Вероника Блейк
Доминик (6)

Глава 5

Първата нощ, която прекараха заедно, бе една от най-нещастните в живота на Доминик. След като се любиха, капитанът побърза да се отдели от нея. Каза й, че трябва да се върнат в лагера при огньовете и да се опитат да поспят. Доминик прекрасно разбираше, че така трябва, но не можеше да си обясни внезапното му отдръпване. По обратния път той остана безмълвен. Когато стигнаха в лагера, промълви набързо едно „лека нощ“ и се запъти към горния му край.

Сънят бягаше от очите на Доминик. Нощният студ проникваше през одеялото, с което се бе омотала, и я пронизваше до мозъка на костите. На няколко пъти тя става да подклажда огъня, който трябваше да сгрява импровизираното й легло, но така и не успя да стопли премръзналите си крайници. Студът беше единият й проблем, а другият — едва сдържаното желание да не се разплаче. Твърдо реши обаче да не се поддава на сълзите, които издайнически надничаха иззад ъгълчетата на очите й.

През тази безкрайна нощ непрекъснато си повтаряше, че държането на капитана бе такова, каквото трябваше да се очаква след сладострастното им преживяване в дивата гора. Тя неведнъж бе ставала свидетел на отношението на мъжете към майка й, след като веднъж бяха задоволили инстинктите си. Когато жената ставаше ненужна, мъжът си тръгваше. Най-мъчителното за Доминик бе, че тя толкова се бе старала да докаже на капитана, че не е лекото момиче, за което я смяташе. В замяна на това действията й само затвърдиха убеждението му. Добродетелите, които тя бе сигурна, че притежава, се изпариха в момента, в който той я бе докоснал. Тя не падаше по-долу от майка си, с тази разлика, че майка й поне получаваше пари за това, което вършеше. От капитан Хоукинс Доминик не бе получила нищо друго, освен мълчание и студено безразличие. Как можа да постъпи така глупаво? Стомахът й се сви в болезнена топка. Боже Господи! Та тя дори не знаеше малкото му име!

Доминик седеше до огъня, а очите й бяха приковани към мястото, където спяха мъжете. По всичко личеше, че и капитанът страда от безсъние. Доминик забеляза, че той се надига и върти повече от обичайното. Когато първите лъчи на слънцето пробиха тъмните облаци, той изрита одеялото, измърмори нещо и скочи на крака. След това, сякаш усетил, че го наблюдават, бързо се извърна. По лицето му се изписа искрено учудване, когато очите им се срещнаха.

Коул се помъчи да извърне глава, но винаги когато се намесваше тази жена, той биваше обхванат от чувство на безпомощност. Забеляза колко безпомощна изглежда на фона на процеждащото се утро. Въпреки че все още не се бе развиделило напълно, по лицето й ясно се виждаше, че бе прекарала една безсънна нощ. Под очите й тъмнееха сини кръгове, а подпухналите й черти намекваха, че бе проляла немалко сълзи. Коул усети, че краката му се подкосяват. Напразно се опита да потисне наново обзелите го чувства. „По дяволите!“ — това бе всичко, което можа да каже.

Доминик чу сърдития му глас и потрепери, когато го видя да се насочва към нея. Когато се доближи и протегна ръка, тя вече не знаеше какво да очаква от него.

— Трябва да поговорим — каза той и я погледна. Въпреки чувствата, които не искаше да признае, той не можа да сдържи мислите, нахлули отново в главата му. По всичко личеше, че тя се страхуваше от него. Той бе обзет от порива да я притисне отново в прегръдките си, както през изминалата нощ, и да прави това, което бе правил с нея през същата тази нощ. Реши, че следващия път трябваше да бъде много по-различно от първия. Искаше да я люби в някое меко и топло легло, да гали и целува всеки сантиметър от кадифената й кожа, а голите им тела да се слеят без свян и задръжки. Искаше да я люби на дневна светлина, да се любува на младото, стегнато тяло и да съзерцава красивото й лице по време на върховното блаженство. Всичко трябваше да бъде изрядно през този следващ път. Следващият път! По дяволите! Защо оказваше такова въздействие над него? От устата му излезе сърдито проклятие.

Доминик не каза нищо, въпреки че не можеше да си представи за какво можеха да говорят. Плахо му подаде ръка и той грубо я изправи на крака. Твърдото й намерение да не му показва слабостта си я накара да сдържи избликналите сълзи от болката, която проряза изранената й длан. Трескаво премисляше какво можеше да й каже. Нямаше съмнение, че в момента той тържествуваше, че се е оказал прав в предположенията си.

Тя заситни до него и скоро лагерът се скри от погледите им. Водеше я към мястото, където се бяха любили през нощта. Покрай стволовете на големите дървета струеше сивкава светлина, която придаваше тайнствено очарование на гъстата гора. На места широките, подгизнали клони на дърветата опираха почти до земята. Там, където не достигаше слънчева светлина, се белееше тънък скреж. Очите на Доминик изучаваха влажната земя, търсейки следи от среднощната им авантюра, и за свое голямо облекчение не откри нищо.

— Защо не ме предупреди?

Настоятелният глас на Коул прекъсна самосъжалението, в което бе потънала Доминик. Тя го погледна. Въпросът му я обърка. Той продължаваше да я стиска за ръката, но парещата болка в дланта бе станала непоносима.

— Ръката ми, monsieur. Причинявате ми болка — успя да промълви тя.

По лицето на Коул премина учудване. Той сведе глава, отслаби хватката си и обърна ръката й в своята. Гледката го накара тихо да простене. Нямаше нужда да я пита какво се бе случило с ръцете й. Тъй като по време на евакуацията от парахода никоя от жените не носеше ръкавици, ръцете им бяха жестоко ожулени. Лутър им бе дал мехлем, за да облекчат болките си за през нощта. Коул и останалите мъже бяха с ръкавици, когато се придвижваха по въжето, и затова той не знаеше за сериозността на раните по ръцете на жените.

— Не е чак толкова зле — каза Доминик, когато Коул прекалено дълго взе да разглежда дланта й. — В сравнение с други неща бих казала, че изобщо не ме боли.

Намекът бе твърде прозрачен. Коул отново я прониза с поглед.

— Защо не ми каза, че никога досега не си лягала с мъж?

Тя наведе глава, а по лицето й премина гореща вълна. Той продължаваше да я държи за ръката, като нежно я галеше. Пламналите й бузи не бяха нищо в сравнение с огъня, който забушува в тялото й от нежните му докосвания.

— Има ли някакво значение? — прошепна тя и повдигна глава. После се вгледа в сивите дълбини на очите му.

— Да — гальовно отвърна той и отново си помисли, че я желае. — Всичко щеше да бъде много по-различно, ако знаех. — Той пусна ръката й и се почеса по бузата. — Нямаше да съм толкова нетърпелив и щях да подходя много по-нежно. Когато една жена се люби за пръв път, е нужно много повече внимание.

Тонът, с който говореше, и най-вече думите му озадачиха Доминик.

— Вие бяхте толкова убеден, че аз съм… — заекна тя, неспособна да продължи.

Коул вдигна рамене и се помъчи да изглежда безразличен.

— Сгреших.

— Прощавам ви, Monsieur.

Monsieur. Той обожаваше това обръщение, но искаше нежният й глас да произнесе и името му.

— Коул — каза той.

— Коул?

— Името ми. Така се казвам.

— Коул — по-твърдо повтори тя и тайничко се обнадежди, че нещата не бяха чак толкова зле.

Той остана доволен. Начинът, по който леко акцентираният й глас произнасяше името му, прозвуча почти като ласка за слуха му.

— Но се съмнявам, че някога ще мога да си простя, Коул — добави тя. Отново й се доплака и ъгълчетата на очите я засмъдяха.

— Но защо? Затова, че си жена и имаш нормални желания ли? — Обърканият й вид го караше да я закриля. Не можеше да остане безразличен към бурята от обзели го чувства. Изглежда, вече смътно си спомняше какво беше това да е влюбен. Сърцето му започна учестено да бие. Разумът му отказваше да разбере защо пак започваше да се отдава на нежни чувства, на които смяташе, че вече е неспособен.

Доминик си пое дълбоко дъх и затвори очи. Как да го накара да разбере нещо, което и тя самата не разбираше?

— До миналата нощ — започна тя — живеех с убеждението, че това трябва да се случи по време на първата ми брачна нощ, и затова се пазех чиста за мъжа, който щеше да ми стане съпруг.

Думите й бяха последвани от мъчителна тишина. За първи път, откакто се бяха отдали един на друг, те си спомниха за причината, която бе довела до срещата им, и за другия мъж, който очакваше Доминик в Даусън Сити.

Коул престана да милва лицето й и отпусна ръце. Очите му, които допреди малко бяха замъглени от желание, станаха студени и безразлични. По тялото на Доминик премина студена тръпка, докато гледаше внезапното му преобразяване. Той присви стоманените си очи и отвърна глава от нея.

— Останалите сигурно започват да се събуждат — рязко каза той. — Най-добре е да се върнем в лагера. — Той се обърна и спря, защото не знаеше какво да прави с обзелите го чувства. Току-що бе признал пред себе си, че е влюбен, а любовта беше нещо, за което не се чувстваше подготвен. А ето че сега трябваше да подтика и новото усещане на гняв и ревност.

Докато гледаше гърба му, Доминик се разкъсваше от противоречиви чувства. Тя знаеше, че споменаването на сватбата й бе предизвикано от рязката промяна в държането му. Искаше да се приближи до него и да му каже, че може би съдбата я бе съхранила именно за него. Защото точно сега изобщо не можеше да си представи живота си с Джек Скрогинс или с който и да е друг мъж, с изключение на Коул. И въпреки това продължаваше да мълчи. А тъй като и Коул не казваше нищо, тя можеше да си прави заключения сама за себе си. Съдейки по развоя на събитията, тя си помисли, че той вече не искаше да има нищо общо с нея.

Неочаквано Коул рязко се обърна. Доминик задиша учестено. Инстинктивно насочи поглед към лицето му. Изражението му бе непроницаемо, но някъде дълбоко в очите му проблясваха искрици на странна смесица от желание и още нещо… нещо разрушително. Дали не беше ярост? Не можеше да си обясни, но усети, че колкото повече го гледа, толкова повече в тялото й се събужда едно непознато за нея чувство. Трепереше, а краката й започнаха да се подкосяват. В слабините й се надигна сладострастна болка, която запулсира по цялото й тяло.

Огънят, който се бе разгорял в нея, бе така очевиден, че Коул не можа да се възпре. Той се втурна напред и я сграбчи в прегръдките си. Доближи лицето си до нейното и видя как очите й се затвориха, а устните й леко се разтвориха в очакване на целувката му. Желанието, което той не пожела да отрече, отново се събуди. Устните им се сляха. Езикът му се плъзна в устата й, потърси нейния и двата се заогъваха като в еротичен танц.

За известно време, което й се стори цяла вечност, но всъщност бе твърде кратко, Доминик се наслаждаваше на дръзката целувка. Никакви разумни доводи не можеха вече да я накарат да се въздържи от това, което щяха да направят отново. Тя обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти. Той здраво я притискаше в кръста. Доминик се питаше как е живяла досега, без да познава този мъж. В него нямаше нещо, което да не възбужда женския й усет: мирис на истински мъж, високо и мускулесто тяло, и устни, разтеглени в небрежна усмивка. Очите му, които искряха като разтопено сребро, и дори дългият прав белег, който разсичаше лицето му, я възбуждаха до краен предел. Доминик плъзна пръстите си по врата му и ги вплете в тъмните кичури коса, стелещи се над яката на дрехата му. Дланите продължаваха да я наболяват, но вече никаква болка не можеше да я накара да се откъсне от него.

Коул се опита да се отлепи, за да си поеме дъх. През разредените дъждовни облаци, останали от предния ден, се подаде краят на слънцето и лъчите му срамежливо си проправиха път през клоните на високите борове. Коул разглеждаше нежното лице на Доминик, обляно от ярката светлина. Никак не бе разочарован. В резултат на целувките от предишната нощ и сега устните й бяха подпухнали и леко зачервени. Горната едва забележимо трепереше. Връхчетата на дългите й тъмни мигли почти изцяло скриваха очите й под тежкото си було. Дишаше учестено, а бледите й бузи леко розовееха. Слабините на Коул се стегнаха. Той отново искаше да я люби, и то тук и сега.

— Коул? О! Мислех, че си сам — заекна Лутър. Очите му последователно се спряха върху приятеля му и Доминик. За миг той демонстрира учудване, но когато вниманието му бе привлечено от развълнувания вид на момичето, устните му се разтеглиха в лукава усмивка. Лутър си каза, че вкусът на Коул към жените си оставаше все така непроменен. И най-странното бе, че независимо от ситуацията или необичайните условия, около него винаги се навъртаха винаги и само френски проститутки. Той погледна към Коул. Леката му усмивка стана още по-широка, защото по всичко личеше, че капитанът беше още по-смутен от момичето. — Исках само да ти кажа, че жените се събудиха и можем да тръгнем веднага щом наредиш. — Той отново се усмихна и добави: — Съжалявам, ако съм ви прекъснал. — После многозначително повдигна вежди и намигна на Коул.

Той се отдели от Доминик и се запита дали и неговото лице пламтеше като на момичето. Появата на Лутър само засили още повече любовния му копнеж.

Понечи да каже нещо, но не можа да намери думи. Имаше чувството, че изобщо не бе чул изявлението на помощника си.

— Аз… аз се връщам в лагера — промълви Доминик. Тя не посмя да погледне към Лутър. После тръгна надолу и имаше усещането, че около нея се стели мъгла. Страстта, събудена от целувките на Коул, я бе лишила от странични усещания. Въпреки че се стараеше да не гледа към двамата мъже, тя усещаше впитите в гърба й погледи. Ходеше унесена и на няколко пъти се препъна. В съзнанието й се въртеше една-единствена мисъл, и тя беше, че ако Лутър не се бе появил, тя щеше да изживее отново усещанията от предишната нощ. Това не я натъжи, а само я изпълни с ново и непреодолимо желание.

— Ах ти, дявол такъв! — ухили се Лутър. — Цялата нощ ли прекара тук с нея?

Коул раздразнено се обърна към него. Въпреки че двамата се познаваха отдавна, той съвсем не бе приятелски настроен. И тъй като счете, че въпросите на Лутър не заслужаваха отговор, предпочете да ги заобиколи.

— Реших, че ще бъде лудост, ако тръгнем всички заедно за Форт Юкон.

Лутър небрежно вдигна рамене.

— Да, но така ще стигнем по-бързо — каза той. Тази сутрин всички са решили отново да хленчат и да се оплакват. Половината вече са настинали. Не знам дали изобщо ще се справят с прехода, особено с тези техни дрехи. Ако аз взимах решенията, щях…

— Не — прекъсна го Коул. — Ти ще останеш при тях! — Той се питаше дали гласът му звучеше достатъчно убедително. Бе съставил свой собствен рискован план, но сега, когато гласно споделяше мислите си, и той самият не си вярваше: — Смятам да тръгна сам и по всяка вероятност ще взема и французойката със себе си.

Лутър учудено хлъцна.

— Сигурен ли си, Коул? — Той се приближи и впери очи в него. Както винаги, погледът му бе посрещнат с непроницаемо безразличие. — Искам да кажа, че тази нощ е било за тази нощ. Ако я вземеш със себе си, ще бъдеш с нея в продължение на седем дни и нощи! — Лутър спря, за да си поеме дъх, и продължи да гледа втренчено Коул. Мълчанието на приятеля му говореше повече от думите. — Имам чувството, че това е нещо повече от мимолетно увлечение.

— Не! — рязко отсече Коул. — Приятно ми е да съм с нея и това е всичко. — Лицето му пареше и почти го изгаряше.

— Но тя е наречена за един мъж от Даусън Сити — назидателно напомни Лутър.

— Знам.

— И той си е платил.

— Знам! — отвърна Коул. Той протегна ръцете си и драматично ги отпусна. — Знам, да го вземат дяволите! През цялото време мисля за това, но изобщо не ме интересува. — Той тръсна глава и погледна надолу. Когато отново вдигна очи към Лутър, по развълнуваното му лице се четеше голямо объркване. Той срещна погледа на приятеля си и за известно време и двамата запазиха мълчание.

— Признавам, че не ми е работата да се бъркам в тези неща — каза Лутър и после, канейки се да тръгва, добави: — Просто не искам отново да те гледам как страдаш.

— Това не е същото — възпротиви се Коул и когато Лутър недоверчиво го изгледа, добави: — Този път знам с какво се захващам. Различно е от това със Сузана. Щом пристигнем в Даусън Сити, ще сложа край на историята.

— Просто така?

— Да. — Коул тръгна напред и се опря с гърди до Лутър. — Май трябва да тръгвам колкото се може по-скоро — каза той и погледна небето. Облаците отново започваха да скриват слънцето. — Това време доста ще ни забави.

Лутър изсумтя, но потисна желанието си да изкаже някакво мнение. Не времето щеше да забави Коул. Но той прекрасно знаеше, че не може да въздейства на приятеля си, щом веднъж е решил какво да прави. Знаеше също така, че Коул се самозалъгва. Самият факт, че намеси името на Сузана, показваше, че сравнява чувствата си към Доминик Лавал с тези, които някога бе изпитвал към Сузана Роуланд. Той тръгна редом с Коул и вътрешно възнегодува, защото знаеше, че това увлечение щеше да донесе на приятеля му само неприятности.

Докато вървеше до него, Лутър се питаше дали трябваше да се опита да го откаже от намерението му да вземе със себе си Доминик. Скришом го погледна. По лицето на Коул се четеше напрегната решителност. Той погледна встрани, сякаш усети скрития поглед. Очите им се срещнаха, но Лутър замълча. Думите му нямаше да променят нищо, но той предусещаше, че пътуването на Коул до Форт Юкон щеше да има големи последствия за по-нататъшния му живот.