преди атаките — според Boston Globe — четирима от заподозрените похитители се обадили на няколко фирми за „ескортни услуги“, питайки колко ще им струва, за да си наемат проститутки за през нощта^[11]. Други новинарски източници заявяват, че други заподозрени прекарват времето си в барове и стриптийз клубове във Флорида, Ню Джързи и Лае Вегас. Наливането с алкохол и търсенето на проститутки от някои от похитителите звучат повече като пиршество на наемници преди мисия, отколкото като набожни религиозни фундаменталисти, които се подготвят да се срещнат със Създателя.

Още несъответствия: Защо номерата на местата на похитителите, дадени по клетъчен телефон от стюардесата Медлин Ейми Суийни на бостънското Ръководство въздушно движение, не съответстват на местата, заети от мъжете, за които ФБР твърди, че са отговорни?

Защо новинарските източници описват рязането на гърла и осакатяването на пътници на Полет 93 с ножчета за рязане на картон, когато списание Time на 24 септември съобщи, че един от пътниците се е обадил у дома, за да обяви: „Похитиха ни. Те са любезни“?

В дните след 11 септември много големи медийни капацитети правилно посочиха, че някаква групичка от изпаднали фанатици не би могла самостоятелно успешно да организира и да осъществи широкомащабни и добре координирани атаки. Те трябва да са имали спонсорството на някоя държава — твърдяха „спецовете“. Именно тази обосновка осигури основния аргумент за последвалите атаки срещу Афганистан и Ирак.

Един заловен шеф на Ал-Кайда можеше да осигури изумителен отговор на това, кой всъщност е осигурил държавното спонсорство за атаките от 11 септември. Това „неопровержимо доказателство“, което свързва Ал-Кайда със Саудитска Арабия, излезе на бял свят в края на март 2002 със залавянето на Абу Зубайда в предградие на средната класа в пакистанския град Фейсалабад. На 2.04.2002 говорителят на Белия дом Ари Флейшър^[12] описа Зубайда като най-старшия член на Ал-Кайда, залавян до този момент, и заяви: „Той ще бъде разпитан за онова, което знае за актуалните планове да се провеждат терористични дейности. Това представлява сериозен удар срещу Ал-Кайда.“

Вместо това обаче залавянето, изглежда, е сериозен удар срещу саудитците. Според една нова книга на Джералд Познър^[13], озаглавена Why America Slept („Защо спеше Америка?“), Зубайда се оказва тясно свързан с висши саудитци, включително членове на кралското семейство.

Познър, бележит демаскатор на конспирациите за убийството на Джон Ф. Кенеди, подкрепя официалната версия за провалите на разузнаването преди 11/9 в своята нова книга, твърдейки, че независимо от всички похарчени долари на данъкоплатците, федералните агенции просто не са успели да свържат точките. Познър признава, че е близък с дружелюбни източници от ЦРУ, което прави неговите разкрития още по-шокиращи.

Според Познър, когато опитите да се измъкне информация чрез медикаменти от Зубайда се провалят, шефът от Ал-Кайда е закаран със самолет до афганистански затвор, който е префасониран така, че да изглежда като килия в саудитски затвор. Двама агенти на Специалните сили от арабски произход, дегизирани като саудитци, се изправят пред Зубайда. Идеята е да го изплашат и да разкрие тайните на Ал-Кайда. Спомнете си, че Ал-Кайда уж ненавижда саудитското кралско семейство.

Въпреки това, когато е изправен пред фалшивите саудитски разпитващи, според Познър Зубайда изразява облекчение, а не страх. Той изглежда наистина щастлив да ги види и им предлага телефонните номера на висши саудитски официални лица. Единият от номерата е на саудитския принц Ахмед бин Салман бин Абдул Азис — усвоил западната култура племенник на саудитския крал Фахд и ездач, чийто кон „Военен символ“, спечели Дербито на Кентъки през 2002 г. Зубайда казва, че принц Азис ще гарантира за него и ще даде инструкции на разпитващите. Дегизираните американци са шокирани, когато откриват, че публично неоповестените саудитски телефонни номера са валидни^[14].

Роденият в Саудитска Арабия лидер от Ал-Кайда след това продължава да очертава своите саудитски връзки. Той обяснява, че една такава връзка в Саудитска Арабия е шефът от разузнаването принц Тукри ал-Фейсал бин Абдул Азис, който се среща с Осама бин Ладен през 1991 г. и се съгласява да му осигури средства в замяна на обещанието да не организира джихад в Саудитска Арабия. Казва, че кралските му саудитски контакти действат чрез пакистанския военновъздушен командир Мушаф Али Мир — човек с тесни връзки с мюсюлманите в пакистанското Вътрешно разузнаване (ISI). ISI отдавна е подозирано в осигуряване на оръжия и провизии на Ал-Кайда. А според Познър този заплетен снабдителен канал е благословен от саудитците.

Зубайда продължава и твърди, че 11/9 не е сторил нищо, за да промени взаимоотношенията между саудитците, пакистанците и Ал-Кайда. Той заявява, че макар принц Ахмед и Мир да са знаели предварително за атаките, не са били запознати с конкретните мишени. Освен това щяха да се подвоумят да разкрият тайните си споразумения.

Познър^[15] освен това отбелязва, че скоро, след като разкритията на Зубайда са предадени на саудитците, споменатите от него хора умират в рамките на няколко дни. Принц Ахмед умира от инфаркт на 43-годишна възраст на 22 юли 2002 г., докато двама принцове — Султан бин Фейсал бин Турки ал-Сауд и Фахд бин Турки бин Сауд ал-Кабир — са убити в автомобилни катастрофи в рамките на една седмица. Пакистанският командир Мир умира в самолетна катастрофа при ясно време. Познър казва на Time, че смъртните случаи — най-удобни за всеки, който иска да поддържа скрита оста Саудитска Арабия-Пакистан-Ал-Кайда — „могат в действителност да са съвпадения“.

Независимо от тази забележителна информация, свързваща Ал-Кайда със саудитското кралско семейство и пакистанското разузнаване, публикувана в голямо американско новинарско списание, много малко от тези репортажи си проправят път до американската общественост.

Бин Ладен има последователи дори сред американската армия, както се свидетелства от съдебните протоколи за бивш сержант от Форт Брат, Северна Каролина, който събира топсекретни материали в продължение на повече от две години.

От 1987 до арестуването си през 1989 г. Али А. Мохамед е служил известно време в Специалния военен център и училище „Джон Ф. Кенеди“^[16]. Мохамед, който някога е бил майор в специалните сили на Египет, е обучен в офицерски курс за Зелени барети във Форт Брат през 1981 г. Горе-долу по същото време той се присъединява към терористичната група „Ислямски джихад“, отговорна за убийството на египетския президент Ануар Садат през 1981 г., а по-късно става близък съветник на бин Ладен. Освен това безуспешно се опитва да се присъедини към ЦРУ, но става източник на информация на ФБР според Лари Джонсън, бивш агент от ЦРУ и директор по антитероризма на Държавния департамент по време на първата администрация на Буш.

ФБР открива документи, за които се смята, че идват от Мохамед, притежавани от един от мъжете, осъдени за бомбения атентат срещу Световния търговски център през 1993 г. Сред тях са топсекретни документи, принадлежащи на шефовете на Обединените генерални щабове и на висш командир от Централното командване на армията.

Един бивш офицер от Специалните сили казва: „Няма съмнение, че неговата близост — в ретроспекция — е много вредна.“ И добавя: „Вреди ли това на нашите усилия сега? Абсолютно.“

Трябва да си спомним, че Осама бин Ладен, както и много от оперативните членове на неговата Ал-Кайда са саудитци. А това съставлява един много притеснителен аспект на Войната срещу тероризма.

За да разберем проблема, трябва да не забравяме факта, че САЩ, а може би и по-голямата част от индустриализирания свят, са изключително зависими от осемте основни нефтени полета на Саудитска Арабия. Загубата на значителна част от този нефт може да означава немислими последствия за икономиката на Америка и на света.

Контролът върху този критичен стратегически ресурс е концентриран в ръцете на едно управляващо семейство — семейна линия, която има отдавнашни и добре документирани връзки с основните играчи в петролната индустрия и най-вече семейство Буш.

Медиите публикуват информации за противното: Осама бин Ладен продължава да получава финансова подкрепа от семейството си, макар че то не е съгласно с неговите становища и действия.

Според една биография на PBS, по-голямата част от семейство бин Ладен са предани мюсюлмани, които са възпитани, че е грях да задържиш нещо, което по право не е твое. Независимо дали са съгласни със своята плът и кръв, те искрено вярват, че делът на бин Ладен от семейното богатство по право принадлежи на него и се грижат той да получава дължимото^[17].

Следователно, макар че активите на бин Ладен се държат от други членове на семейството, кой би могъл с основание да твърди, че бин Ладен не притежава нищо? Неговият дял от печалбите продължава да тече към него. Някои членове на семейството подкрепят бин Ладен, защото смятат, че това е техен религиозен дълг. Други са по-благоразумни и не желаят да обидят саудитското кралско семейство, а трети не правят никакви усилия да скрият факта, че изпращат пари на бин Ладен.

От всички страни, които са най-вероятни спонсори на бин Ладен, първото място се заема от Саудитска Арабия, родината на бин Ладен, войнстващите мюсюлмани и бизнес партньори на семейство Буш. Това може много да помогне за обясняването на оскъдните материали върху саудитците в основните медии незабавно слез атаките от 11 септември. Освен това може да обясни защо Комисията на Конгреса, разследваща 11/9, издаде цензурирана версия на окончателния си доклад, в която 28 страници бяха заличени от частта, озаглавена „Някои чувствителни въпроси на националната сигурност“. По-късно ще изследваме твърденията, направени от многобройни източници, запознати с липсващите страници в доклада, които казват, че той е сочел координирана мрежа за подкрепа на похитителите, достигаща директно до високи нива на саудитското правителство.

Също в тази връзка, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд се опита да задуши специален доклад от средата на 2002 г. на Министерството на отбраната, назоваващ Саудитска Арабия „ядрото на злото“ и заявяващ, че саудитски фондове подкрепят по-голямата част от терористичните групи в Близкия Изток, защото саудитците имат интерес от поддържането на напрежението в региона. Според федералния надуващ свирката Ал Мартин^[18]: „За републиканските администрации, започвайки от Ричард Никсън, винаги ръководен принцип е бил да потискат истината за Саудитска Арабия.“