Майн Рид
Скватерите (43)

XLIII
Плодовете на борбата

Няколко години Фон Блум води живот на ловец на слонове. Всички тази години старата нвана му служеше за жилище. Децата и слугите му бяха единствените другари. Те бяха самотни конници. Но това време не може да бъде наречено най-нещастното в живота им, защото се ползваха през всичките тези години от най-висшето благо на земята — здравето.

Впрочем, Фон Блум не остави децата си да израснат без възпитание. Той не им позволи да си останат просто „горски деца“. Научи ги да четат книгата на природата, нещо, което училището не може да научи никого. Той ги възпита да обичат Бога и да се обичат един друг. Пося в сърцата им семената на добродетелите — чест и нравственост, без което никое образование няма стойност. Научи ги да се трудят и във всичко да разчитат сами на себе си, внуши им задълженията, налагани от живота и Цивилизованото общество, за да могат, като се върнат в обществото, да бъдат като връстниците си. С една дума годините, прекарани в пустинята, сред дивите животни, не бяха изгубено време в техния живот. Впоследствие те можеха да си спомнят за тях със задоволство.

Но човекът е създаден за живот в обществото. Човешкото сърце дири общуване с други хора, а умът, особено ако е развит от образованието, го влече да вземе участие в обществения живот и страда, ако някакви причини го лишават от това участие.

Така беше и с минхер Хендрик фон Блум, самотния скватер. Той страстно желаеше наново да се върне ви кръга на цивилизованото общество. На него така му се искаше още веднъж да види местата, където животът му беше текъл така спокойно и щастливо, искаше му се пак да се засели сред приятелите и познатите от старите дни в живописният окръг Грааф-Райнет. А и наистина, не беше необходимо да стои повече в пустинята. Вярно е, че се бе пристрастил към дивия живот на ловеца, но той повече не му носеше полза. Слоновете бяха напуснали тази местност и на двадесет мили наоколо не можеха вече да се срещнат. Те прекрасно бяха разбрал значението на пушечния изстрел, цялата му опасност бяха разбрали, че от всички врагове най-страшният човекът. И те така старателно го избягваха, че ловците по цели седмици не виждаха нито един слон.

Но това вече не тревожеше Фон Блум. Умът му сега беше зает със съвсем друго нещо; единственото му страстно желание беше да се върне в Грааф-Райнет и да се засели сред старите си приятели.

Най-после настана време, когато той можеше да изпълни това си желание. Изгнанието, на което бе осъден, беше вече отдавна отменено от всеобща амнистия, дадена от правителството. Наистина, имотът не му бе върнат: но това не беше беда, той беше спечелил ново богатство, цяла пирамида от слонова кост, която бе струпана под старата нвана.

Достатъчно беше да пренесе тази кост на пазара й щеше да бъде много богат.

И Хендрик фон Блум намери възможност да я пренесе на пазара. Наново бе изкопан грамаден ров край прохода през скалите и в него попаднаха много кваги. Макар и с голям труд, но все пак тези диви животни бяха скоро приучени да ходят впрегнати.

Най-после настана денят, когато старият фургон бе наново сглобен и поставен върху колелата. Сложиха в него слоновата кост, впрегнаха квагите. Свартбой с грамадния си бич пак се качи на капрата и колелата, добре смазани със слонска мас, се затъркаляха леко из равнината.

Колко учудени бяха една сутрин добрите жители на Грааф-Райнет, когато по улиците на техния малък град се появи грамаден фургон, впрегнат в дванадесет кваги, докато четирима ездачи, яхнали също кваги, яздеха отстрани. Още повече се учудиха те, когато видяха, че целият фургон е пълен със слонова кост, с изключение на едно ъгълче, където седеше прелестна девойка с розови бузи и златисти къдрици. И колко се зарадваха всички те, когато узнаха, че и слоновата кост, и прелестната девойка бяха на техния стар приятел, на техния уважаван от всички съгражданин Хендрик фон Блум.

На площада на Грааф-Райнет Фон Блум намери най-радушен прием от страна на по-раншните си приятели и, което е също много важно, добър пазар за слоновата кост.

Случи се така, че точно по това време слоновата кост беше много скъпа. Предметите, направени от нея, бяха на мода и затова диренето й в Европа се бе засилило много и ловецът можа да продаде наведнъж своя запас срещу налични пари, почти двойно по-скъпо, отколкото бе разчитал.

По този начин Фон Блум стана много богат. За по-нататъшния му живот ще кажем сега само няколко думи. Парите, които взе срещу слоновата кост, му дадоха възможност да откупи старото си имение и да развъди по неговите прекрасни поляни грамадни стада коне, рогат добитък и овце.

Той увеличаваше богатството си бързо и в също време добиваше все по-голямо уважение сред съгражданите си. Самото правителство сега гледаше на него доверие и скоро го назначи за ландстрот, което ще рече — главен съдия в окръга.

Ханс постъпи в колежа, да продължи образованието си, Хендрик си избра професия съответно наклонностите си — постъпи на военна служба и скоро бе произведен лейтенант в полка на конните капски стрелци.

Малкият Ян дадоха на училище, докато прекрасната Гертруда остана при баща си, водеше домакинството му и беше украшение на дома му.

Тоти като преди царуваше в кухнята. Свартбой, разбира се, беше важен член на семейството и още много, много години пляскаше бича и джамбока, държеше с тях в подчинение виторогите волове на богатия ландстрот.