Вероника Блейк
Доминик (11)

Глава 10

— Чакай малко! — каза Коул. Той хвана ръката на Доминик и й помогна да заобиколи една по-голяма скална издатина. Не я пусна, докато не се убеди, че пътят отново е станал безопасен.

— Merci — промълви Доминик и тайничко погледна към Коул. От кратката им обедна почивка насам поведението му страхотно се промени и Доминик се запита дали не бе погълнал нещо, довело до тази драстична промяна в личността му. Въпреки че не забравяше да се грижи за нея още от първия ден на пътуването им, през последните няколко часа той проявяваше такава настойчива загриженост, че Доминик започна да се отегчава. Тя рядко можеше да направи стъпка, без той да се втурне да й помага. Непрекъснато я питаше дали вече не е уморена и дали не искаше да си почине. Дали е огладняла отново? Не вървяха ли твърде бързо?

Скоро след като започнаха спускането си надолу, те стигнаха до едно малко поточе. Когато тръгнаха покрай тясното му корито, Коул видимо се обнадежди, защото рекичката можеше да ги изведе до по-голямата река. Докато вървяха покрай нея, отново налетяха на комари, но не в такива огромни количества, както предния ден.

— Ще спрем тук! — каза той.

— Но аз не съм уморена — запротестира Доминик. В гласа й личеше явна досада.

Коул бавно вдигна вежди и впери в нея изучаващ поглед. Съзнаваше, че постъпва глупаво, като се оставя да бъде воден от въображението си, но никога досега не се бе замислял, че някоя жена можеше да забременее от него. Все още не знаеше как трябва да постъпи, ако предположението му се окажеше вярно. Но докато не изяснеше объркания поток от противоречиви чувства, той не можеше да действа като разумен човек.

Коул посочи към ручейчето, което бе започнало да се превръща в пенлив поток, и каза:

— И аз не съм уморен. Тук обаче рекичката започва да става по-голяма и… — той махна към кръжащите комари и добави — тези гадинки взеха да зачестяват. Не искам да продължавам, преди да падне нощта.

През последния час и Доминик бе забелязала, че комарите започваха да стават досадни. Тя също не харесваше идеята отново да се подложи на безмилостната им атака. Затова примирено въздъхна и се огледа за подходящо местенце, където да поседне. Имаше огромно желание да свали дрехите си и да се потопи в студения поток. Но комарите, които кръжаха около лицето й, я накараха да се откаже.

Коул забеляза копнежа в очите й, когато тя погледна към водата. Попита се дали и двамата не мислеха за едно и също нещо.

— Веднага щом слънцето залезе и комарите си отидат ще се опитаме да почистим тази мръсотия.

— О, това наистина ще е чудесно! — възкликна Доминик. Тя притвори замечтано очи и си помисли колко хубаво щеше да се почувства, когато се освободеше от пластовете горещи и лепнещи дрехи. Отвори очи и през главата й премина следващата мисъл — как тя и Коул се къпеха голи. Инстинктивно го потърси с поглед. Бузите й се зачервиха, когато видя начина, по който бляскавите му очи с цвят на разтопено сребро я гледаха.

— Какво ще кажеш да починем? — дрезгаво предложи той. — Нека да съберем малко сили за по-нататък. — Думите му прозвучаха повече от многозначително. Коул усети, че Доминик подразбра намеренията му. Лицето й пламна.

Елшата, която растеше около коритото на потока, бе доста гъста, но Коул откърши няколко клони и направи импровизиран навес от кечетата за спане. Те се намазаха с остатъка от маста против комари, пъхнаха се под навеса и опънаха уморените си крака. Отдолу въздухът бе доста задушлив, но новото убежище и острата миризма на маста им донесе известно спокойствие от комарите.

Няколко часа по-късно замъгленото съзнание на Доминик я накара да стане, но клепачите й отказваха да се подчиняват. Горещината бе изчезнала, както и слънчевата светлина. Наоколо започваше да пада обичайният нощен хлад. Доминик се помъчи да отвори очи. Стори й се, че нещо изшумоля в близкия храсталак. После, когато напълно се разбуди, тя разбра, че наоколо цареше само необезпокояваната тишина на нощта. Тя остана заслушана още няколко минути. Шумът, който малко по-рано я бе изтръгнал от вцепенението на съня, идваше от нещо голямо, което се движеше някъде наблизо. Но сега в ушите й ромолеше единствено ласкавият и подканващ звук на водата в поточето.

Тя се надигна и седна. Цялото тяло я болеше. От дългото ходене мускулите на краката й бяха изтръпнали и леко я наболяваха. Стъпалата й се бяха протрили от свръхголемите ботуши и по цялото й същество бушуваха различни видове болки, за които в момента нямаше никакъв лек. Имаше обаче едно нещо, което все пак можеше да направи. Тя лекичко докосна гърдите на Коул и тихо прошепна името му.

Коул замахна с ръка към ухото си, сякаш искаше да прогони въображаемите комари, които кръжаха около главата му. Лекото дразнене продължаваше. Той чу да произнасят името му и се събуди. Очите му веднага се отвориха. В падналия мрак той видя Доминик, която игриво му се усмихваше. Той се протегна, обхвана тялото й с ръце и я положи да легне отгоре му. Тя се засмя и звукът от смеха й погали слуха му. Той веднага се почувства заразен от веселото й настроение.

— Време е за баня!

Коул усети познатото чувство, което напираше в слабините му.

— Ще замръзнеш от студ — опита се да я предупреди той.

— Няма значение. — Тя се опита да стане. Намеренията му бяха повече от ясни. Доминик усети как мъжествеността му упорито нарастваше под гладкия й корем. После се запита дали всеки път ставаше така, когато един мъж и една жена се намираха близо един до друг. Или това се случваше само с определени двойки… като нея и Коул.

Той шумно прочисти гърлото си. Знаеше колко много залагаше тя на тази баня. И той трябваше да свърши някои неща. Изцяло завладян от похотливи намерения, Коул леко я пусна да стане. Учуди се, когато разбра, че навън вече бе почти нощ, защото не бе имал намерение да се успива толкова много. Ако не бяха спали толкова дълго, досега може би щяха да са стигнали реката. И все пак не искаше да разочарова Доминик. След като се измиеха на потока, което заради, студената вода нямаше да трае дълго, щяха незабавно да потеглят.

— Идваш ли? — попита Доминик и се откъсна от прегръдките му. Още преди да се опита да я спре, тя повдигна одеялото, излезе навън и се затича към реката, сваляйки в движение дрехата си.

Като стигна до брега, тя спря и погледна назад към Коул. Той стоеше прав, скрит в сянката до заслона.

Коул пристъпи напред и тръгна към нетърпеливо очакващата го Доминик. Тя се радваше като малко дете. Той се запита дали децата им щяха да приличат на нея. После се зачуди защо мислите му упорита се връщаха все към тази тема.

— Ще си свалиш ли дрехите? — попита го тя, когато той доближи.

Коул потрепери при въпроса й.

— Момиче, ако свалиш всичките си дрехи, ще замръзнеш. — Но после поучително добави: — Но ако не свалиш дрехите си, ще бъде по-лошо, защото ще трябва да ходиш мокра, докато изсъхнат.

— А тук нощите са много студени — закачливо допълни тя. После пристъпи към него и свали палтото му. Вече беше станала много веща в разсъбличането. Дрехата му падна на земята без съпротива от негова страна. — Това е всичко, което можеш да очакваш от мен — нежно го нахока тя и започна да разкопчава ризата си. После, без да обръща внимание на помайването на Коул, продължи да сваля и останалите си дрехи, лишена от всякакво чувство за свян и благоприличие. Единственото й желание за момента бе да премахне противната миризма от тялото и дрехите, макар и за кратко време. Когато свали и последното парче плат, тя отново се обърна към Коул и устните й се свиха в презрителна гримаса:

— Аз ли трябва да свърша цялата работа? — Пристъпи към него и се захвана с копчетата на ризата му.

Коул не продума, докато тя сръчно разкопчаваше ризата му. Това ли бе същата онази жена, която няколко дни преди това плачеше, докато й отнемаха девствеността, запита се той. Коул продължаваше да стои неподвижно и Доминик свали ризата му. Студеният нощен въздух прониза голите му гърди и по тялото му премина неволна тръпка. Той продължаваше да смята, че Доминик беше луда да се къпе по това време.

— Ще хванем някоя пневмония — угрижено каза той. Тя само весело се засмя. Щастието й му доставяше огромно удоволствие и не след дълго той забрави за тревогите си. Позволи й да разкопчае колана му и да му свали панталоните. После се наведе, изу ботушите си и ги остави до панталоните. Тялото му настръхна като кокоша кожа. Изпита неистовото желание да затрака със зъби, но не можеше да си позволи да падне по-долу от нея. По всичко личеше, че студът изобщо не я притесняваше.

Застанала на брега на потока, Доминик нетърпеливо го чакаше. Когато той застана до нея, тя протегна крак и потопи пръсти във водата. От студения допир дъхът й секна.

— Нали ти казах — натърти Коул. Тялото му видимо потръпна при мисълта, че трябваше да нагази в ледения поток. Доминик се наведе, гребна малко вода с шепа и я плисна върху гърдите му. Неочакваната й постъпка и шокът от допира с ледените капки го направи за миг неспособен да говори. Веднага след това разумът му се възвърна. Той ядовито изръмжа и се спусна към Доминик. Безочливият й смях премина в жаловит писък, когато Коул я сграбчи през кръста. После я придърпа към себе си и престорено изсъска:

— Добре, madame, сега е ваш ред.

— Mademoiselle — поправи го тя. — Не мога да бъда madame, докато не се омъ… — опита се да каже тя, но не можа да продължи, защото прегръдката на Коул ставаше все по-здрава.

Той продължаваше да я държи все така силно. В главата му отново нахлуха предишните мъчителни мисли.

— Може би е време да поговорим за…

До слуха му непогрешимо достигна изръмжаването на мечка. Той се обърна към посоката, откъдето идваше тежкият грохот. За части от секундата си помисли за пушката. После се сети, че бе останала при другия багаж в заслона. Коул мислено се наруга за непредпазливостта си.

— Това гризлито ли е? — ужасено попита Доминик. Тя трескаво се вкопчи в Коул. Той побърза да я помоли да запази тишина. Кръвта й застина във вените. По тялото й премина студена тръпка, когато Коул я пусна. Тя започна да го вика по име и да го моли да не я изоставя. Разумът й я подтикваше да се постарае да замълчи, когато видя, че той измъкна ножа от калъфа. След това се обърна към нея и в почти непрогледната тъмнина видя очите й, които горяха с безумен пламък.

— Облечи се! — просъска той, започна да навлича дрехите си и без да губи време, закопча панталоните си и нахлузи ботушите. Изострените му сетива регистрираха всеки звук, който достигаше до тях. Появата на мечката бе толкова неочаквана, че той още не можеше да определи посоката, откъдето идваше. До ушите му достигаше концертът на щурците и нежното шумолене на вятъра в шубраците, но нищо по-необичайно не нарушаваше нощните звуци.

Доминик навлече дрехите си и застана до Коул. Студеният въздух, примесен с вледеняващ ужас, я караше да трепери така, сякаш всеки момент тялото й щеше да се пръсне на хиляди ледени парченца. Едва се сдържаше да не затрака със зъби. Доминик не смееше дори да си поеме дъх, да не би случайно да вдигне шум и да привлече вниманието на мечката.

Изминаха няколко минути и тъй като Коул не успя да разбере откъде точно идваше шумът, реши да отидат до убежището. Единствената му цел бе да се добере до пушката. Той хвана ръката на Доминик. Тя подскочи от уплаха и леко извика, но не оказа никаква съпротива, когато той я задърпа обратно нагоре. Коул стъпваше внимателно и често спираше, за да проучи обстановката. Въпреки че багажът им бе едва на стотина ярда по-нататък, той имаше чувството, че дотам имаше цяла миля. Гневът от собствената му непредпазливост го зареждаше със смелост. Зарече се никога да не допуска подобна грешка и да се оставя да го заварят неподготвен. И поне за милионен път се закле, че никога повече кракът му нямаше да стъпи в тези прокълнати места.

Доминик въздъхна, когато най-сетне стигнаха до заслона и Коул взе пушката. Той я подкани да се пъхне под одеялото. Тя се поколеба, преди да се подчини. Последното, което искаше, бе да остане сама, а Коул да тръгне да търси мечката. Тя отрицателно поклати глава. На бледата светлина на луната, показала се иззад хребета, Доминик видя напрегнатото лице на Коул и в следващия миг си помисли, че той ще настоява тя да се подчини. Той обаче само леко кимна и протегна ръка. Тя видя, че й подаваше ножа, и без да се колебае, го хвана за кокалената дръжка. Той го пусна и тя се опита да го хване по-здраво, усетила влажния допир на костта до дланта си. После се запита дали дръжката бе овлажнена от нейната пот или от тази на Коул.

Ножът я направи малко по-уверена и тя видя как Коул се наведе и взе няколко сачми от торбата. Когато отново се изправи, тя се вгледа изпитателно в лицето му. Въпреки обзелата я уплаха, когато очите им се срещнаха, тя изпита известно успокоение. Връзката им наистина бе станала необикновена и далеч надминаваше физическата близост.

Коул също я погледна. Той искаше светлината да е по-силна, за да може да надникне по-дълбоко в сините й очи, да разбере дали наистина там бе проблеснала искрица на любов. Но сега не можеше да си позволи лукса да мисли за това. Цялото му внимание бе погълнато от шума на счупени клони, идващ откъм храсталака покрай реката. Той зареди пушката и се прицели. Ръцете му несигурно трепереха, а краката му се бяха подкосили. Но мисълта, че защитава Доминик, му помагаше да превъзмогне страха си.

Твърдо решен да пази Доминик, Коул си припомни знанията си за мечките гризли, обитаващи Аляска. Той си спомни, че зрението им е слабо. Тъмнината не им пречеше, защото бяха надарени с прекрасно обоняние. Коул усети, че лекият ветрец духаше в тяхна посока и охлаждаше плувналото му в пот лице. Това означаваше, че мечката нямаше как да надуши миризмата им. Той уверено насочи пушката към потока. Не му се наложи да чака дълго. Зад гърба му Доминик сподавено възкликна и той видя как огромният звяр тромаво се показа от гъсталака на елшата. Стисна здраво оръжието, но се въздържа да натисне спусъка.

Гризлито направи няколко стъпки и спря. Започна да върти глава, сякаш се опитваше да различи отделните миризми около себе си. После вдигна предните си лапи и с лекота се изправи на задните. Главата му отново се отметна назад. От устата му се отрони дълбок, приглушен рев. Така изминаха няколко секунди. После мечката почти грациозно свали предните си лапи. Задните й крака тежко изтрополиха по земята и тя повдигна предната си лапа към близкия храсталак. После наклони малкото клонче и с другата започна да къса гроздчетата червени боровинки. След това побърза да ги изсипе наведнъж в зиналата си паст.

Откакто мечката бе излязла от гората, Доминик стоеше като закована. Не смееше да мръдне и гледаше като хипнотизирана заниманията на животното. Огромният му ръст я изуми. Още не можеше да повярва, че мечката не бе усетила присъствието им. Коул се отпусна, но продължи да стои неподвижен. Нервите на Доминик се бяха опънали като корабни въжета. Тя се страхуваше да не би яростното биене на сърцето й или треперенето на изтръпналите й крайници да привлекат вниманието на мечката.

Когато гризлито привърши угощението си, тя отчупи клона и го пусна на земята. После изръмжа, сякаш нещо я бе разтревожило, и тежко се отпусна на четирите си лапи. Вирна муцуна и бързо подуши въздуха. Доминик усети как Коул се изпъна. Влажните й сковани пръсти стиснаха дръжката на ножа. Тя се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, но не успя и понечи да се закашля. После отново задържа дъха си. Ако гризлито не си тръгнеше веднага, тя се уплаши, че ще припадне заради липса на въздух.

Мечката отново приглушено изръмжа и се обърна към потока. На брега се наведе, натопи лапите си до половина, и отпи няколко мощни, шумни глътки. После нагази във водата, потопи се до нивото на рунтавия си провиснал търбух и без да обръща внимание на студа, бавно закрачи надолу. Не след дълго плискащите звуци от стъпките й заглъхнаха и тя се изгуби от погледа им.

Доминик изчака да се възцари пълна тишина и едва тогава си пое дъх. Гърдите я боляха от преживяното напрежение и тялото й започна да трепери. Видя как Коул свали пушката си. После протегна ръка и измъкна ножа от несигурната й ръка.

— Този стар приятел е сляп с едното око, а с другото трудно вижда — каза Коул. Той се стараеше да говори тихо. После инстинктивно погледна през рамо. Вниманието и грижите му се насочиха към Доминик. На фона на бледата лунна светлина тя беше бяла като призрак. Коул прибра ножа в калъфа и я прегърна. Обзет от чувство на вина, той се запита дали щеше да се уплаши по-малко, ако й беше казал за следите около бараката и за сутрешната му среща в гората, докато спеше?

Докато притискаше треперещото й тяло, той си даде сметка, че бе постъпил правилно, като й бе спестил тези допълнителни тревоги. Чу я как няколко пъти дълбоко си пое дъх и тръпките по тялото й започнаха да стихват. Не след дълго тя се отпусна. Той нежно я погали по гърба и пръстите му се оплетоха в дългите й коси. Той погали нежно и тях и воден от някакво отчаяно чувство да я привърже към себе си, нервно започна да извива крайчетата им. Коул усети как ръцете й го обгърнаха по-здраво, сякаш и тя искаше колкото може повече да се слее с него.

Докато я държеше в здравата си прегръдка, Коул си обеща едно нещо: винаги и с всички възможни средства щеше да защитава тази жена. Дори и един ден да е принуден да я напусне.