Чудомир
Караджейка

В града ни се основа околийско кооперативно овощарско дружество. Кръстиха го „Караджейка“. Разпратиха писма и по селата, но понеже не се яви ни един желаещ, събраха се в кръчмата на Кося Лимбата само граждани: един пенсиониран учител, един завършил в Садово „агроном“, писарят в лесничейството и двама градинари от долната махала. Дойдоха след това Гогата и Фогата и дорде изпие всеки по половиница, образуваха дружеството.

Пенсионираният учител беше приготвил устава и прочете даже някои по-важни членове и параграфи:

Целта на д-во „Караджейка“ е да работи за създаване промишлено-овощарски насаждения с неограничен и подходящ за почвата асортимент. Да поддържа в добро състояние овощните дръвчета чрез възприемане и пропагандиране всички придобивки на съвременната овощарска наука, като се обърнат специални и особени грижи за организиране борбата с болестите и неприятелите на дръвчетата.

Да работи за културно-просветно издигане на членовете си чрез сказки, реферати, курсове и пр. и да създаде в тях уважение и любов към всяко посадено дърво — и т.н., и т.н.

Макар че само един от членовете знаеше чужд език, и то турски, реши се единодушно да се пише официално на управата на местното читалище да вземе веднага грижа и предвиди в бюджета си суми за доставяне на чужда литература по въпроса.

Преди да се закрие заседанието и се разотидат, Гогата, подкрепен от Фогата, които бяха пъдари в миналото, подигна един много важен въпрос — въпроса за опазване на градините.

— Ще оставим ли — каза с достойнство той — на всевъзможни овчари, козари и тям подобни да газят със стадата си нашите имоти и магаретата им да гризят корите на младите фиданки, или ще вземем грижата сами, с наши хора, да си охраняваме стоката?

След това намекна и за саанските кози. Фогата пък напомни за циганите, които зимно време сечат клоните за гориво, за нехайството на общинските пъдари и пр.

Събранието му опъна още по една половиница и реши да се избере депутация, която да се яви при кмета да му докладва горното и ако е възможно, кога се състои търгът за отдаване под наем пъдарщината, да се предпочетат кандидати за наемателни лица, които са и членове на д-во „Караджейка“.

Депутацията от Гогата, Фогата и садовския агроном се яви при кмета, разви му становището на дружеството, изслуша ги той внимателно и им обеща пълно съдействие.

След някоя и друга неделя се насрочи търгът. Дружеството изобщо и в частност Гогата и Фогата развиха трескава дейност, за да не се явят други наддавачи за пъдарщината, и останаха да се състезават само те двамата.

Уж се бяха споразумели даже доколко най-много ще наддават, но Фогата, нали си е Фога, измами Гогата. Наддаде 63 лв. повече и взе търга. Като го взе, отказа да го приеме за съдружник.

„Ха, тъй ли била работата! — рече разярено на себе си Гогата. — Аз ще те науча тебе как се лъже приятел и организиран овощар!“

И щом утвърдиха търга върху Фогата, Гогата грабна една нощ брадвата и изсече градините на половината членове.

„Стопаните ще държат отговорна общината — рече си той, — общината ще дири виновника и като не го намери, ще хване наемателя на пъдарщината. Да му мисли тогава Фогата!“

И както си рече, тъй и стана.

Не можаха да хванат злосторника, общината заведе дело против Фогата и наложи възбрана на къщата, градината и на магарето му, но той прави-струва и се оправда.

На другата година се насрочи нов търг. Двамата се споразумяха пак, но сега пък Гогата излъга Фогата и той взе търга. И като го взе, Фогата пък си каза на ума:

„Хаа! Тъй ли била работата? Аз ще те науча тебе!“

И щом утвърдиха търга, пипна брадвата една нощ и — бас-бас-бас — набаска останалите дръвчета в градините на дружествените членове и ги натъркаля по земята.

„Като не се открие злосторникът — рече си той, — стопаните ще държат общината, а тя пък наемателя. Да му мисли тогава Гогата.“

И тъй стана, както си го рече. Не се намери злодеят, заведе се дело против Гогата и му описаха къщата, воловете с колата и кокошките.

Инак, да речете, всичко си е в ред и работата си върви като по мед и масло. Дружество „Караджейка“ си съществува, развива си дейност, всяка събота вечер членовете му се събират на заседание в кръчмата на Кося Лимбата, черпят се, обмислят, разискват, решават, читалището им изписа на немски и френски най-новата литература по овощарството, болестите и неприятелите му, само че дръвчета си нямат вече горките. Това е.