Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tonight and Always, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Даниела Кьорчева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 62гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Нора Робъртс. Нощи завинаги
ИК „Бард“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне на анотация
Шеста глава
— Скитащите племена от високите равнини живеели почти изцяло от бизоните. Не се занимавали със земеделие и почти не ходели на риболов. — Кейси се прозя и се облегна на стола. — Извинявай — усмихна се към Джордан, — снощи си легнах късно.
Непринуденото й поведение тази сутрин не беше преструвка. Чувстваше се съвсем спокойна. Беше му казала, че го обича, беше потвърдила думите си с действия и за нищо не съжаляваше. Напрежението, което изпитваше преди, идваше от старанието да се пребори със собствените си чувства и да прикрива истината.
— Чудя се, Джордан, дали не бих могла за момент да се откажа от принципите си и да позвъня за още малко кафе. — Отново се прозя.
Той я изгледа как се протяга дълго и доволно.
— Не харесваш прислугата, нали?
— Разбира се, че ги харесвам — подпря се с лакти на свитите си крака Кейси. — Това, което не ми харесва, е да разполагам с такава. Та за онова кафе, Джордан, бих го направила и сама, но Франсоа не обича никой да се мотае из кухнята му.
— Защо не ти харесва да имаш прислуга?
— Джордан, не бих могла да водя сериозен философски разговор след само три часа сън. — После въздъхна, защото той продължи да я гледа настойчиво. — Какъв цвят са очите на Милисънт?
— Какво общо има това, по дяволите?
— Само за да докажа, че хората рядко обръщат внимание на тези, които ги обслужват. В колежа сервирах в едно заведение и…
— Била си сервитьорка?
— Защо, това изненадва ли те?
— Направо ме смайва — усмихна се насреща й той. — Не мога да си те представя да носиш табли и да попълваш заявки.
— Бях страхотна сервитьорка — нацупи се тя и избута очилата на носа си. — Какво се опитвах да ти кажа?
— Кога?
— Как може да си толкова остроумен и досаден тази сутрин, след като и ти не си спал повече от мен?
Усмихна се на думите й и същевременно стана и се приближи към нея.
— Защото, докато си седях и слушах изчерпателната ти лекция за арапахите и различните равнинни племена, си мислех, че единственото нещо, което най-много ми се иска да направя, е отново да те любя. — Издърпа я да стане. — Точно сега.
Прие целувката с доволно мъркане. Единственото й разочарование идеше от невъзможността тази сутрин да се събуди до него. Но трябваше да мислят за Алисън. Изминалата нощ, мислеше си, докато устните й се сгорещяваха под неговите, бе твърде кратка. А следващата нощ е все още твърде далеч.
— Не мисля, че ще свършим кой знае колко работа по този начин — прошепна тя.
— Няма да вършим изобщо никаква. — Джордан смъкна очилата от лицето й и ги остави на бюрото зад себе си. — Ела!
— Къде?
— Горе. — Вече я теглеше към вратата.
— Джордан! — засмя се Кейси и дръпна ръката си. — Часът е единайсет сутринта!
— Без десет — поправи я той, като стрелна с поглед часовника, докато преминаваха през салона.
— Джордан, не го мислиш сериозно.
— Кажи ми го пак след половин час — побутна я нагоре по стъпалата. — Алисън е на училище, майка ми е на едно от прословутите си комитетски събрания, а аз те желая. — Отвори вратата към неговата стая. — В моето легло.
Беше впримчена в прегръдките му. Желанието му не можеше да се отрече. Вече се чувстваше замаяна от него. Устните му сякаш изгаряха от копнеж.
— Джордан — успя да си поеме дъх Кейси, когато устата му потърси гърлото й. — Изобщо не сме сами.
— Не виждам никой друг — прошепна той, докато обхождаше с устни ухото й.
Тя простена и се опита да запази равновесие.
— По това време из цялата къща има прислужници. — Притегли я към себе си за кратка и силна целувка, после я пусна. Кейси усети как земята се разлюлява.
С две крачки Джордан се озова до телефона. Вдигна слушалката и натисна единия бутон, без да откъсва очи от нея.
— Джон, дай почивен ден на персонала. Да, на целия персонал… Веднага… Няма защо. — Върна слушалката и й се усмихна. — Сега петнайсет човека ще ми бъдат много благодарни.
— Шестнайсет — поправи го Кейси. — Благодаря ти, Джордан.
— За какво? — върна се при нея той.
— За разбирането, че имах нужда да остана насаме с теб. Наистина насаме. За мен това е важно.
Вдигна ръка към лицето й. Започваше да става важна за него, осъзна той. Много важна.
— Така ще трябва сама да си направиш кафе.
— Какво кафе? — Кейси с усмивка се зае да разкопчава ризата му. — Искаш ли да чуеш мнението ми за кафето?
— Не сега. — Джордан усети как желанието го пронизва, когато тя премина към второто копче.
— Да, предполагам, че може и да те отегча — замислено откопча третото тя.
— Единственото нещо, което смятам, че едва ли би могла да направиш, е да ме отегчиш.
Пръстите й се спряха и на лицето й бавно изгря усмивка.
— Благодаря ти, Джордан. Много мило от твоя страна да кажеш такова нещо.
Той предпазливо докосна с пръсти най-горното копче на нейната блуза.
— Но ако ти бях казал, че си най-благородната, най-искрената личност, която някога съм познавал, щеше веднага да смениш темата.
Топлината я изпълни и замъгли съзнанието й. Не знаеше какво да отговори, страхуваше се, че ще прекали и ще развали мига. Сега откриваше, че когато си влюбен, е по-трудно да владееш чувствата си — но и по-необходимо.
— Да, предполагам, че да. Вероятно щях да кажа нещо от рода на „Откъде си вземаш ризите? Тази материя е наистина разкошна.“
— Кейси! — Очите й отново се взряха в неговите. — Много си красива.
Тези думи я накараха да се разсмее и неловкостта незабавно се стопи.
— Не, не съм.
— Когато се усмихваш, в десния ъгъл на устата ти се образува трапчинка. Когато си възбудена, очите ти потъмняват и се замъгляват, така че златистият им цвят се губи.
Усети как пулсът й започва да бие учестено, как кожата й пламва от топлината.
— Да ме разконцентрираш ли се опитваш, Джордан?
— О, да. — Смъкна ризата й от раменете и плъзна ръце надолу по гърдите към талията. — Успявам ли?
Цялата трепереше и това я изумяваше. Та той почти не я беше докоснал, а тялото й вече тръпнеше за него. Властта му над нея бе твърде голяма — във всяко отношение. Кейси се съпротивляваше. Беше му дала любовта си, но отказваше да подчини волята си. Трябваше да я пожелае със същата сила, с която го желаеше и тя. Откопча и последното му копче.
— Разконцентрираш ме, Джордан — прошепна и бавно плъзна ръце по корема, после по ребрата и гърдите му. Усещаше как мускулите се напрягат под дланите й. Издърпа ризата и притисна устни към рамото му. — Изпълваш ме с копнеж. — Плъзна върховете на пръстите си обратно надолу и премести устните си върху шията му. — Изпълваш ме с желание. — Разкопча панталона и го издърпа през хълбоците му. Докато устните й блуждаеха по гърлото му, чуваше тихите стонове на удоволствие. После го издърпа на пода.
Страстта имаше определен вкус. Тя правеше кожата му гореща и влажна там, където я целуваше. Чуваше туптенето на сърцето му под езика си. Беше като в сън. Тялото й беше замаяно, но мисълта й бе жива. Искаше да разбере всичко за него — какво му доставя удоволствие, какво го възбужда. Доверяваше се на инстинктите си, оставяше ръцете си да изследват свободно. Когато почувстваше ответна реакция, задържаше ги по-дълго. Тялото му беше мускулесто и стегнато и това я възбуждаше. Желанието му я възбуждаше. Усещаше го как се излъчва от него. Точно в този момент той беше също толкова беззащитен, колкото и тя.
Дишането му отекваше глухо в ушите й. Вкопчи пръсти в косата й и отрони със стон името й, докато притегляше устата й към своята. Страстта се взриви в целувката. Кейси усети как я помита — невероятна смесица от болка и наслада. Зъбите му се забиха в устната й и тя простена. Това не беше сън, а разтърсваща реалност. Когато я притиснаха по гръб, ръцете му внезапно станаха груби и болезнени. С едно брутално и стремително движение проникна в нея и я запрати отвъд границата на разума. Присъедини се към него, като се притисна — безпомощно и силно. Разбра, че е спряла да диша. Двамата бяха слети в едно от влажната плът и страстта. Издигаха се и политаха, отново и отново, докато не останаха само безжизнени тела и безпаметно съзнание.
Лежеше отгоре й, заровил лице в косите, неспособен да помръдне, макар да знаеше, че е прекалено слаба за товара му. Тялото й все още леко потръпваше под неговото. Джордан надигна глава. Искаше да я види на дневна светлина, след като я бе обладал.
Лицето й беше отпуснато, очите все още замъглени. Усети как в стомаха го пробожда болка, едновременно неочаквана и остра. Тя се усмихна и болката се усили. Възможно ли е отново да я желае? Толкова скоро? Това със сигурност може да обясни копнежа, който изпитваше само като я погледнеше. Приведе устни към нейните, но го посрещна нежност вместо страст.
— Кейси! — Целуна страната й, без да е сигурен какво се кани да изрече. Чувството, което го изпълваше, беше съвсем ново за него. На рамото й имаше белег и той вдигна глава, за да го погледне още веднъж. Беше малък и блед и отговаряше на отпечатъка от пръста му. Това го ужаси. Доколкото знаеше, никога преди не беше оставял белези по жена.
— Какво има? — Кейси забеляза изумлението в погледа му и го проследи. Усмихна се слабо, когато забеляза синината. — Имаш силни ръце — отбеляза тя.
Очите му се взряха в нейните. Беше му ужасно трудно. Не намираше никакво извинение. Внезапно си припомни израза на лицето й, когато му каза, че ще я нарани.
— Кейси — тръсна глава. — Не искам да ти причинявам болка.
— Джордан! — Схвана по-дълбокия смисъл в думите му и надигна глава до лицето му. — Знам, че не искаш. — Щом той се претърколи по гръб, тя го последва и положи глава върху рамото му. — Не мисли за утрешния ден — прошепна. — Нека се наслаждаваме на днешния. Това е достатъчно.
Придърпа я по-плътно, намествайки я в извивката на тялото си. Днешният, помисли си наум и затвори очи.
— Уморена си. — Беше доловил умората в гласа й.
— Спомена нещо за легло — отвърна Кейси, но беше доволна да остане там, където вече се намираше. Близо до него.
Изправи се и преди тя да успее да протестира, я вдигна на ръце.
— Трябва да поспиш малко.
— Когато я положи на леглото, Кейси протегна ръце.
— Ела и ти да поспиш.
Джордан отметна покривката на леглото и я притегли в ръцете си.
Вече беше късно следобед, когато Кейси се събуди. Спомняше си, когато Джордан я напусна, като настоя тя да остане да спи. Беше го притеглила за една целувка, която доведе до нова любовна буря. Погледна часовника му и установи, че е изминал повече от час, откакто той бе излязъл.
Мързеливка, каза си и се протегна. Ако още беше при нея, никак нямаше да й е трудно да се обърне на другата страна и отново да заспи. Представи си го как седи долу в кабинета и работи. А и нея я чака работа, напомни си Кейси. Измъкна се от леглото и се облече.
По средата на стълбите чу Алисън да се упражнява на пианото. Този път беше Бетовен. Прекрасна пиеса, изпълнявана без интерес. Спря се на вратата и се загледа. Свири по задължение, помисли си със съчувствие.
— Знаеш ли, че Бетовен е бил смятан почти за революционер в своето време? — Главата на Алисън рязко се вдигна при гласа на Кейси. Очакваше да го чуе още откакто се беше върнала от училище. Кейси се усмихна и се приближи до нея. — Музиката му е изпълнена с мощ.
Алисън сведе поглед към пръстите на ръцете си.
— Не и когато аз я свиря. Чичо Джордан каза, че спиш.
— Така беше — помилва с ръка косите й тя. — Свириш много добре, Алисън, но не влагаш чувство.
— Важно е да имаш добра основа с класиците — заяви Алисън.
Кейси сякаш чу Биатрис зад тези думи и едва сподави въздишката си.
— Музиката е едно от най-големите удоволствия в живота.
Алисън сви рамене и навъсено изгледа нотите.
— Не мисля, че обичам музиката. Възможно е да съм музикален инвалид.
Този път Кейси трябваше да потисне усмивката си.
— Това може да се окаже проблем. — Изведнъж й хрумна една идея. — Почакай за минутка!
После бързо изскочи от стаята. Алисън тежко въздъхна и се върна към Бетовен. Продължаваше да се бори с нотите, когато Кейси се върна.
— Това е една моя добра приятелка — обяви Кейси и остави калъфа с китарата. — Много приятна компания — продължи, докато изваждаше очукания инструмент. — Много добре понася пътуването, за разлика от мен. — Усмихна се на Алисън и със задоволство отбеляза, че е привлякла вниманието на момичето. — Мога да я нося по време на разкопки или при някой курс лекции, което я прави по-практична от пианото. Имам нужда от музика. — Докато говореше, започна да настройва китарата. Алисън се приближи, за да погледне по-отблизо. — Тя ми помага да се отпусна, доставя ми удоволствие, успокоява нервите ми. Освен това е хубаво да свириш и така да помагаш и на някой друг.
— Никога не съм се замисляла по този начин — протегна ръка Алисън и докосна грифа на китарата. — С това нещо не можеш да свириш Бетовен.
— Така ли? — Припомняйки си по памет, Кейси започна да свири откъса, който Алисън упражняваше.
Очите на детето се разшириха от учудване. Клекна, за да може да наблюдава по-внимателно.
— Не звучи същото.
— Инструментът е различен. — Кейси спря и улови брадичката й. — Усещането е различно. Музиката се ражда във всякакви форми, Алисън, но винаги си е музика. — Защо никой не отделя време да разговаря с това дете? — запита се Кейси. То попива думите като гъба.
— Ще изсвириш ли нещо друго? — настани се в краката й Алисън. — Звучи прекрасно.
— Може би все пак не си музикален инвалид — усмихна й се Кейси и отново започна да свири.
Джордан застана на вратата и се загледа в тях. Ще престане ли някога да го удивлява? Не се изненадваше от свиренето й — дори да беше разбрал, че е дирижирала оркестър, изобщо нямаше да се учуди. Съмняваше се, че изобщо има нещо, което да не умее да прави. Но способността й да дава и да получава любов го поразяваше. По рождение ли я имаше? Научила ли се беше? Даваше ли си изобщо сметка за това свое качество?
Алисън я обичаше. Виждаше го в очите й. Тя просто приемаше Кейси такава, каквато е, и я обичаше. Нямаше въпроси, нямаше съмнения. И Кейси й отвръщаше по същия начин. Но аз имам съмнения. И въпроси. Пак се оказа права. Когато пораснем, ние губим дарбата да обичаме без условия.
Кейси вдигна очи и го видя. По лицето й трепна усмивка.
— Здравей, Джордан. Това е час по музика.
Той отвърна на усмивката.
— Аз поканен ли съм?
— Чичо Джордан — скочи на крака Алисън и забрави да приглади гънките на полата си. — Трябва да чуеш как свири Кейси. Чудесна е!
— Чух я. — После отново погледна към Кейси. — Наистина си чудесна.
— Алисън имаше малки затруднения с Бетовен — поясни тя. — Затова се качих да взема моята приятелка. Тя ми помага.
— Приятелка? — Джордан погледна многозначително Алисън, докато се настаняваше на дивана. После я придърпа да седне в скута му. — Не смяташ ли, че е доста странно да се говори за една китара като за живо същество?
Алисън се разсмя и го стрелна с поглед.
— И аз така си помислих, но не исках да го кажа.
— Много възпитано — погъделичка я с нос по вратлето.
Алисън отвърна, като обви ръце около него и се притисна. Силата на реакцията му го потресе. Кейси му беше казала, че нищо не може да се сравни с обичта на едно дете, но той не я беше разбрал напълно. Сега, докато малкото момиченце го прегръщаше, почувства цялата й сила. Как го беше пропуснал досега? Как не го беше забелязал? Затвори очи и я притисна към себе си, оставяйки вълшебната наслада от безусловната любов да проникне в него. Ухаеше на пудра и шампоан, а косата й докосваше нежно лицето му. Детето на брат му. Сега негово. А вече бе пропилял твърде много време.
— Обичам те, Алисън — изрече тихо. Усети как прегръдката й стана по-силна.
— Наистина ли? — Гласът й прозвуча приглушено във врата му.
— Да — целуна я по косата, — наистина.
Чу я как въздъхва и се отпуска. Остана така, заровила лице във врата му. Той отвори очи и срещна погледа на Кейси.
Плачеше мълчаливо. Когато я погледна, тя силно тръсна глава, сякаш да прогони сълзите. Изправи се, но той я спря, преди да успее да побегне от стаята.
— Не си отивай — успя само да каже.
Кейси се извърна да го погледне, после започна да рови за цигара. За първи път я чу да ругае заради липсата на кибрит. После се приближи до прозореца и се загледа навън.
Обичам ги и двамата, помисли си тя и облегна чело на стъклото. Прекалено много. Да ги вижда заедно така, да наблюдава как се откриват един друг — това щастие я изпълваше цялата. Въздъхна и остави сълзите да текат на воля. Изглеждаше толкова объркан, когато детето обви ръце около него. Кейси виждаше всички чувства, които бушуваха в него.
С колко време разполагам, преди да ги загубя и двамата? Пое дълбоко дъх и направи усилие да се овладее. Сега няма да мисля за това. Сега не мога да мисля за това. Когато отворих вратата, знаех, че рано или късно ще се затвори под носа ми. Усети как болката утихва и изтри вече пресъхналите сълзи от лицето си. Обърна се точно в момента, в който в стаята величествено се появи Биатрис.
— Джордан, излизам. Тържеството на Конуей. — Забеляза седналата на скута му Алисън и се намръщи. — Болна ли е Алисън?
— Не. — Почувства как детето се напряга и я задържа в прегръдките си. — Алисън е много добре. Приятно прекарване.
Тя учудено повдигна вежди.
— Ти също трябваше да присъстваш. Не е редно да изоставяш обществените си задължения.
— Ще се наложи да ги поизоставя за по-дълго. Предай моите поздрави на семейство Конуей.
Биатрис само въздъхна. Докато се обръщаше да излезе, забеляза китарата на Кейси.
— Какво е това?
— Това е китара, госпожо Тейлър — пристъпи по средата на стаята Кейси.
— Известно ми е, госпожице Уайът — изгледа я с вдигнати вежди Биатрис. — Какво прави тук?
— На Кейси е — обади се Алисън. Чувстваше се сигурна и защитена в ръцете на Джордан. — Ще ме научи да свиря. — Погледна към Кейси, след като го беше приела за сигурно.
— Така ли? — Гласът на Биатрис прозвуча отривисто и студено. — И с какво може да ти бъде от полза, ако се научиш да свириш на такъв инструмент?
— Много е важно детето да развие интерес към музиката още в ранна възраст, не сте ли съгласна, госпожо Тейлър? — усмихна се Кейси и пресече острия отговор, който се въртеше на върха на езика на Джордан. Той видя как челото на майка му за момент се сбърчи.
— Естествено.
— Аз съм привърженик за въвеждане на децата в класиката и всички форми на музиката от най-ранна възраст. Имаше някои много интересни публикации на тази тема.
— Сигурна съм, че е имало — отново стрелна с поглед китарата Биатрис, — но…
— Испанската китара, каквато е тази, е била създадена по ориенталски образци още през седемнайсети век — започна с лекторския си тон Кейси и Джордан трябваше да се пребори с усмивката. Майка му определено си намери майстора. — През деветнадесети и двадесети век, цяла плеяда испански виртуози, сред които, сигурна съм, че знаете, и Андрес Сеговия, доказаха, че китарата е важен артистичен инструмент. Убедена съм, ще се съгласите, че разширяването на музикалните умения на Алисън ще бъде от невероятна полза за нея, когато заеме своето място в обществото на възрастните. — Биатрис все още гледаше навъсено, но на лицето й се забелязваше леко объркване. Кейси й отправи сърдечна усмивка. — Много красива рокля имате, госпожо Тейлър.
Биатрис сведе поглед към бледолилавата коприна.
— Благодаря — разсеяно докосна полите си тя. — Възнамерявах да сложа роклята от бял воал тази вечер, но е доста студено. Когато е студено, не се носи бяло.
— Така ли? — любопитно повдигна вежди Кейси. — И тази рокля не ми изглежда много топла.
Биатрис я изгледа високомерно.
— Имам визонена наметка, която ще сложа отгоре. — Обърна се и излезе от стаята, без изобщо да е сигурна как така беше допуснала да загуби надмощието.
— Олеле — измърмори Кейси, — не съм ли истинска глупачка!
— Съвсем неподозирана — отбеляза Джордан. Майка му я беше ядосала, това бе повече от очевидно. Но беше овладяла яда си в много по-голяма степен от него самия. А и в очите й все още искреше насмешка. Изведнъж той се разсмя. — Баба ти току-що бе посрамена от майстор — каза към Алисън. — Ориенталски китари и седемнайсети век — поклати глава. — Има ли нещо, което да липсва в тази енциклопедия, която ти служи за мозък?
Кейси за момент остана замислена.
— Не, не мисля. Има ли нещо, което искаш да знаеш?
Джордан отметна глава, развеселен от предизвикателството.
— Коя е столицата на Арканзас?
Алисън се изкиска и прошушна нещо в ухото му.
— Арканзас — промърмори Кейси и се загледа в тавана. — Арканзас… централната южна част на Съединените щати. На север граничи с Мисури, на изток с Мисисипи и Тенеси, на юг с Луизиана и на запад с Тексас и Оклахома. Двайсет и петият щат от юни, хиляда осемстотин трийсет и шеста година. Почвата на Арканзас е подходяща за земеделие, има многобройни минерални залежи, които включват и единствената диамантена мина в Съединените щати, както и обширни гористи райони.
Името произлиза от едно племе на шуаните. Няма големи естествени езера и е с относително мек климат. О, да — вдигна пръст. — Литъл Рок е столица и най-големият град. — Свали очи от тавана и се усмихна невинно към Джордан. — Иска ли някой да се поразходи преди вечеря?