Вероника Блейк
Доминик (8)

Глава 7

Още преди да отвори очи Доминик знаеше, че денят щеше да бъде прекрасен. И как би могло да бъде другояче след подобна нощ? Усмивката, която разцъфтя върху подпухналите й от целувки устни, бе външният израз на задоволството, обхванало сърцето й. Тя продължи да лежи още няколко минути със затворени очи, а в главата й преминаха отново сцените на миналото любовно единение. В барака беше топло и тя си представяше как нежните езичета на огъня лудуваха в огнището. Протегна инстинктивно ръка по дюшека. Пръстите й трескаво затърсиха тялото на Коул, но откриха, че мястото до нея бе празно.

Доминик отвори широко очи. Взираше се в празното легло, докато главата й се проясни, и едва тогава успя да се огледа наоколо.

— Коул? — извика тя и седна. Стаята бе осветена от златист лъч слънчева светлина, който се бе промъкнал през малките зацапани прозорчета. Огънят тлееше в огнището. Доминик леко се разтревожи.

— Коул? — извика тя още веднъж, изрита одеялото и скочи на крака.

Над огнището димеше чайниче с горещо кафе и упойващата миризма се носеше из помещението. Доминик слезе от леглото и грабна едно одеяло, за да се завие. С трепереща ръка тя се протегна и докосна дръжката на чайника. Пареше и тя си помисли, че Коул бе излязъл преди малко. Сърцето й трескаво заби и тя се извърна да потърси дрехите си. Съзнанието й бе заето от мисълта веднага да го намери. Вратата внезапно се отвори и одеялото, което обгръщаше голото й тяло, се свлече на пода.

Коул тихичко подсвирна. Устните му се разтеглиха в многозначителна усмивка, а погледът му заигра по формите й.

— Признавам, че това е нещо много по-хубаво от закуската, която смятах да приготвя.

Доминик усети как я заля гореща вълна, но не помръдна. Дори и от разстояние усещаше изгарящия му поглед. Очите му последователно възпламеняваха тялото й сантиметър по сантиметър, докато най-накрая тя усети, че започва да гори на клада. Доминик преглътна и се помъчи да успокои дишането си. От полуразтворените й устни се процеди лек стон. Ефектът му върху Коул бе мигновен. Цялото му същество бе обсебено единствено от гледката, която му се предлагаше. Той се наведе, за да опре пушката до стената, и ритна входната врата. Докато вървеше към нея, отказа да се съпротивлява на чувствата си или да спори със себе си. Ако сега не я вземеше в прегръдките си и не потушеше пулсиращата болка, Коул знаеше, че през целия ден щеше да се измъчва. Погледът му се прикова в спиращото дъха видение пред него. Очите й сякаш бяха станали още по-сини. Искрящите им зеници приличаха на диаманти, инкрустирани със сапфири. Разпусната й абаносова коса падаше на широки талази върху голите рамене и се спускаше чак до кръста. Коул си припомни милувките на устните и ръцете, с които бе обсипал гладката й сатенена кожа. Желанието го влудяваше.

— Притесня… — понечи да каже Доминик.

Поведението на Коул ясно издаваше намеренията му. Още преди да почувства допира му, тя бе повлечена от вихъра на желанието. Пое си дълбоко дъх и зачака целувката му. Тялото й се разтресе, а първичните инстинкти сграбчиха съзнанието й. Наведе глава назад и разтвори устните си, когато той застана до нея.

Коул я сграбчи в прегръдките си и диво я целуна. Тази сутрин нямаше намерение да се бави. През изминалата нощ достатъчно дълго се бе наслаждавал на всяка трапчинка от чувственото й тяло, като търпеливо се съобразяваше с плахата й неопитност. Той искаше да я научи на всички тънкости на любовното изкуство, да я извиси до най-високите върхове и да я накара да прекара една незабравима нощ. Сега, когато бе убеден, че целта му е постигната, той искаше да се ръководи единствено от лумналото в тялото му яростно желание. Дали тази припряност не бе предизвикана и от обезпокоителните неща, които бе видял навън? Но каквито и мисли да витаеха в главата му в този момент, той искаше само едно, и то бе да се люби с Доминик още веднъж, преди отново да тръгнат на път.

Доминик попадна в сладостен чувствен водовъртеж, когато усети как силните ръце на Коул я повдигат от земята. Устните им продължиха да си разменят страстни целувки. Доминик очакваше да я пренесат до леглото, но какво бе учудването й, когато Коул я положи на масата. Въпреки че продължаваше да се намира в капана на устните му, Доминик можа да предусети действията му. С едната си ръка той трескаво разкопча панталона си, а с другата нежно обхвана врата й, скрит под гъстите кичури коса.

Със замъглено съзнание Доминик се опитваше да се съсредоточи, за да отговори на целувките му, но мислите й се понесоха в друга насока. Смяташе, че през изминалата нощ бе успяла да научи всичко за любовта, защото се бяха любили във всички възможни позиции, които въображението й можеше да си представи. Сега обаче разбра, че бе сгрешила.

Коул се откъсна от устните й, за да си поеме дъх. Смътните копнежи за изкусителката, която държеше в ръцете си, се стопиха и всичките му сетива бяха погълнати от реалното й примамливо присъствие. Очите му потърсиха нейните, слабините му се пришпориха от желанието и той й отдаде сърцето си.

Докато тази сутрин се разхождаше навън, мислите му бяха насочени към нещата, към които се бе зарекъл никога да не връща, и се бе запитал дали заедно с Доминик имаха някакво бъдеще. Той се разкъсваше при мисълта, че в Даусън Сити имаше мъж, който й бе платил, за да отиде при него. В момент на лудост Коул дори бе решил да му върне парите обратно. Тогава Доминик щеше да бъде свободна от задълженията си на годеница. Но много скоро реалността надделя. Той си припомни, че бе останал без пукната стотинка и без производствени средства, за да припечели нещо. Предполагаше, че Доминик вече бе похарчила немалка част от изпратените й пари. После си спомни и друго: тя с нищо не му бе показала, че желае да се освободи от предстоящата й роля на съпруга.

Мъката от тези разкрития бе накарала Коул да обезумее от ревност. Той се бе опитал да се успокои, преди да се върне в бараката, защото прекрасно знаеше на какво бе способен, когато ревността го обладаеше. Бледият спомен възобнови пулсиращата болка от белега. Точно тогава той забеляза следите, оставени от мечката, които водеха към бараката, и всички предишни опасения изведнъж се стопиха. Тези следи също бяха направени след проливния дъжд. И те, както предишните, издаваха присъствието на необичайно голямо животно. Долу, точно под малките прозорчета, ясно личаха следите, оставени от задните му лапи. Тялото му се обля със студена пот.

Бе се навел, за да разгледа следите. Познанията му за животинския свят не бяха много големи, но Коул знаеше, че в природата рядко се срещат толкова големи гризли. Дали това не беше същият звяр от вчера, проследил ги до бараката? Той проучи следите, които идваха от около четвърт миля в посока откъм реката. После изпита непреодолимото желание да се върне при Доминик. Спомни си за страха й от мечката и реши да не й съобщава за днешното си откритие. Сега трябваше само да закусят колкото може по-бързо и без да губят време, да се отдалечат от това място. Когато обаче отвори вратата и я видя гола и тръпнеща, всичките му разумни намерения се изпариха.

Доминик избута връхната му дреха и разкопча копчетата на ризата му. Постепенно започваше да свиква с тези действия. После пъхна ръце под ризата му и обхвана якия му гръб. Дланите му леко подхванаха хълбоците й и той мощно се вряза в нея. Дъхът й секна, когато устните му яростно се впиха в устата й. За миг тя изпита мъка по миналата и изпълнена с безкрайна нежност нощ. Но не мина много време и тялото й също попадна във водовъртежа на дивата страст, с която той я обладаваше.

Болката премина в остро прорязване, докато той влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Продължаваше да стиска гърба му, а краката й инстинктивно се сключиха над кръста му. Всяко поредно движение я увличаше със себе си и те бяха едно цяло. Доминик имаше чувството, че бе попаднала насред бурния океан и се носеше по гребените на вълните, преди те мощно да я изхвърлят нагоре. От Коул се откъсна дълбок, почти животински стон и в същия момент тялото й се понесе над царството на здравия разум. Тя се вкопчи в мъжа така, сякаш умираше и не искаше да изпусне последния си дъх.

Останаха неподвижни в продължение на няколко минути. Коул се помъчи да нормализира дишането си и да върне предишните си мисли. Ясно съзнаваше, че я бе любил подобно на разгонен бик, но беше убеден, че и тя бе завладяна от същата трескава жажда. Доминик въздъхна дълбоко и се отдръпна назад, за да го вижда по-добре. Очите им се срещнаха в любовен порив. Коул се сети за тревогите си от сутринта. Думите и въпросите, които искаше да каже, заседнаха в гърлото му. Ако тя не се бе надигнала и не бе докоснала белега по лицето му, той сигурно щеше да намери сили за обяснение.

Пръстите на Доминик нежно проследиха резката от ъгълчето на окото до долния край на скулата. Тя забеляза потрепването му, но не отдръпна ръката си.

— Откъде го имаш? — В нежния й глас прозвуча любопитство. Връхчето на пръста й продължаваше да се опира в края на белега. Защитната маска, която се появи на лицето му, и гневните искрици в очите му я накараха да потрепери.

— В бой със саби — рязко отвърна той. После се отдръпна, прокашля се и нервно започна да закопчава панталона си. — Навън грее слънце и май можем да кажем довиждане на лошото време.

За известно време Доминик не каза нищо. Тя го гледаше и си представяше жестоката минала битка. После си спомни, че във Франция мъжете често се дуелираха, за да спечелят благоволението на някоя дама. Очите й продължаваха да следят непроницаемата физиономия на Коул и резките му движения. Не бе много трудно да си представи как един смел мъж като него се сражава за любовта на някоя жена. Това, което я учудваше обаче, бе, че по всяка вероятност той бе загубил и битката, и жената.

— Умирам от желание да хапна нещо. Имам чувството, че дори и буламачите, които ядяхме на кораба, ще ми се сторят като царска трапеза. — Думите му се изляха като порой. Той отиде до огъня, грабна един клон и разрови тлеещите въглени. — Това може да е последната ни топла храна, преди да се доберем до Форт Юкон — добави той. После се сети за мечешките следи. Не трябваше да оставят нищо, което да възбуди апетита на звяра.

Доминик несръчно слезе от масата. Дрехите й и одеялото се търкаляха по земята. Нямаше как да не мине покрай него. Тялото й пламна и по гърба й заблестяха малки капчици пот. Въпреки че бе целувал и галил всеки сантиметър от нея, тя продължаваше да изпитва известен свян, докато събираше дрехите си. Точно когато минаваше покрай него, Коул се извърна. Тя забави крачка и преглътна. После понечи да направи следващата крачка, но той отново я взе в прегръдките си.

Зарови лице в гъстите вълни на косата й. Дишаше тежко и я държеше здраво, без да я пуска.

— Нараних се, когато се дуелирах заради една жена на френската Ривиера — неочаквано каза той. Собственото му признание го учуди. Той не бе споделял за Сузана с никой друг, освен Лутър, и то само защото приятелят му бе станал свидетел на поражението му.

Доминик запази мълчание. Тя изпита остра болка и по необясними причини думите му обвиха сърцето й със силно отчаяние.

— Сигурно много си я обичал — промълви тя и впи пръсти в гърба му.

Коул отново въздъхна:

— Наистина я обичах, но това беше много отдавна. Чувствата ми са мъртви от дълго време.

Той усети как Доминик нервно закърши пръсти зад гърба му. Не знаеше защо бе подел този разговор и какво очакваше от нея.

— Аз… — погледна Доминик, а в главата му се лутаха противоречиви мисли.

Остра болка проряза сърцето на Доминик. Видя объркания му поглед, но и самата бе обхваната от несигурност. Дали не искаше да й подскаже, че вече не можеше да се влюбва? А какво щеше да направи, ако тя му кажеше, че вече не искаше да ходи в Даусън Сити… че го обича и че докато е жива, няма да може да живее с друг, освен с него?

— Трябва да ти кажа… — започна тя; гласът й трепереше, също както и краката й — … за Даусън Сити.

Той сложи ръка на устата й, за да я накара да замълчи.

— Не искам да говорим за това. — Той не можа да успокои бясното туптене в гърдите си. Имаше чувството, че гръдният му кош ще експлодира.

— Искам да мисля само за това, което ни предстои. — В гласа му прозвуча отчаяние и той добави: — Не искам да мисля за това, какво може да ни донесе утрешният ден и… — той внезапно замлъкна. Най-много от всичко мразеше да мисли за Даусън Сити и за мъжа, който трябваше да се ожени за Доминик. Разумът му подсказваше, че бъдещето едва ли щеше да бъде такова, каквото искаше. Поне да имаше какво да й предложи. Отново въздъхна и се наведе, за да успокои треперещите й устни. В очите й заблещукаха сълзи и той усети лека пареща болка и в своите. После си каза, че това вероятно бе заради лютивия дим от огнището.

Целувката на Коул бе толкова нежна, че премина като лек полъх по устните на Доминик. Беше пълна противоположност на пламенната му страст от началото на нощта. Момичето не можеше да си обясни сегашните му действия. Все още изгаряше от желание да сподели с него чувствата си и бъдещите си планове. Но като чу думите му, вече не знаеше кое да каже и кое да премълчи. Той вероятно имаше право, каза си тя. Може би и двамата трябваше да живеят само в настоящия миг. А когато веднъж се доберат до Форт Юкон, ако това изобщо някога станеше, тя щеше да сподели с него всичко, което напираше в главата й.

— Гладна ли си? — попита той и я пусна да стане. Тя наведе глава. Коул видя как бузите й поруменяха и смущението се разля по цялото й гъвкаво тяло. Той осъзна колко силно бе влиянието й над него. Вече не се съмняваше, че можеше да люби тази жена непрекъснато, по двадесет и четири часа в денонощието. И той щеше да го направи, ако на съвестта му не тежеше съдбата на Лутър, екипажа и останалите пътници.

Доминик унило поклати глава, докато бързо навличаше дрехите си. Знаеше, че в момента нямаше смисъл да говори каквото и да било, в гърлото й бе заседнала огромна буца. Обзелото я неудобство бе нищожно в сравнение с опасенията, обзели сърцето й. Ами и ако във форта не намереше сили да му признае любовта си. Може би там той ще поиска да се отърве от нея.

Тя се опита да извика във въображението си образа на жената, която Коул бе обичал някога. Доминик никога не бе стъпвала на френската Ривиера, но си спомняше разказите на майка си, в които тя описваше безкрайните бели пясъчни плажове, красивите къщи, накацали по обвитите с лозя хълмове, и безмерните богатства на щастливите жители. Към образа на красивата жена Доминик прибави блясък и много пари… и, естествено, несъмнена почтеност. Изведнъж я обзе огромна тъга. Как е възможно една дъщеря на проститутка, каквато бе тя, да се надява на любовта на мъж, който се е движил в такава среда на разкош и добро възпитание. Доминик не можеше да отрече факта, че Коул я бе взел със себе единствено за да задоволява мъжките си потребности. Не можеше да отрече и факта, че всичко това бе станало и с нейното доброволно съгласие.

Изруга наум, докато се обличаше. Самобичуването едва ли щеше да й помогне при потушаването на болката в гърдите й. Изпита желание да излезе навън и да избяга надалеч от мъката си и от Коул. Но тъй като не можеше да си представи, че ще го загуби, не предприе нищо.

— Искаш ли да ти помогна със закуската? — попита тя. Слабият й глас потрепери. Бавно се приближи към Коул. Той вадеше продукти от торбата и й подаде един малък почернял тиган. Доминик забеляза, че избягваше да среща очите й.

— Лутър ни е сложил и малко бисквити — каза той, като й подаваше тигана. — А ето и няколко яйца, спасени от „Лейди Сузана“. Той се мъчеше да придаде небрежен и весел тон на гласа си, но не се получаваше. Нещастието, прозвучало в гласа й, го бе разтърсило. Коул се изправи и пусна торбата на земята. После я погледна и видя натъженото й лице. Той се ненавиждаше за грубостта си, но не намираше думи да се извини. После направи опит да се усмихне и попита: — Можеш ли да готвиш?

Въпросът му накара Доминик да се усмихне на свой ред. Тя протегна ръка и взе двете яйца, които той й подаде.

— Monsieur, може да съм била само една проста прислужница в Сан Франциско, но все пак успях да понауча нещо от готвачите в кухнята. — После бързо се извърна към огнището и се опита да сдържи внезапно бликналите сълзи.

Коул остана поразен. Прислужница? Той се изпълни с омраза към себе си при мисълта, че така грозно я бе подценил. Явно в последно време се бе движил само в компанията на леки жени и бе забравил, че на земята живееха и почтени момичета. Той мълчаливо наблюдаваше Доминик, която се бе заела със закуската. В главата му нахлу рояк въпроси. Акцентът й издаваше, че бе живяла във Франция. Как е станало така, че се бе озовала в Калифорния? Защо една толкова красива и умна жена се е принудила да тръгне към Даусън Сити, за да свърже съдбата си с мъж, когото не познава? Докато вадеше приборите от торбата, любопитството му все повече нарастваше.

— Откога живееш в Америка? — осмели се да попита той и протегна калаената чиния, за да поеме готовите яйца. Тя вдигна рамене, прехвърли яйцата от тигана в чинията и отново му обърна гръб.

— От дете.

— А от Франция направо в Сан Франциско ли дойде?

Тя поклати отрицателно глава, но продължаваше да е с гръб към него:

— Не. Когато напуснахме Париж, първо пристигнахме в Ню Орлийнз.

— Това, че говориш в множествено число, означава ти и семейството ти, нали? — Коул видя, че тя се напрегна. Искаше да погледне лицето й, но тя само поклати глава. И тъй като продължаваше да мълчи, той се опита да я предразположи: — Като дете родителите ми ме заведоха във Франция. Тогава посетихме и Англия. — Съзнаваше, че тя едва ли се интересува от детството му, но по необясними и за него причини почувства нужда да говори за миналото си. — Искаха да получа добро образование и дадоха всичките си спестявания, за да ме отведат в Европа, щом навърших тринадесет години. — Той се подсмихна при спомена за ужаса, изписан по лицата на набожните му родители, когато отказа да поеме бащиния бизнес — един универсален магазин в Охайо. — Веднага щом се озовах на кораба, разбрах, че един ден ще стана моряк. И когато навърших осемнадесет, се върнах при морето.

Доминик бавно се обърна и избърса потеклата сълза по бузата си. Очите му блестяха и издаваха огромната му страст към морето. Тя си спомни за реакцията му, когато го бе попитала защо вече не плава по океаните. Погледът й падна върху белега, прорязал лицето му. Тя си помисли, че битката и причината, поради която се намираше в тази дива страна, бяха свързани по някакъв начин, но още преди да отвори уста, за да го попита, Коул внезапно смени темата:

— Хайде да хапнем набързо и да тръгваме! — изломоти той. После забеляза, че тя гледаше белега му, но още не бе готов да говори за Сузана. По дяволите! Та той изобщо не желаеше да говори за Сузана! Дълбоките следи, които тази жена бе оставила в съзнанието му, се бяха оказали много по-устойчиви от грозния външен белег и не можеха да бъдат заличени толкова бързо.