Елизабет Лоуел
Извън закона (1)

Първа глава

Даяна Сакстън вкара колата в прашния двор на ранчото „Рокинг Ем“ и изключи двигателя. Първото нещо, на което се спря погледът й, бе един доста едър каубой, застанал отпред пред верандата.

Ръцете й несъзнателно стиснаха волана, издавайки смущението, което я обземаше в присъствие на мъж, особено ако е толкова висок и добре сложен.

Предната врата на къщата се отвори и оттам излезе мъж в джинси, не по-малко висок и як от първия, с геоложки чук в ръка. Той тръгна в посока към Даяна. Близо до кошарата друг каубой се качваше на кон. Беше толкова едър, че редом с него конят изглеждаше като пони.

Господи, тук няма ли нормални на ръст мъже? — помисли си Даяна. Не бих могла да изкарам лятото близо до тях! Добре че няма да се наложи. Нали ще съм на терена при Септембър каниън.

Някой извика от къщата. Даяна позна гласа на Карла Макензи. Тя въздъхна с облекчение, тъй като първият мъж, като чу името си, се обърна и влезе вътре. Това бе Люк Макензи, съпругът на Карла.

Поотърсвайки се от смущението си, Даяна се сети, че вторият мъж е Кеш Макуин, доведеният брат на Карла. Вървейки към Даяна, той пъхна чука в една гайка на кожения си колан. Тя припряно се измъкна от колата. Макар че през последните пет години се бе научила да не издава недоверието си към мъжете, все още не понасяше присъствието на мъж близко до себе си в затворено пространство, особено пък в кола.

Преди Кеш да стигне до Даяна, го спря втори вик от къщата. Той й махна, каза нещо, което тя не можа да разбере, и се запъти обратно назад.

Някакво раздвижване извън кошарата привлече вниманието на Даяна. Главата на коня бе между предните му крака, гърбът му бе силно извит, а тялото му — като освободена пружина. Той направи няколко ефектни скока, при което мускулестият му ездач се изхлузи от седлото и падна на земята. Изправи се с подскок, хвана изкъсо юздата на коня и започна да го налага с камшик. Конят цвилеше и се опитваше да се освободи, но беше безсилен срещу жестоката хватка на юздата.

Даяна тръгна към ужасеното животно, викайки на мъжа да спре. Преди да направи и три крачки, мъж в светлосиня риза прескочи оградата на кошарата, приземи се като котка и се втурна към жестокия каубой. По-дребен на ръст и без оръжие, той едва ли бе подходящ противник на огромния мускулест мъж, размахващ камшик.

Вратата на къщата се хлопна и един мъж излезе тичешком. Друг мъж изтича от обора, видя какво става и извика:

— Внимавай, надзирател. Камшикът на Бейкър е с оловен накрайник.

Бейкър се озова лице в лице с Тенеси Блакторн, надзирател в ранчото „Рокинг Ем“. Бейкър размаха камшика, държейки кожената му дръжка като тояга, но не с намерение да използва самия камшик срещу Тен. Когато силната му ръка се вдигна, Даяна изпищя, а мъжете се развикаха. Единствено Тен запази мълчание. Той плътно доближи Бейкър, когато камшикът с оловния накрайник изплющя с всичка сила. Тен не вдигна юмруци да се предпази, нито пък се сниши, за да избегне удара. С дланта на лявата си ръка той пресрещна китката на Бейкър. Камшикът се усука във въздуха. Надзирателят нанесе къс отсечен удар в гърдите на Бейкър. После се завъртя и заби лакът в диафрагмата му. Нанесе втори отсечен удар по врата на Бейкър. Високият мъж се преви и се строполи. Още преди камшикът да удари земята, Бейкър се беше прострял по очи, неподвижен.

Шокирана от видяното, Даяна се приближи към мястото на сбиването, гледайки втренчено надзирателя на „Рокинг Ем“. Не можеше да проумее как този мъж, значително по-нисък и по-слаб от противника си, го бе повалил, преди другият да успее да нанесе и един удар. Покрай нея минаха Кеш и Люк.

— Добра работа, Тен — каза Люк.

— Няма спор. — Кеш се обърна към Люк. — Напомняй ми да не предизвиквам твоя надзирател. Някой е учил това момче да се бие мъжки.

Тен не каза нищо, зает изцяло с това да успокоява подплашения кон.

— Спокойно, мила! Спокойно! Никой няма намерение да те нарани. Спокойно…

Говорейки, той приближи до запотената и трепереща кобила. Като видя кървавите драскотини по тялото й, изруга, без да променя успокоителния си тон. Бавно прихвана юздите на кобилата и я заоглежда. От движенията на ръцете му по тялото й тя започна да се успокоява. Тен не погледна нито веднъж към неподвижния Бейкър — знаеше много добре какво е причинил на жестокия каубой. Интересуваше го единствено много ли е пострадал конят.

Кеш приклекна до Бейкър и започна да търси някакви външни наранявания по тялото му. Не се забелязваше нищо.

— В безсъзнание е, но диша — каза Кеш и се изправи.

— Има ли по-сериозни рани? — попита Люк.

— Не забелязвам нищо особено.

— Няма да размахва камшика известно време — каза Тен, без да вдига поглед от кобилата. — Поне не с дясната си ръка. Счупих му китката.

— Жалко, че не беше врата му — каза Люк. — Ти го предупреди миналата седмица да не бие коня. — Люк се обърна към Коузи, който беше напомнил на Тен за камшика. — Докарай камиона. Тази вечер имаме боклук за изхвърляне.

— Докъде ще се ходи? — попита Коузи.

— В Уест Форк.

— Шейсет километра натам и толкова обратно, и то почти изцяло по черен път — измърмори недоволно Коузи. — Едно време щяхме да го стоварим на края на ранчото, пък да върви пеша до града.

— Не и в „Рокинг Ем“ — каза Люк, протягайки се лениво. — Моят прадядо Кейс Макензи веднъж убил мъж за това, че бие коня.

Даяна отстъпи няколко крачки назад, после се обърна и тръгна бързо към колата си. Макар че изучаваше история, по-точно — историята на племето анасази, не бе свикнала да възприема нейните уроци в суровия им вид. Не й бе приятно да вижда колко крехко е лустрото на цивилизоваността дори и в настоящето, особено пък при мъжете.

Не би трябвало да се шокирам. Зная по-добре от повечето жени какви са мъжете под техните ризи, връзки, лосиони за бръснене и усмивки. Диваци и бандити. Всеки един от тях е такъв. Бандити, които използват силата си срещу по-слабите.

В съзнанието й изплува една ярка картина — мъжът, наречен Тен, прескача оградата, напада едрия каубой и с няколко яростни удара го просва в безсъзнание. Тя потрепери.

— Даяна, какво се е случило?

Тя вдигна поглед и видя на предната веранда Карла с малко бебе на ръце.

— Един от мъжете биеше коня — отвърна Даяна.

— Бейкър. — Устните на Карла загубиха обичайната си благородна извивка. — Тен го предупреди.

— Той направи нещо повече от това. Преби го до безсъзнание.

— Тен? Това е необичайно за него. Никога не съм го виждала ядосан.

— Той ли е надзирателят на ранчото?

Карла кимна.

— Със светлосиня риза и черна коса, дребен на ръст?

— Дребен? — изненада се Карла. — Не мисля, че Тен е дребен.

Той с много по-нисък от Бейкър.

— Е да, дори Люк и Кеш са по-дребни от Бейкър. Но Тен е висок поне метър и осемдесет, ако не и повече. — Карла се повдигна на пръсти и погледна към кошарата. — Той добре ли е?

— Китката му е счупена.

— Господи, Тен е ранен!

— Не Тен, а Бейкър е със счупена китка — прекъсна я Даяна.

— Оо! — На лицето на Карла се изписа облекчение. — Тен ще трябва да се погрижи за това. Той има медицински познания — тя погледна внимателно Даяна. — Ти си бледа! Добре ли си?

— Добре съм. Карах дълго дотук и пътят беше доста неравен.

— Влез да изпиеш едно кафе. Колумбийско кафе, печено по френски и примесено със зърна от Ява.

Очите на Даяна се разшириха от учудване. Наситеносиният им цвят се открои на фона на все още бледото й лице.

— Да не би да халюцинирам. В Стария запад не са имали печено по френски кафе, нали?

— Не знам. Това не е Старият запад.

— Сигурно ме заблуждаваш — каза Даяна. Карла я преведе през верандата и двете влязоха в прохладната къща. — От вашия надзирател би станал страхотен бандит.

— Някога повечето добри мъже наистина са били бандити. Не са имали избор, тъй като въобще не е съществувал закон. — Карла се засмя на изражението, което се появи на лицето на Даяна. — Не се притеснявай. Тези времена са отминали. Погледни към страничния двор. Там има сателитна антена, приемаща всичките видове странни сигнали. Имаме телевизор, видео, радио, компактдискове, компютри, миялна машина, микровълнова печка, пералня със сушилня — въобще всичко необходимо.

— И каубои, размахващи камшици с оловен край — измърмори Даяна.

— Това ли правеше Бейкър?

Даяна кимна.

— Господи! Не се учудвам, че Тен е бил ядосан.

— Ядосан? Той изглеждаше ядосан не повече от някой, който сече дърва.

Карла поклати глава.

— Горкият Тен! През последната година му беше доста тежко да надзирава тази пасмина.

— Горкият Тен има вид на човек, който е в състояние да се справи с това — измърмори Даяна под носа си.

— Ранчото е толкова отдалечено, че е трудно да се намерят добри работници. Не зная как бихме се справили без Тен. Особено пък сега, когато намерихме онези антики на анасазите. Търсачите на стара керамика се тълпят на рояци. През цялото време там трябва да има някой. Досега Кеш стоеше там, но утре заминава за Андите. Ще закъсаме за хора повече от всякога.

— За Андите? Чудесно! Всеки заслужава почивка.

— Кеш не отива точно на почивка. Един от работниците му казал, че в подножието на някой от безименните гранитни върхове има златна жила. Това е единственото нещо, на което Кеш не може да устои.

Карла остави бебето в старомодна люлка до кухненската маса. То се размърда и отвори тюркоазносините си очи, но щом Карла залюля люлката, отново потъна в сън.

— Какво прави малкото човече? — тихо попита Карла, навеждайки се над люлката.

— Много бързо расте. Логан сигурно ще бъде висок поне колкото баща си.

Даяна погледна шестседмичното бебе и се опита да си го представи пораснало, високо и силно като Люк.

— По-добре започни още сега да опитомяваш този малък бандит, иначе нямаш шанс.

Карла се засмя за миг, преди да осъзнае, че Даяна е сериозна. Тя погледна по-голямата на години жена, спомняйки си изкарания курс при доктор Даяна Сакстън, художник и археолог, Даяна имаше репутация на жена, която не се интересува от мъже. Преди Карла бе отхвърлила тези приказки като клюка, но сега вече не бе толкова сигурна.

— Говориш така, като че ли ще ми трябва камшик — каза Карла.

— Това е обичайното средство за справяне с дивите животни, а мъжете определено са в тази категория. Колко жалко, че е необходим мъж, за да се направи бебе.

— Не всички мъже са като Бейкър.

Даяна започна да гали бебето по бузките, като внимаваше да не го събуди. Възхищаваше се от изящните му мигли, от чипото носле и миниатюрните пръстчета, отпуснати върху одеялото.

Вниманието й бе привлечено от самата люлка. Шарките на дървото бяха съчетани съвършено с извивките на люлката, а самото дърво бе полирано до нежна атлазена лъскавина.

— Каква красива люлка — тихо каза Даяна и погали дървото с краищата на пръстите си. — Истинско произведение на изкуството. Откъде я намери?

— Люк я направи. Той има страхотни ръце, силни и нежни.

Даяна отново погледна към люлката и спокойно лежащото в нея бебе. Опита се да не мисли за това колко й се иска да си има дете. Необходима стъпка за това обаче бе сексът. А за да се стигне до него, жената трябва да вярва, че мъжът няма да я нарани — мъжът, който е по-едър, по-силен и по-жесток по природа от жената. Даяна отдавна се бе отказала от мисълта за секс, но мисълта за дете продължаваше да я преследва.

— Ти си щастлива жена, след като Люк е нежен с теб и с малкия Логан. Твоят мъж е един на един милион — тихо каза Даяна и се отдръпна от люлката, преди Карла да успее да каже каквото и да било. — Смятам още тази вечер да си разопаковам багажа.

— Разбира се. Ще се настаниш в старата къща на ранчото, където се пазят антиките на анасазите. Тръгни по пътя зад обора, а при разклонението му се отбий вдясно. Старата къща е на стотина метра от обора. Вечерята е в шест. Влез отзад, без да чукаш. Трапезарията е до кухнята и двете имат външни врати. През седмицата всички се храним заедно, а в неделя работниците сами се грижат за себе си. Ти ще се храниш с нас.

Даяна огледа дългата и тясна стая, разположена до кухнята. Изпълваха я две правоъгълни маси, допрени една до друга. Опита се да си представи как се храни, заобиколена от едри мъже, и почувства страх. Бавно си пое дъх, успокоявайки се с мисълта, че почти през цялото време ще бъде на разкопките при Септембър каниън. Обърна се към Карла.

— Благодаря ти! Ще съм тук в шест часа с камшик в ръка.