Вероника Блейк
Доминик (26)

Глава 25

Доминик излезе от банята. Един поглед върху лицето на Ади й бе достатъчен, за да се увери, че те споделяха едно и също мнение за Джек Скрогинс.

— Ужасен е — каза Ади, когато погледите им се срещнаха. Тя си помисли отново какъв късмет имаше, че успя да се омъжи втори път, при това за такъв прекрасен човек като Франк. Мисълта, че би могла да попадне на някой като Джек Скрогинс, я караше да настръхва. Спомни си за Силвър Бел. Освен че разполагаше с най-големия парцел в Клондайк, Мейнард Хендрикс едва ли можеше да се похвали с други особени предимства — в сравнение с Джек Скрогинс обаче той беше Аполон. Ади бе срещнала Силвър Бел по-рано през деня — тя бе облечена в скъпи дрехи и носеше на едната си ръка диамантен пръстен с големината на чаена чаша. Изглеждаше като един милион долара — като добива от златната мина на съпруга й. Струваше й се несправедливо жена като Силвър Бел да преуспее в живота повече, отколкото добро момиче като Доминик.

— Какво ще правя сега? — попита Доминик с внезапно изтънял глас. — Аз не мога, не искам да се омъжа за него!

— И аз няма да ти позволя да се омъжиш за него! — каза Ади твърдо. Тя знаеше, че и Доминик както всички други бе рискувала, когато бе приела да пропътува цялото това разстояние и да се омъжи за човек, когото никога не бе виждала. Но това не означаваше, че нито една от тях не можеше да промени намеренията си. — Облечи се — нареди Ади. Надяваше се, че Франк щеше да я посъветва какво да правят при тези обстоятелства. Щяха да намерят и Хенри, и той щеше да им помогне — освен ако не бе твърде разстроен от решението на Доминик да развали уговорката им и да замине за Сан Франциско.

— Къде ще отидем? — попита Доминик, грабвайки чифт дънки и фланелената си риза. — Не искам да срещна Джек.

Ади неволно потрепери при мисълта за възможността да срещне отново онзи мъж.

— Няма да го срещнем. Ще се промъкнем в стаята на Франк и Джек няма да знае къде да ни търси.

Доминик бързо закопча ризата си.

— А след това? Не мога непрекъснато да се крия от него. Ами ако настоява да се омъжа за него или да му върна парите, които плати за пристигането ми тук?

Ади сви рамене, опитвайки се да скрие тревогата си.

— Ще поговорим с Франк.

— Няма да взема повече пари назаем от вас двамата — настоя Доминик. — И без това не знам кога ще мога да ви се изплатя за билета и всичко, което направихте за мен.

— Вече ти казах, приятелите не трябва да бъдат възнаграждавани за това, че са помогнали в беда — възрази Ади. Тя хвърли поглед върху облеклото на Доминик. Тази нейна склонност да се облича по мъжки и да подбира дрехи, наподобяващи стила на Коул Хоукинс, я безпокоеше, но тя реши, че вече достатъчно се бе намесвала в живота на това момиче. — Вземи палтото си за всеки случай.

Доминик не искаше да разпитва Ади. Вече бе разбрала, че това бе излишно губене на време.

— Готова съм — каза тя, стискайки вълненото си палто. Ади отвори вратата и подаде глава навън, оглеждайки коридора. Доминик бе затаила дъх. Ади й даде знак и те се промъкнаха, сякаш бяха крадци, по хотелския коридор. Доминик си пое дъх по-спокойно едва когато Франк ги въведе в стаята си.

— Какво става? — попита Франк, когато двете жени се втурнаха в стаята.

— Бързо затвори вратата! — нареди Ади. Франк я погледна учудено, но изпълни нареждането. — Джек Скрогинс се върна — каза тя задъхано. — Франк, той е просто отвратителен!

Франк безмълвно погледна жена си. Никога не бе виждал предполагаемия годеник на Доминик, но тъй като знаеше, че Ади рядко говореше лошо за някого, си помисли, че Джек Скрогинс наистина трябва да е неприятен тип.

— Каза ли на Доминик за билета? — попита той.

— Да, тя е много щастлива и ни е благодарна. Но какво ще правим с Джек? Той все още очаква Доминик да изпълни задълженията си и да се омъжи за него.

Франк не бе уверен, че разбира в какво точно се състои проблемът. Той сви рамене.

— Просто трябва да му каже, че е размислила — той погледна към Доминик. — Говори ли вече с Хенри за това, че смяташ да заминеш?

Франк не познаваше и Хенри Фармър, преди Доминик да им го представи. Той го бе харесал и не му бе приятно, че щеше да бъде засегнат по този начин. Но въпреки старанията на Ади, той винаги бе имал чувството, че Хенри и Доминик не бяха един за друг. Бе повече от сигурен, че ако сватбата им се състоеше, и двамата щяха да бъдат много нещастни.

— Не успях да говоря с него — отвърна Доминик. — Ще го направя, но първо искам да ви благодаря за всичко, особено за билета. Ще намеря начин да ви върна парите някой ден.

Франк поклати отрицателно глава и погледна към пода.

— Няма нужда. Двамата с Ади считаме, че парите са дадени за добро дело. Но аз наистина искам да говориш с Хенри колкото се може по-скоро. Той трябва да знае, че си променила решението си и че няма да се омъжиш за него утре.

Доминик кимна утвърдително. Помисли си за възможността да срещне пак Джек Скрогинс и погледна към Ади сякаш за помощ. Видя, че и Ади мислеше за същото.

— Можем ли да помолим Хенри да дойде тук, за да говори с Доминик? — попита тя Франк.

Той я погледна учудено, едва сега осъзнавайки колко разтревожени бяха двете жени от този тип Скрогинс.

— Да не би нещо да ви е заплашвал? — попита Франк със спокоен глас. Вътрешно бе готов веднага да го намери и да му потърси сметка, ако отговорът бе утвърдителен.

— Не — призна Ади. — Но той е толкова… толкова… — тя погледна към Доминик.

— Толкова отблъскващ — добави Доминик. От напрежение пот бе избила на челото й. Тя изтри потта с ръка. Все още чувстваше трескава горещина по лицето си и стомахът й бе стегнат в нервен възел. Дано поне веднъж съдбата бъде благосклонна към нея!

Ади погледна към Франк.

— Всъщност той е много повече от отблъскващ и трябва да намерим начин да държим Доминик далеч от него през тези два дни, които остават, докато се качи на „Екселсиор“.

Франк ги гледаше изненадано.

— Той не може да е чак толкова лош, Ади. Най-малкото, което може да направи Доминик, е да бъде честна и с него. — Франк се намръщи замислено, съзнавайки, че Доминик трябваше да даде немалко обяснения през следващите два дни. Вече имаше два обета, които тя трябваше да развали, преди да напусне Даусън Сити. Погледна Доминик с бащински израз на лицето. — Колкото по-бързо приключиш с това, толкова по-добре ще се почувстваш — каза той.

Доминик го гледаше безмълвно. Дълбоко в себе си тя знаеше, че Франк беше прав. Но мисълта да изтърпи отново присъствието на Джек Скрогинс караше коленете й да треперят. Тя вяло му кимна в отговор.

— Не може да отиде сама, Франк — каза Ади с нетърпящ възражение глас и застана с решителен вид до Доминик.

Франк въздъхна примирено. Явно Ади си бе съставила определено мнение за този мъж. Но той нямаше да остави бременната си жена да се занимава с един непознат — особено ако той наистина бе толкова неприятен.

— Добре — каза Франк. — Ще дойда с теб — той погледна към Доминик, после се обърна отново към Ади. — Ти ще останеш тук и ще си почиваш. Има за какво да се погрижиш — той посочи към корема й, за да поясни значението на думите си. И тъй като тонът му не оставяше място за спор, Ади покорно се съгласи.

— Благодаря, Франки — добави тя с нежна усмивка.

Бузите на Франк се зачервиха. Той прочисти гърлото си и погледна към Доминик.

— Хайде да приключим с това! — каза той и грабна палтото си от закачалката до вратата.

Доминик отново бе обхваната от паника, но се постара да прикрие това и смело последва Франк навън.

— Къде мислиш, че може да е Хенри? — попита тя, опитвайки се да върви в крачка с него.

— В магазина на Джими — отговори Франк. Знаеше това, защото през деня бе срещнал Хенри и той му бе казал, че има намерение да отиде в магазина, за да купи на Доминик сватбен подарък. Така нареченият магазин на Джими бе най-големият и най-хубав магазин в Даусън Сити. Там можеше да се купи всичко — от екзотични плодове до модни списания. Както и в другите магазини в района на Юкон обаче, цените бяха високи до небето. Фунт тютюн струваше седем долара и петдесет цента, яйцата бяха по един долар, галон мляко струваше тридесет долара. За значителната сума от петдесет долара можеше да се купи бутилка уиски или томче на Шекспир.

— Чувствам се ужасно заради Хенри — каза Доминик почти на себе си, но Франк я чу.

— Не би било честно да се омъжиш за него, след като обичаш друг.

Доминик бе изненадана. Не очакваше, че Ади ще каже на Франк за Коул Хоукинс. След това си спомни, че двойките, които се обичат, нямат тайни един от друг, а също и никой от тях не изоставяше другия в беда. На излизане от хотела ги посрещна леден вятър. С всяка изминала минута ставаше все по-студено и дъждът започваше да прилича на лапавица. Доминик си помисли дали нямаше да завали сняг, който да попречи на пътуването й. Мисълта да остане в Даусън Сити още един ден — даже и една минута повече — я изпълваше с отчаяние.

Когато стигнаха до магазина на Джими, те бързо влязоха вътре, за да се скрият от лошото време. Както обикновено, магазинът бе пълен с хора. Доминик свали качулката си и потърка длани една в друга, опитвайки се да се стопли. Преди да успее да се огледа наоколо за Хенри, груб и нежелан глас достигна до ушите й.

— Това ти ли си бе, сладурче! — викаше Джек от другия край на магазина. Той захвърли новия чифт панталони, който разглеждаше, и се завтече по пътеката между рафтовете. Имаше намерение да купи изцяло нов комплект от дрехи за сватбата си, но в момента нищо друго не бе по-важно от това да разбере защо бъдещата му невяста се разхожда в компанията на чужд мъж.

Доминик нададе вик на изненада и се опита да се скрие зад Франк. Видът на Джек, който се бе втурнал към нея, я изпълни с ужас. За щастие Франк не се отдръпна — напротив, той сякаш бе започнал да разбира, че тя действително се нуждае от защита.

Франк гледаше с учудване мъжа, който бързаше към тях. Ади и Доминик не го бяха обрисували достатъчно добре, тъй като той изглеждаше доста по-зле от представата, която Франк бе успял да си изгради от описанието им. Когато Джек Скрогинс се изправи пред тях, Франк разбра и какво означаваше изразът на лицето му — на него бе изписана ревност в най-чист вид.

— Ти к’во правиш с друг мъж? — попита Джек. Той проточи врат така, че да може да вижда Доминик, докато тя се опитваше да се скрие зад гърба на другия мъж. Не обръщаше внимание на Франк и продължаваше да гледа втренчено Доминик със сивите си очи. — Това не е редно. Ти си моя жена!

Франк не помръдна от мястото си. Почти съжаляваше, че не бе взел пушката си. Надяваше се, че нямаше да има нужда от нея, и затова я бе оставил в стаята на хотела.

— Аз съм приятел на Доминик — каза Франк, след това добави без заобикалки: — Тя има нещо да ти каже — той се отдръпна от Доминик, оставяйки я лице в лице с Джек, но не се отдръпна от нея и сложи ръка на рамото й в знак на подкрепа. — Хайде, кажи му! — каза Франк.

Доминик гледаше към Джек с широко отворени, изпълнени с ужас очи. Гневът му се виждаше от начина, по който парцаливата му брада се тресеше. Скърцаше със зъби като див звяр. Тя преглътна с труд и отвори уста. Думите й убягваха. Даже не можеше да си спомни какво точно искаше да каже на Джек. Те бяха прекъснати, преди тя да успее да преодолее объркването си.

— Франк, Доминик — извика към тях Хенри, докато се приближаваше, без да бърза. Усмивката бързо изчезна от лицето му, когато видя кой бе другият мъж, който стоеше до тях.

— Джек?! — възкликна той пресипнало. Изненадата от това, че виждаше този мъж, когото смяташе за умрял, го накара за миг да остане безмълвен. Още по-лошото бе, че за момент Хенри си помисли, че по-добре съседът му да бе мъртъв. Тази мисъл не го накара да се чувства особено горд от себе си.

Джек кимна едва забележимо на съседа си по парцел.

— Ще говоря по-късно с теб, Хенри. Сега съм малко зает — той отново се обърна към Доминик. — Попитах те, жено, кой е този с тебе?

— Какво става тук? — попита Хенри, поглеждайки ту към единия, ту към другия. Въпреки че преди, когато бяха съседи на Елдорадо Крийк, Хенри считаше Джек за приятел, сега нещата бяха по-различни.

Франк посочи с глава към Доминик.

— Тя има нещо да ви каже и на двамата, и след като сте тук, може да свърши работата наведнъж.

Доминик имаше чувството, че някаква огромна буца бе заседнала в гърлото й. Тя погледна безпомощно към Франк. Нима очакваше от нея да говори, докато Джек я гледа така, сякаш готов да й разкъса гърлото с жълтите си зъби?

— Аз… аз… — тя не можеше да изговори нужните думи, не можеше даже да ги оформи в мисъл.

— Господи, дъщеричката ми!

Доминик и тримата мъже се обърнаха едновременно към жената, която току-що бе влязла в магазина.

— Маман — промълви Доминик. Тя почувства, че и последната капка смелост напускаше тялото й. Пред нея сега бяха трите личности, които най-много се опитваше да избегне. Ако не бе силната ръка на Франк на рамото й и успокояващият израз на лицето му, тя щеше да се свлече безчувствена на пода.

— Майка ти? — прошепна Франк на ухото й. През последните няколко години той бе живял в Кю Дален — френско селище в Северно Айдахо. Там бе научил няколко френски думи. Не помнеше Ади да бе споменавала нещо за майката на Доминик, но бе разбрал, че Доминик току-що я бе нарекла „маман“.

Бриджит спокойно си проби път през тълпата. Погледът й се плъзна по лицата на тримата мъже и се спря на снажния представителен мъж, който със закрилнически вид бе поставил ръката си на рамото на дъщеря й. Виждаше се, че бе по-възрастен — може би на петдесет. Независимо от това, той остаряваше по достоен и привлекателен начин. Тя се усмихна на Доминик и каза:

— Какъв късмет, че си намерила такъв хубав съпруг!

За момент Доминик не бе в състояние да предприеме нищо друго, освен да гледа майка си с широко отворени очи. Бриджит носеше плътно вълнено наметало, което напълно покриваше тялото й. За щастие това спестяваше на Доминик обичайното неудобство, което изпитваше от оскъдното облекло на майка си. Все пак лицето на Бриджит бе покрито с ярък грим, откровено издаващ професията й.

Без да обръща внимание на объркването на Доминик, Бриджит протегна ръка на Франк.

— Добър ден, господине, аз съм Бриджит Лавал, вашата тъща.

Франк се отдръпна от Доминик и поклати отрицателно глава.

— Аз съм само неин приятел — каза той.

— Аз съм годеникът й — каза Хенри.

— Не си! — изсъска Джек. — Тя е с мен и това е! — той направи крачка напред и източи врат така, че лицето му се оказа само на няколко инча от изненадания Хенри. — Ти к’во си правил тука с нея, докато аз се трепех горе из онези пущинаци?

Преди Хенри да успее да се защити, Доминик си възвърна присъствието на духа. Изведнъж осъзна колко комична бе цялата ситуация.

— Чакай малко! — прекъсна тя Джек. — Ако не бяха Хенри, а също и Франк, и жена му, Ади, сигурно досега да бях мъртва. Те са мои приятели и ти нямаш право да ги обвиняваш за каквото и да било! Освен това нямаш право да предявяваш искания към мен. Аз изпълних моята част от сделката — пристигнах и те чаках на пристанището, докато ти се криеше там из онези проклети хълмове! — тя говореше със силен френски акцент, но опитът й да имитира диалекта на Джек бе твърде успешен. Доминик бе изненадана от собствената си смелост, също както и другите около нея. Те я гледаха стъписано.

— Аз — най-после продума Джек, — аз търсех злато. И ти си длъжна да се омъжиш за мен. — Той сложи ръце на кръста си и пристъпи към нея. Забеляза обаче, че тя не отстъпи назад, както правеше преди.

— Няма да се омъжа за теб, Джек — каза тя без нотка на колебание в гласа си.

Челюстта на Джек се задвижи напред-назад, от което стърчащите кичури на брадата му затанцуваха около устата му. — Дължиш ми пари — избоботи той.

— Колко? — попита Бриджит. Тя застана до дъщеря си и повтори: — Колко точно пари ти дължи?

Джек погледна към нея.

— Не ща пари — нея искам! — присвитите му очи отново се втренчиха в Доминик.

— Не можеш да я имаш — намеси се Франк. Изправен, той бе няколко инча по-висок от Джек. Студеният израз на лицето му бе в съзвучие с думите му.

Хенри направи крачка напред и застана до Франк.

— Щом казва, че не иска да се омъжи за теб, Джек, значи няма да се омъжи.

Очите на Джек се стрелваха от едно лице на друго. Мъжете го превъзхождаха по брой, а освен това и по нещо друго, което той не можеше да определи. Силите бяха неравни и той разбра, че трябваше да отстъпи. Но проклет да бе, ако не си вземеше поне парите обратно. Той погледна Бриджит и устните му се огънаха в хитра усмивка.

— Дължи ми две хиляди и петстотин долара и ако не видя парите сега, тук в ръката ми, тя ще трябва да намери начин да ми ги върне — той протегна мръсната си ръка към Бриджит. Злобната усмивка продължаваше да играе на лицето му.

Без да се смущава, Бриджит отхвърли назад наметалото си, така че раменете й се откриха. Отдолу се показа сатенената рокля, с която бе облечена — с неприлично голямо деколте, почти до върховете на пищните й гърди. Без да обръща внимание на похотливия поглед на Джек, тя измъкна малка черна кесия от страничния джоб на дрехата си, развърза кадифените й връзки и извади оттам пачка банкноти. Слава Богу, че току-що бе минала през обменното бюро, където смени кесия със златен прах за долари. Тя притвори съблазнително уста и наплюнчи крайчеца на пръста си, хвърляйки многозначителен поглед към Джек. Забелязвайки, че той я гледаше така, сякаш щяха да му потекат лигите, тя се засмя, след което преброи тлъста пачка банкноти и я подаде на Джек.

— Ето вашите две хиляди и петстотин, господине. Сега дъщеря ми вече няма никакви задължения към вас.

Изпълнението на Бриджит бе наблюдавано с мълчаливо страхопочитание от присъстващите, които в началото съзерцаваха изложените на показ сладострастни хълмове над деколтето й, а след това — парите в ръката на Джек. Най-после Доминик излезе от вцепенението си и погледна с благодарност майка си. Знаеше откъде идват тези пари, но сега не искаше да мисли за това.

— Благодаря, маман! — извика тя и прегърна майка си.

Бриджит с радост отвърна на прегръдката на дъщеря си. Само за няколко дни тя бе постигнала целите, заради които бе дошла тук, на Юкон. Искаше да натрупа собствено богатство от златото на Клондайк и да се увери, че дъщеря й е щастлива. Парите, които бе успяла да спечели тук, наистина представляваха едно малко състояние, а в този момент, прегръщайки дъщеря си, тя знаеше, че току-що я бе направила много щастлива.

Джек стисна пачката пари в ръката си и погледна към Франк и Хенри. Те продължаваха да го гледат с непроменен израз на лицето. Той измуча някаква ругатня, обърна им гръб и тръгна към вратата, без да поглежда назад.

— Утре ще имаме троен празник, миси — каза Хенри. Той бе въздъхнал с облекчение, когато видя Джек да захлопва след себе си вратата на магазина на Джими, и сега се обръщаше към Доминик. — Трябва да отпразнуваме добрите новини на Ади и Франк, неочакваното идване на майка ти и нашата сватба… — Хенри видя как усмивката изчезва от устните на Доминик при споменаването на сватбата и изпита усещането, че пропада в някаква тъмна дълбочина.

— Трябва да говоря с теб за сватбата, Хенри — каза Доминик със слаб глас. Изразът на лицето му я караше да се чувства ужасно. — Насаме — добави тя.

Хенри погледна отчаяно към Франк, но Франк съзерцаваше върховете на обувките си.

— Добре — каза той, — искаш ли да отидем оттатък? — той посочи към ъгъла на залата, където имаше няколко маси и столове. Там клиентите на магазина на Джими можеха да поседнат и да изпият чаша кафе, докато пазаруваха.

Доминик кимна и се обърна към майка си и Франк.

— Ще се върна след малко — им каза тя. Майка й я гледаше с недоумение, но Франк й се усмихна окуражаващо.

Хенри изчака Доминик да седне зад една от масите, след което се разположи насреща й. Пое дълбоко въздух и погледна към нея в очакване на това, което щеше да му каже. Бузите й бяха малиновочервени, устните й леко трепереха. Хенри забеляза, че косата й не бе прибрана в обичайния кок или плитка. С разпуснати коси тя изглеждаше още по-красива от обикновено. Той я гледаше, седнала срещу него, и си мислеше колко глупаво бе действително от негова страна да смята, че възрастен мъж като него можеше да се ожени за такова красиво младо момиче. Почти можеше да й бъде дядо — и сега трябваше да се примири с факта, че се е оказал просто глупав мечтател.

— Знам, миси, и те разбирам — каза Хенри спокойно. Протегна ръка през масата и нежно стисна ръката й. — Можем ли все пак да си останем приятели?

Доминик преплете пръстите си с неговите.

— Винаги! — прошепна тя.

Смяташе да му каже, че ще замине от Даусън Сити след няколко дни, но това можеше да почака. Те поседяха там още няколко минути, докато Хенри я държеше за ръка, и се гледаха в очите като стари приятели. Доминик си помисли, че те действително бяха точно това — стари приятели. На Юкон младежите много бързо ставаха зрели хора и нови приятели се сближаваха за кратко време поради непрестанните несгоди, които им се налагаше да преодоляват заедно. Въпреки нетърпението си да напусне Юкон, Доминик знаеше, че ще си тръгне оттук по-мъдра и по-добра благодарение на хората, които бе срещнала, и на уроците, които й бе преподала суровата школа на Севера.