Маги Дейвис
Кристално сърце (2)

2

Последвалото минаване през улиците и уличките на града им се стори безкрайно. Най-сетне прекосиха някакъв двор, в който миришеше на слама и на коне. След това ги поведоха по тясна стълба, която сигурно се намираше близо до кухнята, защото ясно се чуваше дрънченето на тенджери, а въздухът беше изпълнен с аромата на току-що сготвено ядене.

Едва след като влязоха в малка стаичка, Гълфър им свали превръзките от очите.

— А сега се измийте, преди да се нахраните — каза той.

Нийл примигна и се озърна в стаята, в която сигурно живееше някой слуга. В камината пращеше огън, в стаята имаше легло, а на сервираната маса вдигаха пара няколко тенджери.

Страхът, че ако не побързат, яденето може да изстине, накара Нийл да хвърли бързо дрехите и да влезе в огромната черна вана, вече пълна с вода. И Орион не се колеба, взе голямо парче сапун и четка и побърза да последва приятеля си.

Тайничко подозираше, че историята, измислена от по-възрастните рицари, е била само предлог да ги подмами, за да задоволят двамата заедно ненаситната страст на някоя светска дама.

След като се изтъркаха старателно, приятелите обуха тясно прилепналите панталони, които се носеха под доспехите, седнаха на масата и се нахвърлиха лакомо върху гозбите.

Нийл се нахрани пръв. Облегна се доволен на стола и шумно се оригна. Чудесна вечеря. Опечени на огъня свински пържоли с пресен черен хляб, а за десерт пудинг от бяло брашно, полят с мед и масло. Към всичко това и предоволно от ароматната и силна уелска ракия.

— Наистина ли вярваш, че дамата има желание да схруска и двама ни? — попита Нийл и стана, за да събере захвърлените си на пода дрехи. — Навярно само един не е достатъчен, за да пораздвижи една съсухрена търговска съпруга, нали така?

— Дъртите са най-опасните, тъй да знаеш… такива неща са ми разправяли, да не повярваш. Бас държа, че тоя дяволски план си го е измислила някоя дърта крава, защото оная й работа не й дава мира, а тя си пада по силнички неща… затова е пратила своите ахмаци да й доставят млади и невинни мъже…

— Невинни ли? Божичко, ако си мислиш, че ще кача някоя дъртофелница, докато ти ми дишаш във врата, значи наистина си много по-покварен от мен!

Орион замери приятеля си с парче хляб. Нийл чевръсто го хвана и си го натъпка в устата.

Всъщност засега вечерта минава доста добре, реши той. Поне за двама уморени и гладни млади рицари на граф Глостър. Отдавна не се беше къпал и сега кожата му миришеше на свежо и чисто, освен това след доброто похапване вече не се чувстваше толкова пиян. Въпреки това ръката му посегна стреснато към дръжката на меча, когато някакъв часовник взе неочаквано да бие от близка черковна камбанария.

Орион кимна с разбиране.

— Да, драги, най-добре ще е да си вземеш меча. За всеки случай, тъй да се каже.

Нийл се поотпусна. Според него бяха ги довели в къща в квартала Рексам, където живееха търговците. Все още смяташе за напълно възможно да са били подмамени от крадци, въпреки че не носеха нищо, заслужаващо да им бъде отнето. Какво лекомислие да се забъркат в толкова невероятно приключение, от което един господ знаеше как ще се измъкнат.

— Можеш да разчиташ на мен, Орион — каза той. — Аз ще спечеля онези жълтици. Оная ми работа никога не ме е излагала.

Той вдигна от пода ватенката си, но после реши все пак да не я облича, защото усети как смърди на пот. Знаеше, че това отблъсква жените. Впрочем, ако наистина ставаше дума за онова, което им бяха казали, една дреха повече или по-малко нямаше никакво значение. Оставаше му да се надява, че всичко ще свърши бързо и няма да го впрегнат в някоя работа.

Орион наблюдаваше замислено приятеля си.

— Вие, ирландците, сте невероятно самоуверени — каза той, убедени сте, че можете с оная си работа да накарате дори сестрата на дявола да се почувства на седмото небе.

— Грешиш, привлякоха ме само онези жълтици. Две жълтици срещу малко тралала с една женска, представяш ли си… за толкова пари си залагаме обикновено две години главите в проклетата война.

— Ако изобщо ни платят. Можеш ли да ми кажеш какъв смисъл има тази война? Нали и двамата знаем, че сестрата на граф Глостър никога няма да седне на английския трон, въпреки подкрепата на нейния брат. Англия никога няма да приеме да я управлява жена, дори ако е дъщерята на стария крал.

— И крал Стивън не е мъж на място. Нерешителен е като жена. Не може да реши дори дали да се сражава с враговете си, или да им прости. А сега виж какво… мога ли наистина да те оставя сам? Искам да кажа достатъчно трезвен ли си, за да се пазиш?

В този миг Гълфър влезе в стаята и Нийл посегна припряно към меча.

— Боже милостиви, махнете това нещо. Нали не можете да влезете с меча си при една дама! Днес ще се сражавате в едно легло, нали така?

— Или ще си взема меча, или си тръгвам…

Гълфър му посочи превръзката за очи.

— А какво смятате да правите с меча си, ако сте с вързани очи?

Рицарят беше, разбира се, прав, но Нийл въпреки това се поколеба. Колкото повече се забъркваше в тази история, толкова по-съмнителна му изглеждаше. Ако се раздели с оръжието си, ще бъде беззащитен, ако ситуацията се влоши. Или наистина трябваше само да направи дете на застаряваща съпруга на търговец? И да вземе срещу това две жълтици? Ако трябваше да е честен, щеше да признае, че на света има малко неща, които да не би извършил за толкова много пари.

— Давате ли ми честната си дума, че тук не се крие някоя измама? — каза той най-сетне.

— Точно така, нека ти даде честната си дума, че в леглото с теб ще легне почтена жена, а не най-дъртата от всички курви в Рексам… — избоботи Орион. — Да ти се закълне в гроба на майка си…

— Наистина няма никаква измама — каза Гълфър и погледна Нийл право в очите. — Дамата е точно такава, каквато ви я описах.

— Е, добре — кимна Нийл и се обърна с гръб към Гълфър. Старият рицар отново му завърза очите и двамата оставиха Орион сам край пламтящия огън.

В къщата цареше тишина и до ушите на Нийл не стигаха никакви шумове, докато Гълфър го водеше по някакъв коридор. Но до носа му стигаха най-различни миризми. Миришеше на кожа, на восък и на прах, долавяше и острата миризма на говеждите изпражнения, от които бяха направени факлите, закрепени по стените.

— Ей, защо не ми казахте, че има стъпала — оплака се Нийл, защото си удари пищяла. — В случай че наблизо има дълбока дупка, в която мога да падна, ще е много мило от ваша страна, ако ме предупредите.

— Спокойно, вече почти стигнахме — каза с въздишка Гълфър. — Какво ли не бих дал, ако можех аз да свърша работата, която ви предстои… Вие, младоците, наистина не знаете цената на младостта и потентността…

Той побутна Нийл по последните стъпала и почука на една врата. Без да дочака отговор, я отвори. Нийл чу шума на скърцащи панти, усети топъл въздух върху голите си гърди. Протегна предпазливо ръце. Ако бяха намислили да му изиграят лоша шега, сега беше моментът да го сторят, но Гълфър само леко го побутна и заключи вратата зад него.

Нийл смъкна превръзката и примижа заслепен. В спалнята горяха дузини свещи, на чиято светлина се открояваше всяка подробност. Мебелировката се състоеше от тапицирани с кадифе столове, маси и скринове от черно дърво. По стените бяха окачени скъпи килими, а изобразените на тях сцени говореха за таланта на изкусен майстор. Подът беше застлан с овчи и кози кожи, в камината весело пращяха големи цепеници. Насред стаята имаше огромно легло с балдахин и тежки златотъкани завеси.

Минаха няколко мига, преди Нийл да се съвземе от изненадата и да забележи момичето, застанало до леглото. Това сигурно беше тя, съпругата на стария търговец, между чиито бедра той щеше да спечели тази нощ две жълтици.

Беше средна на ръст, с големи очи, чийто цвят не можа точно да определи, с бледи устни и прекрасна медночервена коса, която се спускаше по раменете й и блестеше на светлината на пламъците. Под бродирания й пеньоар от китайска коприна се очертаваха високи гърди и тънка снага. Беше не само млада, но и приказно хубава.

Нийл я гледаше като омагьосан. Беше на не повече от седемнайсет. И от три години омъжена за човек, който поради възрастта си беше неспособен да й направи дете. Все пак не беше необичайно момичета с нейния произход да се омъжват на четиринайсет.

Той се почувства изведнъж някак притеснен. Съпругата на търговеца не беше в никакъв случай сладострастната дъртачка, която Орион му беше предсказал. Тъкмо обратното, хубостта на това момиче беше наистина изключителна. Въпреки малко късото носле и зелените котешки очи тя приличаше на нежна пъпка на рядко цвете и той изпита известен страх да направи онова, което се очакваше от него. Но вече беше късно да се откаже.

Тя го наблюдаваше мълчаливо с треперещи устни, дългите тънки пръсти загръщаха конвулсивно пеньоара. Какво ли си мислеше в този миг, докато плъзгаше поглед по мускулестите му голи гърди и възгрубите ръце, свикнали да се оправят с оръжие и коне, по босите му крака? Какво ли изпитваше една млада жена в присъствието на непознат рицар, с когото щеше да сподели след малко интимността на леглото, единствено и само с целта да забременее?

Нийл изпита изведнъж желание да си свърши работата колкото може по-бързо.

— Аз съм… мисля, че аз съм онзи, когото чакате, госпожо! — побърза да каже, за да прекъсне мълчанието.