Елизабет Лоуел
Мълчаливецът (5)

Пета глава

Кеш едва сдържа недоволството и гнева си и вдигна поглед от потъмнелия от времето лист към невинното изражение, изписало се по лицето на Марая.

Нищо чудно, че е полудяла да размени правата си за несъществуващото наследство срещу разрешението на Люк да търси злато в „Рокинг Ем“. Имала е, значи карта как да открие мината на Лудия Джак!

И въпреки това Марая изглеждаше толкова уязвима, когато молеше Кеш за помощта му.

Малката лъжлива артистка. Господи! Защо си направил мъжете такива глупаци? А защо аз съм най-глупав сред глупаците?

Марая вдигна поглед от листа към Невада и се усмихна кисело.

— И аз много се развълнувах първия път, когато я видях. След това я разгледах отново, а след това отново. Разучавах я, докато не ме заболяха очите, но така и не успях да разбера две трети от драсканиците. Дори и да предположа, че Лудия Джак я е рисувал, а това изобщо не е сигурно, той дори не е отбелязал север и юг и аз няма начин да се ориентирам. Ако пък трябва да се ориентирам кое какво е, направо ми се вижда невъзможно. Сигурно онзи перко наистина е бил неграмотен. На тази карта няма нито една буква.

— Той не е имал нужда от думи. Познавал е всяко кътче от земята, за какво му е била азбука? — Невада обърна картата, така че тя застана на единия заоблен от годините ъгъл. — Ето това е север — каза той и посочи горния ъгъл.

— Сигурен ли си? — попита учудено тя. — Как успя да разбереш?

— Прав е — потвърди след малко Кеш. Вгледа се в картата с нарастващо вълнение. — Това е Мустанг Пойнт. Нищо друго наоколо няма такава форма. Това означава… да, ето го. Черния Каньон. Следователно това тук е Сейтънс Бат, което ще ни отведе през тясната долина към Блек Спрингс… — Гласът на Кеш премина в неразбираемо мърморене.

Марая наблюдаваше с широко отворени очи движението на дългия показалец на Кеш, докато той изброяваше напълно непознатите за нея имена. След това той зареди думи, които бе чувала преди, груби думи, които й подсказаха, че е изгубил ориентация. Понечи да попита какво не е наред, но се спря. И Люк, и Невада се бяха привели над картата пред нея и следяха линиите, които водеха към неясна местност, където някой май бе разлял кафе, за да замаже нарочно центъра на картата.

— По дяволите, та това може да изкуши и светец — каза Кеш и добави няколко израза, които бяха напълно чужди на светците. — Някой тъпак е омазал най-важната част от картата. Тя вече за нищо не става!

— Не съм съгласен — каза Люк. — Сега поне знаем в кой район да се съсредоточим.

Кеш погледна приятеля си с неприкрито отвращение.

— По дяволите, Люк, според теб къде търсех през последните две години?

— А! Значи в района на Девилс Пийк.

Кеш изръмжа.

— Добро име са му измислили. Там има повече скални пукнатини и пещери, поточета и рекички, отколкото в дванадесет други планини. Имам чувството, че Господ сам е стоварил там чука си. Използвах хижата при Блек Спрингс за база. До този момент съм проучил единствено долната една трета.

— И откри ли нещо?

— Пъстърва — засмя се Кеш.

Марая облиза устни.

— Пъстърва ли? Истинска, дива планинска пъстърва, плувала на свобода?

Мъжът не успя да спре усмивката си.

— Да. Сочни игриви дяволи, до една.

— Прясно масло, малко панировка и една щипка…

— Престани — изпъшка Кеш. — Пак огладнях.

— А около Блек Спрингс има ли кресон? — попита тя и се усмихна замечтано.

— Не, но потокът слиза към долината и водата там се охлажда. Блек Спрингс е топъл извор.

— Топъл ли? Но това е чудесно! След един дълъг ден, прекаран в разкопки, те чака гореща баня и прясно изпържена пъстърва, бисквити, приготвени в лагера, да не забравяме и салатата от кресон… — Марая издаде звук на нетърпеливо очакване.

Люк тихо се засмя. Кеш изруга, но не с лошо чувство. Той самият често се бе наслаждавал на гореща вана сред твърдите скали. Храната, която Марая спомена, обаче, съществуваше само в мечтите му. Него самият никак не го биваше да готви.

— Значи ще го направиш? — попита несдържано младата жена, усетила, че Кеш омеква. — Нали ще ми помогнеш да открия мината на Лудия Джак?

— Престани да настояваш, Дебеланке — отвърна Люк. — Двамата с Кеш ще поговорим по-късно. Насаме.

— Ще ти дам половината от моята половина — опита се да подмами тя Кеш, без да обръща внимание на думите на брат си.

— Марая… — започна Люк.

— Че кой настоява? — попита тя и го погледна напълно невинно. — Moi? В никакъв случай. Аз съм повече от послушна.

Невада погледна Кеш.

— Ще имаш ли нужда от тази карта?

— Не.

— Тогава, ако нямате нищо против, ще я изпратя на едни хора, които са много добри при възстановяването на съсипани документи, за да измъкнат тайната.

Кеш понечи да попита нещо, но в същия момент си спомни къде — и за кого — бе работил Невада, преди да поеме работата в „Рокинг Ем“.

— Аз нямам нищо против — каза Кеш. — Картата принадлежи на Люк и на Марая.

— Вземи я — каза му Люк.

— Разбира се, вземи я. А на кого смяташ да я изпратиш? — полюбопитства Марая.

— Не се тревожи. Те ще се погрижат за нея — успокои я Невада и сгъна внимателно картата по ръбовете, образувани преди много години.

— Няма ли да ми кажеш къде ще я изпращаш?

Все едно че говореше на стената. Невада вече бе станал и се отдалечаваше от масата. Задната врата се отвори и тихо се хлопна след него.

— Не исках да го ядосвам.

— Не си — отвърна Люк и се протегна. — Невада не е по любезностите. Не се усмихва и не се извинява. Но пък за сметка на това е много добър човек. Един от най-добрите. Просто не бива да го притискаш за нищо — добави Люк и погледна Кеш. — Дори и ти. Невада никога не би постъпил по този начин.

Усмивката на Кеш беше тънка.

— Мама не е излюпила малоумни пиленца. Веднъж съм виждал как Невада се бие. Ако някога се навра в неговата лъвска бърлога, няма да си забравя пушката.

— Само че къде ще изпраща Невада картата? — попита с жален глас Марая.

— Нямам представа — призна Люк. — Знам само, че ще си я получиш във вида, в който той я е взел. Може би дори в по-добър.

— Значи знаеш къде я праща.

— Не, но мога да се опитам да позная.

— Хайде, кажи ми — възкликна младата жена, загубила търпение.

Люк се усмихна.

— По всяка вероятност картата ще се озове на някое бюро във ФБР на източния бряг. Или пък в лабораторията на някоя правителствена агенция. Невада невинаги е работил като каубой. — Люк се протегна отново, прозя се и погледна Марая. — Пренесе ли нещата си в къщата?

— Да.

— Всичко ли си подредила?

— Не съвсем.

— Защо тогава не отидеш да довършиш? Ще дойда след малко, за да видя дали нямаш нужда от нещо.

— Защо ми се струва, че това е покана да изляза?

— Защото е така.

Младата жена искаше да протестира, но се сети, че Люк искаше да поговори с Кеш насаме за търсенето на мината.

— Вече не съм на шест — каза тя. — Можете да говорите и пред мен.

Все едно, че не бе казала и дума.

— Не забравяй да затвориш прозорчето на банята — напомни й Люк, — освен ако нямаш нищо против стария развратен котарак да ти спи в леглото.

Марая погледна Кеш.

— Защо му позволяваш да те обижда така.

Кеш се поколеба в продължение на две секунди, след което даде воля на смеха си, но внезапният блясък в очите му накара сърцето на Марая да забие по-бързо.

Люк поклати глава.

— Лека нощ, Дебеланке.

— Да не забравиш да ми донесеш сладки и мляко — отвърна сладко тя, — иначе ще плача, докато заспя.

Люк сграбчи Марая, прегърна я и разроши косата й, сякаш отново беше на шест. Тя се засмя, вдигна се на пръсти, също го прегърна и в следващия момент, усети, че очите й са пълни със сълзи.

— Благодаря ти, Люк — каза тя.

— За какво?

— Че не ме изхвърли, когато се появих без предупреждение.

— Не ставай глупава. Това е домът ти.

— Не — прошепна тя. — Това е твоят дом. Много съм ти благодарна, че мога да го споделя, макар и за малко.

Преди Люк да успее да каже и дума, тя го целуна по бузата и бързо излезе от трапезарията. Кеш стана и се загледа във вратата, възхитен от съвършенството, с което Марая се правеше на безпомощно дете, в кожата на жена. Беше много добра. Много по-добра, отколкото Линда. Но пък Линда имаше преимущество. Беше му казала нещо, заради което бе готов да продаде душата си — беше го накарала да повярва, че носи детето му.

Разбра прекалено късно, че Линда е спала с друг. Ето още едно от нещата, в които жените много ги биваше — да накарат всеки мъж да се почувства като единствен.

— Не се притеснявай за Невада — каза спокойно Люк.

Кеш стреснато се обърна към приятеля си.

— Какво искаш да кажеш?

— Той наистина е много красив, но Марая не може да откъсне очи от теб. — Вече разкрил мислите си, Люк продължи: — Което доказва, че за вкусовете не може да се спори.

— Макар и с брада, Невада не е златотърсач — изтъкна хладно Кеш. — А сърцето на дамата е отдадено на златото.

— Дамата не можеше да откъсне очи от теб, още преди да е разбрала, че си златотърсач. А и ти я позагледа и не смей да отричаш.

Кеш присви сините си очи. Преди да успее да каже и дума, Люк отново заговори.

— Да, да, знам, че мъжът попада между чука и наковалнята, когато пожелае сестрата на най-добрия си приятел. Знам го много добре. Години наред желаех Карла.

— Не толкова много, колкото тя копнееше за теб.

Люк се усмихна на една страна.

— Значи съм бил първокласен глупак. Ако не беше по-големият й брат, който се правеше на сватовник, все още щях да се будя сам посред нощ.

— Ти това ли се опитваш да направиш сега? Да ме сватосаш? Затова ли искаш да замина да търся мината с Марая? Решил си, че ще открием нещо много по-ценно и трайно от златото.

Люк се намръщи от подигравателния тон на Кеш и прокара пръсти през косата си.

— Районът около Девилс Пийк е почти непристъпен.

Кеш вдигна очи към тавана.

— Не мога да я пусна да отиде сама — продължи Люк.

Кеш погледна ръцете си.

— Не мога да я заведа аз.

Кеш вече гледаше в пода.

— Имам нужда от всички работници плюс още петима мъже.

Кеш извърна очи към масата.

Люк изруга.

— Зарежи тази работа. Ще накарам Невада да…

— По дяволите — прекъсна го гневно Кеш, вбесен от мисълта за Марая и Невада сами в неизбродната пустош по върхарите на „Рокинг Ем“. Погледна безизразно Люк. — Добре, де. Ще отида. Но знаеш, че обикновено отивам за седмици наред. По този въпрос мислил ли си?

— Марая каза, че разбира от къмпингуване. Освен това винаги можете да разчитате на хижата при Блек Спрингс.

— Мътните да го вземат, нямам това предвид и ти много добре го знаеш! Сестра ти е прекалено сексапилна жена.

Люк наведе глава на една страна.

— Интересна забележка.

Ръмженето на Кеш бе единственият му отговор.

— Сериозно говоря — продължи Люк. — Не че Марая е грозновата, но не бих я нарекъл сексапилна. Невероятна, може би, с тези големи златни очи и прелестна усмивка. Топла. Искрена. Но чак пък и сексапилна.

— И аз не бих нарекъл Карла сексапилна.

— Значи си сляп.

— Не. Просто съм й брат.

— Разбрах какво искаш да кажеш — ухили се Люк.

Последва мълчание, след което Кеш заговори спокойно и разумно.

— Виж сега. Трябва ни половин ден, за да се доберем до хижата на Блек Спрингс ако сме с коне. След това трябва да се катерим по зъберите и през каньоните. Няма начин да спрем на някое място, да поровим час-два и да продължим. Ще бъдем заедно нощи наред.

— Аз ти имам доверие.

— Значи си просто един глупак — каза Кеш, произнасяйки отчетливо всяка дума.

— Ти ми се довери, когато заминах за пущинака из каньона Септембър с Карла — изтъкна Люк.

— Да, бе. Като си помислиш само, че съм го направил. А Карла се оказа бременна и изоставена.

Люк се намръщи.

— Ти не си чак такъв глупак, какъвто бях аз.

— По дяволите…

— Марая е на двадесет и две — продължи Люк, без да изслушва другия мъж. — Завършила е колеж и се държи като разумен възрастен човек. Имам ти доверие в същия смисъл, в който и ти ми гласува доверие. Може и да си един проклет инат и да имаш жените за нищо, но не би докоснал едно момиче, без тя да иска. С теб Марая ще бъде в сигурни ръце. Освен това, каквото се случва между вас двамата не ми влиза в работата.

За момент в трапезарията се възцари тишина. Кеш не помръдваше, пъхнал пръсти в задните си джобове, докато умът му препускаше, за да прецени създалото се положение, предложено му от мъжа, когото обичаше като роден брат. Май имаше само едно заключение — Люк говореше сериозно.

— Е, поне няма да се притеснявам, че Марая ще забременее както стана с Карла.

Горчиво-ироничната мисъл на Кеш остана неизказана. Това бе нещо, за което не можеше да говори.

— Ще запомня какво си казал — заяви Кеш.

Люк кимна, а след това се усмихна широко и тупна приятелски Кеш по рамото.

— Благодаря ти, че ме откачи от въжето. Длъжник съм ти.

— Ами! Прекарвам тук повече време, отколкото в апартамента си в Боулдър.

— Тогава защо не се преместиш тук? Можеш да си вдигнеш къща на другия край на голямото пасище, от другата страна на потока, при Тен и Даяна. Място има достатъчно.

— Някой ден ще се хвана за думите ти и ще направя точно така.

— А защо, според теб, все ти го повтарям? — Люк се протегна и прозя. — По дяволите, иска ми се Карла да беше тук. Не мога да спя добре, когато я няма.

— Направо ми разби сърцето. Я да вървиш да си лягаш.

— Марая ме чака.

— Аз ще й кажа какво сме решили — отвърна Кеш. — Ако имаме късмет, тя ще си промени мнението, когато разбере, че Невада няма да бъде водачът й през пустошта.

— Освен че си сляп, си и глух. Пак ти повтарям, че тя не се интересува от Невада.

Кеш се завъртя на пети и излезе от стаята, без да каже и дума повече, но затвори вратата гръмовно, за да даде да се разбере какво му е настроението.

Навън, хладният летен мрак бе обсипан със звезди, сред които шушнеше въздухът, спуснал се от високите планини към дълбоката долина, център на фермата „Рокинг Ем“. И в старата къща, и в помещението на работниците, грееха светлини. Кеш се движеше с бързите уверени стъпки на мъж, прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в преходи за търсене на благородния метал, от който хората непрекъснато имаха нужда. Въпреки че бе облечен само с риза и дънки, той не забеляза острия бриз. Почука на вратата на старата къща единствено от учтивост.

— Влизай, Люк. Отворено е.

— Кеш е. Все още ли е отворено?

Марая сведе поглед към огромната си памучна нощница и голите крака. За момент й се прииска да е облечена в брюкселска дантела, китайска коприна и да си е сложила френски парфюм. След това въздъхна. Като забеляза колко ядосан изглеждаше Кеш, и гола да беше, нямаше да има никакво значение.

С какво толкова го дразня?

Отговор на въпроса нямаше, освен очевидното. Той не бе във възторг, че ще трябва да я търпи сред дивата природа, както не бе във възторг, когато се наложи да й помогне за колата. Гледаше на нея като на досаден излишен товар. Това не биваше да я учудва. Вторият й баща се бе отнасял с нея по същия начин.

Марая отвори вратата и потисна желанието си да я хлопне, преди Кеш да е влязъл. Той се извисяваше над нея, тялото му очертано в мрака като планина, очите му потъмнели от гняв.

— Влизай, или предпочиташ да ми натриеш сол на главата навън на двора?

Звукът, който Кеш издаде най-любезно можеше да бъде определен като ръмжене. Той пристъпи напред. Марая се отдръпна. Порив на вятър хлопна вратата.

Кеш погледна нощницата, която би трябвало да прикрива извивките на младата жена, но само забеляза примамливите очертания на гърдите и бедрата. Желанието напрегна цялото му тяло и той усети пулсираща нужда. От мисълта да бъде с нея вечер след вечер, му се прииска да забие юмрук в стената от безсилие.

— Какво знаеш за дивата природа? — попита грубо Кеш.

— Там можем да открием злато.

Той изсъска някакво подобие на дума.

— Това няма да е някой модерен преход по утъпкани пътеки, грижливо поддържани от хората на националните паркове. Изобщо имаш ли някаква представа как се язди кон?

— Да.

— Можеш ли да яздиш през пресечена местност половин ден, а след това да се катериш още половин ден по скалите?

— Щом се налага.

— Покривът на хижата тече, когато вали, а вали почти всяка нощ. Единствената тоалетна, която можеш да си осигуриш, е с лопата. В края на един напрегнат ден ще ти се наложи да събираш подпалки, да мъкнеш прясна вода, да си переш чорапите, за да не ти излязат мехури на следващия ден, ще ядеш храна, която си прекалено скапана, за да сготвиш и ще спиш на дървен под, където духа, а и…

— Направо неустоимо — прекъсна го Марая. — Приемам условията.

— Мътните го взели, ти дори не слушаш какво ти се говори!

— А ти не ми казваш нищо, което вече да не знам.

— Тогава трябва да знаеш и още нещо. Там ще бъдем сами, съвсем сами.

Марая посрещна тъмния поглед на Кеш, без да трепне.

— Съвсем сама съм, откакто ме откъснаха от „Рокинг Ем“ преди петнадесет години.

Мъжът натъпка ръце в задните джобове на дънките си.

— Нямам предвид това, уважаема. Там на Девилс Пийк можеш да пищиш колкото искаш и жив човек няма да те чуе.

— Ти ще ме чуеш.

— Ами ако аз съм този, който те накара да пищиш? По този въпрос мислила ли си?

— Честно казано точно сега ми се иска да изпищя.

Мълчанието между тях бе изпълнено с напрежение. Марая се усмихна притеснена и протегна ръка в тиха молба.

— Разбирам какво искаш да кажеш, Кеш, но нека бъдем честни един с друг. Аз не съм от жените, които само с един поглед разпалват страстта на мъжете. И двамата сме наясно, че нямаш никакво желание да ме водиш със себе си и да прекарваш с мен няколко седмици в горите. Въпреки това тръгвам за Девилс Пийк. Мечтая да открия мината на Лудия Джак откакто се помня. Каквото и да става ще я открия.

Кеш погледна бледата елегантна ръка, протегната към него толкова хитро. Спомни си колко хладни и гладки бяха пръстите на Марая, когато ги бе отпуснала на ръката му. Спомни си колко бързо се бяха стоплили при този допир. Зачуди се дали цялата ще пламне така, ако я докосне.

От тази мисъл в гърдите му лумна огън.

— Аз ще се погрижа за запасите и конете — каза студено той, — защото съм сигурен, че ти нямаш представа какво трябва да се направи. Тръгваме след пет часа. Ако не си готова, заминавам без теб.

— Ще бъда готова.

Кеш се обърна и излезе от къщата, преди Марая да забележи готовността му в този момент.