Лий Чайлд
По трудния начин (64)

64

Те слязоха от магистралата при Нюмаркет и поеха към Норич по провинциалното шосе. Вече познаваха пътя, но това не им помагаше да се движат по-бързо. Караха напред, но видими резултати нямаше. Виждаше се само необятното небе, изметено от вятъра.

— Помисли за динамиката на ситуацията — каза Ричър. — Защо Кейт се обръща точно към Тейлър, за да й помогне? Как изобщо може да се обърне към някого от тях? Всички са верни до полуда на Лейн. Найт помогнал ли е на Ан? Все пак Кейт току-що е чула тази история. Дали е можела просто така да отиде при друг от убийците на Лейн и да му каже: „Ей, искаш ли да ми помогнеш да избягам оттук? Да прецакаме заедно шефа ти? Да му откраднем парите?“

— Те вече са имали връзка — каза Полинг.

Ричър кимна.

— Няма друго възможно обяснение. Вече са имали връзка. Може би отдавна.

— С жената на командващия офицер? Хобарт каза, че никой военнослужещ не би го направил.

— Каза, че никой американски военнослужещ не би го направил. Може би англичаните правят нещата по друг начин. Явно си е личало. Картър Грум е горе-долу толкова чувствителен, колкото един уличен стълб, но дори той каза, че Кейт е харесвала Тейлър, а Тейлър се е разбирал с детето.

— Значи появата на Ди Мари е била като последната капка, след която чашата е преляла.

Ричър отново кимна.

— Кейт и Тейлър са изготвили план, а после са го приложили. Но първо са обяснили всичко на Джейд. Може би са си помислили, че ще е прекалено тежка травма за нея, ако не го направят. Накарали са я да се закълне да пази тайна, доколкото е възможно за осемгодишно дете. И то се е справило доста добре.

— Какво ли са й казали?

— Че вече е имала един нов татко, а сега ще има втори. Че вече е живяла в една нова къща, а сега ще живее в друга.

— Доста голяма тайна за едно дете.

— Тя не е запазила тайната докрай — отвърна Ричър. — Притеснявала се е. И е подредила всичко в главата си, като го е нарисувала. Може би е било стар навик. А може би майките винаги казват: „Нарисувай нещо, което после да ни покажеш.“

— За какво говориш?

— В стаята на момичето имаше четири рисунки. На бюрото й. Кейт не е почистила всичко както трябва. Или може би просто не ги е забелязала. На едната рисунка имаше голяма сива сграда, пред която имаше дървета. Отначало си помислих, че е Дакота Билдинг, гледана откъм Сентръл Парк. Но сега си мисля, че е била Грейндж Фарм. Сигурно са й показали снимки, за да я подготвят. Беше нарисувала дърветата точно такива, каквито са. С тънки прави стволове и кръгли корони. За да издържат на вятъра. Като светлозелени близалки на кафяви клечки. Имаше и рисунка на семейство. Аз си помислих, че бащата е Лейн. Но нещо в устата му не беше както трябва. Все едно половината му зъби бяха избити. Значи не е бил Лейн. Очевидно е бил Тейлър. С английските му зъби. Джуд явно е била очарована от тях. Така че е нарисувала новото си семейство. Тейлър, Кейт и тя самата. За да приеме по-лесно идеята.

— И ти смяташ, че Тейлър ги е докарал в Англия?

— Смятам, че Кейт е искала така. Може би дори го е помолила за това. Трябвало е да намерят безопасно убежище. Някъде много далеч. Някъде, където Лейн не може да ги стигне. А те вече са имали връзка. Не са искали да се разделят. Така че ако Тейлър е тук, и Кейт е трябвало да дойде. Джуд беше нарисувала трима души в самолет. Това е било пътуването, което е предстояло да се случи. Последната рисунка беше на две семейства заедно. Като огледален образ. Не разбрах какво означава. Но сега предполагам, че са били Джаксън и Тейлър, Сюзан и Кейт, Мелъди и самата Джуд. Новото положение. Разширеното й семейство. Което ще заживее щастливо в Грейндж Фарм.

— Нещо не се връзва — каза Полинг. — Паспортите им все още бяха в чекмеджето.

— Това беше доста грубичко изпълнение — отвърна Ричър. — Не мислиш ли? Сигурно си претърсила хиляди бюра. Виждала ли си някога паспорти, оставени сами в чекмедже? Все едно са на изложба? Аз никога не съм виждал такива паспорти. Винаги са заринати в някакви други боклуци. Оставили са ги като съобщение. „Ей, ние още сме в страната.“ А всъщност е означавало, че вече не са в страната.

— Как се излиза от САЩ без паспорт?

— Не се излиза. Но ти веднъж каза, че когато излизаш, не те проверяват толкова подробно. Каза, че понякога просто трябва да докараш прилика с човека на фотографията.

Полинг помълча, после каза:

— Чужди паспорти?

— Познаваме ли хора, които да отговарят на това описание? Жена на трийсетина години и осемгодишно момиченце?

— Сюзан и Мелъди — отвърна Полинг.

— Дейв Кемп ни каза, че Джаксън е останал за малко сам във фермата — продължи Ричър. — Причината е била, че Сюзан и Мелъди са ходили със самолет до Щатите. Получили са всички необходими печати при влизане в страната. А после са дали паспортите си на Кейт и Джейд. Може би в апартамента на Тейлър. Може би по време на официална вечеря. Като малка церемония. А после Тейлър е направил резервации в „Бритиш Еъруейс“. Знаем със сигурност, че по време на полета до него е седяла гражданка на Великобритания. Залагам десет срещу едно, че в списъка на пътниците тя е записана като мисис Сюзан Джаксън. И още десет срещу едно, че до нея е седяло английско момиченце на име Мелъди Джаксън. Но всъщност са били Кейт и Джейд Лейн.

— Но така Сюзан и Мелъди са останали в Щатите без паспорти.

— Временно — отвърна Ричър. — Какво е изпратил Тейлър по пощата?

— Тънка книжка. С малко страници. Стегнати с ластик.

— Защо да слага гумен ластик около тънка книга? Защото всъщност са били две много тънки книжки. Два паспорта, хванати с ластик. Изпратени до хотелската стая на Сюзан в Ню Йорк, където двете с Мелъди продължават да си стоят и в този момент и да чакат да ги получат.

— Да, но този път печатите няма да бъдат както трябва. Когато излизат от страната, няма да са влизали.

Ричър кимна.

— Ще има несъответствие, да. Но какво ще направят хората на летището в Ню Йорк, когато разберат? Ще ги депортират, ето какво. А те точно това искат. Така че ще се приберат спокойно.

— Сестри — каза Полинг. — Цялата история се е движела от сестри, верни на семействата си. Пати Джоузеф, Ди Мари Грациано, Сюзан Джаксън.

Ричър продължи да кара мълчаливо.

— Невероятно — каза Полинг. — Значи тази сутрин сме видели Кейт и Джейд.

— Видяхме как излизат с мотики на рамо — отвърна Ричър. — За да започнат своя нов живот.

А после той ускори малко, защото пътят — се разширяваше и изправяше, преди да заобиколи град Тетфорд.

 

 

Джон Грегъри също натискаше газта. Беше зад волана на един тъмнозелен високопроходим автомобил — тойота ландкрузър — със седем места. До него беше Едуард Лейн. Ковалски, Адисън и Картър Грум седяха на задната седалка. Бърк и Перес се бяха свили на допълнителните две места в дъното на колата. И точно в момента излизаха на магистрала М–11, след като бяха прекосили центъра на Лондон, за да стигнат до североизточния край на града.