Чудомир
Имен ден

В собствения едноетажен дом, построен на заграбено място, на бай Митя Могилков, дългогодишен прошенописец и ходатай, от една седмица бе обявена пълна мобилизация. Наближаваше Димитровден, голям празник и имен ден на него и на благоверната му съпруга, стрина Мита. Тънка, нервна и бърза като невестулка, стрина Мита заедно с двете си дъщери предприемаше генерално приготовление и почистване на къщата. Почнаха от сряда. Собствено, всъщност те бяха почнали още преди два месеца новите пердета за гостната, но в сряда изнесоха вече на двора юргани, дюшеци, пътеки и покривки и ги тупаха, тръскаха; лъскаха печките, измиха дъските из стаите и салончето и запряха котката в зимника, за да не цапа с мръсните си крака по мокрото.

На другия ден стрина Мита ходи на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени — от скъпите. Като се върна, смеси ги наедно в бонбониерата. След това се заловиха да лъскат дръжките на вратите и прозорците, избърсаха и корнизите. Бай Митьо занесе двата виенски стола да се наплетат, понеже бяха продънени, а дъщерите подреждаха цветята. Малката почисти саксиите от угарките, които редовно, като в детска спестовна касичка, спущаше баща й, а голямата избърса с мокър парцал едно по едно листата на фикуса, превърза наново хризантемите, а слоновото ухо, любовните обятия, венериния косъм, кактуса и аспарагуса изнесе вън на двора и ги окъпа с вода. Вечерта жените до късно бродираха пердетата, а бай Митьо бавно и грижливо си изрязваше ноктите. Понеже грозеше опасност шлагерът на празника им, с който щяха да поразят завистливите съседки и гости, т.е. пердетата, да не бъдат свършени навреме, в петък през целия ден бродираха. Оставаха още 27 български мотива, подшивките по ръбовете, ресните и почистването на канавата. Само стрина Мита отдели време и опра чаршафи, възглавници, кърпи и покривки. Вечерта, като бродираше, малката си убоде пръста и започна да чисти канавата, а бай Митьо разпределяше по възглавниците на миндера конците — червените на една страна, черните — на друга, и жълтите — на трета. В събота гладиха и понеже някои съседки обичаха да надничат навред, подредиха скрина и гардероба, свалиха от окачалката старите панталони, каскета на баща си и вехтата кърпа за лице и ги занесоха на тавана. Стрина Мита ходи у лелини си Недини, да взема в заем винени чаши и сребърния поднос, и като се върна, до късно измива и избърсва прибори, чаши, вилици, лъжици. Голямата дъщеря кърпеше новата покривка за маса, която Бай Митьо бе изгорил с цигарата си, а малката за втори път през годината си подстрига косата и вечерта всички си измиха главите.

Грях не грях, в неделя цялото семейство се залови да чисти двора. Измиха стълбата и циментираната пътека пред нея, коритото на чешмата, оскубаха сухите вече цветя из градината и разкопаха предните лехи. Бай Митьо почисти курника. В понеделник месиха хляб, заклаха петела и с кисело зеле в големия гювеч го занесоха на фурната. Стрина Мита отдели евтините бонбони от скъпите, та да се раздават според гостите. От пердетата бяха останали още 16 мотива, затова майката и голямата дъщеря усилено бродираха. На бай Митя предстоеше най-тежката задача през този ден. Още сутринта той напълни голямата дамаджана с вино „Шефка“, купи една кутия цигари първо качество и две — трето, една луканка и половин бел пастърма за мезе, която на обед грижливо изпита. Вечерта донесе от баджанака си грамофона с четири плочи, от които едната, с песента „Разлъка“, от много употребление беше пукната, та трябваше иглата да се слага към средата.

Към 6 часа вечерта пердетата бяха свършени, оставаше да се направят само подшивките, ресните и почистването на канавата. Работата се разпредели между всички. Бай Митьо прояви голямо усърдие и успя да изчисти три мотива, като тук-таме само измъкна и конци от бродираното. След това почна окачването им. Сложиха масата, малкото кухненско столче върху й и бай Митьо се покачи отгоре. Жена му, прежълтяла от умора, с кок, на върха на който като перо на гвардеец стърчеше краят на плитката, го придържаше отзад за краката. Към 12 и половина часа, когато поставяха пердето на левия прозорец на еркера, единият винт на корниза, попаднал между две тухли, се извади и той увисна надолу. Приготвиха гипс и когато бай Митьо се надигна на пръсти, за да попълни дупката, малкото кухненско столче се помести, изкриви се и той се строполи на пода, придружен от няколко саксии. Под него се беше случил кактусът, а отгоре му лежаха любовните обятия. След това бай Митьо вече излезе от строя.

Към един часа през нощта стрина Мита довърши окачването на пердетата. Почистиха стаята от строшените саксии, поправиха разкривената картина на стената и когато вече всичко беше привършено, тя се тръшна на леглото и застена:

— Олеле, божичко, свят ми се вие, олеле — глава, олеле, майка — кръст, кръст, кръст!… — и опули очи в тавана. Голямата дъщеря я разкопча, разсъблече я, след това слезе долу в кухнята, където баща й пареше със спуза пострадалите си от кактуса части; приготви оцетени кърпи и се качи горе. След като подреди майка си, грохнала, и тя се сви до студената печка и тихичко заоплаква счупените саксии. А малката през това време, прегърнала като бебе болния си пръст, който вече береше, се разхождаше на месечина по изметения двор и хълцаше с глас.

Във вторник сутринта, навръх Димитровден, на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление:

а в сряда агент от данъчното управление му връчи акт за глоба. Нещастният бай Митьо от залисия бе забравил да обгербва обявлението.