Дан Милман
Законите на Духа (10) (Мощни истини за изграждането на живота)

Законът на вярата
Да се довериш на Духа

Вярата е нашата пряка връзка с всеобщата мъдрост, която ни напомня, че знаем повече, отколкото сме чули, прочели или научили; че трябва само да погледнем, да се вслушаме и да се доверим на любовта и мъдростта на Всемирния Дух, който работи чрез всички нас.

Вярата дава смелост на душата да отиде по-далече, отколкото стига погледът.

Уилям Кларк

Когато се събудих, нея я нямаше и не знаех дали ще се върне. Скочих бързо на крака, излязох навън и се огледах, но я нямаше никъде. Не открих дори и следите й. Минутите се нижеха и над ума ми се спуснаха съмнения като тъмни облаци. Съществуваше ли тя наистина, или бях сънувал някакъв чуден сън? Не, разбира се, че не. Всичко бе реално, добро и истинско.

След това погледнах към гората и я зърнах да стои под хладните утринни сенки до три сърни — една кошута и двете й малки. В този момент тя изглеждаше като една от тях, сърна в човешки вид. Почувствах се като натрапник. Те се обърнаха едновременно и ме видяха. Сърната отстъпи към укритието на дърветата и се изгуби, а жената маг тръгна към мен.

— Искам да ти покажа нещо — каза тя и ми даде шепа ранни къпини. — Сърната ги харесва, но на теб могат да ти се сторят горчиви. — Оказа се права. Въпреки това обаче къпините заситиха глада ми и ме изпълниха с усещане за лекота и жизненост. След това потеглихме на сутрешен преход. Спрях се само да пия вода с шепи от един малък водопад и след това я последвах. Крачехме в ритъм по билото на неголям тревист хълм, покрит с килим от пъстри цветя — червени, жълти, яркосини.

— Отварянето на цветовете под утринните лъчи ми напомня за Закона на Вярата — каза жената мъдрец.

— Това закон за религията ли е? — попитах аз.

— Вярата не изисква да се уповаваме на някакъв външен Бог, а просто да вярваме в цветята — каза тя усмихната. — Но ако някой умее да цени цветята, той несъмнено цени и Бог, не като вярване, а като чувство на удивление и тайнство. Законът на Вярата се отнася до упованието ни в любовта и разумността, които действат в нас и в цялото сътворение.

— Е, честно казано, аз не вярвам на всеки срещнат.

Жената мъдрец се засмя.

— Вярата не е сляпа. Ние всички познаваме хора безчестни и опасни и затова трябва да бъдем силни и бдителни в този свят. Ето защо един арабски мъдрец някога казал: „Уповавай се на Аллах, но си вържи камилата.“

— Практикуването на Закона на Вярата не означава да се надяваш, че всички хора постъпват така, както трябва. Той има едно по-висше и по-трансцедентално значение. Вярата е осъзнаването, че Духът работи чрез и във всеки един от нас, във всеки човек и обстоятелство. Вярата е също и убеждението, че каквото и да се случва, то служи на една по-възвишена цел, дори и на пръв поглед да не изглежда така.

— Това е някаква хипербола, нали? Особено в случаите на лична трагедия.

— Вярата е една от най-големите хиперболи, един от най-големите скокове, на които е способен човек. Защото, за да можеш да продължиш нататък, имаш само вярата си.

— Как тогава да направя този скок?

Жената мъдрец се отпусна на земята, подобно на лист върху тревистия хълм, и ме попита:

— Какво би направил, ако изведнъж научиш с абсолютна сигурност, че чрез теб и всички останали действа Висша Разумност за общото благо на човечеството? Че всяка наслада и всяко изпитание си имат определено предназначение?

— Ако знаех това, всичко би било различно.

— Законът на Вярата не иска от теб да вярваш в това, Страннико, но те ръководи да живееш така все едно, че е вярно. С други думи, да го приемеш на доверие. И докато живееш в светлината на този закон, той ще преобрази разбирането и опита ти в света. Ще започнеш да възприемаш всяка трудност като изпитание, което идва, за да те научи на нещо. Ще откриеш поуки и възможности във всяко предизвикателство.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да ценя вярата повече от разума?

Тя се засмя, очевидно намирайки забележката ми за забавна.

— Вярата не е обратното на разума. Вярата е едно от най-практичните, разумни и конструктивни неща, които могат да ти помогнат да живееш вдъхновено.

Тя протегна ръка, за да докосне венчелистчетата на едно цвете, и добави:

— Бидейки една от най-деликатните и най-уязвими форми на съществуване, животът на цветята е кратък и неуловим. Невнимателната стъпка, сухата зима или проливният дъжд могат да се окажат фатални за нежните цветове. И въпреки това всяка сутрин те се отварят широко. Цветята могат да ни научат на много неща за вярата. Когато обработиш собствената си градина на вярата, ти ще заживееш един нов живот, подобно на това цвете.

Сведох поглед и докоснах нежния цветец, толкова крехък и уязвим. За първи път осъзнах, че нямам вярата дори на едно цвете. Следващите думи на жената мъдрец докоснаха най-съкровените ми чувства.

— Вярата не е стока, която можеш да притежаваш или владееш — каза тя. — Тя е Божествен ред, който прониква във всички неща, светлината зад очите ти, любящата и мистична разумност, извираща от центъра на сътворението.

— Как мога да се докосна до тази вяра в ежедневния си живот? — попитах аз.

— Като начало, заслушай се в интуитивната мъдрост на сърцето си, където говори Духът. Толкова много хора разчитат на книги, учители, учени, медиуми, оракули и други подобни, за да получат съвет, напътствие или потвърждение на собствените си разбирания.

— А не разчитам ли аз сега на твоя съвет и насоки?

Заваля лек дъждец, който постепенно се превърна в порой. Жената маг ме поведе под балдахина на надвисналите клони и ми отговори:

— Учителите и книгите си имат своята стойност, а източниците на напътствие и вдъхновение могат да влизат в живота ти под различни форми. Но никога не забравяй, че съкровището е вътре в теб. Другите не могат да ти дадат нещо повече от онова, което вече имаш. Те са в състояние единствено да ти предоставят ключовете към вътрешното ти богатство. Затова слушай внимателно онези, които говорят от опит, и прегърни мъдростта там, където я намериш, но винаги сравнявай външните напътствия с мъдростта на сърцето си.

— Случвало се е да се уповавам на себе си, да взимам определени решения и да бъркам.

— Можеш да избереш една пътека вместо друга и след това да се сблъскаш с големи трудности и изпитания в резултат на това решение. Означава ли това, че си направил грешен избор от гледна точка на най-висшето благо и поука за теб?

— Е, предполагам, че не.

— Вярата означава винаги да се уповаваш на собствения си избор.

— Много бих искал да имам такава силна вяра в себе си.

— Вярата в собствените възможности — отбеляза тя — се развива по естествен път, от твоя пряк опит. Постепенно се научаваш да се доверяваш на инстинктите на своето тяло, на интуицията на сърцето си и на способността на своя ум си да се свързва с Всемирния Разум.

Една лека и хладна капка дъжд падна на челото ми и жената мъдрец ми посочи водата, която струеше от пукнатината в близка скала, образувайки водопад, падащ върху валчестите камъни по-долу.

— Виждаш ли как водата създава впечатлението, че извира от скалите? — попита водачката ми. — Въпреки това ти знаеш, че тя не идва от скалите, а само тече през тях. Че източникът й е някъде горе. Подобно на водата Висшата Мъдрост не идва от ума ти, а по-скоро минава през него. Ти не си съд, който трябва да бъде запълнен с факти, а по-скоро радиоприемник, настроен към Всемирния Разум, който пронизва всичко сътворено. Необходимо е просто да се вслушаш и да се довериш.

— Бих искал да вярвам в това толкова силно, колкото и ти — казах аз.

Жената мъдрец се усмихна отново.

— Вярата означава да живееш в несигурност, Страннико. Да намираш пътя си в живота опипом, да позволиш на сърцето си да те води като фенер в мрака. Няма абсолютна сигурност освен в абсолютната вяра. Това не означава, че всички обстоятелства ще се развиват в твоя полза или че има някаква Божествена справедливост във всяко твое нараняване или излекуване. Всякакви събития — и красиви, и ужасни — могат да се случат в този свят. Малкият ни ум не може винаги да види по-голямата картина и да узнае кое служи за по-висшето благо. Затова въпреки неяснотата и несигурността на живота, щом се научиш да живееш с вяра като цветето и започнеш да се уповаваш на Духа, който следва повелите на една Висша Воля отвъд пределите на ума ни, ти ще видиш този Дух навсякъде, във всеки и във всичко.

В продължение на няколко минути се изкачвахме и спускахме по виещата се пътека. В ума ми се беше възцарил покой, докато накрая се оформи един друг въпрос:

— Когато се науча да черпя от тази вътрешна мъдрост, ще бъда ли воден и аз като теб и ще правя ли по-малко грешки?

Тя се засмя.

— Преди няколко седмици се препънах и паднах, докато слизах по един хълм.

— Настина ли?

— Наистина. Но докато лежах на земята, намерих един красив камък, който нямаше да видя, ако не бях паднала. Нали разбираш, вярата не означава да си безпогрешен и всичко да ти върви по мед и масло. Вярата предполага готовност да паднеш, да сгрешиш и да се учиш от тези неща. С други думи, да се довериш на процеса на развитие на своя живот. Колкото повече се уповаваш на Духа в живота си, толкова по-пряко ще черпиш от неговата жива сила.

Жената мъдрец замълча и тъкмо тогава дъждът спря. Излязох от заслона на дърветата под топлото слънце и ме заля усещането за изключително спокойствие и благоденствие. В този момент осъзнах, че въпреки предизвикателствата и изпитанията, с които човечеството се сблъсква, нашият свят е в ръцете на Духа и се разтваря като цвете за Светлината.