Елизабет Лоуел
Самотникът (1)

Първа глава

Удивителна жена, но на неподходящо място, в неподходящо време, помисли Невада Блекторн. И е тръгнала право към мен.

Невада следеше с изумление как тя приближава. Мнозина хвърляха крадешком поглед към сериозните й светлозелени очи и сочни устни, след което бързо продължаваха започнатия разговор. Тази жена беше особена. Бе се втренчила в него и не отместваше очите си.

С изящество, което явно не осъзнаваше, Идън Самърс си проправяше път през тълпата, изпълнила бара.

Вървеше направо към самотния тъмнокос широкоплещест мъж. На разстояние една ръка пространството около него бе празно.

Дори да не й бяха казали да попита брадатия, Идън щеше да тръгне към него. В усамотението му имаше нещо, което я привличаше и съвсем не я безпокоеше. Бе привикнала да работи със самотни диви животни.

— Привет! Аз съм Идън Самърс — усмихна му се тя, щом стигна до него. Липсата на отговор не я накара да се отдръпне. Би се почувствала по-добре, ако можеше да зърне цвета на очите му, но те бяха прикрити под ръба на черния стетсън. — Мъжът от бензиностанцията каза, че магазинът е затворен, но можете да отворите, за да си напазарувам.

Гласът на Идън бе топъл като усмивката й, малко дрезгав, сякаш не бе разговаряла от часове. Невада се питаше, дали звучи по същия начин рано сутрин и дали целувката й е сладка като усмивката й.

Направи опит да отпъди надигащото се желание, ала женствеността на Идън бе твърде силна. От много време не бе реагирал така спонтанно на женски сексапил, но ето че сега бе изпълнен с копнеж, първичен като дишането.

— Човекът, когото търсите, е Бил. — Гласът на Невада прозвуча грубо. — Онзи брадатия.

— О! Съжалявам. Сбъркала съм брадата. — Лешниковите очи на Идън се преместиха към косматото лице на продавача. — Този ли е Бил?

Невада кимна.

— Благодаря. — Тя се усмихна и се обърна назад.

Невада отново поклати глава, но не продума. Нито се усмихна. Блестящите му зелени очи се отместиха от изящното тяло на новодошлата към лицата на мъжете, насядали в единствения бар на Уест Форк. Всеки от тях бе оценил жената още в мига, в който бе влязла. В погледите им се четеше нещо повече от обикновено любопитство. Идън нямаше как да знае, но в бара присъстваха само две жени, които учтиво можеха да бъдат определени като „работещи момичета“. Съботата в Уест Форк бе за тях най-натовареното време. Те с точността на часовник влизаха и излизаха от бара и прилежащия към него мотел всеки петнайсет минути.

Щом Идън обърна гръб на Невада, мъжете разбраха, че нямат уговорена среща. И никой друг мъж не я очакваше. Беше сама.

Внезапно мъжете станаха агресивни. В град с една бензиностанция, един смесен магазин, едно кафене, един мотел и един бар, наричани „Окей Корал“, чужденци не се мяркаха често. А непозната и очарователна млада жена с грациозна походка и прекрасна усмивка бе нещо невиждано. Пък и с нея нямаше придружител, който да обезкуражи пламналите сексуални интереси на мъжете в бара.

Обикновено липсата на придружител не бе проблем за никоя жена, дори и в най-дивите части на Фор Корнърс, югозападно Колорадо. Но този ден не беше обикновен. Провеждаше се осмото годишно състезание на Уест Форк по укротяване на гърмящи змии и това събитие бе привлякло всички мъже на двеста километра околовръст. Змиите още спяха зимния си сън, факт, на който разчитаха състезателите. Затова тази събота на месец март в бара се наливаха с бира поне четирийсет здравеняци, които се надлъгваха, шегуваха се, обсъждаха достъпността на местните дами и се присмиваха на всеки, който не можеше да гаврътне една след друга поне четири бири.

Невада отпиваше от втората си бира и обмисляше кое ще е по-малко скучно — да помогне на механика да поправи резервоара на камиона или да остане и претъпкания бар и да проследи развитието на неизбежната свада сред отегчените млади мъже. Тъкмо бе решил да помогне на механика, когато вниманието му бе привлечено от сиянието на дългите златисти коси и пъргавата походка на непознатата.

Така реагираха и всички мъже в „Корал“, заключили, че прекрасната непозната бе дошла в Уест Форк заради славата или лошото име, с което се ползваше барът — а именно съботните лудории.

Невада знаеше, че другите мъже грешаха. Причината не бе само в облеклото й — джинси, високи ботуши и дълго до бедрата яке. Имаше нещо в поведението й, което подсказваше, че бе различна. Прекрасната усмивка, с която го поздрави, подсказваше, че не е участничка в сексуалното наддаване. Жените, които се предлагаха, не бяха спонтанни, нито безгрижни, когато атакуваха мъжете.

За съжаление, съботата бе отредена за секс и Идън, която очевидно не участваше в сексуалните подвизи, бе попаднала там.

На неподходящо място, в неподходящо време. Удивителна жена!

И колкото по-дълго стоеше, толкова повече растеше желанието на мъжете да привлекат на всяка цена вниманието й.

С нарастващо раздразнение Невада слушаше как съседите му обсъждат цената на Идън като обект на сексуалните си желания. С крайчеца на окото си наблюдаваше как продавачът, под претекст, че не чува, се бе привел плътно над момичето. Невада, който бе на два метра разстояние, чуваше прекрасно думите на Идън. Гласът й напомняше топлината на лятото. Чувствеността в този глас разпали огън в сърцето на Невада.

— Мъжът от бензиностанцията каза, че сте затворили, но бихте отворили заради мен. Искам да купя някои неща. — Идън се правеше, че не чува подсвиркванията и непристойните предложения, които подвикваха мъжете. — Няма друг магазин оттук до щатската хижа. Шофирах цял ден, а утре се очаква буря по високите части на планините. Смятам да се измъкна, преди да е навалял сняг. Освен това искам да наема стая в мотела за една нощ.

— Няма проблеми. — Били се приведе и измъкна един ключ изпод тезгяха. — Какво друго ви е нужно?

— Хей, Бил! — провикна се някой, преди Идън да отговори. — Разбери какво й трябва на малката и аз ще й го осигуря.

Невада не се обърна, позна гласа на младия каубой Джонс. Висок, добре сложен и почти толкова хубав, колкото се мислеше, той си бе спечелил репутацията на женкар, пияница и побойник. Братът на Невада Тенеси го бе уволнил от ранчото „Рокинг Ем“. Оттогава Джонс прекарваше повече време в кръчмата, отколкото със стадата. Животновъдите около него бяха същите, твърде възрастни, за да се държат като момчета и прекалено недисциплинирани, за да приличат на мъже.

Идън пъхна ключа в джоба си. Държеше се така, сякаш освен нея и бармана нямаше другиго.

— Трябват ми основни неща — захар, сол, кафе, брашно…

Около нея мъжете подвикваха грубо, дори вулгарно, но тя сякаш не чуваше.

— Хей, бебче, погледни ме! — провикна се Джоунс. — Парче като теб ми причинява болка. Показваш се наляво-надясно из целия град, а след това се държиш като глухоняма, когато един мъж ти казва какво и как го иска.

Невада стисна здраво с две ръце бутилката бира, движение импулсивно, както и възбудата, която го обзе при появата на Идън.

Идън свали ципа на якето си и извади от вътрешния му джоб портмонето си. Надяваше се, че никой не забелязва, потрепването на ръцете й. Бе работила с толкова диви животни, че не й бе нужно да има шесто чувство, за да усети, че е в опасност. Беше в опасност. Подмятанията скоро можеха да се изродят в нещо ужасно. Мъжете в бара бяха пияни, а тя беше чужденка на тяхна територия и нямаше кой знае какви средства за защита.

В друг случай Идън не би се притеснявала да остане насаме с младежа, който я закачаше. За съжаление той изразяваше самохвалството си с цветисти изрази пред тълпата и за да не се изложи, трябваше да я победи. Стара, стара история за надмощието между животните!

А мъжът наистина бе животно.

Идън измъкна от портмонето списък с нужните й провизии, а в това време Джоунс на висок глас описваше как би изглеждала без дрехи.

Невада се обърна и загледа Джоунс и четиримата, които му пригласяха. Никой друг не забеляза свирепия му израз. Мъжете, изгарящи от желание, се бяха втренчили в Идън.

Невада разбра, че младата жена съзнаваше нарастващата опасност. Под спокойното й изражение прозираше първична, животинска тревога, която нарастваше с присъединяването на всеки глас към цинизмите на Джоунс.

С въздишка на облекчение Идън подаде на бармана списъка.

— Ето какво ми е нужно — каза тя. Огледа се набързо и така пролича притеснението й от държането на мъжете.

С очевидно нежелание Бил отмести поглед от якето и прочете списъка.

— Да, имам всичко това. Магазинът е в съседната стая. Ще я отключа, а щом свършите, ме повикайте и ще включа касовия апарат.

— Благодаря ви. — Идън вдигна ципа на якето си. — Много сте любезен.

Бил се престори на смутен.

С притворени клепачи Невада проследи как Идън върви след бармана. Бил отключи вратата на магазина и сякаш усетил погледа на Невада, побърза да се върне на бара. Вратата остана отворена. От мястото си Невада можеше да вижда едновременно и Идън, и Джоунс.

В магазинчето бе много по-горещо, отколкото в бара. Идън се поколеба, но свали якето си и набързо намери нужните й продукти. Приближи до вратата. Женственият й силует се открояваше — същинско предизвикателство за мъжката половина на цивилизацията.

Всички замълчаха.

— Готова съм, Били.

Джоунс протегна ръка и спря Бил.

— Аз ще се погрижа за дамата.

Взе полупразната бутилка бира и я понесе към магазина. Четиримата му приятели го последваха. Мнозина от мъжете неспокойно се заозъртаха, но никой не се осмели да спре Джоунс. Той и сам бе опасен, но начело на цяла група представляваше заплаха, пред която никой не желаеше да се изправи.

Освен Невада.

С нарочно забавени движения той стана от стола и застана на пътя на Джоунс.

— Махни се! — процеди пияният.

Невада не продума.

С отработено движение Джоунс удари бутилката в ръба на бара. Тя се счупи и една трета от нея остана в ръката му.

Невада не помръдна. Гледаше Джоунс и четиримата му приятели с острия взор на пума.

В ледената тишина въздишката на Идън прозвуча като стенание. От вратата, на която се бе облегнала, забеляза, че непознатият бе останал съвсем сам. Бил побърза да се скрие зад бара като с поведението си даваше да се разбере, че не желае да участва в битки. Останалите посетители очевидно бяха на същото мнение, защото се оттеглиха и освободиха пространството около мъжете.

Невада се бе изправил, готов да се нахвърли върху целия свят, като с поглед се увери, че има достатъчно място. Бавно се раздвижи. Това бе познат психологически трик, вероятно използван от поколения на семейство Блекторн, бойци от векове. Техният рефлекс неведнъж ги бе спасявал.

Идън мерна как се напрегна тялото му. Пумата се готвеше за скок.

— Не! — изкрещя тя. В гласа й прозираше страх, че Невада се излага на опасност. — Недей! Те са петима, а ти дори не си въоръжен.

Вероятно Джоунс разчиташе на този факт и се придвижи напред и скъси разстоянието между себе си и Невада.

Невада също се премести напред.

Протегна ръце и сграбчи Джоунс, завъртя го и го хвърли към плота на бара с такава сила, че бутилките издрънчаха. Огледа се и се захвана със следващите. Само след миг още двама от привържениците на Джоунс бяха на колене. Друг падна назад. Четвъртият понесе към изхода единия от приятелите си.

Идън неведнъж бе наблюдавала как дивата котка дебне жертвата си, но координацията и прецизността на атаката на Невада я зашеметиха. Беше стремителен! Човек не би могъл да разчлени движенията му. Виждаше се само резултатът. Трима паднали и двама, понесени в бяг.

Пребледнял, Невада оглеждаше смълчаните клиенти в бара. Фокусира Джоунс. Сетне се стрелна към него с намерението да му даде добър урок как човек може да бъде щастлив, ако оцелее, макар че в момента младият мъж не се интересуваше от бъдещето на каубоя. И по-добри бяха умирали, а светът продължаваше да се върти.

Протегна ръце към Джоунс, но бе спрян от две силни ръце, обвили китките му. Той лесно би могъл да се освободи, но комбинацията от нежност и твърдост го обезоръжаваше. Идън ухаеше на слънце и дъхът й го омайваше с топлината си.

— Недей! — меко му каза тя и за пръв видя очите му. Бездънните светлозелени очи на пумата. Тя приближи дланта му до лицето си и с устни докосна дланта му. — Моля те! Той не заслужава да хабиш силите си.

Невада потрепери и отпусна мускули. Тя прошепна думи на благодарност и отдръпна ръка.

С рязко движение Невада се наведе и вдигна Джоунс, който застана онемял в ръцете на противника си.

— Свободен си — спокойно изрече той. — Разбра ли?

Джоунс се опита да отговори, но не успя и само кимна. Невада го пусна. Каубоят се облегна на плота на бара за миг, а после, залитайки, тръгна към вратата. Дори не погледна двамината паднали, които го бяха последвали в битката.

— Вземи ги със себе си — процеди Невада. Говореше тихо, но всички в бара го чуха.

Джоунс се наведе, със здравата си ръка им помогна да се изправят и ги поведе към изхода.

— Направи й сметката — отсечено се обърна Невада към бармана.

— Веднага, Невада.

Шумът от стъпките му бе единственият звук. Невада бавно изгледа мъжете един след друг. Приближи Идън и сложи ръка на рамото й.

— Господа — заговори той, — представям ви Идън Самърс. Отсега нататък ще се отнасяте с нея така, както се държите с Карла, Даяна, Марая и всяка друга от „Рокинг Ем“.

Повече не продума. Не беше нужно.

— Вземи си покупките — потупа той Идън по гърба.

Момичето плати, а Невада, пъхнал ръце в джобовете на якето си, се бе навел към бармана и изчакваше да върне рестото.

Останалите посетители отново подхванаха разговорите си, чиято главна тема бе току-що приключилият бой. Или Невада. Брат му, Тенеси Блекторн бе прочут побойник, но никой не бе опитвал силата на Невада. До тази вечер.

Бяха разбрали, че мълчаливецът Невада бе силен и ловък не само когато гонеше някоя пума, а той бе най-прочутият ловец на хищниците от семейство котки в цели пет щата.

Щом Идън се приготви, Невада пое покупките й. Мартенският вятър брулеше улиците. Беше студено. Нямаше сняг, земята бе още скована, затаила дъх преди атаката на пролетните ветрове.

На фона на тъмното небе се извисяваше снагата на планински масив. Около върховете се събираха облаци. Идън се огледа и разбра, че ще има снежна буря. Чудеше се дали да рискува и да поеме пътя между Уест Форк и хижата, която щеше да бъде неин дом до юни.

— В мотела е безопасно. — Невада бе проследил погледа й. — Никой няма да ви безпокои.

Дълбокият му глас я заинтригува. Странно, бе озадачена от толкова много неща у този мъж, когото виждаше за първи път в живота си.

— Благодаря. Ако знаех какво представлява Уест Форк, щях да напазарувам в Кортес.

— Тук повечето време е спокойно — вдигна рамене Невада. — Просто не случихте момента. Само след два часа всички щяха да са пияни.

— Съмнявам се, че вие можете да се напиете. — Тя преметна на гръб сака с провизиите и отключи вратата на пикапа си. — Дисциплиниран сте.

Невада стрелна Идън, но преди да продума, видя, че в камиона се движи огромна тъмна сянка.

— Господи! Това вълк ли е?

— Почти — засмя се Идън. — Мелез между вълк и хъски.

Тя отвори вратата.

— Привет, Бейби! Ще се посвиеш ли малко?

Черната опашка радостно се вееше. Дочу се ръмжене, което прозвуча застрашително, щом Невада приближи кабината.

— Всичко е наред! Невада е приятел!

Ръмженето спря. Чифт жълти очи се втренчиха в Невада. Животното прие непознатия и се излегна на пода.

— Бебе ли? — изви вежди Невада. — Това животно тежи поне петдесет килограма.

— Шейсет, но расте дребничък. Намерих го в един капан, ако беше останал там, едва ли щеше да оцелее.

— И ти го осинови?

Идън кимна и се намести на шофьорското място като остави пакета с продуктите до себе си.

— Да не би да селекционираш диви животни?

— Не — отвърна Идън. — Аз съм биолог, специалист по диви животни, но не се занимавам с отглеждането и опитомяването им. Щом открия ранено животно, го лекувам и го пускам. Ако го задържа, с нищо не бих могла да компенсирам загубената му свобода.

Невада й подаде останалите пакети. Идън забеляза, че е наранил ръката си.

— Ранен си!

Невада се вгледа в зеленикавите й очи, които светеха като златни в приглушената светлина на отиващия си ден. Тя взе ръката му в своите. Допирът му напомни за топлината на лятото, мекотата на пролетното слънце. Искаше да се отпусне, да докосне устните й. Но след това щеше да се върне студът и болката щеше да бъде непоносима.

— Добре съм. — Той дръпна ръката си.

Идън отново хвана дланта му. Болка и желание разтърсиха тялото му.

— Невада? Така се казваш, нали?

Той кимна, като се опита да не забелязва топлия й дъх.

— Ръката ти кърви. Ела с мен в мотела и ще я превържа.

— Не.

Резкият му отговор я изненада. Очите му бяха студени като зимната луна.

— Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Държа се като джентълмен.

— Да ме заведеш в стаята си? — с иронична усмивка попита Невада.

— Знаеш, че нямам това предвид.

— Да, но аз си го мисля.

Невада освободи ръката си и плъзна палец по извивката на устните й.

— Стой далеч от мен, Идън. Аз съм боец, а не рицар и те желаех повече от всички останали в бара.

Той се обърна и остави Идън безмълвна в ледената нощ, загледана след него с изумление и интерес.