Лий Чайлд
По трудния начин (16)

16

Ричър спря, докато все още беше на Блийкър Стрийт, мушна ръце дълбоко в джобовете си и пое с по-нормална крачка. Зави наляво по Шесто Авеню като човек, който си отива вкъщи. Може би след тежък работен ден, може би на път към бара за едно питие, преди да се прибере, може би със списък за пазаруване в главата. Просто се сливаше с тълпата, което му се удаваше изненадващо добре предвид факта, че винаги беше поне с една глава по-висок от хората наоколо. Предимството в ръста беше нож с две остриета, когато ставаше дума за наблюдение. От една страна, теоретично то го правеше по-забележим. От друга обаче, така виждаше по-надалеч от средностатистическия човек. Проста тригонометрия. Ричър закрачи по средата на тротоара, като гледаше право пред себе си, и закова зеления ягуар в периферното си зрение. Провери вляво. Нищо. Провери вдясно, над покрива на ягуара.

И видя един човек на два метра от вратата на шофьора. Беше същият, когото беше видял още първата вечер. Ричър изобщо не се съмняваше. Същото телосложение, същата поза, същите движения, същите дрехи. Бял, малко почернял от слънцето, слаб, с остри черти, гладко избръснат, със стисната челюст, не се усмихваше, може би на четирийсет години. Спокоен, съсредоточен, уверен. Бърз и ловък, докато преминаваше между колите. Оставаха му само две крачки, преди да стигне до колата. Плавни, пестеливи движения. Човекът отвори вратата, седна в колата, запали двигателя, сложи си колана и хвърли дълъг поглед през рамо към останалите автомобили. После плавно се вмъкна в потока от движещи се коли и пое на север. Ричър продължи да крачи на юг, но обърна глава, за да го проследи. Човекът бързо се изгуби от поглед.

Шест секунди, откакто го беше забелязал. Може би по-малко.

И какво?

Най-обикновен бял мъж, среден на ръст и килограми, облечен като всички останали хора в града, които не бяха на работа. Дънки, тениска, кецове, бейзболна шапка. Може би на четирийсет години. Незабележителен във всяко отношение. Описание ли? Нямаше какво да се добави към това: най-обикновен човек.

Ричър хвърли поглед на юг към движението. Не видя свободни таксита. Нито едно. Така че той отново зави и леко се затича към ъгъла на Блийкър Стрийт, за да види дали Бърк не го е изчакал. Нямаше го. Така че Ричър тръгна пеш. Беше твърде изнервен, за да се качва на метрото. Имаше нужда от движение. Почти се затича на север по Шесто Авеню, бърз и яростен, а хората се отместваха от пътя му, все едно беше радиоактивен.

Двайсет минути и двайсет пресечки по-късно Ричър забеляза един магазин на „Стейпълс“ на отсрещния тротоар. Червено-бели табели. Витрини, които преливаха от канцеларски материали. Ричър се промуши между колите и пресече улицата, за да го разгледа. Не знаеше в кой клон от веригата е отишла Кейт Лейн, когато я беше возил Картър Грум, но предположи, че във всички магазини се продава едно и също. Влезе вътре и подмина мястото, където бяха наредени количките за пазаруване. Зад тях отляво бяха касите. Отдясно имаше копирен център с няколко мощни копирни машини. Пред него се простираха двайсетина тесни коридора с щандове от двете страни, високи до тавана. Бяха отрупани със страховито количество материали. Ричър започна от предния ляв ъгъл и прекоси целия магазин на зигзаг, докато не стигна до края на последния коридор от дясната страна. Най-голямото нещо, което видя, беше едно бюро. За титлата на най-малкото се състезаваха едно кабарче и един кламер, зависи дали ги сравняваше по големина или по тежест. Видя хартия, компютри, принтери, тонер касети, химикалки, моливи, пликове, папки, пластмасови кутии и тиксо. Видя и неща, каквито никога не беше виждал по-рано. Софтуерни програми за проектиране на къщи и за попълване на данъчни декларации. Принтери за отпечатване на етикети. Мобилни телефони, които можеха да снимат видеоклипове и да изпращат електронна поща.

Ричър се върна до изхода на магазина без абсолютно никаква представа какво е търсела Кейт Лейн в него.

Объркан, той застана пред една включена копирна машина и я загледа. Беше голяма като сушилня в обществена пералня и плюеше копията толкова бързо и енергично, че се поклащаше. Без съмнение някой клиент щеше да се бръкне доста дълбоко. Над машината имаше табела, от която ставаше ясно, че копирните услуги струват между два и четири цента на страница, в зависимост от качеството на хартията и избора между черно-бял и цветен печат. Можеха да се натрупат доста пари. Срещу магазина имаше витрина с тонер касети за мастиленоструен принтер. Те също бяха скъпички. Ричър нямаше представа какво представляват. Или дори за какво служат. А най-малко пък защо струват толкова много. Той се промуши покрай опашката на една каса и излезе на улицата.

След още двайсет минути и двайсет пресечки Ричър спря в Брайън Парк, за да си купи хотдог от един щанд на тротоара. След още двайсет минути и двайсет пресечки спря в Сентръл Парк, за да си купи бутилка минерална вода от друг щанд на тротоара. Двайсет пресечки по на север все още не беше излязъл от Сентръл Парк. Стоеше точно срещу Дакота Билдинг, под едно дърво, и не смееше да помръдне. А срещу него стоеше Ан Лейн — мъртвата Ан Лейн, първата съпруга на Едуард Лейн.