Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Yukon Love Song, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Евразия, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Вероника Блейк. Доминик
ИК „Евразия“, 1994
Оформление на корицата: Веселин Хинов
История
- —Добавяне
Глава 6
Доминик не попита Коул защо толкова държеше да го придружава по време на прехода до Форт Юкон. Мисълта, че в продължение на няколко дни щеше да бъде с него, бе твърде примамлива, за да се притеснява от мнението на останалите в лагера. Реакцията на жените, и още повече тази на екипажа, бе доста бурна. Всички бяха съгласни с твърдението, че бе по-разумно жените да останат в лагера, докато някой потърси помощ, и затова решението на Коул да си вземе спътничка озадачи всички.
„Няма ли да е по-разумно да тръгнеш с още двама мъже?“, или: „За какво ти е тази жена, ако пътят внезапно се окаже рискован?“ — това бяха най-често задаваните въпроси. Коул отговаряше на всички с ледено мълчание, което само подсилваше непоклатимото му решение. Един час по-късно той и Доминик напуснаха лагера. Тя бе облякла топли дрехи, които Коул се бе погрижил да осигури и които по нищо не се различаваха от неговите: смачкана шапка с широка периферия, палто, обточено с овча кожа, вълнени панталони, наполеонки, чорапи и високи ботуши, които й бяха малко големи, но при всички случаи много по-удобни от елегантните боти с високи токчета. Мъжките дрехи, с които бе навлечена, бяха огромни и въпреки че горещо желаеше да тръгне на път я въодушевяваше, тя никога не се бе чувствала по-непривлекателна. Но после Доминик си каза, че би навлякла и проста роба от зебло, само и само да може да остане с Коул.
— За колко време ще стигнем до форта? — попита тя, като полагаше усилия да крачи редом с капитана. При всяко по-високо повдигане на краката тя имаше чувството, че ботушите й ще се изуят.
Коул само повдигна широките си рамене. Погледна към Доминик и веднага намали крачка, когато видя усилието, с което момичето следваше ритъма му.
— Всичко зависи от времето и от това какво ще срещнем по пътя.
— Как… какво ще срещнем ли? — заекна тя и в главата й нахлуха образи на диви животни. Думите му затвърдиха опасенията й.
— Мечки, вълци и други подобни — Коул отново вдигна рамене и добави: — Това е една дива земя, момиче. Най-дивата, която можеш да си представиш. — В гласа му прозвуча нотка на преклонение.
— По-страшна ли е от реката?
Устните му се разтеглиха в едва забележима усмивка и той отново я погледна. За миг очите им се срещнаха.
— Реката е една извиваща се и отмъстителна змия. — Той въздъхна дълбоко и добави с копнеж: — Реката е лоша, но не е като да си в океана.
Доминик си спомни за презокеанските си пътувания, веднъж от Париж до Америка и след това от Сан Франциско до Сейнт Майкъл. Тъй като и двата пъти я бе мъчила морска болест, спомените й бяха по-скоро неприятни.
— Пътувал ли си някога през океана? — попита тя. Надменният му поглед я накара да си помисли, че бе казала нещо ужасно. Той спря и я изгледа:
— Прекосил съм толкова океани, колкото дори не можеш да си представиш — възмутено отвърна той. Презрително посочи с ръка калната Юкон. — Да не мислиш, че съм прекарал целия си живот на някой параход с веслено колело по тази прокълната река?
Ненадейната му реакция учуди Доминик и още повече разпали любопитството й:
— Но защо тогава си тук, щом като я мразиш толкова?
— Заради парите — рязко отвърна Коул. — Превозът на стока и пътници до новите селища е доста печеливш в днешно време. — Той отново ускори крачка.
За да го следва, Доминик трябваше почти да тича. На няколко пъти се препъна с огромните си ботуши. Когато отново се изравниха, тя го изгледа. Намръщената му физиономия не потуши желанието й да задоволи любопитството си.
— И само затова ли си тук?
Коул продължи упорито да гледа напред и се запита дали винаги тя говореше толкова много.
— Това е основната причина. Нима и ти не отиваш заради нея в Даусън Сити? — В мига, в който изрече последните думи, Коул мислено се прокле. Той още не знаеше какво точно очакваше от предстоящото им пътуване, но неистово желаеше да бъде с нея и затова безсмисленото й бърборене го отегчаваше.
— Причината да тръгна към Даусън Сини не са па… — Думите заседнаха на гърлото й, защото внезапно Коул вдигна ръка пред гърдите й, за да я спре. Тя възмутено извика, но веднага млъкна, когато чу загрижения му глас:
— Погледни… ей там! — каза той и посочи към един голям смърч.
Очите на Доминик обходиха посоченото място. Откакто бяха напуснали лагера, те стриктно се придържаха към течението на реката. Черните й серпантини ги отвеждаха дълбоко във вътрешността, все по-близо до боровите гори и заснежените планини. Доминик продължаваше да гледа към дървото, но не можеше да разбере защо издрасканата му кора бе заинтригувала Коул. Тя вдигна рамене и го погледна с намерението да продължи прекъснатото обяснение за причината, докарала я в Юкон. Но той така и не й даде възможност да говори.
— Виждаш ли тези следи? — Той се доближи до дървото. Стволът му бе неимоверно широк и имаше поне една стъпка в диаметър. Долните му клони бяха прекършени, а на около осем стъпки над земята висяха парчета охлузена кора. Коул заразглежда следите и тихо подсвирна.
— От какво са? — попита Доминик, застанала до него. Погледът й се плъзна нагоре по дървото. При едно по-внимателно взиране тя забеляза следи от нокти по кората.
— Гризли — отвърна Коул. — И то доста голяма. — Той инстинктивно се огледа и пак погледна към земята. После отново подсвирна и поклати глава. — Виж тук! — каза той и посочи широките следи от лапи, оставени в размекнатата почва. — Тези тук са пресни, съвсем пресни.
Доминик усети как се сковава от ужас, докато разглежда огромните следи, в сравнение с които, нейното стъпало изглеждаше като краче на бебе.
— Как разбра?
— Минала е оттук след дъжда. — Той се изправи и пак погледна назад, сякаш очакваше там да види мечката. Заедно с останалия багаж Коул носеше и една ловджийска пушка, спасена по време на една от акциите до кораба. Инстинктивно той я стисна здраво и постави пръст върху спусъка.
Доминик трескаво наблюдаваше Коул и изтръпна още повече. За първи път попадаше в подобна пустош и страхът от срещата с някое диво животно изкриви от ужас лицето й. Подобно на Коул и тя се огледа уплашено. Буреносните мрачни облаци отново започваха да закриват слънцето. Над гъстата, зловеща гора падна тежка сянка. Доминик почти виждаше ръмжащия звяр, който ги причакваше зад някое дърво. Тялото й се разтърси от неволна тръпка на ужас.
— Най-добре ще е да се отдалечим колкото може по-бързо — каза Коул. — Територията наоколо принадлежи на този приятел. — Той посочи към следите и добави: — Да се надяваме, че е мъжкар, а не някоя женска с малките си.
— Има ли някакво значение? — попита Доминик. Тя забеляза, че се бе вкопчила толкова здраво в пушката, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Безпокойството я караше несъзнателно да стиска ръцете си в юмруци.
Коул замълча и извърна глава от Доминик. Когато се намираше на кораба си, нямаше трудност, която да му се опре. Но тук, сред дивата природа на Юкон, той си даваше сметка, че дебнещите опасности невинаги отговаряха на подготовката му. И въпреки това не беше чак толкова безсилен пред тях.
— Една майка винаги е настроена враждебно и би нападнала дори и без да я дразнят.
Между гърдите на Доминик се стече студена пот. Тя се огледа, обгърна раменете си с ръце и потръпна. В съзнанието й вече изникваха сцени от атаката на мечката. Потърси защита в очите на Коул. Видът му изобщо не я успокои. Той продължаваше разтревожено да се оглежда наоколо.
Когато Коул забеляза, че го наблюдава, внезапно изпита срам. Той се помъчи да си припомни, че обикновено не се огъваше пред опасностите. Запита се кога щеше да се превърне от мъж, който постоянно се извръщаше, дебнейки незнайния враг, в мъж, за който рискът не значеше нищо. Коул разкърши рамене и отслаби хватката на оръжието.
— Не виждам защо трябва да се притесняваме за нещо, което вероятно няма да се случи.
Очевидната промяна, настъпила в държането на Коул, понамали опасенията на Доминик. Тя поклати глава и се насили да се усмихне.
— По всяка вероятност старата мечка изгаря от желание да се срещне с нас почти толкова, колкото и ние с нея.
Коул не се сдържа и се засмя. Тя беше толкова невинна. Той се зачуди как е могъл да я вземе за проститутка и мислите му веднага се насочиха към основната причина, заради която я бе взел със себе си. Тази красива жена криеше много тайни и той бързаше да стигнат до подслона за през нощта, за да започне да я разпитва.
— Хайде, да не губим ценно време от деня — припряно я подкани той. От предишните си пътувания по Юкон той си спомняше, че на няколко мили по-нагоре от мястото, където се намираха, имаше една изоставена барака. Именно в нея възнамеряваше да прекарат предстоящата нощ.
Без да засяга повече темата за мечката, Доминик зае мястото си до Коул. Въпреки че не даде явен израз на страховете си, те не я напуснаха, докато напредваше мъчително по разкаляния път. Черните облаци висяха заплашително над главите им, но за щастие все още не валеше. От време на време тишината бе разкъсвана от далечния крясък на някой гмурец или от воя на самотен вълк. Всеки нов и непознат звук ужасяваше Доминик, и дори невинните животни, които срещаха по пътя си, като таралежи или канадски елени, не намаляваха страховете й от срещата с мечка.
— Тук в Юкон винаги ли вали така? — попита Доминик, когато забеляза, че Коул гледаше към небето.
— Не. Обикновено вали сняг. — Той я погледна и добави: — Преди няколко седмици по реката имаше още лед. — После промърмори: — Сега тази проклета река е само едно огромно блато. Всичко е объркано в този край.
Доминик реши да не го пита повече за Юкон, защото усети, че темата го дразнеше. Освен това и тя споделяше чувствата му, въпреки че за първи път стъпваше по тези земи. Тя се помъчи да потисне страха си и се опита да влезе в ритъм с крачката на Коул. Последното нещо, което искаше, бе да го накара да съжалява за това, че я бе взел със себе си.
— Нека да продължим, monsieur, искам да кажа, Коул. Не съм уморена — каза тя, когато спътникът й се спря за третата поред почивка през този следобед.
Устните му се разтеглиха в многозначителна усмивка, а лявата му вежда лекичко се повдигна нагоре при мисълта за това, което ги очакваше в бараката.
— Можеш да ми предлагаш каквото си искаш, но аз съм този, който ще решава кога да почиваме! — Работата беше там, че той не искаше да я преуморява твърде много преди падането на нощта. Коул се наведе и повдигна периферията на шапката й. Усмивката, която озари ясните й сини очи, накара сърцето му бясно да затупти. Намусената му физиономия се замени от явното нетърпение да усети близостта й. — Чака ни още много път — дрезгаво провлачи той.
Доминик поклати глава с разбиране, но колкото и да беше наивна, успя да забележи проблесналата искрица на желание в наситено сивите му очи. Унесена в мисли за предстоящата нощ, тя храбро вървеше редом с него. По тялото й преминаха нетърпеливи тръпки, които бяха последвани от сладостната болка на предстоящите ласки.
Късметът им работеше, защото през деня почти не валя, ако не смятаха редките капчици дъжд, на които не си струваше да обръщат внимание. Коул продължаваше да я води по невидимата пътека по течението на реката. От време на време, когато трябваше да заобиколят някоя скалиста канара или да прекосят някое по-дълбоко дере, тя изчезваше от погледа им. Коул обаче упорито се придържаше близо до водата, защото така вероятността да се изгубят в дивите гори бе почти минимална.
— Ето едно място, където можем да пренощуваме — каза Доминик, когато минаха покрай един скален навес, защитен от гъсти храсти от едната си страна, а от другата — от няколко високи бора. Денят постепенно си отиваше и надвисналият мрак удвои страховете й да не срещнат мечката. Малката пещера едва ли щеше да ги предпази, но поне нямаше да са на открито. Освен това, ако завалеше дъжд, щяха да бъдат на сухо.
Коул почти не обърна внимание на заслона.
— Знам едно по-добро място. — В гласа му прозвуча увереност, в която той вътрешно не беше убеден. Мислеше, че ще стигнат до бараката преди падането на нощта, но колкото повече напредваха, толкова повече започваше да се страхува, да не би да я бяха подминали при заобикалянето на някоя скала. Нощта наближаваше и Коул стана неспокоен. Ако не откриеха бараката, трябваше да потърсят нещо подходящо. Той искрено се надяваше да не съжалява, че не се съгласи с предложението на Доминик.
Доминик разбра, че Коул познаваше местността и се отпусна.
— Близко ли сме вече до някой лагер или къща? — попита тя. После вдигна глава и изпитателно погледна към Коул, но мракът й попречи да види лицето му.
— Тук наоколо няма живо човешко същество — отсече той. После спря, присви очи и се загледа в нещо точно пред тях. От устата му излезе въздишка на облекчение. — Но я виж какво ни чака ей там — тържествуващо обяви той.
Доминик проследи ръката му и се обърна към него:
— Барака ли е?
Той бързо закима и силно се надяваше да открие някакви удобства между грубо скованите й стени. Във въображението му нахлу образът на Доминик, излетната върху меко и топло легло.
— Хайде да съберем малко дърва и да се подслоним вътре — предложи той. Забързаните му крачки засилиха ентусиазма, прозвучал в гласа му. Той бързо се спусна напред и се наведе да събира падналите изпочупени клони на смърчовете, разпилени по земята.
Въодушевлението му обхвана и Доминик. Тя се засмя и се затича надолу. Докато събираше сухите клони, мислите й се изпълниха с похотливи видения, които не се различаваха от тези на Коул.
— Откога знаеш за съществуването на тази барака? — попита тя, когато стигнаха до постройката.
— При всяко пътуване до Даусън Сити минавах покрай нея.
Той се спря пред вратата и пусна наръча дърва на земята. Въпреки че не очакваше тя да бъде заключена, той изпита облекчение, че нямаше да им се налага да влизат с взлом. Вътре ги посрещна спарена миризма, но в сравнение с влажния въздух отвън бараката бе истински дом.
— Откога ли не е стъпвал човешки крак тук? — попита Доминик, докато влизаше. Тя примига няколко пъти, за да свикне с мрака.
— Пуста е от близо година, но изглежда доста солидна. — Коул знаеше, че дървените трупи бързо изгниваха заради влажния климат. Истинско щастие беше, че тази барака бе построена от големи трупи, които засега устояваха на плесента и влагата. Имаше и две малки прозорчета, покрити с парчета стъкло, но те бяха толкова мръсни, че трудно пропускаха светлина. Когато свикна с тъмнината, Коул се запъти към каменното огнище. До него се издигаше малка купчинка сухи дърва. Коул натрупа и своя наръч и подаде торбата си на Доминик.
— Вътре има завивки — каза той. Гласът му прозвуча твърде високо и леко затрепери. После се опита да успокои туптенето на сърцето си и коленичи, за да разпали огъня.
Доминик колебливо пристъпи напред и мълчаливо повдигна торбата. Хаотичните мисли, объркали главата й, я оставяха безмълвна. Тя се огледа, задържайки очи върху оскъдната покъщнина. В средата имаше една маса без столове, а до стената в дъното се открояваха контурите на легло. Краката й сами я поведоха към него. Тя спря, пусна торбата на Коул до краката си и пипнешком извади одеялата. После с треперещи ръце постла едното от тях върху коравия дюшек. Изранените й длани леко я наболяваха. Каза си, че трябва да потърси мехлема, но мислите й мигновено бяха отнесени от представата за нея и Коул, лежащи на леглото. Единствената й болка в настоящия момент идваше от факта, че се налагаше да чака, докато виденията се превърнеха в реалност.
Коул я чу да се приближава. Той положи неимоверни усилия да остане на място, докато тя оправяше леглото. Присъствието й близо до него отвличаше вниманието му и той все не успяваше да запали огъня. Тя коленичи и той усети лекото й дихание. След няколко неуспешни опита най-сетне той изтръгна чаканата искра от двете дървени пръчици.
— Сега ще се стоплим — каза той. Гласът му звучеше дрезгаво, а дишането му бе учестено. Той се изправи, после се наведе, хвана Доминик и я привлече към себе си. Телата им силно се притиснаха, сякаш се мъчеха да се слеят в едно. Мигновено потърси устните й. Огънят, който лумна в него, бе много по-ярък от всеки огън в истинско огнище. Той мислеше първо да вечерят, но сега най-малко от всичко се нуждаеха от храна.
Доминик не се учуди от действията му. Още докато се мъчеше с огъня, тя забеляза, че ръцете му трепереха. Усети учестеното му дишане и не можа да отрече, че през целия ден по тялото й преминаваха силните вълни на сподавяно желание. В мига, в който я докосна, за да я накара да се изправи, тя отново бе готова на всичко. Ръцете й се обвиха над врата му, а тялото й се притисна до неговото. Тя разтвори устни, за да срещне нетърпеливия му език. Желаеше го с всяка фибра на тялото си, а ръцете й галеха врата му и твърдите като скала мускули по раменете и широкия гръб. Устните и езиците им се сляха. Тя усети как ръцете му се мушнаха под дрехата й и започнаха да галят заоблените й гърди. Последвалите усещания накараха краката й да се подкосят като на току-що родено жребче.
Коул усети тръпнещото й тяло. Тръпката се пренесе и върху него. Той извика в съзнанието си предварителните си намерения за предстоящата нощ. Последвалото вълнение и нетърпение да ги осъществи имаше поразителен ефект. Коул отлепи устни от нейните, но телата им останаха слети. Той се вгледа в лицето й, озарено от слабата светлина на разгорелия се огън. Тя също го погледна изпод широкополата си шапка. Очите им безмълвно говореха и нашепваха любовни слова, които те не смееха на изрекат, и страстни излияния, на които и двамата не можеха да устоят.
— Този път ще го направя както трябва — прошепна Коул. Той вдигна шапката й и измъкна фуркетите от стегнатия й кок. Тежките коси се разляха по гърба й. Коул ги подхвана с една ръка и нежно ги преметна отпред през рамото й. После бавно прокара длан по гъстата плитка, докато стигна до връхчето на гърдата й.
Доминик леко простена и леко навлажни с език изпръхналите си устни.
— Не грешим ли този път? — попита тя. Останала без дъх, гласът й прозвуча едва доловимо.
Видът на влажните й устни се оказа гибелен за Коул. Той дълбоко въздъхна и поклати глава. В сивите му очи проблеснаха мимолетни искри.
— Страхувам се, че да.
Той огледа тясното помещение. Очите му паднаха върху леглото и той се усмихна.
— Тази нощ обаче ще изкупя всичките си грехове.
Той се върна към огъня и пъхна няколко по-дебел и цепеници. Те трябваше да горят дълго време и той можеше да мисли единствено за обещанието, дадено пред тази жена. Когато отново погледна към Доминик, изражението на лицето й накара сърцето му за забие още по-учестено. Този поглед му бе добре познат. Той отразяваше неговите желания и го накара да я притисне още по-силно.
Устните му отново потърсиха тези на Доминик. Този път целувките им бяха страстни и все по-необуздани. Без да отлепя устни от нея, Коул я привлече към леглото. Той стори това без усилие, защото Доминик бе отдадена телом и духом единствено на целувките и на това, което щеше да последва. Когато краката й докоснаха ръба на леглото, тя усети как я принуди да легне. Силното му тяло я притискаше все по-надолу и по-надолу. Тя усещаше твърдостта на ножа в калъфа, опрян в бедрото й. Изведнъж той се отблъсна и се изправи, а през тялото й премина студена вълна.
Доминик се надигна, обзета от паника. Главата й бучеше, а тя се чувстваше твърде слаба и замаяна. Очите й се вдигнаха нагоре, докато мислите й се лутаха между страха и недоумението, породени от странното му държание.
— Нещо лошо ли направих? — разтревожено попита тя.
Коул я погледна и бавно поклати глава.
— Не. Аз съм виновен.
После приседна до нея и пое ръката й.
Доминик погледна последователно ръката, а после лицето му. Потрепери, докато поставяше ръка в разтворената му длан. Той я издърпа от леглото. В главата й нахлу рояк от мисли, но само една кънтеше по-силно от останалите. Тя беше убедена, че бе сгрешила в нещо. Краката й се огънаха и тя сведе глава. Бе твърде засрамена и уплашена, за да погледне отново нагоре.
Коул се изруга наум. За малко да направи същата грешка като през първата нощ. Но слава Богу, че този път се бе овладял навреме. Сега възнамеряваше да започне по начина, който внимателно бе обмислял през деня. Тя отново го погледна и в погледа й прочете изненада.
— Нали ти обещах, че този път ще бъде както трябва — каза той, а устните му се извиха в лека усмивка. — Нощта е пред нас и аз искам на се насладя на всяка минута. — Той се усмихна още по-широко и бавно започна да разкопчава копчетата на вълнената й риза.
Въпреки че още не бе преодоляла объркването си, Доминик започна да схваща намеренията му, докато ръцете му бавно преминаваха по копчетата. Когато разкопчаеше някое от тях, пръстите му нежно погалваха разголената кожа. Предчувствията й нараснаха, когато той внимателно свали ризата и обсипа деликатното й вратле с бавни, изгарящи целувки. Устните му постепенно слизаха надолу, забавиха се на вдлъбнатината на шията и под нея, стигнаха до връхчето на едната й гърда и лакомо засмукаха твърдото зърно. Доминик простена от удоволствие.
Докато устните и езикът му обсипваха с ласки едната й гърда, ръката му галеше другата и изостряше до крайност сетивата й. Тя едва сега разбра, че любовното общуване бе нещо много повече от финалния акт и изгаряше от нетърпение да научи всичко. Тя го целуна и прокара ръце по мускулестия му гръб, копнееща да почувства голото му тяло и да го милва така, както той сега милваше нея.
Ръцете й потърсиха краищата на палтото му. Коул усети намеренията й и се опита да стане. Помогна й да го освободи от връхната дреха, а когато пръстите й несръчно заразкопчаваха копчетата на ризата му, той нетърпеливо я свали сам.
Доминик почувства голата му кожа под пръстите си и главата й се замая. Твърдите мускули и островчето меки косъмчета в средата бяха по-успокояващи за дланите й от всички съществуващи мехлеми. Пръстите й чертаеха кръгчета около зърната на гърдите му и настойчиво галеха стегнатия му торс. Доминик имаше чувството, че всеки миг можеше да припадне, но не искаше да изпуска нита секунда от прекрасните нови усещания, на които бе подложена. Също както Коул, тя се наведе и започна да целува, близва и хапе откритите му гърди.
Пламенните й целувки разрушиха и последните бариери пред търпението на Коул. Той простена от удоволствие и леко я побутна да легне на леглото. Устните му се впиха в нейните и той бързо свали гащичките й. Плоският й корем пареше под дланите му и докато те слизаха по-надолу, топлината нарастваше все повече. За разлика от предишния път, сега, когато ръката му се намести във влажната й женственост, краката й сами се разтвориха.
Доминик усети как в тялото й се надигаше вик. Действията му бяха толкова прости — той леко я притискаше с малки кръгови движения, — но ефектът им върху Доминик бе поразителен. Той я караше да се чувства прекрасно, но след няколко минути й се прииска нещо по-разтърсващо. Пръстите й се засуетиха около токата на колана му и тя яростно задърпа закопчалката.
Коул за миг спря да я целува, когато осъзна какво се мъчеше да направи. Той бавно се изправи, разкопча колана, внимателно го положи до леглото и й позволи да му разкопчае панталона. По тялото му преминаха мощни тръпки, когато ръцете й обхванаха твърдия му ствол. „О, monsieur!“ я чу да простенва той. Желанието му изригна. Нямаше връщане назад.
Доминик не знаеше как да продължи по-нататък, след като също започна да го гали по най-интимните части. Тя знаеше, че трябваше да отвърне по някакъв начин на удоволствието, което той й бе доставил преди малко. Успя само да го стисне по-здраво с влажната си ръка, защото Коул простена и я блъсна назад. Тя така и не осъзна какво стана, защо почти веднага Коул смъкна чорапите й и изу големите ботуши.
Сантиметър по сантиметър очите му обходиха лицето и деликатните извивки на тялото й. Огънят хвърляше златисти отблясъци върху стегнатата млада плът. Коул почувства истинско преклонение пред красотата й. Погледна потъналите в сладостна нега сини очи. За миг, който му се стори цяла вечност, той остана неподвижен. Нощта едва започваше, а той си даде сметка, че бе постигнал много повече, отколкото очакваше.
Коул бързо свали и останалата част от дрехите си. За секунда застина над нея и й позволи да го огледа. Очите й горяха с див пламък. Влажните устни леко се отвориха, а дишането й се учести. Гърдите й трескаво се повдигаха и спадаха. Коул усети как мускулите му се напрегнаха и нещо в слабините му натежа. Той нежно разтвори бедрата й и се наведе над нея.
Замаяна от гледката на красивото му тяло, Доминик потръпна при допира на горещата му плът, когато той легна до нея. Той отново я целуна, като започна от устните и упорито слизаше все по-надолу чак до връхчетата на пръстите на краката. След това се върна обратно нагоре, за да спре на онова тайно място, което тя никога не си бе представяла, че може да бъде целувано. Ръцете му обгърнаха хълбоците й, наместиха я на нивото на устните му и езикът му сладостно започна да си проправя път в скритите тайни на женствеността й.
Доминик здраво стискаше главата му, а пръстите й се ровеха в гъстата му коса. Тя се извиваше, скимтеше и крещеше името му. Нашествието на ловкия му език я понесе по несънувани вълни на удоволствие. Когато почувства, че тялото й щеше да се пръсне на хиляди частички, той се отлепи и започна да я обсипва с целувки, докато стигна до устните. Доминик усети как се намести между бедрата й и опря ствола си в мястото, което допреди малко настойчиво бе ухажвал. Ръцете й инстинктивно обгърнаха раменете му и тя се изви, за да посрещне първия тласък.
Въпреки че усети готовността й, Коул искаше да събуди чувствеността й на още няколко места, преди да продължи по-нататък. Той опря копието си върху слабините й и започна нежно да обхожда с устни ухото и нежната кожа около него. Тя скимтеше и проронваше думи на френски, които той не разбираше, но които разпалваха огъня в душата му. Ръцете й се спуснаха към хълбоците му, а краката й се разтвориха още повече. Задръжките му се стопиха. Устните му трескаво потърсиха нейните и докато тя дълбоко си поемаше дъх, той яростно я задуши с целувка, отне поетия въздух и се вряза в тялото й.
Нощта се превърна в калейдоскоп от чувствени изпитания за всеки един от тях. Коул я любеше, без да спира. Издръжливостта и нестихващата му възбуда учудиха и самия него, защото досега не бе срещал жена, която да му въздейства толкова силно. Мисълта, че той е първият, който я въвежда в тайните на любовта, го зареди с нов прилив на сила. Желанието да научи всичко и да го приложи веднага на практика, го влудяваше от щастие.
В бараката бяха проникнали първите лъчи на новия ден, когато Коул и Доминик изчерпаха всичките си запаси от енергия. Заедно бяха достигнали до върховния апогей на усещанията. След това, вкопчени здраво един в друг, те бавно слязоха от висините на вълшебната страна, която бяха открили през тъмната нощ. Коул вече знаеше, че занапред животът му никога нямаше да бъде същият.