Елизабет Лоуел
Извън закона (14)

Четиринадесета глава

Тен седна в люлеещия се стол, залюля го и се загледа в тюркоазните очи на Логан. Абсолютно сериозно, бебето също се втренчи в него.

— Разбирам, старче — усмихна се Тен. — Не приличам на майка ти. И което е още по-лошо, не съм устроен като нея, а ти си толкова гладен, че едва ли люлеещият се стол ще те успокои. Страхувам се, че ще трябва да потърпиш малко. Люк цял ден се опитва да покаже на майка ти новото жребче и едва сега успяха да намерят време. Нали няма да завиждаш, ако твоите родители прекарат няколко минути насаме?

Тен се усмихна на себе си. Едва ли новото жребче бе единствената причина Люк и Карла да ги няма още. Работниците бяха се пръснали из ранчото, Даяна се занимаваше с рисунките си в старата къща, а Тен бе обещал да гледа бебето. Тен не би обвинил Люк, ако той се бе възползвал от възможността да открадне няколко целувки от жена си, а защо не и нещо повече.

Мисълта да му се отдаде подобен случай — да остане насаме с Даяна в тихия полуздрач на обора предизвика бърз и забележим ефект върху тялото му.

— Да му се не види! — измърмори той. — Не може да се каже, че съм бил лишен от това, като изключим уикенда.

Когато не бяха в Септембър каниън, Тен внимаваше да не покаже някаква разлика в отношението си към Даяна. Някои жени биха обърнали на смях шегите на краварите за свободната любов или въобще не биха им обърнали внимание, но Даяна не беше от тях. Когато работниците откриеха, че не се предвижда брак — нещо, което биха забелязали веднага, шегите им щяха да се изродят в хапливи мъжки забележки. Доверието и необикновената чувственост на Даяна заслужаваха нещо по-добро. Тя беше твърде различна от този тип жени, които каубоите свързват с мимолетни флиртове.

Тен си позволи да остане насаме с Даяна един-единствен път — когато подреждаха керамичните отломки в старата къща. Пердетата обаче не бяха спуснати и всеки можеше да ги види отвън. Погледнато отстрани, нищо не бе се променило, откакто Даяна му стана любовница. Тен нито веднъж не я целуна, докато се намираха в къщата в ранчото. Не че не се изкушаваше от близостта й. Не беше сигурен обаче дали ще може да спре след една-две целувки. В петък, на връщане от Септембър каниън, те пътуваха толкова дълго, че пристигнаха в ранчото много след вечеря. Причината бе не толкова в хлъзгавия от дъжда път, колкото в това, че Тен не можеше да откъсне ръцете си от Даяна. Кратката им целувка бе завършила с тежко и запъхтяно дишане. И ако тогава Тен не стигна докрай, то бе само защото знаеше, че първият й, трагичен сексуален опит е станал на предната седалка на кола. Така че той отново бе включил камиона и бе подкарал бавно към ранчото. Макар че бе успял да се овладее, се чувстваше ужасно — имаше желание да стовари юмруци върху нещо в пълното си безсилие.

Не му беше по-добре и през следващите две нощи в бараката. Колкото и да се опитваше да не мисли за това, непрекъснато виждаше как Даяна протяга ръце към него и той потъва в нея. Любовната им нощ само временно уталожи страстта му и бе последвана от още по-силни пристъпи. Това, че вече знаеше какъв темперамент се крие зад усмивката на Даяна, ни най-малко не охлади желанието му. Искаше да прави любов с нея след вечерните разговори и после отново през нощта, а сутрин да я събужда с целувка и да вижда радостта в очите й, че той е до нея.

Логан сви малкото си юмруче и приплака. Тен въздъхна.

— Знам как се чувстваш, мъничкия.

Той погали нежната бузка на бебето и то размаха ръчички. Докопа случайно показалеца на Тен, доближи го до устните си и неочаквано започна да смуче върха му.

— О, старче, това едва ли ще ти помогне. Съвсем скоро ще го разбереш.

До Тен достигна пърпорене на мощна кола и той погледна през прозореца. Отвън беше спряла една доста прашна кола в леко поизбелял черен цвят. Всичко, свързано с функционирането й обаче, беше в отлично състояние. Гумите бяха нови, фаровете — силни, а самият мотор мъркаше като добре нахранен звяр. Още преди шофьорът да е излязъл от колата, Тен знаеше, че Невада Блакторн се е върнал в „Рокинг Ем“.

Тен наблюдаваше с усмивка как по-малкият му брат се изкачва по предната стълба с гъвкави движения, каквито имаха атлетите и добре тренираните войници. Почукването по вратата беше отчетливо, без да е нетърпеливо. Тен се усмихна по-широко. Преди брат му би пристигнал в облаци от прах и би почукал на вратата достатъчно силно, за да я извади от пантите.

— Влизай, Невада!

Вратата тихо се отвори и затвори и Невада безшумно прекоси стаята. Висок, с широки рамена и късо подстригана черна коса, Невада излъчваше сила. Докато студените му зелени очи оглеждаха стаята, острият му слух долови, че някой тихо се приближава към дневната през кухнята.

Знаейки, че Тен гледа Логан, Даяна вървеше на пръсти през кухнята на път за дневната, докъдето обаче не стигна. На две крачки от вратата замръзна, виждайки един слаб, висок и широкоплещест непознат, който имаше движенията на Тен, когато се бие.

Седнал в люлеещия се стол с Логан в ръце, Тен наблюдаваше Невада. Забеляза, че се е променил — от двете страни на устата му се бяха появили бръчки — следи от преживяна болка или гняв, а стойката му беше напрегната. Тежестта на тялото му бе изнесена напред към големите пръсти на краката, сякаш беше готов всеки момент да се хвърли в битка.

Гледайки Невада, Тен се върна във времето и видя самия себе си преди години — с мечти и чувства, погребани в безкрайната жестокост на войната.

Невада застана пред люлеещия се стол и се загледа в брат си и бебето.

— Ще се гръмна. Да не би да е твое?

— Не. Знам що за съпруг мога да бъда — най-много за няколко седмици. А бракът би трябвало да е нещо по-продължително.

Невада изсумтя.

— А пък оная кучка, за която беше женен, въобще не ставаше за съпруга — дори и за един ден.

Тен се усмихна.

— Вината не беше изцяло нейна. След няколко седмици жените загубват интерес към мен.

— Доколкото си спомням, по-скоро ти самият изгубваш интерес към тях. Твоят предел са два месеца. Тогава юздите започват да те стягат и започваш да се оглеждаш за нови светове, които да завладяваш.

— Това е проклятието на семейство Блакторн — съгласи се Тен. — Да бъдем войници, а не съпрузи.

Даяна стоеше неподвижно, а гърлото й бе свито от негодувание и болка. Беше загубила играта, преди още да е осъзнала, че участва в нея. Беше се страхувала да не би Тен да я нарани физически и въобще не й бе дошло на ум, че рискува и своите чувства. Почувства се така, както когато таванът на кивата пропадна под краката й.

Нищо чудно, че Тен толкова внимава да не ме докосва, когато наоколо има хора. Не иска другите да знаят, че сме любовници. Защото те могат да си помислят нещо повече за нас, нещо, което трябва да стане при споделената любов, а той не вижда себе си и мен по този начин. Едва сега разбирам, че аз обаче съм гледала на нас именно по този начин, таейки една неосъзната мечта. И сега стъпих на земята. Господи, дано приземяването да е по-безболезнено от падането.

Даяна усети пареща болка и в първия миг инстинктивно задържа дъха си, после издиша. Пое си бавно въздух и отново го изпусна, идвайки полека-лека на себе си. След няколко мъчителни вдишвания и издишвания ушите й спряха да бучат и думите в съседната стая отново придобиха смисъл. Невада говореше нещо с интонацията на Тен, но гласът му беше много по-безстрастен.

— Да си чувал нещо от Юта?

— Дошло му е до гуша от джунглата.

— Винаги може да смени тропиците с Афганистан.

— Изглежда страната се е успокоила, след като руснаците си отидоха. — Тен хвърли на Невада изпитателен поглед. — Сигурно затова си решил да се върнеш вкъщи.

— Местните хора там се трепят от хиляди години и сигурно ще продължат да го правят. Те биха се били и с дявола.

— Същото се отнася и за теб.

Светлозелените очи на Невада се втренчиха в Тен.

— Така беше, но загубих.

Тен протегна ръка към него.

— Няма човек, който винаги да печели. Добре дошъл, братле. Отдавна те чакаме.

Развълнуваният глас на Тен прониза Даяна и тя отново се разтрепери. Осъзна, че ревнува Тен от брат му и това я ужаси не по-малко от болката.

Приказките на старите хора са верни: приземяването е по-страшно от падането.

Даяна се огледа. Трябваше да си тръгне, и то бързо, преди да са я открили. Не искаше Тен да я види разтреперана от ревност, отчаяние и болка.

— Не съм мислил, че мога да го кажа, но е толкова хубаво да ти видя физиономията отново — каза Невада тихо. — А сега може би ще ме представиш на дамата зад мен.

Тен се наведе встрани, за да надзърне зад Невада към външната врата.

— Вратата на кухнята — каза Невада и се отмести.

Даяна чу това и отстъпи заднешком, чудейки се как Невада беше разбрал, че има някой зад него. Тя не бе издала и звук.

— Даяна, ти ли си? Влизай, скъпа. Искам да те запозная с брат ми Невада. Невада, това е Даяна Сакстън.

Невада се обърна и Даяна разбра, че не може да избяга. Бледозелените му очи, които я гледаха проучващо, бяха така безстрастни, както и гласът му. Тя имаше неприятното усещане, че гледа в очите на вълк.

— Как разбрахте, че съм тук? — попита Даяна почти ядосано.

— По парфюма ви.

Неутралният му тон ни най-малко не успокои Даяна. Мъжката му надменност затъмни другите й впечатления за него, дори и ясното й усещане за суровата му привлекателност.

Невада погледна към бебето, което усърдно смучеше пръста на Тен.

— Ваше ли е?

— Не — каза Даяна напрегнато. — Това е Логан Макензи.

— Бебето на Люк? — попита Невада и погледна Тен. Тен кимна. — Искаш да кажеш, че онова дългокрако момиче, за което си ми говорил, накрая успя да го хване?

— Да. После го пусна да си ходи, но той не искаше да върви никъде без нея.

Невада сви рамене.

— При всеки е различно. За един Блакторн това означава да му сложат хамут.

Тен погледна напрегнатото бледо лице на Даяна, после брат си — негово копие, но много по-млад и силен.

— Още ли обичаш да спиш на открито? — попита Тен. — Джървис страшно се изморява през уикендите в Септембър каниън.

— Аз не спя много, така че ми е все едно къде ще съм легнал.

Тен присви очи — спомни си колко време му трябваше, за да се научи отново да спи като цивилизован човек, а не като диво животно. Години наред долавяше насън всеки необичаен шум и скачаше с нож в ръка.

— Това ще отмине — каза той тихо.

— Насам идват мъж и жена — каза Невада.

Тази чувствителност на сетивата му накара Тен да поклати глава.

— Радвам се, че вече не трябва да живея така — с изострени до краен предел сетива.

До тях достигна приглушен женски смях. Неспокойствието на Логан премина в плач.

— Мила, кажи на Карла да дойде насам — каза Тен, без да вдига поглед от бебето. — Логан съвсем се разкисели и ще ме накваси целия със сълзите си.

Не последва отговор. Тен вдигна поглед от внезапно почервенялото личице на бебето. Даяна я нямаше.

— Тя колко време стоя тук? — попита Тен с глас, суров като гласа на Невада.

— Достатъчно дълго, за да разбере, че не си се засилил да се жениш за нея.

Тен ядосано изруга. Утре им предстоеше дълъг път до Септембър каниън и сигурно през цялото време Даяна щеше да бъде напрегната и мълчалива.

Логан се разрева не на шега, поемайки си жадно въздух в паузите между писъците.

— Ама че гръмогласно бебе — каза Невада и с неочаквана за него нежност погали Логан по косата. — Хубаво е да слушаш плач на бебе. Знаеш, че страданието му е временно.

— Все пак щеше да е по-добре да плаче по-тихо.

Външната врата се отвори и Карла нахлу вътре.

— Съжалявам, не мислех, че Логан ще се държи така, ако се позабавим няколко минути. — Тя видя Невада, забеляза колко прилича на Тен по телосложение и се усмихна. — Невада Блакторн, нали? — попита тя и се пресегна към ревящото бебе. — Аз съм Карла. Добре дошъл в „Рокинг Ем“. Не се познаваме, но съм слушала много за теб. — Излизайки бързо от стаята с Логан на ръце, тя викна през рамо: — Люк, виж кой е дошъл! Сега Джървис ще може да се върне, за да тича след кравите си.

Няколко секунди Люк и Невада се гледаха мълчаливо, после Люк кимна и подаде ръка на Невада.

— Добре дошъл, Невада! „Рокинг Ем“ ще ти бъде дом за толкова време, колкото искаш.

Невада пое подадената му ръка.

— Благодаря, Макензи. Няма да съжаляваш.

Люк се обърна към Тен и забеляза изражението на лицето му.

— Май нещо не е в ред? — попита той Тен.

— Няма такова нещо. — Тен се изправи и прекоси стаята с големи крачки. — Хайде, Невада, ела да ти покажа къде ще спиш.

Предната врата се хлопна след него. Люк погледна Невада въпросително.

— Неприятности с жена — каза лаконично Невада.

— Каква жена?

— Висока метър и шейсет, със сини очи и хубаво тяло, което се опитва да скрие в мъжки пуловер.

— Даяна?

Невада кимна.

— Не каза ли жената на Тен?

Невада сви рамене.

— Ще бъде такава, докато не се опита да му надене хомота. Тогава ще разбере, че нас, Блакторн, не могат да ни вържат.