Пол Дохърти
Гибелен грях (15)

Бележка на автора

Описаните в книгата събития са действителни. Ричард Падликот е бил образован писар, майстор на превъплъщението и добре известен злосторник с международна слава. Бил е търговец във Фландрия и Холандия и заради икономическите мерки, предприети от Едуард I, е преживял финансови трудности. Падликот се върнал в Англия и заедно с Адам Уорфийлд и Уилям от двореца са замислили грабежа в абатството. Положението в Уестминстър е било каквото е описано в книгата: не имало истинска власт в запуснатите сгради на двореца и бенедиктинските монаси, разпуснали се по отношение на монашеските си обети, са били лесни жертви за човек като Ричард Падликот. Среднощните гуляи са ставали в запуснатите сгради на двореца и в тях главни действащи лица да били Ричард Падликот, Адам Уорфийлд и Уилям от двореца. Проститутки и куртизанки са били канени на тези гуляи, а от среднощните веселби Падликот и Уорфийлд отивали да грабят.

Старото изоставено гробище било засято с коноп и Падликот, прикриван от Уорфийлд, е прокопавал тунел към подземието. Изнесени били голямо количество сребърни и златни съдове, както и новоизсечени монети. Рибари намирали бокали да плуват в Темза, някои съдове се оказали в Кентиш таун и даже в оная част на града, в която били златарите. Хора като Уилям Торел, чиито работи могат и днес да се видят в абатството, били щастливите приемници на откраднатите съдове. След разкриването на грабежа Едуард Английски побеснял от гняв, Ричард Падликот и Уилям от двореца заплатили с живота си за своите престъпления. Подземието в Уестминстър може да се посети, а аз седях там, където някога е било запустялото гробище и размишлявах за най-дръзкия грабеж, осъществен преди около 690 години.

Все още съществуват записи за грабежа, в това число и признанията на Падликот. Главният извор е ръкописът Четъм №6712, който се пази в библиотеката в Четъм, Манчестър. Всъщност авторът на този ръкопис може да е един от четиридесет и деветимата монаси, осъдени при последвалото разследване и изпратени да гният в тъмницата Тауър. Дръзкото признание на Падликот, с което той поема цялата отговорност за събитията, може да се прочете в оригинал (Записи на хазната K.R. 322/8 в архива на Ченсъри Лейн), има описание и на предполагаем грабеж в ръкопис от сбирката Котън Nero D II том 192 D в Британската библиотека. От всички документи личи, че Падликот е бил способен, с остър ум измамник, невероятно очарователен и само може да се съжалява, че краят му е бил такъв. Понесъл е най-тежкото наказание, заради безсрамието си и няма съмнение, че тялото му е било одрано, а кожата закована на вратата на абатството. Стотици години по-късно, археолози открили следи от кожата му, останките били върху старата врата на абатството. Може да е оставена там да изгние: смазващо свидетелство за жестокия ответ на Едуард срещу грабежа на неговата хазна.

Изследване на дворцовите записи в Лондон за споменатата в книгата година показва, че са убити няколко проститутки. Свързах списъка на тези трагични смъртни случаи с набега на Падликот в Уестминстърското абатство. Връзките на Падликот с Франция са били рехави, но не може да се отрече дипломатическото оживление сред натоварените с мисии агенти на Филип и Едуард заради стремежа и у двамата да получат надмощие над другия. Финансовите и икономически мерки, предприети от Филип IV стигат до атака на Църквата, както и до проучвания на въпроса може ли да е от изобщо някаква полза алхимията. Плановете му за тамплиерите, прочутия военен орден, по-късно довели до един от най-големите скандали на Средновековна Европа, но той ще е предмет на друга книга.

Много хора са ми писали и са ме питали дали образът на Хю Корбет се основава на историческа личност и вероятно сега е моментът да призная истината: да. Този писар е бил главно действащо лице при разкриването на престъплението и изправянето на Падликот пред съд, както и при връщането на откраднатото от хазната на краля. Името му е Джон де Дроксфорд и всеки, който иска да види какъв е почеркът на Корбет, може да погледне в Коул’с рекордс (комисия по архивите 1844), където е отпечатан нотариално заверен документ, в който Дроксфорд описва изгубените и намерените скъпоценности. Джон Доксфорд е бил упълномощен да определи съдебните заседатели при разследването на Падликот и е бил действащо лице при разрешаването на този и други мистериозни случаи. Може би е точно това е моментът да му отдадем признание, тъй като заслужава такова.