Вероника Блейк
Доминик (5)

Глава 4

— Да си призная, учуден съм — провлачено каза Лутър, дъвчейки парче говежда пастърма. Свежо избръснатото му лице над гъстата брада се бе зачервило и не се различаваше особено от изпръхналата и напукана кожа на лицата на останалите пътници на злополучната „Лейди Сузана“. Вълнената шапка, която той носеше ниско нахлупена на челото си, скриваше русите му къдри. — Изобщо не смятах, че тези момичета могат да се справят с цялата тази бъркотия. Но ти ги видя как като същински трапери се придвижиха по въжетата. Ами да. Още не мога да проумея как успяха.

Коул само вдигна рамене. Той също смяташе, че всички те бяха само едни безволеви същества, и бе не по-малко учуден от Лутър, когато видя как бързо се организираха. След като събраха достатъчно дърва и запалиха огньове, те се погрижиха и да се приведат в приличен вид. Малко по-нагоре по реката откриха място, където тинята не бе надделяла над водата. След като криво-ляво се измиха при тези доста необичайни условия, те се навечеряха с парчета пастърма и пиха кафе. Измити и нахранени, те вече лежаха върху постелята от изсушени на огъня клони, които доста успешно ги предпазваха от студената и мокра земя.

Коул бе видял как французойката и едрата жена с южняшкия акцент бяха подели инициативата. Смелостта на момичето го порази. Той не се учуди обаче от изявлението й, че е била принудена винаги сама да се грижи за себе си. Още от самото начало, когато погледът му бе потънал в безбрежните й сини очи, той усети, че тя не беше съвсем като другите. Бе надарена с вътрешна сила, чужда на повечето жени от нейната професия. Коул беше убеден, че повечето жени, които започваха да се занимават с проституция, го правеха от чист мързел. Вярно беше, че женитбата им осигуряваше почтеност, но животът на омъжената жена преминаваше погълнат от ежедневието на нелеката домакинска работа. Той знаеше, че всяко правило имаше и своите изключения. Според него малко бяха жените, които намираха други начини да се справят с живота или си даваха сметка, че не биха могли винаги да водят живот, отдаден на порока. Въпреки това французойката не се вписваше в нито една от тези категории. И тъй като Коул, с упоритите си предразсъдъци, бе решил, че тя трябва да бъде категоризирана някъде, изобщо не му дойде на ум идеята, че бе на погрешен път.

Без да задълбава в причините, които я бяха подтикнали да се превърне в „паднала жена“, Коул почувства, че смелостта й продължаваше да го впечатлява. Когато я бе завързал за въжето и я блъсна зад перилата в обятията на гъстата мъгла, той очакваше тя да изпадне в ужас и да започне да го умолява през сълзи да я пренесе до брега, както бяха реагирали повечето жени. Вместо това тя увисна на въжето и с големи усилия си проправи път през тъмнината до брега. Колкото повече си мислеше за нея, толкова повече изпадаше в недоумение.

Доминик, произнасяше наум Коул. Бе чул, че останалите я наричат с това име, и го намираше за много хубаво и напълно съответстващо на жена с нейната красота. Една толкова силна и красива жена… Интересът му към нея нарастваше с всяка изминала секунда. Защо тази млада жена, надарена с толкова добри качества, се бе продала на един непознат стар глупак и доброволно се бе обрекла на мъчителния живот в скования от студ Юкон, питаше се той.

Коул се наведе напред и потърка ръцете си над огъня. Импровизираният лагер бе притихнал. Тишината се нарушаваше единствено от прашенето на съчките в огньовете. Той беше уморен до смърт, но дори в това състояние не можеше да заспи. Преди това, заедно с още няколко души от екипажа, Коул бе направил няколко прехода до кораба, за да спасят каквото могат от складираните провизии. В трюма имаше доста стока — коне, добитък и няколко кози. Животните бяха пуснати на свобода, за де спасяват сами, ако могат. Досега нито едно от тях не бе забелязано на сушата и по всяка вероятност всички вече бяха погълнати от тинята. При едно от поредните прехвърляния „Лейди Сузана“ затъна още по-дълбоко и мъжете се видяха принудени да прекратят спасителните операции. В момента корабът бе полегнал на една страна, като по-голямата част от него се намираше под гъстата кал. Всички надежди за измъкването на кораба и стоката в него бяха загубени, когато се видя колко здрава бе хватката на придошлата тиня. С изключение на малкото провизии, които успяха да пренесат, останалата част от товара бе безвъзвратно потънала. Загубата щеше да се отрази и на жителите на Даусън Сити. „Лейди Сузана“, както и другите по-големи кораби, отплавали от Сейнт Майкъл, бяха натоварени със стока и храни за миньорското селище. По реката не се виждаха други кораби, и по всяка вероятност те също бяха затънали в тинестото дъно. На фона на настъпващата зима, населението на града бе изправено пред реалната опасност да преживее студа без необходимите количества храна и други елементарни удобства.

Забележката на Лутър относно подвизите на жените не успя да потуши мъката на Коул от загубата на поредния си кораб. Това бе третата „Лейди Сузана“, която губеше, въпреки че първите два съда не бяха речни кораби. Последният бе един океански лайнер, който се сблъска с айсберг в Берингово море преди две години. Този кораб беше неговата най-голяма радост и гордост. На бляскавата му палуба Коул бе обиколил почти целия свят. Когато трябваше да изостави перлата си в скованите от ледове северни ширини, той загуби и част от себе си. С парите от продажбата на част от спасеното оборудване Коул закупи речен кораб. Закупуването му бе направено с една-единствена цел: спечелването на достатъчно пари за друг морски съд. Силно чувство на отчаяние го стегна под лъжичката и той се запита дали мечтата му да се завърне един ден като капитан на новия си кораб не бе безвъзвратно потънала като парахода долу в тинята. Той неволно потърка белега си и се замисли за жената, чието име носеха всичките му кораби. Лейди Сузана Роуланд. Белегът му започна болезнено да пулсира, сякаш раната отново се бе разтворила десет години, след като я бе получил.

Жестът на Коул не остана скрит за Лутър. Той се досещаше за мислите, които бушуваха в главата на стария му приятел. И двамата се познаваха от близо петнадесет години. Някога, на двадесет и четири години, Лутър бе вече закоравял морски вълк, а осемнадесетгодишният Коул преживяваше първите тръпки на любовта към морето. Въпреки че бе по-младият от двамата, той се прояви като изключителен моряк. Забележителните му качества го издигнаха до командни позиции, но той винаги се стараеше верният му стар приятел да бъде до него, за да споделя с него плячката. През годините, прекарани заедно, те бяха преминали през всички възможни трудности и изпитания. Бяха се борили с морските урагани и разбеснелите се вълни, бяха имали не една срещи с безмилостни пирати, бяха любили различни жени в множеството пристанища и съзерцавали залеза от почти всички чужди брегове. Лутър се усмихна при спомена за изминалите дни. Неволно и неговите мисли се понесоха към образа на Сузана Роуланд. Той погледна към Коул и вниманието му се насочи към белега, който той продължаваше да търка.

— Може би трябва да изберем някакво друго име за следващия ни кораб — предложи Лутър. — Сузана винаги ни е носила лош късмет, ако питаш мен.

— Никой не те пита! — сряза го Коул и рязко се изправи на крака. После се наведе, грабна едно от одеялата, постлани около огъня, и се отправи към гората, без да каже дума. Той знаеше за какво намекваше Лутър, но не беше в настроение да изпада в униние заради миналите си грешки.

— По дяволите! — мърмореше той, докато вървеше по края на тъмната гора. Лутър бе прав. Всичко и всеки, който носеше това име, беше прокълнат. Необезпокоявани, мислите му полетяха към далечната страна и назад към годините, които той упорито се мъчеше да забрави. Искрящите зелени очи, русите къдрици и кадифената кожа нахлуха в съзнанието му… Сузана. Толкова красива и толкова коварна!

— По дяволите! — отново каза той, този път на глас. Не искаше да си спомня или да копнее за някогашната им близост. Но споменът за нея бе запалил желанието му. Той си спомни колко много бе страдали заради измените и лъжите й. Тогава защо продължаваше да мисли за нея?

Коул чу зад гърба си шум и замръзна на място. Образът на Сузана изчезна и отведе със себе си обзелите го похотливи желания. Той пусна одеялото на земята. На широкия му кожен колан висеше калъф с ловджийски нож с кокалена дръжка — оръжието, с което никога не се разделяше. Сложи ръка върху ножа и рязко се обърна, за да посрещне неприятеля. Беше доста притъмняло и Коул не можа да различи чертите й, но веднага я позна. Лошото му настроение не бе отминало, но в момента, в който я видя, към него се прибавиха и други чувства. Смесването на противоречивите емоции само засили предишното му объркване.

— Какво, по дяволите, правиш тук, жено?

Доминик изтръпна. Нямаше намерение да го плаши и възнамеряваше да го извика по име тъкмо когато той се обърна назад.

— Аз… аз търсех вас, monsieur.

— Ами, намерихте ме.

Резкият му тон разколеба решителността, с която Доминик бе тръгнала след него. Тя не успяваше да заспи и затова, когато го видя да става и да тръгва към гората, го последва, зарязала всички мисли за благоприличие.

— Е добре, какво искате?

— Исках само да ви благодаря за това, че ни спасихте живота.

— Няма нужда.

Мракът й пречеше да види изражението на лицето му, но Доминик усети, че резкият му тон се смекчи. Желаеше да му каже и други неща, но думите заседнаха в гърлото й. Във въздуха увисна неловко мълчание.

— Изглежда, трябва да се връщам обратно — тихо промълви тя. Нежните искри и скритите чувства, които смяташе, че бе видяла в погледа му по-рано, явно бяха плод на въображението й. — Съжалявам, че ви обезпокоих.

Тя се обърна и се накани да си върви. Коул бе обзет от дълго потискан прилив на нежност, едно чувство, което той всячески се опитваше да угаси.

— Почакайте! — извика той.

Тя моментално се закова на място.

Коул мислено се наруга, защото прояви неблагоразумието да проговори, преди да е обмислил действията си. Тя се обърна и го погледна. Капитанът видя, че дори и сега, в почти непрогледния мрак, очите й блестяха като диаманти. Очертанията на нежното й лице леко се откроиха, когато тя се приближи. С всяка следваща стъпка образът й придобиваше все по-ясни очертания. Коул бе неспособен да погледне встрани. Очите му се заковаха върху ефирния й силует, сякаш никога досега не бяха виждали нещо по-красиво. Дори и след изпитанията на тежкия ден, красотата й бе неоспорима. Черната й разпусната и разпиляна по раменете коса бе в пълна хармония с тъмния фон на гората. Тъмните кичури подчертаваха в изящната си рамка бледата кожа на лицето й. Пръстите на Коул изгаряха от желание да погалят нежните бузи, гладките коси и устните…

— Monsieur!

Коул преглътна с мъка. Гласът й бе толкова нежен. Monsieur. Сузана го наричаше monsieur. Коул се помъчи да си напомни, че тази жена бе само една проститутка. Една красива френска проститутка. А той се нуждаеше от нея, защото бе имал тежък ден, защото в съзнанието му изникна забравеното желание, защото тя стоеше тук, пред него, и защото беше дяволски красива. Обзет от вихъра на тези мисли, Коул пристъпи напред, пъхна едната си ръка под врата й, с другата обхвана тънката й талия и мощно я придърпа към напрегнатото си тяло. Тази проява на сила се оказа ненужна, защото тя се поддаде без борба. Устните му трескаво се спуснаха надолу и срещнаха нейните. Коул бе обхванат от естествените си инстинкти и нищо в момента не можеше да го спре.

Целувката бе последното нещо, което Доминик очакваше от този мъж. Ненадейната му реакция я смути и дори уплаши. За част от секундата си помисли, че трябва да се отскубне и да избяга надалеч. Въпреки това усещането от допира на устните му я зашемети и я направи напълно безпомощна пред всичките му действия. Осъзна, че не иска да бяга. Цялото й същество желаеше да остане в прегръдките му, да бъде целувана още и още, а чудесното усещане, разляло се по тялото й, никога да не свършва.

Устните му очакваха отговор, който прерасна в нетърпение. Доминик разбра. След целия преживян ужас и трудностите на несигурното им бъдеще тя също изпита трескавото желание да разбере какво е това да обичаш и да бъдеш обичан, и без колебание отвърна на целувката му. Ръцете й се вдигнаха и обгърнаха врата му. Устните и телата им се сляха. Доминик усети как я обгърна топла вълна на сигурност и доверие. От страха и болките не остана и следа. Тя се притисна до него и сърцето й учестено заби. Дали и той чуваше силното му туптене, питаше се тя? Дали целувката й бе предизвикала и у него същите силни и прекрасни чувства?

Ако не смяташе годините, прекарани със Сузана, Коул никога не се бе лишавал от удоволствието да общува с жени. Не бяха редки случаите, когато бе търсил жена, за да задоволява страстите си, без да бъде принуден да влага чувства. Това бяха все жени като Доминик Лавал. Единственото нещо, на което държеше, бе те да са французойки и, разбира се, проститутки. Докато продължаваше яростно да целува жената пред себе си, Коул осъзна, че действията му не бяха продиктувани единствено от сексуалния инстинкт. Той се усети, че търси в нея и някаква по-силна близост и топлота. Но това бяха чувства, водещи към затруднения, които Коул не желаеше да провокира.

Доминик отвори широко уста, за да си поеме въздух, когато най-накрая устните на капитана се отлепиха от нейните. Той леко се отдръпна, но продължи да я държи за талията. Свободната му ръка се промуши през разпилените й коси, подхвана тила й и леко наклони главата й назад. Коул отпрати далеч обърканите мисли, нахлули преди малко в главата му. Той се помъчи да си припомни ролята на тази жена и това, че тя бе свикнала да доставя удоволствие на мъжа, без да иска някакви чувства в замяна. Защо да не се възползва от услугите й тази нощ? Устните му отново се впиха в голата й шия. От устата на Доминик се отрони лек стон, когато тя усети огнения му дъх.

Бяха я целували и преди, но нито един мъж не бе получил повече от една насилствена целувка, защото Доминик бързаше да избяга. Докато работеше като прислужница, също не й липсваха целувки. Господарите, чиито красиви къщи почистваше, често се опитваха да я съблазняват, когато жените им излизаха. Но в опитите си да я примамят в леглото и те се сблъскваха със същата реакция, както и останалите похотливи мъже. И въпреки това никога досега Доминик не беше целувана по този начин.

Тя често си казваше, че веднага ще разбере кога е попаднала на истинския мъж и на правилния момент. Докато капитан Хоукинс продължаваше нежната си атака, Доминик се убеди, че нищо досега не е било толкова истинско.

Тя се отпусна и леко наклони глава, за да отговори на изгарящите целувки. Разумът постепенно напусна съзнанието й. Имаше чувството, че полита и се понася все по-нагоре и по-нагоре. Под стомаха й пламна жарава, която бавно обхвана цялото й тяло. Коленете й потрепериха и тя се вкопчи в Коул като метал, привлечен от силен магнит.

Пълното й отдаване беше очевидно. Коул усети как краката й се подкосиха от целувките му. Той здраво я притисна и устните му отново потърсиха нейните. Кратката им раздяла ги бе поохладила, но дълбоките му целувки отново ги възпламениха. Тялото й тръпнеше. Изведнъж външният свят нахлу в разгарялата се помежду им страст. Нощта бе студена и влажна, и те вероятно щяха да измръзнат, ако не стояха близо до огъня. Тя се сгуши в него и Коул забрави за студа. Щяха да се топлят взаимно. Освен това той носеше и одеяло, което се въргаляше в калта до краката му.

Коул се откъсна от устните на Доминик и нетърпеливо изръмжа:

— Жено, имам силното желание да направя нещо много повече от това да те целувам, но точно сега трябва да бъдем много внимателни. — Тя продължаваше да се притиска в него и дишаше учестено, все още обхваната от страст. Коул усети как желанието нахлу в слабините му. — По дяволите вниманието! — промълви той.

Воден от все по-силната си нужда, Коул започна да влачи Доминик навътре в тъмната гора. Той спря едва когато стана толкова тъмно, че трудно можеха да се различат стволовете на дърветата.

— Monsieur! Трябва да ви кажа нещо — промълви Доминик, когато и двамата спряха. Гласът й звучеше дрезгаво. Тя отново потрепери. Тъй като бе израснала по бордеите, тя беше добре осведомена по въпросите на секса. Сега обаче, когато бе готова да се отдаде на мъжа до нея, тя осъзна, че ужасно се страхуваше. Ето защо тя искаше Коул на всяка цена да разбере, че той щеше да бъде първият й любовник.

Отговорът на Коул, който я накара да легне на студената земя, се изрази в леко изръмжаване. Тук, под дърветата, имаше достатъчно суха шума, която щеше да замести дюшека. Коул отново усети тръпките й. В реда на нещата си беше да се помъчи да запали огън. Но тази жена така го беше разпалила, че нищо повече не го интересуваше. Откога стоеше без жена? Той се помъчи да си спомни и се сети, че преди две седмици в Сиатъл бе открил една красива, малка френска проститутка.

— И-исках само да знаете, че… — промълви Доминик и се отпусна по гръб, докато той лягаше до нея! Земята под гърба й беше корава и студена, а мракът падаше отгоре й като тежка завеса. Въпреки че лицето на капитана бе едва на няколко инча от нейното, тя почти не го виждаше. По тялото й премина поредната тръпка.

— Сега ще те стопля — дрезгаво проточи той и протегна ръце в тъмнината, за да я открие.

— Не, не става дума за това. — Гласът й трепереше, но не от студ. — Вие трябва да разберете, че аз не съм такава, за каквато ме мислите. — Тя се помъчи да намери точните думи, но в главата й бушуваха толкова противоречиви мисли, породени от замайващите нови усещания по тялото й, че тя едва успя да каже: — Аз не съм пр…

Той пресече думите й. Мракът не му попречи да намери отново устните й с една обезоръжаваща целувка. Той не обърна никакво внимание на това, което се опитваше да му каже. Почти всяка проститутка, с която бе спал, се мъчеше да оправдае поведението си. Коул се бе наслушал на извинения и тъжни истории. Освен това действията й говореха много повече от думите. Той се питаше дали по земята имаше жена, която да не се опитва да запази честта си и да не повдига полата си в същото време. Но, каза си той, това няма никакво значение. Сега той трябваше само да забрави терзанията си от днешната трагедия, та дори и само за миг. Жената до него щеше да направи това.

Той разкопча дъждобрана й и ръката му се плъзна към издутината на гърдите й. Тялото й бе напрегнато. Връхчетата им се очертаха под тънката материя на роклята. Коул полудя от внезапен див и примитивен инстинкт. Той знаеше колко храбра можеше да бъде Доминик, но сега, като я гледаше толкова смирена и свенлива, си помисли, че не можеше да се върне назад. Леко я бутна да легне на студената земя. После бавно плъзна ръка и подхвана края на полата. Бедрата й бяха хладни. Ръцете му налучкаха правилния път и се спряха едва когато стигнаха до бельото. Ловките пръсти разкопчаха коланчето на гащичките. Тялото й продължаваше да бъде напрегнато, но той не срещна никаква съпротива, докато издърпа бельото изпод ханша, а после го изхлузи през краката.

Ръката на Коул продължи да шари под роклята и се плъзна нагоре по гладкия стегнат корем. Вещите му пръсти си проправиха път между здраво стиснатите бедра и стигнаха до малката жарава. Без да обръща внимание на упорития й отказ да разтвори краката си, Коул проникна в нея с два пръста. Той чу как момичето изненадано простена. През главата му премина бегло чувство на съмнение, но нуждата, която изпитваше, бе по-силна и надделя над размислите върху необичайното й поведение.

Съзнанието на Доминик също се раздираше от противоречиви чувства, които постепенно биваха притъпявани от вълната нови и непознати усещания. Тя имаше усещането, че по вените й потече разтопено сребро. Студът изчезна. Всеки допир на мъжа покачваше топлината в нея до точката на кипене. Само една малка част от съзнанието й искаше той да престане. Тя се питаше дали няма да заприлича на майка си, ако го оставеше да продължи, но после си каза, че това бе нещо съвсем различно. Тя нямаше нищо общо с майка си и освен това не желаеше той да спира. Когато пръстите му проникнаха в най-съкровената й част, тя бе шокирана. Но сега, когато те продължаваха нежно да я масажират и да я галят отвътре, тя изпитваше силното желание да изкрещи от удоволствие. Изобщо не искаше да спира и съвсем съзнателно разтвори скованите си бедра.

Коул побърза да се намести между тях. Той продължаваше да я целува и гали с опитни ръце. Държанието й отново го учуди. Не приличаше на останалите проститутки, с които бе спал, и явно не знаеше как да отвърне на жестовете му. Коул обаче нямаше време за излишни анализи. Единствената му цел за момента бе да се освободи от изгарящото го напрежение в слабините. Той извади пръстите си от влажната й пещера, за да свали колана и разкопчае панталона си. Докато изуваше крачолите, забеляза, че Доминик бе притихнала така, че дори не се чуваше да диша. Мракът скриваше лицето й, а Коул страстно желаеше да може да го вижда. Обаче си каза, че можеше да мине и без да гледа замечтаните й очи и стегнатите, заоблени форми. И двамата трябваше само взаимно да се облекчат. Коул се убеждаваше, че ако често си казваше това, най-накрая щеше да повярва, че е така. Тогава всички тези необясними чувства, които се мъчеха да пробият хладната броня около сърцето му, щяха да изчезнат.

Доминик не си даваше сметка, че бе затаила дъх. Тя обаче ясно усещаше твърдото копие на мъжествеността на капитан Хоукинс, което се опираше в корема й. Тя не можеше повече да отрича факта, че сега той щеше да я люби, и то точно в тази мрачна и студена гора. Всичко това я накара да помисли, че бе обзета от лудост. Нямаше никакво време за връщане назад, защото Коул постепенно сваляше всички прегради. Коленете му принудиха бедрата й да се разтворят още повече. Тя изпита силен шок при мисълта, че вече не бе защитена от дрехите. Твърдостта, която преди малко бе усетила върху корема си, сега бавно и настоятелно започваше да си проправя път навътре в нея. Въпреки студа разголената й плът пламтеше като жарава.

Доминик бе обхваната от необяснима паника. Тя знаеше, че времето напредваше, и се бе отказала да разсъждава. Страстно желаеше този мъж, но й се струваше, че условията за това бяха ужасни. Просната на студената земя, със запретната пола и смъкнати надолу чорапи, тя имаше чувството, че изглежда като животно. Не, това не трябваше да става така. Тя отвори уста, за да му обясни и да го накара да разбере защо не може да продължава така. Но от нея можа да се откъсне само един приглушен вик, когато със следващия тласък той изненадващо се вряза в нея.

Коул усети стегнатия проход, когато се опита да влезе в утробата й, но бе повече от зашеметен, когато осъзна, че бе разкъсал бариерата на невинността й. Пронизителния й вик и осъзнаването на цената на това, което току-що бе отнел, прободоха сърцето му. В главата му нахлуха рояк въпроси, но той така и не можа да им отговори. В продължение на няколко минути остана да лежи неподвижно върху нея, заровен в дълбините й. Мисълта, че тя беше девствена, го бе хвърлила в дълбоко объркване. А той бе толкова сигурен, че тя е само една проститутка. Фактът, че се бе излъгал по отношение на нея, го изпълни с чувство на огромна вина и засили още повече предишното му първично желание. Все още не намираше думи, но знаеше, че бе длъжен да заличи погрешното си мнение за нея. По-късно щеше да й се извини. Но сега трябваше да й докаже нещо… да й докаже, че никога повече нямаше да й причинява болка.

Коул се задвижи в нея с плавни движения. Той усети как тялото й се отпусна и нежните му действия събудиха в нея притихналите желания. Устните му отново потърсиха нейните. Тя яростно го целуна и той усети, че бузите й бяха мокри. Коул вдигна ръка и с върховете на пръстите проследи горещите поточета на сълзите. Цялото му същество бе обхванато от необяснима нежност. Когато се любеше с други жени, той никога не ги бе виждал да плачат, както и никога не бе усещал толкова силна привързаност. Неспособен да се контролира повече, Коул проникна още по-дълбоко. Той отново чу тихия й стон, но този път причинен от екстаз, а не от болка. Стори му се, че я чу да мълви „Monsieur…“ но не беше сигурен дали не си въобразяваше.

След като осъзна, че нямаше връщане назад, и изпита първата пронизваща болка, Доминик не можа да се сдържи и се отдаде на удоволствието на тялото си. Ожулените от въжето ръце вече не я боляха. Всеки пореден тласък я издигаше все по-нагоре и по-нагоре. Тя започна да следва движенията му, докато телата им не станаха едно цяло. Нищо не можеше да се сравни с прекрасните усещания, които се разливаха по нея. Всеки път, когато той се врязваше в нея, горещата вълна на удоволствието се издигаше и се разбиваше във вътрешностите й. Усещането за наближаващия екстаз нарастваше с всяка измината секунда и оставяше Доминик безразлична към всичко наоколо, с изключение на мъжа в нея и тръпките на тялото й.

Коул усети, че бе дошъл моментът на освобождаване от дълго сдържаното напрежение. Той притисна силно Доминик и задълба все по-дълбоко и по-дълбоко. Нежните й стонове галеха слуха му и го възпламеняваха още повече. Възбуденото му пъшкане се смесваше с нейното в общия хор на страстта. Той се вряза за последен път, потръпна с могъщо чувство на облекчение и тежко си пое въздух.

Секунди след това Коул и Доминик продължаваха да стоят впити един в друг — изморени и доволни. Едва когато усещането от дивата страст започна да отшумява и леденият дъх на нощта замести вълната на екстаз, мислите им се върнаха към последиците от това, което бяха сторили.