Маги Дейвис
Кристално сърце (26)

26

Уелският принц я поздрави и стисна толкова силно ръката й, че я заболя.

Джайън стоеше на входната врата на голямата зала и я наблюдаваше. Кадоуладър привлече ръката й към устните си и силно я целуна.

— Милейди, бих ви посъветвал да се държите така, че вашите хора ясно да разберат колко се радвате да ме видите.

Емелин беше толкова изненадана, че не знаеше какво да каже на неочакваните гости. Усети изведнъж непреодолим страх.

Значи се беше случило. Принц Кадоуладър бе дошъл да й поиска сметка.

— Но, лейди Емелин, та вие треперите — каза Уелският принц и пусна ръката й. — Да не би последната пратка злато, която сте задържала за себе си, вместо да ми я предадете, да е причината?

Емелин се вкамени и погледна куриера, който я наблюдаваше и явно се забавляваше.

— Е, станалото станало — продължи принцът. — И нека сметнем въпроса за приключен. Но това не значи, че вашият съпруг, това ирландско копеле, няма да си плати за онова, което ми стори — добави той и на хубавото му лице се изписа ужасяващ израз.

На Емелин й стана студено. Нийл беше подпалил крепостта на Кадоуладър, битката е била кървава, а след това го беше направил за смях пред целия двор, надвивайки го в турнира. А сега Уелският принц беше дошъл да си отмъсти.

Изведнъж я попари мисълта, че освен Джайън и неколцина рицари не беше останал никой, който да защити нея и Магнус, и крепостта. Трябваше ли да извика на хората си и да им заповяда да пленят Кадоуладър? Мисълта беше добра, но неосъществима, защото последиците можеха да се окажат съдбоносни за Англия. След подписването на договора сега между крал Хенри и уелсците цареше мир.

— Вие сигурно ще намерите някое сухо местенце за нас. Пътуването беше дълго и напрегнато. Налага се да ви помолим за гостоприемство.

Джайън понечи да се приближи към тях, но тя му махна в знак, че не й трябва. Не, в това положение никой не можеше да й помогне. Трябваше сама да измисли как да реши този проблем.

— Влезте най-напред в залата, милорд. Там гори силен огън и ще заръчам на моите готвачи да ви приготвят нещо за ядене и пиене.

Тя вече се канеше да тръгне пред тях, но Кадоуладър я хвана за ръката.

— Не сме гладни. Освен това спокойно мога да се лиша от тържествената зала. Копнея за уютна стая, в която да мога да се насладя по-добре на вашата компания. Заведете ме в стаята на вашия съпруг.

Колко коварен план, помисли си уплашено Емелин. Нямаше никаква възможност да не изпълни желанието, защото учтивостта й повеляваше да заведе принца в стаята на своя съпруг, да му даде възможност да се изкъпе там и да се преоблече — та нали Кадоуладър беше владетел.

Но този сам по себе си невинен жест на гостоприемство не бе всичко, което той очакваше. Той го знаеше, знаеше го и тя.

Мислите й се объркаха. Какво да прави? От него зависеше дали да съсипе всичко тук. Достатъчно беше да я издаде на краля като предателка. Той самият нямаше от какво да се бои, защото вече бяха мирни времена. Тя посочи безсилна старата кула.

Мълчаливо тръгнаха към нея. Емелин скри под наметалото треперещите си ръце. Стражите на вратата на кулата отдадоха чест с изписано на лицата нескрито любопитство.

— Милорд, ще ме извините ли за минутка, искам да отпратя камериерките си.

Без да му даде възможност да отговори, тя хукна по витата стълба нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Блъсна вратата и бързо я заключи зад себе си.

Магнус наистина се беше изкъпал, както му беше наредила. По пода още бяха разхвърляни мокри кърпи. Той беше седнал в прани, чисти дрехи на един стол и тъкмо си обуваше ботушите. Камериерки разтребваха стаята.

Емелин се втурна задъхана към Магнус, сложи едната си ръка на устата му, другата на неговото рамо. Хедуид се обърна и едва успя да сподави вика си.

— Уелският принц е тук — изрече Емелин с пребледняло лице. — Сега слезте по стълбата и си бърборете на висок глас. Вземете Магнус между вас двете, за да не го видят.

Тя свали ръка от устата на детето и го погледна сериозно. Той отговори на погледа й без уплаха и по-скоро заинтригуван.

— Сине, трябва да направиш нещо за мен — каза тя меко. — То е много, много важно и от теб зависи дали ще изпълниш всичко добре. Чуй ме сега… препусни с понито колкото можеш по-бързо при майстор Авенант. Не допускай нищо да те спре. И остани при него, докато не получиш вест от мен. Мислиш ли, че ще успееш?

Магнус кимна сериозно, защото разбра колко е важно това за нея.

— Тогава ми се закълни като рицар.

Той сложи ръка в нейната и я погледна със светнали очи.

— Кълна ти се майко. Кълна се.

Хедуид й съблече мокрото палто, оправи й роклята.

— О, милейди, трябва да знаете, че каквото и да се случи, ние ви обичаме — прошепна тя.

Двете камериерки й помогнаха да пусне косата си и бързо я сресаха, та да се спуска на меки вълни по раменете й. За друго нямаше време.

Едно от момичетата посегна към ръката й и я целуна. То подозираше какво ще прави Кадоуладър с нея. И Емелин знаеше със сигурност какво е то и се страхуваше.

Изпълнявайки волята й, момичетата най-сетне тръгнаха надолу с Магнус между тях двете и се разбъбриха като подгонени гъски. Вратата бяха оставили отворена.

Мигове по-късно се появиха Уелският принц и куриерът. Принцът си свали палтото и го хвърли на облегалката на един стол пред камината. Загледа се в килимите по стените, скъпите мебели, подредени в стаята. Изглеждаше впечатлен.

— Колко елегантно! — възкликна той. — Стаята много ми харесва.

Той се усмихна зловещо и седна до камината.

— Чувал съм, че сте донесли тежка зестра на съпруга си, лейди Емелин. Не е тайна също, че за любов между вас и вашия съпруг не може да става и дума.

Емелин извади чаши от шкафа и ги сложи до гарафата с вино.

— Това са злостни клюки, принц Кадоуладър. Аз съм вярна и предана съпруга на своя мъж.

— Нямах това предвид — каза принца и се усмихна този път очарователно.

Тя напълни две чаши и ги подаде на двамата мъже. Още след първата глътка принцът вдигна, приятно изненадан, вежди.

— Какво чудесно вино — каза той и вдигна чаша за наздравица в нейна чест. — Милейди, колко е хубаво, че след толкова време се виждаме отново.

— Това вино ни донесе канцлерът на краля. Бургундско, прославено по християнските земи — обясни Емелин и им доля чашите. — С него ни благодари за гостоприемството.

— Надявам се, че ще направите моето гостуване още по-приятно.

— Милорд, не разбирам какво искате да кажете.

Куриерът си изпи набързо виното и остави чашата.

— Милорд, милейди… желая ви приятна вечер — каза той и излезе, навел очи, от стаята.

— Къде отива?

— Навън — каза принцът и я хвана за китката. — Ще пази на вратата.

Той привлече Емелин в скута си. Струваше й усилие да не му издере очите. Значи все пак не се беше излъгала. Нищо чудно, че първата й мисъл беше да заповяда на хората си да хвърлят този уелски воин с вълчи очи в подземието под цистерната.

Разбира се, че знаеше — той иска да спи с нея. Но какво още?

— Моля ви, пуснете ме, милорд. Не съм сторила нищо, за да спечеля вашето внимание.

Принцът се засмя тихо. Държеше я здраво за ръцете и почна да разкопчава роклята й.

— Защо да ви пусна? Ще трябва първо да си платите дълга, мила моя. Настоявам на първо място да продължите да приемате от Рейналд златото, което ми подарява крал Луи. Но е излишно да си правите труда да го предавате на пастирите. Ще идвам лично да взимам златото. И няма да кажа на никого за помощта, която ми оказвате… ако подсладите мълчанието ми, като ми угодите.

Емелин се помъчи да хване ръцете му, които смъкваха роклята от раменете й. Гърдите й вече бяха голи.

— Мъжът ми ще ви убие — изрече тя.

— Морлекс имаше вече няколко пъти тази възможност, но както виждате, досега не е успял, нали? Признайте си, че обичате този ирландски касапин не повече от мен. Не мога да ви опиша какво удоволствие ми доставя да направя този гаден и долен тип рогоносец.

Той наведе глава и заби зъби в голата й кожа.

— Искам точно това. Вие ще ми помагате срещу крал Хенри и ще ми давате онова, което сте свикнала да давате на онзи ирландски помияр.

Емелин се отскубна от скута му и преди той да успее да посегне към нея, вече си беше стъпила на краката. Роклята й беше широко отворена отпред, гърдите й се подаваха с влажни зърна, защото той ги беше смукал. Уелсецът я гледаше като хипнотизиран.

Тя взе гарафата от масата, наведе се с подчертана предизвикателност над него и напълни чашата му.

Вече беше наясно с мръсните намерения на принца. Въпреки сключения мир с Хенри искаше да продължи да я използва да му пренася златото, както го бе правила от глупост години наред. Нещо още по-лошо, вече не биваше да го предава на пастирите, защото той щеше да идва лично да си го взима и всеки път щеше да се вмъква в леглото й, за да си отмъщава на Нийл Фицджулиън.

В сравнение с Кадоуладър Нийл беше смел рицар на честта. Беше го доказал в сраженията срещу Кадоуладър и в турнира. Желанието да прелъстиш жената на друг свидетелстваше за толкова долнопробен начин на мислене, че й идеше да повърне. Това, дето принцът предполагаше на всичкото отгоре, че тя ще изневерява доброволно на съпруга си, я накара направо да побеснее. Уелсецът се залови малко непохватно да си събува ботушите. После стана, за да си свали панталона.

Емелин отново се приближи към него с гарафата. С вече помътнели очи той хвана едната й гърда и почна да я мачка. После й подаде чашата си и тя се престори, че пие.

Стиснала зъби и с ледена усмивка тя го остави да върши каквото си ще. Когато той се опита да я целуне, тя го хвана за ръката и го заведе до леглото.

Принцът не носеше нищо, освен панталона. Сега събу и него. Кожата му беше бяла като мляко, а черните косми по ръцете, краката и между бедрата му бяха в странен контраст. Той се отпусна тежко на ръба на леглото.

— Аз ще се погрижа да го забравите — почти изрева той. — Желая ви от мига, в който ви видях за пръв път… когато ви зърнах на турнира.

Той се отпусна върху възглавниците и я изгледа втренчено.

— Хубава сте… с тази разтворена рокля. Съблечете я.

Емелин почна да се съблича. В този миг беше готова, ако той поискаше това, да изтича гола до ада и обратно.

Принцът, големият герой на уелсците, лежеше по гръб и разкрачен, и тя можеше да види много дългия му, възбуден член.

Той измърмори нещо, а после очите му бавно се затвориха.

Емелин шумно въздъхна. За щастие успя най-сетне да го обезвреди, преди да е успял да я обладае. Изтича стремително към вратата и рязко я отвори.

Джайън и двама от морлекските рицари бяха застанали пред нея. Куриерът лежеше на пода.

Рицарите влязоха в стаята и се приближиха към леглото, на което лежеше заспалият принц. Видяха смаяни, че той е съвсем гол.

Джайън издърпа покривката на леглото, за да го увие в нея.

— Нямате време за това — каза Емелин. — Вземете го както си е.

Тя вече едва се държеше на крака. Вълнението и изпитаният страх, я бяха докарали почти на ръба на нервен срив. Отпусна се уморено на ръба на леглото.

Двамата рицари вдигнаха принца от леглото и го изнесоха навън.

— Всичко е наред, милейди. Ние ще се погрижим за останалото — казаха те и изнесоха навън голото тяло.

— И този, който е пред вратата… вземете и него — каза тя с последни сили.

Емелин се събуди, защото някакъв мъж със свещ в ръката се беше навел над нея, а тя не можеше да разбере кой е, защото лицето му беше цялото в пръски кал. Извика силно.

— Какво е ставало тук? — попита я Нийл и по гласа му личеше колко е уморен. — За малко да си съсипя добрия кон, за да стигна тук час по-скоро. Какво, по дяволите, е станало?

До нея Магнус подскачаше от радост и го гледаше с щастливи очи.

— Милорд, колко е хубаво, че отново сте тук.

Нийл го изгледа навъсено.

— Не съм ти милорд, аз съм ти баща! И побързай да слезеш от това легло. Вече си много голям, за да спиш при майка си.

Емелин се надигна и придърпа завивката до врата си.

— Да не сте се побъркал? Втурвате се тук като луд и говорите на Магнус такива неща? Джосрън, донесете от масата няколко свещи. После можете двамата с Готселм да си вървите.

— Мой баща? — попита Магнус с широко отворени очи.

— Не ти е баща — сопна му се Емелин. — Нали знаеш, че когато не е в настроение, приказва какво ли не.

Нийл отиде до камината и взе да рови жаравата, докато пламъците лумнаха отново. После съблече мръсното си палто и го метна на един стол.

— В Честър разбрах от рицарите, че принц Кадоуладър е бил намерен на пазарния площад в Морлекс… гол и пиян. Оная му работа била намазана с черна боя — каза Нийл.

— Със синя — поправи го Емелин. — И не намазан, а боядисан. Идеята не беше моя. Направили са го бояджиите на Авенант. Те мразят уелсците.

— По дяволите! — изрева Нийл толкова силно, че Джосрън изтърва току-що запалената свещ.

Нийл се приближи към леглото и се наведе над нея.

— А знаете ли пък уелсците колко мразят да се подиграват с тях? Крал Хенри отдавна ми обръща внимание на това и ме е предупредил. Ако някой се подиграе с уелски владетел, той се отказва от трона, праща жена си в манастир, лишава потомството си от наследство и отива в изгнание.

Емелин издържа погледа му, без дори да й трепне окото.

— Майчице Богородичке, какво трябваше да сторя? Да го убия, та да почне нова война? Вашият прекрасен принц беше дошъл тук с намерението да спи с мен. Така искаше да ви отмъсти за всичко, което сте му сторил.

Нийл я изгледа продължително, после седна на леглото.

— А как се стигнало до там, че се е озовал насред площада, при това гол?

— Джосрън и Готселм да сложат Магнус да спи.

Джосърън повлече съпротивляващия се Магнус към вратата, а Готселм ги последва.

— Милорд! — крещеше Магнус. — Майко…

— Ще си поприказваме по-късно, момчето ми. Крайно време е да научиш истината.

— Рицарите казват… наистина ли съм…?

— Вън! — изрева Нийл. — Върви с Джосрън и прави каквото ти каже.

Емелин седна в леглото.

— Кадоуладър не беше пиян. Аз му сипах от прахчетата на Гайуедан. За щастие имах още от тях, от времето, когато кракът ви беше толкова зле. Непрекъснато му доливах вино, защото мина доста време, преди прахът да подейства. Но той най-сетне заспа. След това Джийън и рицарите го изнесоха през тайния тунел под цистерната, който води от крепостта чак до реката долу. Магнус вече бях пратила с неговото пони в града с вест за Джон Авенант. Трябва да го похвалите, защото той прояви истинска смелост. И… господи боже мой, та той нищичко няма да разбере, ако му кажете, че е ваш син.

— Не чухте ли той какво каза? Половината свят подозира, че е мой син.

— Мъжете от гилдията на тъкачите са вдигнали Кадоуладър от брега на реката, а после са направили онова, което са сметнали за справедливо.

— Тук има таен тунел? Джайън и рицарите са го използвали, за да разкарат принца от тук?

— Отдавна се каня да ви кажа. Майсторът на дюлгерите го откри и ми го показа.

— След което вие съвсем случайно забравихте да ми кажете! А кога имахте намерение да поговорите с мен за френското злато?

Емелин преглътна, защото изведнъж не можа да си поеме дъх.

— Вие сте знаел? — прошепна тя.

Нийл стана, прокара ръка през косата си и отиде до камината.

— Кралят много се надяваше да изобличи Хю Бигод и останалите английски приятели на френския крал, защото те му мислят злото. Златото, което Луи праща от години на уелските бунтари, е само подробност от заговора. Вместо това сега имаме един Кадоуладър, който благодарение на моята съпруга и нейните съучастници се е озовал гол на пазарния площад, където всеки е могъл да се подиграе със синия му член. Френският крал е много набожен човек. Той добре ще си помисли дали да продължи да помага на такъв принц. Що се отнася до крал Хенри… той беше направо очарован да чуе за случилото се.

— Очарован?

— Хенри обича хубавите жени, а вие, да ви вземе дяволът, сте много хубава. Неговите шпиони са му докладвали, че вие, като предана съпруга, само сте продължила да вършите онова, което първият ви съпруг, Нюмарч, е започнал да прави още по време на войната между неговата майка и крал Стивън. Но онова, от което Хенри най-много се възхищава от господарката на Морлекс, е елегантният начин, по който успяхте да използвате на кралския банкет един печен елен, за да ликвидирате проклетите пойни птички. Според него е било много мъдро от ваша страна да имитирате загубеното бижу… той цени особено високо мъдростта, защото нали в противен случай нямаше да остане при вещицата, за която се е оженил. Съжалява, разбира се, че този път не е успял да спипа предателите от най-близкото си обкръжение, защото много му се искаше да изобличи в предателство своя верен приятел граф Норфолк. Въпреки това много се развесели, когато чу новината за синия член на Кадоуладър.

— Вие ми се подигравате.

— Ни най-малко, кълна се. Кралят не понася Кадоуладър. Смята го за самоуверен варварин. Хенри отдавна не е бил в толкова добро настроение. Това се отрази даже на Елинор. След яко пиене снощи, при което често се вдигаха наздравици за най-чувствителните части от тялото на уелския принц, той отведе своята кралица в леглото.

— Не ви вярвам.

— Ще ми помогнете ли да си събуя проклетите мокри ботуши?

Емелин се измъкна от леглото, застана пред него, за да може той да опре другия си крак в задника й, и задърпа ботуша.

— Казах ви самата истина. Хенри ни обича заради всичко, което току-що ви изредих. Иска да станем негови придворни… нещо, на което ще се противопоставя с всички възможни средства. Не искам да ви виждам близо до него. Така, а сега ми помогнете да сваля доспехите.

Той се наведе напред, за да може тя да му издърпа ризницата през главата.

Беше толкова тежка, че тя залитна. Нийл бързо скочи и я прегърна.

— Зная, че си искаш свободата — избоботи той. — И аз ти я обещах. Само че сега възникна едно усложнение… Кралят е намислил в най-скоро време да ти направи графиня. Е, нищо ли няма да кажеш?

Но Емелин само го погледна с широко отворени очи.

— Нещата няма да станат по-лесни, ако вие и бъдещите наследници на Морлекс живеят в Роксетър при твоя дядо. Толкова далеч от твоя съпруг, прекрасния граф Нийл Фицджулиън…

— О, не! — прошепна тя.

— И как трябва да тълкувам това „не“?

— Не, не искам да ставам графиня. Такива титли никога не са ме интересували. Не харесвам и двора с всичките му клюки. Аз съм златарка и член на тази гилдия. Искам Магнус да стане почтен човек.

Тя отиде до леглото и се пъхна под завивките.

— Вие се стремите към слава и почести, аз съм безразлична към тях.

Нийл съблече и останалите дрехи и се пъхна до нея под одеялото. Когато се притисна към нея, тя му обърна гръб.

— Говори с мен! — заповяда той.

Тя се обърна пак и продължително го изгледа.

— Тогава — прошепна тя, — тогава… през онази нощ, когато ви видях за пръв път, ви помислих за млад герой… един от рицарите на сър Ланселот, от рицарите на Кръглата маса… божичко, колко глупава и наивна съм била!

— И аз не съм забравили онази нощ. И сега виждам пред себе си онази стая, многото свещи, скъпите стенни килими. За пръв път от много дни бях сит, защото първата им работа беше да ме нахранят. Може наистина да си била наивна, но спомни си, че и аз бях само един неопитен млад рицар, без пукнат петак, а когато те видях да стоиш до това легло, от страх за малко да напълня гащите, защото беше толкова невероятно хубава… красива като ангел. В този миг разбрах, че съм изгубил сърцето си, че те обичам.

— Никога не сте ми го казвал!

— Крал Хенри ще обяви Джулиън за мой наследник. Архиепископ Тиоболд ще получи разрешението от папата в Рим. Един ден момчето ще стане граф Морлекс.

— Името му е Магнус. И така ще си остане. Никога няма да го нарека Джулиън. Божичко, вие не можете да го наречете Джулиън Фицджулиън… всеки ще реши, че това е прякор за подигравка.

Нийл притисна топли устни към гърдите й.

— Остани при мен, Емелин. Скъпа, ще получиш от мен всичко, което пожелаеш. Крал Хенри ще се погрижи за това. Нали ти върнах златарската работилница и къщата. Ако искаш, може да имаш отново и бегинки.

— Не, не искам. Горките жени. Често се питам какво ли е станало с Уолтър и Бертилда.

Нийл я целуна страстно.

— Ти още не си ми казала, че ме обичаш, малка вещице.

Емелин усети тежестта му върху себе си, усети до кожата си ударите на неговото сърце, видя балдахина над леглото, в което тогава се бяха любили за пръв път. И най-сетне разбра съвсем ясно. Беше го обикнала от първия миг. Беше го обичала през всички тези години. Въпреки всичко, което се бе случило между тях.

— После ще ти го кажа — прошепна тя и прегърна нежно шията му.