Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Yukon Love Song, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Евразия, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Вероника Блейк. Доминик
ИК „Евразия“, 1994
Оформление на корицата: Веселин Хинов
История
- —Добавяне
Глава 28
Коул се усмихна на жената, която лежеше в прегръдките му. Дългата й черна коса бе разпиляна върху голата му гръд, а бузата й нежно се допираше там, където биеше сърцето му. Доволна усмивка озаряваше лицето й, а крайчетата на дългите й мигли се извиваха леко над скулите й. Коул знаеше, че тя не спеше, но също така и че навярно бе изтощена. Усмивка, подобна на нейната, се появи на устните му. Цяла нощ се бяха любили като побъркани. Часовникът на писалището му показваше, че скоро щеше да се зазори. Коул знаеше, че трябваше да стане и да поеме командването на кораба. „Лутър ще да се справи“ — си каза той, като хвана няколко от гарвановочерните й кичури и започна леко да я гъделичка по носа. Тя потърка лицето си, без да отваря очи.
— Тези проклети арктически комари! — по дразни я Коул. Очите й се отвориха. Той се засмя. — Там в дивата гора не ни беше чак толкова зле само двамата, нали?
Веждите й се намръщиха замислено. Тя погледна към грозния белег на ръката му.
— Не бих искала да срещна пак някоя гризли, нито пък онези комари, от които не можехме да си намерим място.
— А какво ще кажеш за останалото? — попита той закачливо.
Доминик си помисли за останалото и за детето, което бяха създали от останалото. Може би тази нощ те отново бяха заченали нов живот, си помисли тя. Мисълта предизвика странна болка в слабините й. Мълчанието й привлече вниманието на Коул.
— Толкова ли беше зле? — попита той възмутено.
Доминик се опита да прогони спомените от съзнанието си.
— Не, господине, съвсем не беше зле — каза тя.
Тя се претърколи и се облакъти с една ръка върху гърдите му, разглеждайки лицето му на светлината на газената лампа. Любовта й към него ставаше все по-силна, но с нея се засилваше и страхът й. Докъде щеше да ги доведе всичко това и какво щеше да стане, ако забременее отново? Мечтата на Коул да се любят по слънчеви плажове бе красива, но далеч от действителността. Доминик знаеше по-добре от всеки друг, че най-накрая действителността отново можеше да ги настигне.
— За какво мислиш? — попита Коул. Той си играеше с дългата й коса, усуквайки около пръстите си копринените кичури. Понякога той забелязваше странна тъга в очите й. Питаше се дали все още си спомняше времето, когато я бе изоставил.
Доминик въздъхна тежко и сви рамене. Толкова много мисли препускаха в главата й, но това бяха все неща, които тя не бе готова да обсъжда с него сега.
— Да не би да се тревожиш, че ще срещнеш майка си в Даусън? — попита той, опитвайки се да предположи причината на безпокойството й.
Доминик отвори уста от изненада.
— Откъде знаеш, че майка ми е в Даусън? — тя се надигна от гърдите му и впи очи в неговите. — Бил ли си в Даусън? — попита тя гневно. Как иначе можеше да знае за пристигането на майка й?
Коул забеляза израза на гняв и подозрение на лицето й.
— Не! Ако бях отишъл в Даусън, ти щеше да бъдеш първата, която да научиш. Ти беше единствената причина, заради която реших да се върна там — той протегна ръце и отново я дръпна към себе си. Тя не се съпротивляваше, но не се отпусна както преди. Коул знаеше, че трябваше да побърза да й обясни причината, поради която знаеше за присъствието на майка й в Даусън, преди Доминик да направи изводите си сама. — Аз попаднах на майка ти в Сан Франциско — каза той спокойно. — Тя се готвеше да се качи на борда на „Екселсиор“. Мислех, че ще успея да я изпреваря, за да те предупредя за пристигането й, но се забавих.
Доминик го погледна недоверчиво. Тя нямаше да търпи отново да я лъже, но този път усещаше, че казва истината.
— Пристигането й наистина ме изненада — каза тя, отпускайки се по-спокойно върху тялото му. — Разбира се, всичко, което се случи в Даусън, бе изненада след изненада.
Коул не можеше да отгатне мислите й. Тя изглеждаше толкова тъжна и почти толкова разгневена. Отново изпита чувство на вина. Ако не беше я оставил сама във Форт Юкон, щеше да й спести всички неприятности, които й се бяха случили в Даусън.
— Искаш ли да говориш за това? — попита той.
Доминик погледна нагоре към мъжественото му лице. Газената лампа хвърляше мека светлина върху златистата кожа. Белегът върху едната буза едва се виждаше. Тя протегна ръка и докосна с пръсти леко подпухналата кожа на белега.
— Тя навярно е умряла хиляди пъти, когато ти е причинила това — каза тя спокойно. — Знам как ме заболя, когато без да искам, порязах ръката ти.
Хлад пропълзя в душата на Коул. Краищата на белега пламнаха.
— Това не беше случайно — каза той горчиво. Мислите му се върнаха към онази нощ, когато Сузана бе използвала собствената му сабя, за да отреже с нея част от лицето му. — Бях млад и буен моряк. Прекалено сигурен в себе си — той се засмя иронично. — Смятах се за непобедим и мислех, че съм влюбен — той спря за момент. Пръстите му пресяваха разсеяно копринената коса на Доминик. — Лейди Сузана Роуланд беше две години по-възрастна от мен и имаше опит в светския живот — много повече, отколкото аз някога ще имам. Срещнахме се, когато тя пътуваше от Англия за Франция с кораба, на който аз работех като първи помощник-капитан. От момента, в които се видяхме, попаднахме в плен на необуздания ни глад един за друг.
— Като нас двамата ли? — попита Доминик със слаб, тънък глас. Вече не беше сигурна дали искаше да чуе неговата изповед. Представата за Коул в прегръдките на друга жена не бе от най-приятните.
Коул поклати глава.
— Не. Това беше съвсем различно. Аз и Сузана бяхме като разгонени животни. Между нас нямаше нищо друго, освен времето, което прекарвахме в леглото. Когато пристигнахме на френската Ривиера, мислех, че съм полудял от любов. Истината бе, че бях само полудял, това е всичко — той стисна зъби при мисълта какъв глупак се бе оказал тогава. — Лутър се опита да ме предупреди. От самото начало бе разбрал какво представляваше тя — и Сузана знаеше това. Тя не обичаше Лутър и никога не искаше той да идва с нас. Казваше, че той е като трън в очите й, че аз трябва да си подбирам приятели, които да повишават общественото ми положение — груб смях се изплъзна от устата на Коул. — Бе започнала да ме въвежда в кръга на богатите си аристократични приятели. Винаги се чувствах не на място в тази компания, но правех всичко възможно, за да приличам на тях, защото мислех, че не мога да живея без тази жена — той престана да глади косата на Доминик и отпусна ръката си на гърба й.
— Третираше ме като момче за всичко през повечето време. Аз или бях в леглото й, или се мъчех с всички сили да се държа по подобаващ начин пред приятелите й. Превърна ме в своя играчка, опитвайки се да направи от мене онова, което тя считаше за съвършен мъж. Обличах само дрехи, които тя бе избрала за мен, ядях изискани ястия, за които никога не бях чувал преди, говорех като някое конте, неспособно да мисли със собствения си мозък. Но тогава бях готов на всичко за тази жена. Един ден, когато бяхме се любили три пъти подред, Сузана скочи от леглото, потупа ме по главата както се потупва послушно куче и ми заповяда да стоя настрана от къщата й през останалата, част от деня. Каза, че очаква посещение от страна на един от старите й приятели — принц или херцог, — с една дума, някаква кралска особа — Коул се изсмя кратко и невесело. — Морето вече бе започнало да ми липсва и Лутър губеше търпение да ме чака да дойда на себе си. Той ми говореше нещо за търговски кораб, наемащ моряци, който щеше да отплува за Испания, но аз знаех, че не можех да тръгна с него.
— Защо? — попита Доминик. Тя не можеше да си представи ясно образа, който Коул й описваше. Безгръбначният мъж, за когото й говореше той, въобще не приличаше на този, когото тя познаваше сега.
Коул въздъхна и се усмихна презрително.
— Защото… си мислех, че ако направя всичко възможно, най-накрая щях да успея да задоволя Сузана Роуланд. Тя ми беше казала, че един ден — когато бъде доволна от мене — ще ми купи цял кораб. Така смятах, че ще имам всичко наведнъж: Лейди Сузана Роуланд и мой собствен кораб — Коул почувства напрегнатост в тялото на Доминик. Той нежно погали гладката кожа на гърба й с крайчеца на пръстите си.
— Същата вечер, когато тя очакваше посещението на приятеля си — продължи той саркастично, — аз отидох на пристана, за да се сбогувам с Лутър. Корабът, на който го бяха наели, тръгваше следващата сутрин. Това бе дяволски трудно нещо — да кажа сбогом на Лутър. Бяхме работили заедно вече няколко години. Но независимо от това аз побързах да си тръгна, защото нямах търпение да се върна при Сузана. Тя обаче съвсем не ме очакваше с нетърпение.
Доминик го слушаше с все по-голямо учудване. Във въображението си се опитваше да изгради образа на този странен Коул, за който той й говореше — който се бе оставил една жена да управлява всяко негово действие.
— Когато се върнах в лятната къща на Сузана, я заварих да забавлява височайшия си гост по единствения начин, по който тя умееше. Мисля, че бях доста разярен и извиках Негово височество да излезе от леглото, което считах за мое, и да се бие с мен на дуел. Той отказа. Дрехите му бяха хвърлени до леглото. Върху тях беше шпагата му, аз я грабнах и го приковах към дюшека…
Доминик прошепна уплашено:
— Прониза го със сабята ли?
— Не — само държах върха на сабята на гърлото му. Сузана мислеше, че щях да го промуша. Тя изскочи от леглото и започна да ми крещи, че никога не съм бил добър в леглото като останалите й любовници. Каза ми, че по-добре било да се върна в Охайо, защото не съм бил достатъчно мъж, за да задоволя една французойка с гореща кръв като нея. Каза ми също, че никога няма да ми купи кораб, защото мразела морето и моряците. Заслепен от гняв, аз започнах да натискам сабята върху гърлото на височайшата особа в леглото. Той се дръпна и захленчи, умолявайки ме да спра. Кръвта започна да се стича от гърлото му върху възглавницата. Аз продължавах… — почувства, че Доминик трепереше с цялото си тяло. Той също се бе изпотил от напрежение при този спомен.
— Тогава ли разсече лицето ти? — попита Доминик. Усещане за гадене присви стомаха й. Тя преглътна, чувствайки горчив вкус в устата си. Коул кимна с отсъстващ вид, сякаш духът му бе напуснал тялото, връщайки се към онази съдбовна нощ на Ривиерата във Франция.
— Тя се опитваше да ме дръпне настрана. Моята собствена сабя висеше на кръста ми. Продължаваше гръмката си тирада за това, че аз не бях нищо друго, освен дребно украшение в короната й — той млъкна внезапно.
Доминик потръпна от студеното усещане, което премина през тялото й.
— Какво стана после? — попита тя.
Няколко секунди минаха, преди Коул да проговори отново.
— Аз бях наранен, но разбитото ми сърце болеше повече от раната. Сузана бе разбила всичките ми мечти — всичко, което смятах, че бях постигнал. Избягах от къщата й, след това отидох направо при Лутър. Той ме превърза и се погрижи за мен. На сутринта корабът отплава далеч от Ривиерата и от лейди Сузана Роуланд… завинаги. — Той млъкна. В малката каюта стана съвсем тихо.
Сърцето на Доминик се разкъсваше при мисълта за мъката, която бе изпитал. Но в цялата тази история имаше някои неща, които тя все още не разбираше.
— Но след всичко, което тя ти е сторила, защо нарече кораба си на нейно име?
Коул я погледна с невиждащи очи. Той примигна, сякаш се опитваше да прогони нечий нежелан образ от очите си.
— Тя казваше, че мрази всичко, свързано с мореплаването. Реших, че бе много подходящо именно затова да нарека кораба си в нейна чест. Направих и други неща в нейна чест — гласът му стана суров. — След като напуснах Франция, се постарах да правя всичко възможно, за да бъда точно противоположният човек на онзи, който тя искаше от мен да бъда. Освен това, за да докажа, че съм достатъчно мъж за французойките с гореща кръв, сторих всичко възможно да легна с всяка французойка, която се изпречваше на пътя ми. Досега не съм имал друго оплакване.
Доминик седна рязко в леглото и обърна глава настрани, опитвайки се да преглътне думите му. Той протегна ръка, хвана брадичката й и я обърна към себе си, така че тя бе принудена да го погледне в очите.
— Това не бе причината, която ме накара да бъда с теб — добави той и въздъхна примирено. — Може би в началото старите чувства на отмъщение все още се въртяха в главата ми. Но след това разбрах, че с теб бе по-различно. Може би затова толкова се уплаших и избягах.
Думите му продължаваха да я объркват. Тя затвори за миг очи, опитвайки се да разбере.
— Изплаши се от мен, защото съм французойка, така ли?
Коул поклати глава отрицателно.
— Не. Заради всичко останало.
— Всичко останало? — повтори тя като ехо, обърквайки се още повече.
— След Сузана, аз се заклех, че няма да се оставя друга жена да ме притежава и ако някога се влюбя, аз ще бъда този, който ще осигури нещата финансово — той сви рамене, продължавайки: — Ти искаш брак, дом и семейство — всички тези неща, които аз не можех да ти дам.
— Защо тогава реши да се върнеш в Даусън Сити? — попита тя, опитвайки се да изглежда равнодушна. Гласът й обаче издаваше болката и страха, които изпитваше.
Коул погледна встрани, докато тя отпусна ръце в скута си. Никога друг път той не бе раз гол вал душата си пред някоя жена така, както го правеше сега. Почувства се изтощен и победен от чувствата, които бушуваха в него. Погледът му се върна към лицето й. В очите й той виждаше същата тревога, която той самият изпитваше. Знаеше колко много Доминик искаше да води почтен живот и да има всички онези неща, за които му бе говорила. Но той имаше само едно нещо, което можеше да й предложи.
— Върнах се, защото те обичам — каза той.
Те се гледаха в очите една минута, която изглеждаше като вечност. Доминик продължаваше да си казва, че любовта му бе всичко, от което се нуждаеше, че тя бе достатъчна. Но чувството за празнота разбиваше сърцето й… чувство, подобно на онова, което бе изпитала, когато бе изгубила тяхното дете. Нямаше друг избор, освен да приеме тази загуба, но се питаше дали можеше да се откаже и от всички останали свои мечти.