Елизабет Лоуел
Извън закона (13)

Тринадесета глава

Даяна неуверено се засмя, учудвайки се на непознатата слабост, обхванала я след милувката на Тен. Въпреки че бе скъсал с правилата, той гледаше да не докосва забранените зони.

— Усмивката ти означава ли, че отново мога да направя същото?

Нотките на смях в гласа на Тен бяха още една причина Даяна да се чувства сигурна. Когато бяха сами със Стив, той беше страшно сериозен, съсредоточен в това да вземе от нея колкото се може повече.

— Да — прошепна Даяна.

— Такова удоволствие е да те докосвам. По теб има толкова сладки извивки. Например тази. — Той нежно захапа ухото й. — И тази. — Пръстите му гальовно обвиха голата й ръка, после леко я захапа. — И тук. — Ръката му се хлъзна по талията й и дланта му легна върху закръглената извивка на ханша й. — И тук. — Устните му се впиха в шията й.

От тази неочаквана целувка Даяна пресипнало възкликна. През тялото й премина тръпка и й се прииска да се отмести. Поразмърда се, но ръката на Тен я притисна още по-силно. Когато дланта му започна да глади бедрото й, въобще не й дойде наум, че той би могъл да плъзне пръсти между краката й. Едва когато ръката му се насочи надолу към глезена, се сети, че и този път опасната зона беше прескочена.

Тен продължи бавно да движи ръката си по тялото на Даяна. От време на време спираше, за да я захапе нежно по шията, рамото или гърба. Ръката му се плъзгаше все по-близко до тайното място между бедрата и до закръглените й гърди. Започна да изучава гладкия й корем с бавни движения, а ханшът й се опря в мускулестите му крака. Допирът й до възбуденото му тяло беше едно сладко мъчение, от което ръцете му се разтрепериха. Сподавяйки въздишката си, Тен почака Даяна да се отдръпне и тъй като тя не го направи, той я притисна още по-силно до себе си, наслаждавайки се за миг на сладостно болезнения си копнеж по нея. После я пусна — не искаше да я плаши. Ръката му се отмести и бавно се хлъзна нагоре по средата на тялото й. Започна да милва мястото над корема към гърдите.

— Почакай — каза Даяна пресипнало.

Ръката на Тен се закова, после се отмести назад. Преди да успее да отдръпне ръката си напълно, нежната й ръка легна върху неговата, притискайки я към корема си. Рамената й помръднаха, пръстите й потърсиха неговите — и Тен не усети как ръката му се намери вътре в блузата й. Зърната на гърдите й набъбнаха и от гърлото на Тен се изтръгна стон, който се сля с нейния.

Ръката на Тен бавно се местеше от едната й гърда на другата, милваше я, радваше й се. Когато един от пръстите му се хлъзна под тънката материя на сутиена и описа кръг около зърното, тя изохка от неочакваното удоволствие. След малко Тен отдръпна ръката си.

— Тен? — Той издаде някакъв звук, който вероятно означаваше „още ли“. — Да — прошепна Даяна.

Пръстите му отново се плъзнаха по гърдата й, но този път през дрехата, поради което усещането не бе така силно. Неочаквано Даяна разкопча сутиена си. Тен бе разтърсен от такъв пристъп на желание, че ръцете му отново се разтрепериха. Той започна да сваля блузата и сутиена й. Тя не възрази и изви гъвкаво раменете си, за да му помогне. Ръцете му с бавна милувка се върнаха на гърдите й, после устните му плавно се плъзнаха надолу по гърба й. Захапваше я лекичко и всеки път през нея минаваше приятна тръпка. Тен очерта с устни извивката от гърба до шията й и тя извика името му с гърлен глас, който й се стори чужд.

— Тук съм, мила — каза Тен. Захапа я лекичко по шията, така че по нея останаха следи. — А също и ти. — Той плъзна ръката си надолу по тялото й. — По теб има толкова приятни места — каза тихо той. Този път не подмина леката изпъкналост в началото на бедрата й, но и не се задържа там. — Не само очевидните места, за които гимназистите мечтаят. Харесва ми да докосвам всяко място от тялото ти. — Тен прокара длан по изпъкналата извивка на ханша й надолу към бедрата, стегнатите прасци и фините глезени. — Гладко, стегнато…

Ръката му се плъзна нагоре и поглади бедрата й отвътре, спирайки там, докъдето можеше да се стигне, без да изглежда, че я насилва да му даде повече от това, което иска.

— Искаш ли, както си лежиш така, да махнем тия дрехи, които притъпяват удоволствието? — попита той тихо. — Мила, ти решаваш. Нищо не те заплашва.

— Това не е… справедливо. — Последната дума прозвуча като въздишка, тъй като ръката на Тен я бе обгърнала още по-плътно.

Тя се раздвижи и той чу как смъква ципа на панталона си. Той протегна ръка и дръпна надолу джинсите и бельото й. Даяна усети как краката му се допряха до нейните през панталона му и я прониза страх. Връхлетя я старият болезнен спомен. Тя притисна краката си един към друг и тялото й се сви в инстинктивно желание да се защити.

Тен веднага я пусна, оставяйки я със смъкнати до коленете дрехи. Нежно я целуна по рамото.

— Всичко е наред, Даяна. Спираме тук.

Тен заизмъква ръката си изпод главата й. Тя обаче я хвана и я притисна до гърдите си.

— Не го прави — каза Даяна пресипнало. — Не исках да се получи така. Просто се стреснах, когато краката ти се допряха до моите и усетих, че си облечен. Вече съм добре.

— Ще се чувстваш ли по-добре, ако съм без джинси?

Даяна се засмя малко нервно.

— Да. Зная, че не изглежда съвсем нормално, но… Да!

Молейки се самоконтролът му да е така добър, както си мислеше. Тен се обърна на другата страна, събу джинсите си и зае предишното си положение. Като гледаше как голите слабини на Даяна се притискат в него, усети, че го връхлита пристъп на желание.

Можем да лежим един до друг съвсем голи и тя пак да каже „не“. Така че спокойно. Това ще стане, когато Даяна го пожелае. Обещал съм. Макар че явно съм се побъркал, щом го направих.

Тен лежеше неподвижно. Бе подложил лявата си ръка под главата на Даяна, а дясната му ръка, свита в юмрук, бе отпусната върху бедрото му.

— Моля те, Тен, докосни ме отново — прошепна Даяна. — Всичко е наред. Аз ти вярвам и няма да се уплаша отново. Харесва ми… да се допирам до теб, когато си без джинси.

Тен дълбоко си пое дъх, после още веднъж, опитвайки се да се успокои.

— Сигурна ли си? — попита той. Не знаеше дали отправя тези въпрос към нея, или към себе си. Неочаквано Даяна взе ръцете му и ги притисна до гърдите си. Силните му пръсти ги обгърнаха, после дясната му ръка се плъзна надолу към корема й. Дори и Даяна да имаше желание да се защити, като притисне колената си едно до друго и се свие, не се получи. Ръката на Тен се промъкна до слабините й и нежно ги погали. През тялото й внезапно премина тръпка.

— Тен — извика Даяна и почувства как нова конвулсия пълзи по тялото й. — Аз…

Вместо дума от устата й излезе стон. Тя потрепери, усещайки как ръката му се плъзга по тялото й, отдръпва се, отново се връща и после пак се отдръпва, а тя остава замаяна и празна, копнееща. Искаше да разбере повече от това удоволствие, по-силно от всяко друго, което някога бе изпитвала и все пак недостатъчно й — нещо, което я влудяваше. Влудяваше я Тен, който се притискаше нежно в нея и после се отдръпваше. Всеки път се отдръпваше.

— Толкова си гладка и топла — каза Тен с гальовен глас и отново я притисна.

Дали от страст, или от страх, устните й промълвиха името му. Той неохотно започна да се отдръпва от нея, но тя го обгърна с ръка и го задържа.

— Сигурна ли си, че го искаш? — попита Тен дрезгаво и потърка буза в голия й хълбок.

— Да.

— А това? Искаш ли това?

Ръката му се премести надолу. По тялото на Даяна плъзнаха искри и се сляха в мълния, която я разтърси. Неволно извика и тялото й машинално се стегна. Тен се уплаши, че я е наранил и се отдръпна, преди тя да може да го спре.

— Мила, това от удоволствие ли беше или от страх? Толкова си стегната…

Даяна погледна през рамо към Тен със сапфирените си очи, които горяха в чувствен плам, после обърна лицето си към него. Побутна ръката му към тъмния триъгълник в долната част на корема си. Той разбра безмълвната й покана и отново я притисна до себе си, а тя изохка от удоволствие.

— Ти беше прав — каза Даяна.

— За какво?

— Това наистина е най-голямото удоволствие, което сетивата могат да изпитат.

— Ти се докосваш само до повърхността — каза той и притегли устните й към своите. — Но аз се радвам, че това ти доставя удоволствие.

Тя колебливо се усмихна.

— А на теб?

— Миличка, аз трябва да съм умрял и погребан, за да не ми е приятно да те докосвам.

Нежните пръсти на Даяна се плъзнаха по гърдите му назад към гърба. Тя затвори очи и леко усмихната, започна да милва изпъкналите мускули на гърба му, наслаждавайки се на топлината и силата на тялото му.

Удоволствието, което тя изпитваше, галейки го, действаше на Тен така възбуждащо, както нищо друго, преживяно с други жени. Зърната на гърдите й — две розови пъпки — се притискаха в него при всяко движение на ръцете й. Когато вече не можеше да я гледа безучастно, той наведе глава към нея и обиколи с езика си едната пъпка, после я захапа и леко я дръпна. Даяна извика от копнеж и изненада. Движенията на ръцете му по тялото й станаха по-учестени. През нея започнаха да минават искри и всеки път тя потреперваше, поемаше си дъх и шептеше името му, докато накрая изгоря в ръцете му, изтощена от удоволствието, което той й даваше.

Тен започна да гали треперещото й тяло с не по-малко треперещи ръце. Целуваше зачервените й страни и пламналите й устни, докато дишането й не се успокои. Клепките й трепнаха и две поразително сини очи го погледнаха.

— Тен, обичам те.

Устните на Тен се извиха в една малко горчива усмивка. Преди тя да успее да каже каквото и да било, той нежно я целуна.

— Мила, радвам се, че ти беше приятно. Страшно се радвам.

Даяна понечи да възрази, че това, което изпитва, е много по-силно от физическото удоволствие, но той й попречи с целувка. През тялото й отново преминаха искри. Тя си пое дъх.

— Тен, аз искам от теб повече — каза тя пресипнало и плъзна ръцете си надолу към кръста му. — Искам всичко от теб. Стига и ти… Ти искаш ли ме?

— Премести ръцете си малко по-надолу и ще разбереш.

Тя плъзна ръцете си надолу и разбра какво има предвид Тен. Когато той усети, че повече не може да издържа на натиска на ръцете й, изследващи възбудената му плът, той внимателно ги вдигна, целуна пръстите и дланите й и ги сложи на гърдите си.

— Тен, какво има?

— Всичко е наред, мила.

Той се извърна, извади от джоба на джинсите си едно пликче и го отвори с бързи и сигурни движения. Когато се обърна към Даяна, не беше съвсем гол. Видя слисания й, леко ужасен вид. Със спокойствие, напълно противоположно на това, което чувстваше, повдигна брадичката й и притегли лицето й към своето.

— Усеща се по-добре… без това — каза Даяна плахо.

— Сексът е нещо преходно, а децата — не — каза Тен лаконично. — Тази жертва е малка в сравнение с важността на това, заради което я правим — предпазването.

На лицето на Даяна се изписа изненада и Тен разбра, че на нея въобще не й бе минавало през ума, че може да забременее. Досмеша го на нейната доверчивост, но повече от всичко копнееше да проникне в топлите й дълбини. Тя отново го докосваше и макар че усещането бе притъпено с цената на предпазването му от нежеланото бащинство, това почти го накара да изгуби контрол над себе си.

— Мила?

Сърцето на Даяна се преобърна.

— Да — прошепна тя. — Прави каквото искаш с мен, само ми покажи.

— Ще е по-лесно, ако… Ще ти е неприятно ли да дойдеш под мен?

— Не.

С очи, вперени в Тен, Даяна се отпусна по гръб и се остави в ръцете му. Пълното й доверие към него го порази и той потрепери от едно чувство, по-дълбоко и силно от желанието.

Порази го и лекотата, с която стана част от нея. Огън помете сдържаността му и в този огън се потопиха и двамата — всеки искащ все повече и повече.