Дан Милман
Законите на Духа (15) (Мощни истини за изграждането на живота)

Законът на приемането
Да прегърнеш Висшата Воля

Приемането означава да посрещнеш този миг, това тяло и този живот с отворени обятия.

Приемането се състои в това да се измъкнеш от пътя, по който си поел, и да заживееш в съзвучие с Висшата Воля, изразена като мъдрост на сърцето.

Далеч по-различно от пасивното Примирение с нещата, Приемането използва всяко предизвикателство като средство за духовен растеж и разгръщане на съзнанието.

Някои мислят, че отстояването на собствената позиция ни прави силни. Но понякога силата е в това да отстъпим.

Силвия Робинсън

Денят напредна и мина обед. Внезапен порив на вятъра разлюля клоните над главите ни и откъсна един лист, който се завъртя и падна в близкия поток. Жената маг махна по посока на струящата вода и ме попита:

— Забелязвал ли си, Страннико, че течащата вода е едновременно и мека, и могъща. Отстъпчива, силна и податлива, тя се подчинява на земното притегляне без съпротива и приема формата на всеки съд. Водата ни разкрива най-разумния и най-мощен отговор на всяко възможно обстоятелство.

— И какъв е този отговор?

— Отстъпването, приемането — отвърна тя.

— Не разбирам — казах аз. — Винаги са ме учили да се боря за онова, в което вярвам, и никога да не се примирявам.

— Макар Законът на Приемането да ни учи да приемаме всичко, каквото се случва в живота ни, тук не става дума за пасивното понасяне на онова, което не ни харесва, за пренебрегването на несправедливостта или допускането да бъдем контролирани и превръщани в жертви. Истинското приемане е активно, позитивно и отстояващо — съзидателен ангажимент да цениш и да използваш всяка ситуация.

— Не мога да претендирам, че истински оценявам по достойнство проблеми като грипа, спуканите гуми и други подобни неща — отговорих аз.

— Този закон не означава да претендираш каквото и да било или да отричаш истинските си чувства, а да ги трансформираш. Ти се научаваш да приемаш всичко, променяйки гледната си точка. — Жената маг закрачи, сякаш търсеше верните думи. — Погледни на нещата така. Да речем, че си атлет и се случи треньорът да ти даде ден почивка, а на другия да те подложи на изтощителна тренировка. Ти можеш да приемеш този факт и дори да го оцениш положително като част от спортната си подготовка. Е, добре, същото важи и за ежедневния ти живот. Духът е твоят треньор, Страннико, а животът е обучението ти. И така, питам те: защо не видиш спуканата гума и грипа като съществена част от познанието и развитието си?

— Е, сигурно и така може да се погледне на нещата. Но никога не съм си представял, че мога да отстъпя пред една спукана гума — пошегувах се аз.

Жената мъдрец се усмихна и обясни:

— Най-дълбокият смисъл на този закон е да се отдадеш на мига, да приемеш онова, което се случва, включително и начина, по който реагираш на него. Той изисква от теб да приемаш не само успехите и неуспехите в живота си, но и самия себе си — своето тяло, мисли и чувства.

— Да не искаш да кажеш, че веднъж щом приема себе си и се отдам на онова, което се случва, животът ще стане по-лесен?

— Животът ще продължи да носи изпитания и предизвикателства — каза тя. — Но ако запазиш спокойствието в живота си, дори и трудностите ще имат своята приятна страна и ще ти се струват като мъчна игра или като решаването на ребус.

— Не мога да се освободя от усещането, че всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

— Всичко е по-лесно да се каже, отколкото да се направи! — отговори тя. — Затова прави нещата постепенно. Когато имаш някакво незначително разногласие с някого, погледни през неговите очи и виж какво ще се случи. Не обръщай внимание на малките огорчения. Следвай заръката на Епиктет, гръцкият мъдрец, който съветвал учениците си така: „Научете се да приемате с радост всичко онова, което се случва.“

— От всички закони, които научих, този ми се струва най-труден — рекох аз. — Оставам с впечатлението, че трябва да се отрека от част от себе си — от своите копнежи, ценности и предпочитания.

Лицето на жената маг се озари от някаква особена светлина, когато ми отговори:

— Законът на Приемането почита светостта на всяка душа и нейната индивидуална Божествена искра. Не е нужно да се отричаш от тези неща, Страннико, а просто да се откъснеш от рутината на пътя, по който вървиш. Отстъпването на собствената воля пред една по-висша воля не е обичайна практика — продължи тя, — защото човек иска да прави онова, което предпочита. И това е разбираемо. Но животът невинаги ни дава онова, което предпочитаме, и затова постепенно затъваме в своите пристрастия, тревоги и безсилие. Следвайки ограничената си воля, ти можеш да получиш временно удовлетворение, но не и трайно щастие. Когато видиш ясно, че животът не се свежда само до това да получаваш желаното, но и да се научиш да желаеш онова, което получаваш, тогава ще можеш да живееш в съзвучие със Закона на Приемането.

— Как точно се прилага този закон? — попитах аз.

— Започни с това винаги да се питаш: „Кое е най-добро за всички заинтересовани страни?“ Това може да означава да се молиш за дъжд по време на суша, макар покривът ти да тече. Истинското приемане може да бъде изразено с искреното пожелание: „Нека не бъде моята воля, а Твоята“.

— Това ще ми коства голямо усилие!

— Усилие е за всеки! — рече тя усмихната. — Но усилието е част живота. Всичко започва с това да пренасочиш енергията и вниманието си от желанията на малката лична воля към мъдростта на Висшата Воля.

— За волята на Бог ли говориш?

— Ако се помолиш с думите „Да бъде волята Ти“, това не означава, че вярваш в някакъв външен Бог, а че говориш от сърце. Все едно се питаш „Ако в този момент ме напътстваше един мъдър, любящ и състрадателен Бог, какво щях да направя в тази ситуация?“ След това надникни в сърцето си и се вслушай във висшата си същност. Така ще разбереш какво да сториш и ще намериш смелостта и любовта да го направиш, защото Духът наистина се проявява чрез теб, независимо дали го съзнаваш, или не.

— Не съм сигурен как да започна — признах аз.

— Просто се отвори за Живота на нивото, което ти е по силите. С течението на времето умението да приемаш става все по-пълно и по-дълбоко, докато накрая ще можеш да прегърнеш дъждовните облаци така, както и радостите на слънчевия ден. И не забравяй да се отпускаш в покой! Релаксацията е начинът, по който тялото се оставя на мига и се освобождава от маниакалните идеи за това какво „трябва“ да се случи. Така ще можеш да реагираш естествено и необременено на всеки момент, без предубеждения и очаквания.

Точно в този миг вдигнахме глави и видяхме котката, която ми бе предала Закона на Настоящето. Тя седеше недалеч на един валчест камък, изправена на предните си лапи.

— Нейно Величество е седнала на своя трон — казах аз.

Жената маг, разбира се, използва появата й, за да ми даде още един урок.

— Забелязвал ли си, Страннико, колко упорити са котките, когато решат да отидат някъде?

— Да, забелязвал съм — отвърнах аз, наблюдавайки котката.

— Но ако някой им препречи пътя — добави тя, — те сядат, отпускат се, почиват си и се възползват от случая да ближат своите лапи. Малцина са научили толкова добре изкуството на приемането, колкото котките и майсторите на бойни изкуства.

— Какво общо има приемането с бойните изкуства?

— Най-висшите бойни изкуства подобно на водата имат движения по-скоро плавни, гъвкави и съответстващи, отколкото твърди и противодействащи. Те ни учат да издърпваме, когато ни бутат, и да бутаме, когато ни дърпат — да се сливаме със силите на живота, вместо напразно да пилеем енергията си и да се борим с тях.

Тя замълча и се загледа в хълмовете. Сетне отново се обърна към мен.

— Някога много отдавна във феодална Япония аз бях млад самурай и търсех съвършенството в боравенето с меча. Тренирах по много часове на ден, упражнявах различни удари, блокове и изплъзване. Намерих майстор, който прие да ме учи, но отказваше да говори за техниката ми и настояваше, че тя е от второстепенно значение. Вместо това подчертаваше важността на това да не мисля за победата, безопасността си и изхода от боя. Казваше ми, че само войн, който е в състояние да се отрече от по-низшата си личност — с нейните страхове, желания и привързаности — може да остане спокоен, отпуснат и съсредоточен. В един двубой, да приемеш смъртта значи да оцелееш. Вкопчването в живота вещае загубата му. Разбираш ли? Този закон има пряко отношение към живота и смъртта. Към колкото по-малко неща си привързан, толкова по-голяма е свободата ти.

Предугаждайки следващия ми въпрос, жената маг каза:

— Отказът от пристрастията не означава да се отречеш от дома си и от земните блага. Тук говорим за едно вътрешно действие и готовност да приемем онова, което се случва.

— Кога точно този закон намира приложение във всекидневния живот?

Жената мъдрец се засмя.

— А кога не намира приложение? Вземи всяко обстоятелство, което обикновено отхвърляш, отбягваш или срещу което се съпротивляваш; после го приеми изцяло, виж ценното в него и го използвай по най-добрия начин. Предай се на висшите си импулси, докато се бориш за положителна промяна в своя свят. Постъпвай като котката и недей да пилееш енергията си, като се съпротивляваш или измъчваш за неща, които не можеш да контролираш.

Спряхме се, за да се порадваме на възвишенията на хълмовете. Жената маг седна на тревата и аз последвах примера й. След това тя продължи тихо и почти благоговейно:

— Признавам колко е трудно да приемеш живота такъв, какъвто изглежда — с толкова много несправедливости, страдания и алчност по света. С времето обаче ще се научиш да виждаш всеки и всичко като аспекти на Духа. Ще вярваш, че въпреки трудностите ни, всичко във Вселената се случва така, както трябва. Приемането е акт на смирение; чрез него ние признаваме, че животът е мистерия, чиято дълбочина умът не може да обхване. Както беше писал Исаак Башевис Сингер, „Животът е Божият роман; нека Бог си го пише“.

— Това мога да ти обещая, Страннико — заключи тя. — Законът на Приемането ще ти покаже пътя към естественото състояние на благодат, в което вярата ти ще се разцъфти и с нейна помощ ще откриеш първичното си единство с всички останали същества — ще се сдобиеш с толкова дълбоко съзнание, че личната ти еволюция ще се ускори и ще бъдеш изстрелян към пътя на истинския човешки потенциал, към една духовна реалност, съществувала дълго преди появата на материалния свят.