Нора Робъртс
Нощен патрул (8)

Осма глава

Може и да си бе свалила пистолета, помисли Джона, ала не бе невъоръжена. Жена с очи с цвят на уиски и глас като пушек никога не би била невъоръжена.

Което бе по-лошо, тя го знаеше. Устните й бяха извити в лека усмивка, като на котка, когато вратичката на кафеза е отворена. Ролята на канарчето не му харесваше особено.

— Виното ти. — Той й протегна чашата, съзнателен жест, с който да запази една ръка разстояние между тях. — Макар идеята да ми харесва, в момента нямам време за прелъстяване.

— О, няма да отнеме много време.

Сигурно бе разбил сърцата на безброй жени с този небрежен, почти разсеян отказ. За нея това бе само предизвикателство, което Али имаше самочувствието да приеме.

Взе виното, направи крачка напред и хвана ризата му да го задържи.

— Наистина ми харесваш, Блекхоук. Горещи устни, студени очи. — Отпи от виното и го погледна над ръба на чашата. — Искам да видя повече.

Сетивата му бяха изострени като бръснач. Мускулите на корема му се стегнаха в десетки твърди преплетени възли.

— Никакви увертюри, а?

— Ти каза, че бързаш. — Тя се повдигна на пръсти да захапе долната му устна и желание прониза цялото му тяло. — Та да не те бавя.

— Не харесвам сексуално агресивни жени.

Смехът й бе гърлен и предизвикателен.

— Ти не харесваш и полицаи.

— Точно така.

— Значи ще ти бъде много неприятно. Жалко. — Али се наведе и прокара език по врата му. — Искам да ме докоснеш. Искам да почувствам ръцете ти върху мен.

Джона продължаваше да ги държи отпуснати отстрани, но в съзнанието му те вече разкъсваха ризата й, вземаха я.

— Както казах, хубаво предложение, но…

— Чувствам как бие сърцето ти. — Тя тръсна глава и ароматът й го обля. — Чувствам колко ме искаш, колкото аз теб.

— Някои хора са се научили да не се поддават на определени желания.

Видя промяната в очите му, видя как леко потъмняха. Издаде се, помисли Али.

— А някои не са. — Отпи отново от виното и направи още една крачка напред. Той се дръпна. — Предполагам, че се налага да бъда груба.

Ужасен, че ще го накара да отстъпва, Джона рязко спря и едва не простена, когато тялото й се блъсна в неговото.

— Ще се озовеш в неудобно положение. Изпий си виното, детектив Флечър, и си върви у дома.

Сигурно си мислеше, че гласът му е рязък и студен. Ала бе дрезгав и напрегнат. А сърцето му се блъскаше бясно под юмрука й.

— Какъв беше този отговор, който ти винаги ми даваш? Не. Да, точно така. — Пресуши чашата и силата на виното запулсира неспокойно в нея. — Не — каза отново, хвърли чашата настрани и вкопчи ръка в колана на панталона му.

Той отново отстъпи, възбуден и вбесен.

— Престани да се държиш глупаво.

— Накарай ме да престана. — Тя отметна назад глава, хвана се с две ръце за врата му, подскочи и обви крака около кръста му. — Ела и ме накарай. Имаш много възможности. — Устните й се спуснаха към неговите и Али почувства дивата, чудесна смесица от страст и гняв. — Свали ме — прошепна и вплете ръце в косата му. — Довърши ме, довърши ме.

Кръвта му бушуваше. Усещаше върху езика си вкуса й, горещ и женствен, с лек аромат на вино.

— Търсиш си белята.

— Тогава… — Тя потърка устни в неговите, сякаш за да запечата вкуса си. — Дай ми я.

Самообладанието му се срути. Джона чуваше в главата си ехото от тътена. Сграбчи косите й, нави ги около ръката си и дръпна назад главата й. Али леко ахна.

— Чертата е премината. — Очите му вече не бяха студени. Блестяха, сякаш светкавица бе паднала върху езеро. — Ще ми дадеш всичко, което искам. Каквото не ми дадеш, ще си го взема. Това е условието.

Дишането й вече се бе ускорило.

— Съгласна съм.

Погледът му се спусна по дългата й нежна шия, после той впи зъби в нея.

Тялото й конвулсивно трепна от болка и удоволствие. И после тя, вкопчена в него, пропадна в сенките, в тъмнината.

Загуби дъха си, когато се озова на леглото, загуби контрол, когато тялото му покри нейното. А после, за момент, когато Джона разтвори ризата й, загуби ума си.

Като се бореше да запази самообладание, Али протегна ръка и се вкопчи в завивките на леглото.

— Чакай.

— Не.

Устата му бе върху гърдите й, устни, зъби и език. Тя се мъчеше да си поеме въздух, мъчеше се да намери силата, която само допреди миг бе нейна. Но се чувстваше замаяна, отвъд самообладанието, отвъд разума.

Ръцете му бяха върху нея, както бе поискала. И бяха твърди и бързи, и безмилостно разкриваха нейните слабости, тайните, които не бе подозирала, че има. После устните му се върнаха към нейните, горещи и алчни. Гърленият й стон издаваше колкото ужас, толкова и тържество. Привлечена от топлината, Али отговори на страстта със страст.

Полудя под него — извиваше се, мяташе се, протягаше ръце към него. Той не искаше нищо по-малко. Ако трябваше да съгреши, щеше да съгреши изцяло и напълно да се наслади на удоволствието преди наказанието.

Кожата й сякаш гореше под дланите му, под устните му. Джона копнееше за източените й чисти линии, за стегнатото й, силно тяло, за нежните извивки. Претърколи се с нея върху широкото легло, вземайки каквото и както искаше.

Тя дръпна ризата му и копчетата отхвърчаха, после простена от диво удоволствие, когато плътта срещна плът. Потрепери, когато той я издърпа на колене. Ала не бе останал никакъв страх.

Виждаше очите му, хищния им блясък. Въздъхна накъсано и прокара ръце по гърдите му, по косата.

— Още — каза Али и впи устни в неговите.

И имаше още.

Бързи като светкавица избухвания на непоносим екстаз. Изблици на трепетна страст. И порой от желания, връхлитащ и върху двама им.

Джона смъкна панталоните по бедрата й, като ги следваше с устни, докато тя започна да трепери и да шепне името му с дрезгавия си, чувствен глас, който той не можеше да изхвърли от главата си.

Зъбите му се впиха от вътрешната страна на бедрото й и силните й мускули трепнаха. Али се изви и Джона се нахвърли върху нея.

Тя извика, впи ръце в чаршафите и се отдаде на удоволствието, докато тялото й заплака от радост. Обля я топлина и Али я прегърна, наслаждавайки се на задъханата сила на това, което бяха направили заедно.

— Сега… Джона…

— Не.

Не можеше да й се насити. Всеки път, когато му се струваше, че страстта го покорява, намираше нещо ново, което го омагьосваше. Неуловимият блясък на бедрата й, тънкият й кръст. Искаше отново да почувства как ноктите й се впиват в него, да чуе задавения вик на облекчение, когато я докарва до следващия връх.

Дишането й бе накъсано, а той изобщо не можеше да си поеме дъх и имаше чувството, че дробовете му ще се взривят. Отново се претърколи върху нея. Ръцете й го обхождаха, а тялото й тръпнеше.

Виждаше очите й и нищо друго. Само тъмния им блясък. Сдържа се още един миг и проникна в нея.

Тук бе всичко. Тази мисъл го прониза и разтърси, когато тя се обви около него.

Издигаше се с него, спускаше се с него, въздишаше с него от удоволствие. Сърцето й се блъскаше срещу неговото. Дъхът им се смеси и устните му се затвориха върху нейните, още една връзка.

Темпото се ускори и въздишките преминаха в задъхани стонове. Али заби нокти в гърба му, за да го накара да продължи, въпреки че в момента потъваше в поредната забрава.

Джона усети как се предава, прекрасно чувство, и падна върху нея, заровил лице в косите й.

 

 

С него бе свършено. Разбра го в момента, в който дишането му се успокои и умът му отново заработи. Никога нямаше да я преодолее. Никога нямаше да може да я заобиколи. С един замах тя бе разрушила старателната предпазливост на целия му живот.

Сега бе глупаво, безпомощно, непоправимо влюбен.

Нищо не би могло да бъде по-невъзможно и по-опасно.

Али би могла да го насече на парчета. На никой никога не бе позволявал да има такава власт върху него. Нямаше намерение да позволи това да се промени сега.

Имаше нужда от някаква защита и се отдръпна от нея с намерението да започне да я изгражда.

Тя просто се претърколи с него, протегна дългото си гъвкаво тяло върху него и каза: „Ммм“.

В друг случай би се засмял или поне би изпитал чисто мъжко удовлетворение. Сега почувства как го обзема лека паника.

— Е, получи каквото искаше, Флечър.

Вместо да се обиди, което би му позволило да се овладее, Али просто се сгуши във врата му.

— Точно така. — За да си достави удоволствие, обви крак около неговия, преметна се отгоре му и отметна назад косите си. — Харесва ми тялото ти, Блекхоук. Стройно, стегнато и здраво. — Прокара пръст по гърдите му, наслаждавайки се на контраста на своята кожа върху неговата. — Имаш индианска кръв, нали?

— Много разредена. Апахи.

— Отива ти.

Той нави кичур от косите й около пръста си.

— Ти пък си грозна. Обаче ти отива.

Тя се наведе и опря нос в неговия.

— Сега, след като си разменихме комплименти, какво ще кажеш да ми направиш една услуга?

— Каква?

— Храна. Умирам от глад.

— Искаш ли меню?

— Не. Хм. — Наклони глава и го целуна по устните. — Просто нещо от менюто. Би могъл да се обадиш долу да донесат нещо. — Плъзна устни по врата му, после отново към устните му. — И да хапнем. Имаш ли нещо против да взема един душ?

— Не. — Джона я обърна по гръб. — Но ще трябва да почакаш, докато свърша с теб.

— О, така ли? — Али се усмихна. — Е, сделката си е сделка.

И когато свърши с нея, тя влезе в банята, като се олюляваше. Затвори вратата, облегна се на нея и дълбоко въздъхна.

Никога досега не й се бе налагало да се старае толкова много да поддържа безгрижен и изискан образ. Но пък и никога досега не бе срещала някой, който да я преобърне наопаки и да я остави трепереща като желе.

Не че се оплакваше, каза си Али и притисна ръка към сърцето си. Ала идеята, че сексът е просто приятно занимание по взаимно съгласие между двама възрастни, които в добрия случай държат един на друг, бе завинаги разклатена.

„Приятно“ бе много слаба дума за секса с Джона Блекхоук.

Докато чакаше да се съвземе, огледа банята. Бе я обзавел разточително, забеляза тя, с дълбока двойна вана в обичайния смолисточерен цвят. Макар да изглеждаше изкушаващо, Али реши да се задоволи с душа в стъклената кабинка.

Умивалникът бе дълбоко корито в черния шкаф. Върху него нямаше нищо, никакви тоалетни принадлежности на Джона. Както и в кабинета и спалнята му нямаше нищо от него, никакви спомени или лични фотографии.

Изкушаваше се да надзърне в шкафчето, да разрови двете чекмеджета. Какъв крем за бръснене използваше той? Каква паста за зъби? Но й се струваше прекалено очевидно.

Вместо това прекоси белите плочки и се взря в лицето си в огледалото. Очите й бяха меки, устните й още подпухнали от прекрасната атака на неговите устни. По кожата й имаше множество едва забележими драскотини.

Като цяло, реши, че изглежда точно както се чувства. Като щастливо използвана жена.

Ала какво виждаше той, когато я погледнеше? Когато я погледнеше по онзи студен, сдържан начин? Желаеше я, за това не можеше да има никакви съмнения. Но дали чувстваше нещо друго?

Мислеше ли си, че не бе забелязала как се отдръпна от нея и двата пъти, след като страстта се бе уталожила? Сякаш нуждата му от… от раздалечаване бе също толкова дълбока, както и желанието му.

И защо позволяваше това да я наранява? Това бе толкова женска реакция.

— Е, аз съм жена, по дяволите — измърмори тя и завъртя крановете на душа.

Ако Джона си въобразяваше, че ще я зареже, когато си поиска, много се лъжеше. Не можеше да я разтърси от глава до пети и да си отиде, докато тя още се тресе.

Пъхна глава под струята, като си мърмореше под носа.

Али очакваше от една връзка повече даване и получаване. А ако той не можеше да си направи труда да й даде и малко симпатия, освен страст, е, тогава…

Замълча и трепна.

Говореше като Денис. Или поне почти като него.

Все пак можеше да се спре, преди да бе дотолкова затънала, че да не може да се измъкне.

Единствената връзка, която имаше с Джона, бе физическа и тя самата бе настоявала за това. И двамата знаеха основните правила и бяха достатъчно интелигентни, за да ги разбират, без да ги изричат на глас.

Ако тя искаше да примесва страстта с чувства, много хубаво. Добре. Това обаче си бе неин проблем.

Доволна, че бе разрешила проблема, Али спря душа и се обърна да вземе кърпа.

И диво извика, когато видя Джона да й я подава.

— Повечето хора пеят под душа — отбеляза той. — За пръв път срещам някой, който си говори.

— Не съм си говорила. — Тя грабна кърпата.

— Добре де, беше по-скоро нечленоразделно мърморене.

— Много хубаво. Повечето хора чукат, преди да влязат в заета баня.

— Почуках, ала ти не ме чу, защото си говореше. Реших, че може да искаш това. — Протегна другата си ръка, в която държеше черен копринен халат.

— Да. Благодаря. — Али уви кърпата около себе си и я стисна на гърдите.

— Вечерята ще пристигне след минутка. — Джона лениво размаза водата по ръката й.

— Добре. Трябва да си взема пистолета от бюрото ти.

— Аз го прибрах. — Намръщено проследи с пръст извивката на рамото й. — Сложих го в спалнята. Вратата е затворена. Ще оставят таблата на бюрото ми.

— Става. — Когато усети пръста му върху ключицата си, тя пусна кърпата и я остави да падне в краката й. — Това ли търсиш?

— Не би трябвало пак да те искам. — Притисна я до стената, без да откъсва очи от нейните. — Не би трябвало отново да имам нужда от теб.

— Тогава се дръпни. — Али смъкна ципа на панталоните му. — Кой те спира?

Той затвори ръка върху шията й. Макар че пулсът й под дланта му прескочи, тя само вдигна глава и го погледна предизвикателно.

— Кажи ми, че ме искаш — настоя Джона. — Кажи името ми и че ме искаш.

— Джона… — Али направи първата стъпка по един мост, за който знаеше, че може да изгори под краката й. — Никога не съм искала никой, както искам теб. — Пое треперливо дъх, но очите й оставаха спокойни. — Кажи ми го и ти.

— Алисън… — Той наведе чело към нейното, толкова изтощен и сладък жест, че тя протегна ръка да го погали. — Толкова те искам, че не мога да мисля. Само теб — промълви Джона и взе устните й, взе тялото й. Отчаяно.

 

 

— Трябва да призная — отбеляза Али, докато ядеше като изгладнял вълк, — че имаш наистина добра кухня. В повечето клубове храната е в най-добрия случай посредствена. Ала тук… Ммм… — облиза соса от пръста си. — Първокласна. — Поклати глава, когато той вдигна бутилката да допълни чашата й. — Не, ще карам.

— Остани. — Още едно нарушено правило, помисли Джона. Никога не бе молил жена да остане.

— Бих останала, ако можех. — Тя се усмихна и подръпна ревера на халата. — Но утре няма с какво да се преоблека, а отново съм на смяна от осем до четири. И сега ще трябва да взема от теб назаем една риза, за да се прибера. Ти моята я съсипа. — Той само вдигна чашата си, ала Али го усети, че отстъпва. — Покани ме да дойда утре и да остана.

Джона я погледна.

— Ела утре и остани.

— Добре. Виж! Виж това! Този играч беше чист.

— Беше навън. С половин стъпка — поправи я той, развеселен, че тя почти бе скочила от дивана, когато играта на екрана привлече погледа й.

— Глупости. Гледай повторението. — Доволна, насочи отново вниманието си към Джона, усмихна се и интимно потърка босия си крак в бедрото му. — Доста добра сделка от моя гледна точка. Добър секс, добра храна и бейзбол.

— За някои… — Протегна той ръка да я погъделичка по стъпалото. — … това е рай.

— След като сме в рая, може ли да ти задам един наистина важен въпрос?

— Добре.

— Ще изядеш ли всичките тези пържени картофи?

Джона се засмя и побутна към нея чинията, после се протегна да вдигне телефона.

— Блекхоук. — Подаде й слушалката. — За вас, детектив.

— Оставих този номер, когато дежурството ми свърши — обясни му тя. — Флечър. — Надигна се на дивана и очите й станаха безизразни. — Къде? Идвам. — Скочи и остави слушалката. — Намерили са Джан.

— Къде е тя?

— На път към моргата. Трябва да вървя.

— Ще дойда с теб.

— Няма нужда.

— Тя работеше при мен — отговори той простичко и тръгна към спалнята.

 

 

Джона бе виждал и правил много неща. През първата половина от живота си мислеше, че е виждал и правил всичко. Бе виждал смърт, но никога не я бе виждал гола в студената антисептична камера.

Гледаше през стъклото към младата жена и не изпитваше нищо, освен искрено съжаление.

— Аз мога да удостоверя самоличността й — каза Али до него. — Ала за да спазим по-стриктно процедурата, по-добре да е някой друг, който я е познавал. Това Джанет Нортън ли е?

— Да.

Тя кимна на техника зад стъклото и той спусна щорите.

— Не знам колко ще се задържа.

— Ще те чакам.

— По коридора наляво има кафе. Пълен боклук, но обикновено е горещо и силно. — Али протегна ръка към дръжката на вратата и се поколеба. — Слушай, ако размислиш и искаш да си отидеш, просто си отиди.

— Ще те чакам — повтори Джона.

Не й отне много време. Когато излезе, той още седеше на пластмасовия стол в края на коридора. Стъпките й отекваха от линолеума.

— Няма какво повече да се прави, преди да се получат резултатите от аутопсията.

— Как е умряла? — Когато тя поклати глава, Джона се изправи. — Как? Не може да е кой знае какво нарушение на правилата да ми кажеш.

— Била е намушкана с нож. Множество рани, вероятно от дълъг назъбен нож. Тялото й е било изхвърлено отстрани на шосе осемдесет и пет, на няколко километра от Денвър. Хвърлил е чантата й до нея. Искал е бързо да я намерим и да я идентифицираме.

— И това ли е всичко за теб? Просто да я идентифицираш и да подредиш още едно парченце от пъзела?

Али не отговори. Разбираше, че студеният му поглед издава едва сдържан гняв, ала и нейните нерви бяха пред скъсване.

— Да се махаме оттук. — Тя пое навън. Искаше да напълни дробовете си с чист въздух. — От броя рани се вижда, че е била убита със злоба.

— А къде е твоята злоба? — Той рязко отвори вратата. — Или не изпитваш никаква злоба?

Али излезе преди него.

— Не се нахвърляй върху мен.

Джона я сграбчи за рамото и я завъртя към себе си. Тя замахна с юмрук и спря на сантиметър от челюстта му.

— Искаш злоба. — Отскубна се от него. — Ще ти дам малко злоба. Както изглежда, рязали са я на парчета в същото време, докато аз се въргалях по чаршафите с теб. Питай ме сега как се чувствам.

Хвана я, преди да бе стигнала до колата.

— Извинявай.

Али се опита да се отърси от него, да го избута настрани, ала когато се обърна с ръмжене към него, той просто обви ръце около нея.

— Извинявай — повтори тихо и притисна устни към косите й. — Това беше неуместно. И двамата знаем, че няма никаква разлика къде сме били и какво сме правили. Това все едно щеше да се случи.

— Да, няма разлика. И въпреки това двама души са мъртви. — Тя се отдръпна. — Не мога да си позволя злоба, разбираш ли?

— Разбирам. — Джона свали шнолата от косите й и разтри врата й. — Искам да дойда у вас с теб. Искам тази нощ да бъда с теб.

— Добре, защото и аз това искам. — Влезе в колата и го изчака да седне до нея. И двамата трябваше да се освободят от злобата, знаеше го. И от вината. — Сутринта наистина трябва да стана рано.

Той й се усмихна.

— А аз не.

— Добре. — Али потегли. — Значи ти ще оправиш леглото и ще измиеш чиниите.

— Значи ли това, че ти ще направиш кафето?

— Да.

— Съгласен съм.

Стигнаха до сградата и паркираха в подземния гараж.

— Утре може да имам много работа. Има ли значение кога ще дойда?

— Не. — Джона слезе от колата, заобиколи и протегна ръка за ключовете.

— Какво, да не си ходил на курсове по чаровност?

— Бях отличник. Имам медал. — Натисна бутона на асансьора. — Сега някои жени са неуверени и се притесняват от елементарна любезност като например мъжът да им отвори вратата или да им подаде стола. Естествено, ти си достатъчно сигурна в силата си и в женствеността си, за да не се притесняваш.

— Естествено — съгласи се тя и завъртя очи, когато той с жест я покани в асансьора. После я хвана за ръката и я накара да се усмихне.

— Харесвам стила ти, Блекхоук. Още не съм го определила, но го харесвам. — Али наклони глава. — Ти си играл бейзбол, нали?

— Бейзболът и баща ти ме задържаха в гимназията.

— Моята игра беше баскетболът. Стрелял ли си кошове?

— Понякога.

— Искаш ли в неделя да играеш с мен?

— Може. — Двамата излязоха от асансьора. — По кое време?

— Ами, да кажем в два. Ще мина да те взема. Може да отидем… — Тя изведнъж млъкна, застана пред него и извади пистолета си. — Дръпни се. Не пипай нищо.

Сега и Джона видя. Пресните драскотини и следите от разбиване на вратата. Али с два пръста завъртя бравата и бутна вратата с крак. Влезе приведена и започна да оглежда, като палеше лампите по пътя си. Джона веднага застана пред нея.

— Дръпни се. Да не си луд?

— Едно от нещата, които научих в училището по чар, е да не използвам жена като щит.

— Тази жена случайно е с полицейска значка и с пистолет.

— Забелязах. Освен това — вметна, след като бързо бе огледал вътрешността на стаята, — него отдавна го няма.

Тя го знаеше, чувстваше го, ала си имаше правила и процедура.

— Е, извини ме, докато се правя на полицай и проверявам. Не пипай нищо — повтори Али и прекрачи счупената лампа, за да огледа останалата част на апартамента.

Запъти се към телефона, като ругаеше тихо.

— Твоят стар приятел Денис? — попита Джона.

— Може, но не вярвам. Лайл се е насочил на юг от Денвър. — Набра номера. — Мисля, че току-що открих какво е правил тук. Детектив Флечър. Имам взлом.

Още преди да пристигне дежурната група, Али сложи ръкавици и започна да прави описа. Стереоуредбата й, доста добра, не бе открадната, ала бе изпотрошена. Същата съдба бе сполетяла портативния компютър и малкия телевизор, който стоеше над стереото. Всички настолни лампи, включително старинната, която бе купила за бюрото си, бяха счупени. Диванът бе разпран от край до край и вътрешността му бе разпиляна на грозни валма.

В средата на леглото й бяха излени двата литра боя, която бе купила, но така и още не бе използвала.

Над леглото със същата боя бе написано: „Опитай се да спиш през нощта“.

— Той ме обвинява за смъртта на сестра си. Знае, че аз съм причината. Откъде знае?

— Джан — обади се Джона зад нея. — Сигурно тя ги е предупредила онази нощ, че нещо не е наред. — Али се обърна. — Ти върна семейство Барнс на масата им, обаче доста дълго ги беше нямало. Бяха нервни, притеснени. Трябва да е направила връзката.

— Може би — кимна Али и излезе от спалнята. — Било е достатъчно, за да я накара да се замисли. Да се разтревожи. Тя не е забелязала кога съм излязла аз, беше заета, ала Френи забеляза. Може между другото да го е споменала пред Джан. — Мина през хола и тръгна към кухнята. — Затова се е обадила, но малко прекалено късно. Прекалено късно, за да спаси сестра му. Тук май не си е давал много труд. Няма нищо, което да си струва да се счупи. Предполагам… — замълча и бавно тръгна към масата. — О, господи… — Обърна се и очите й бяха разширени от ужас. — Ножът ми за хляб. — Докосна стойката за ножове, в която едното място бе празно. — Дълъг назъбен нож. Господи, Джона, той я е убил със собствения ми нож.