Вероника Блейк
Доминик (28)

Глава 27

Когато Доминик стана от леглото в каютата на Коул, краката й трепереха. Потокът от чувства, които тя не бе в състояние да контролира, сякаш бе изсмукал енергията от тялото й. Тя бе мечтала да бъде отново с него и сега, когато мечтата й се бе осъществила, изведнъж осъзна, че съвместният им живот никога не можеше да бъде какъвто тя си го бе представяла. Доминик протегна ръка и нежно погали бузата му, докосвайки с крайчеца на пръстите си белега върху едната страна на неговото лице. След това погледна неволно към ръката му. Тънка, едва забележима пурпурна линия пресичаше китката.

— Раната заздравя много бързо — каза Коул, проследявайки погледа й. Искаше да я сграбчи в прегръдките си, да я хвърли на леглото и да прави любов с нея, докато накара искрата на живот да се върне в очите й. Но знаеше, че преди това трябваше да поговорят — нещо, което бяха отлагали твърде дълго.

— Никога не съм ти разказвал как се сдобих с първия белег, нали?

Доминик тръсна глава отрицателно.

— Има много неща, които не сте ми казали, господине — каза тя спокойно. Ръката й погали лицето му. Едва наболите бакенбарди му придаваха още по-пиратски вид. Доминик го гледаше втренчено, попивайки с поглед всяка черта от лицето му, за да го запомни завинаги така, тъй като след малко трябваше да тръгне. Почувства, че лицето му се затопляше под пръстите й, докато тя галеше белега, който му бе причинил болка толкова отдавна.

— Казах ти, че ще говорим, когато се върна, и знам, че се връщам малко късно… — той се усмихна слабо. Виждайки, че за миг в очите й проблесна гняв, той побърза да добави: — Но аз действително бях решил да се върна. Затова съм тук, в Сейнт Майкъл. Отивах в Даусън Сити, за да те видя — погледът му се плъзна надолу към тялото й. Тя бе облечена с широко морскосиньо палто, което се спускаше до бедрата, скривайки от поглед корема й. Дали криеше нещо от него? Дали затова не бяха се уредили нещата между нея и златотърсача, за който тя имаше намерение да се омъжи? Пулсът му се ускори.

— Наистина ли идваше, за да ме видиш? — попита тя с дрезгав глас, усещайки, че очите й отново са пълни със сълзи. Премигна няколко пъти, за да вижда по-добре, но няколко капки потекоха по страните й.

— Предполагам, че най-добре да започна от самото начало — каза Коул, свивайки рамене. — Не искам да се извинявам за действията си. Аз ти причиних болка, Доминик, но сега трябва да ти кажа защо избягах от теб във Форт Юкон — умоляващият му поглед срещна очите й. В сините им дълбини проблесна нещо, което вече не приличаше на гняв, и той усети как сърцето му лудо заби в гърдите.

Тя отдръпна ръката си от бузата на Коул. Искаше да чуе всичко онова, което той имаше да й каже, но се страхуваше… страхуваше се, че можеше да каже нещо, което да я накара да го обича повече, отколкото вече го обичаше — а когато той й кажеше всичко това, тя трябваше да си тръгне поради страха, че тяхната история щеше да завършва всеки път по един и същ начин. Погледът й пак обходи каютата. Тук той имаше всичко, от което се нуждаеше.

Това, което Коул бе видял да проблясва в очите й, изчезна тъй бързо, както се бе появило. Той почувства, че го обхваща паника. Протегна ръце и стисна китките й с отчаян жест.

— Изглежда, за теб няма значение защо си тръгнах тогава?

Доминик не отговори. Имаше значение — и то много голямо значение, — но тя не искаше той отново да я нарани.

— Ще има ли значение за теб, ако ти кажа, че аз… те обичам? — каза той след кратка пауза. Най-после бе казал това! Страхът, който го задушаваше, изчезна, щом видя израза на мокрото й от сълзи лице. Цялото му тяло бе обхванато от тръпки. Блясъкът в очите й бе отговор на всичките му молитви.

— Наистина ли? — прошепна тя. Вътрешно се чувстваше напълно вцепенена. Трудно й бе да повярва. Той й бе казал, че я обича, и всичко в нея — умът й, тялото й — копнееше да откликне на думите му. Но си помисли, че тези три малки думи нищо не променяха. Бе й казал, че я обича, но какво означаваше това? Погледна го, без да каже нищо. Усмивка бе повдигнала ъгълчетата на устата му. В сивите му очи блестяха недоизказаните чувства и любовта му бе изписана на лицето му. Но какво означаваше любовта на Коул? Означаваше ли тя дом, семейство, деца, които да заместят първото дете, което бе изгубила? Всички тези въпроси се блъскаха в мозъка й, когато Коул нежно я придърпа към себе си и я взе в скута си.

— Обичам те — повтори той, когато лицата им бяха на едно и също равнище, така че той можеше да погледне отблизо в очите й. — Искам винаги да бъдеш с мен.

— Наистина ли? — попита тя отново. Дали това означаваше женитба — запита се тя в мислите си.

— Ще отплаваме от това проклето място и никога повече няма да се върнем — каза той, без да споменава, че първо трябваше да доставят в Даусън Сити стоката, която превозваха.

— Така ли? — това не й звучеше като предложение за женитба.

Дълбокият гръден смях на Коул прозвуча вместо отговор.

— Била ли си някога в южната част на Тихия океан? — тя поклати глава отрицателно. — Аз ще те заведа! — това бяха мечтите и сънищата, които той бе сънувал през последните няколко месеци, и сега той ги обличаше в думи. — Ще лежим на слънчеви плажове и ще се любим отново и отново, докато вълните заливат голите ни тела — каза той на глас, забелязвайки червенината, която заля бузите й. Той се засмя отново и я притисна в силната си прегръдка. Той чу — и почувства — развълнуваното й дишане. Отдръпна се, за да види лицето й. Страданието, което бе изписано на него, разкъсваше сърцето му. Той ли й бе причинил всичко това? Или имаше и нещо друго?…

Коул плъзна ръката си отпред върху палтото й, опитвайки се да разбере дали имаше нещо вярно в предчувствието, което го преследваше, откакто се бяха разделили. Талията й бе все тъй тънка, както я помнеше. Знаеше, че ако Доминик бе бременна, по това време вече трябваше да й проличи. Той почувства облекчение. Никога нямаше да се прости, ако се окажеше, че я бе изоставил бременна и сама в това ужасно място, което се наричаше Даусън Сити. Сега се радваше да разбере, че част от вината му бе отпаднала. Едновременно с това го прободе остро чувство на съжаление. Бе започнал да харесва мисълта да стане баща — ако Доминик е майката на детето му.

Когато очите им се срещнаха, Доминик не можеше повече да крие любовта си към него, която сега се възраждаше още по-силна от преди. Искаше й се да вярва на всичко, което той й казваше, и ако я лъжеше, тя не искаше да знае.

— Аз… — тя се поколеба да каже думите, които преди време толкова много искаше да му каже. По лицето му се виждаше, че бе разтревожен. Леко я изненада откритието, че сега той се страхуваше дали щеше да си възвърне любовта й. — Аз също те обичам — прошепна тя едва чуто. Но страхът от бъдещето не я бе напуснал. Някога тя мислеше, че всичко щеше да бъде наред, щом двамата с Коул признаят чувствата си един към друг. Сега изглеждаше, че това взаимно признание само бе отворило кутията на Пандора, от която изскочи заплахата за бъдеща нова раздяла.

Когато чу думите й, Коул изпита чувство на пълно облекчение. Той не бе чувал тези думи, освен от устата на Сузана — която го бе излъгала. Звукът на корабна сирена разцепи тишината, настъпила в каютата.

— Имаш ли нещо в багажа си на „Екселсиор“, без което не можеш да минеш? — попита той. Той забеляза израз на уплаха на лицето й.

— Само някои дрехи — отговори тя, — нищо съществено.

Обхвана я паника. Когато „Екселсиор“ напусне пристанището, тя вече нямаше да може да промени решението си да остане с Коул.

— Няма да имаш нужда от тези тежки зимни дрехи там, където отиваме. — Искаше да добави, че ако зависеше от него, тя никога вече нямаше да има нужда от дрехи. — Тогава няма нужда да излизаме от тук — каза той и посегна да разкопчае горните копчета на палтото й. Тя не направи нищо, за да го спре. Скоро всичките копчета бяха разкопчани. Той плъзна ръка под палтото, чувствайки топлината на тялото й под роклята. Трепереше, въпреки че в каютата не бе студено. Инстинктивно пръстите му потърсиха гърдите й. Напипа малкото зърно, което се втвърди в дланта му. Дишането му стана тежко и той усети как пенисът му се изду в панталоните му.

Доминик съзнаваше страстите, които се надигаха в нея. След като седеше в скута му, тя бе наясно и с неговите намерения. Сирената на „Екселсиор“ отново изсвири. Доминик с труд възприемаше нещата около себе си. Всепоглъщащото желание, което допирът на ръцете му — само на неговите ръце — пробуждаше в нея, я правеше сляпа и глуха за околния свят. Тази минута щеше да промени целия й живот. Тя въздъхна дълбоко, отметна глава назад и се отпусна, оставяйки ръцете му да галят гърдите й.

„Екселсиор“ изсвири за последен път, преди да започне да се изтегля от пристанището. Доминик не чу сирената.

Без да губи време, Коул смъкна палтото от раменете й. Тя не остана назад, смъквайки неговото палто също тъй забързано. Докато той разкопчаваше фланелената й риза, тя правеше същото с неговата. Двамата носеха едни и също долно бельо с дълги наполеонки — червени и при двамата, с редица от копчета отпред — препятствие, което бързо бе отстранено. Коул сграбчи гърдите й с две ръце. Те идеално запълваха дланите му. Ловките му пръсти дразнеха едното от изпъкналите зърна, докато устните всмукаха другото и той нежно го погали с език. Тя изстена и ръцете й се плъзнаха върху голите му рамене.

Кожата му бе гореща под пръстите й, мускулите на раменете му бяха твърди и силни. Тревожна болка прониза слабините й. Тя заби пръстите си в кожата му и изохка. Той отвърна на желанието й, като я повдигна от скута си и я постави върху койката.

Сега Коул започна нетърпеливо да събува ботушите й, след това нейните панталони, после дългото долно бельо, което той знаеше, че тя мрази. Когато всичките й дрехи бяха захвърлени на купчина до леглото, той се изправи и погледът му премина по всеки инч от тялото й. Той спря за момент очи на плоския й корем. Бе толкова сигурен, че тя носеше детето му… но нали също бе сигурен, че тя ще бъде вече женена за златотърсача, си спомни той.

Доминик се почувства смутена от погледа му. Очите му сякаш запалваха огън на всяко място, където се спираха. Помисли си дали да не се скрие под одеялото, но за нейно облекчение той започна сам да разкопчава панталоните си с бързи движения. Сега бе неин ред да разгледа тялото му, което — тя бе сигурна — нямаше равно на себе си. Силните му мускули диплеха на вълни кожата на гърдите му, стомахът му бе плосък и твърд, слабините стегнати, стройните му крака бяха силни и мускулести. Не можа да се въздържи да погледне към издутия му мъжки орган… всичко в него бе съвършенство от глава до пети, си помисли тя, когато болката на желанието отново я прониза.

След като всички дрехи бяха захвърлени, Коул отново съсредоточи вниманието си върху Доминик. Забеляза, че тя го разглежда, но нямаше нищо против, особено когато виждаше удоволствието, което тя изпитва. Този път бе решил да я накара да изпита удоволствие, което никога не бе изпитвала досега. Преди, когато се любеха в дивата гора, той бе потиснат от чувството си на непълноценност. Сега обаче беше на своя територия — капитан на своя кораб. Той бе горд, мъжествен и влюбен — комбинация, която му даваше способността да се люби с нея както никой от двамата преди не би могъл да си представи.

Коул протегна ръце и леко разтвори коленете й. Тя не се възпротиви. Той започна да се приближава към нея, когато леко почукване на вратата ги прекъсна.

— Коул? Извинявай, че те прекъсвам, друже, но екипажът започва да става нетърпелив. Да наредя ли да вдигаме котва и да отплуваме за Даусън?

Студени тръпки полазиха по тялото на Доминик.

— Даусън? — извика тя и се надигна. Неочакваният френски акцент в гласа й изненада Коул. — Не искам да се връщам в Даусън! — тя енергично тръсна глава. Образът на Джек Скрогинс се появи пред очите й.

Коул я гледаше, поразен от реакцията й. Мина около минута, преди да се съвземе от изненадата си.

— Трябва да отидем в Даусън Сити, защото превозваме стоки за тях — запаси за зимата. Миналата година хората там гладуваха, тъй като нямаха достатъчно храна до пролетта.

— Няма да отида там — настоя Доминик. — Ще трябва да се върна на „Екселсиор“.

Коул отдръпна ръцете си от нея и я погледна ядосано.

— По дяволите! „Екселсиор“ отплава отдавна. Но щом ти е толкова лесно да ме напуснеш, не знам защо въобще остана тук. — В следващия миг Коул съжали за това, което бе казал.

Засегната от острите му думи, Доминик се надигна още повече и седна на леглото.

— Аз останах, защото ти… ти каза…

— Защото казах, че те обичам и защото наистина е така — каза Коул. Той неочаквано протегна ръка и обгърна с длан тила й, после я притегли рязко към себе си и впи устни в нейните. Другата му ръка я хвана отзад за слабините и долепи тялото й до неговото.

Доминик се опита за момент да се съпротивлява, но целувката му твърде властна и усещането за твърдостта на пениса му в стомаха й стопяваше волята й.

— Коул? — отново се чу гласът на Лутър от другата страна на затворената врата. — Кога ще отплаваме?

Коул освободи Доминик от властната си прегръдка. Той се отдръпна назад и погледна към нея. Клепките й бяха наполовина спуснати, под тях очите й блестяха от желание. Устните й бяха разтворени, леко подпухнали и влажни.

— Аз ще те защитя от всичко — или всеки, който те плаши толкова в Даусън Сити. Ще останем там само за да разтоварим стоката и след това потегляме, преди ледът да е покрил реката. Няма даже да напускаш кораба, ако искаш — каза той пресипнало.

Тя не отговори.

— Поеми командата, Лутър — изкрещя Коул към вратата. Чу отдалечаващите се стъпки на Лутър. Доминик гледаше към вратата със странен израз на лицето. Студена тръпка премина през тялото му. Какво се бе случило в Даусън Сити, споменът за което бе предизвикало толкова явно чувство на ужас у нея? Той се надяваше да разбере това, преди да достигнат до града, за да знае как да я защити.

Обсипвайки я със страстни целувки, Коул я накара отново да легне. Трябваше да минат няколко минути, преди тя да си възвърне същата степен на възбуда, до която бе достигнала, преди Лутър да ги прекъсне, но постепенно, за негово облекчение, тя започна да отвръща на целувките му с желание. Когато той се облакъти над нея върху леглото, тя вече го целуваше без колебание. Той се вмъкна между бедрата й и нагласи ханша си така, че върхът на пениса му да се допира до нея, готов да влезе. Известно време Коул я дразнеше, натискайки, без да влиза навътре. Тя се извиваше под него, стенеше и най-накрая повдигна ханша си с отчаяна няма молба.

Коул вече не можеше да се сдържа. Той стремително влезе в нея и изненаданото й — и страстно изохкване достигна до ушите му. Тя сключи крака зад гърба му, движейки таза си в такт с неговите движения. Телата — и душите им — се сляха в едно цяло.

Необузданите усещания, които разтърсиха Доминик, не можеха да се сравнят с нищо, което бе изпитвала дотогава. Смяташе, че знае какво я очаква, но нейните чувства и щедростта, с която той сега я заливаше, отхвърляйки последните си задръжки, направи от тази любовна среща нещо повече, отколкото бе очаквала. Всяка фибра от тялото й сякаш се бе родила за нов живот и усещания. Бе почти като първия път, но много по-хубаво. Тя не искаше той да спира и за нейна радост и облекчение той сякаш също се стремеше да продължи екстаза им колкото може по-дълго.