Чудомир
Консул на Голо Бърдо

Откак се преселих в града, заемам тая почетна служба. През зимата идѝ-ела, ама през лятото мъчно се кара. А заесени ли се пък, и от помощник чувствам нужда даже, особено в пазарен ден. Натрупат се у дома посетители, напълнят двора и:

— Ще ме настаниш — нарежда един нашенец, — ще ме назначиш я в копринената фабрика, я в макаронената, я пък в преждената. Ако няма място, може и в завода. Аз, казва, бързам, че колата ме чака на пътя, а ти, ако няма място и в Стайновата фабрика, попитай във въжарската, в коксовата… Намериш ли място, направи ми заявлението, занеси го и като ме назначат, съобщи ми по телефона, аз съм готов. Тая работа — казва — от тебе я искам. Ти ще я свършиш. И баба хаджийка, майка ти, тъй рече. Правиш какво правиш, да ме назначиш… Хайде, сбогом сега…

— Мирчо, чина, за наш Петка съм дошла, чедо, за нашия галфонин — припява една жена. — Един патарок се е извъдил, дето го няма в околията. На кого се е метнал, не зная, ама в родовете ни — нито от бащина, нито от майчина страна има такива недомаслени. По Димитровден навършва шестнайсет години, а не може още цървулите да си обуе. Пък инак кротко, кротко, и на мравка път не минава, ама дай му по цял ден на сянка да седи. Помага му, чина, сянката, кърви го и яденето му се услажда. Та виж, прави-струвай, настани го някъде писар, че не е за селска работа. Нито е за слънце, нито е за дъжд, нито е за вятър — за чиновник е родено.

— Братовчед — дума убедително трети, — както знаеш, ний сме прости хора и сиромаси например. Кое с позволително, кое контрабанда препитаваме се от гората например. Нощес се домъкнах в града с една кола дърва, хванаха ме горските още до казармата, взеха ми дървата и ме накараха да ги стоваря в лесничейството. Сега ти баща, ти майка например, ама спаси ме и ми освободи дръвцата. Учен си, влиятелен си, познати имаш, ти знаеш как да я наредиш. Ако е въпросът за почерпка с лесничея, половин кило вино да изпие например, аз съм насреща, ама сега нямам пари. Ти ще го платиш, а аз си знам работата. Само ги освободи, и гледай батя си Доча как се отплаща например…

— Оох, ох — пъшка след него една баба и води момче за ръка. — Черъвцето му, синко черъвцето на наш Милча, такованка… То бари да ми е като свят, ами сляпо. Боли го, синко, присвива го и го гърчи, такованка… На два пъти го сваля в легло, та се тръшка и се вие от болест като зъмче. Фершелът рече операция, такованка. В болницата да го отрежат, рече, и ме прати при тебе да го заведеш при доктора и да му речеш мъничко да го резне. Само да го клъцне, такованка, колкото да му премине и да не личи, че е рязано. Едничко ни е детето, сине, и, кажи-речи, ергенче е вече, а без черъвце не бива…

След бабата пристига депутация начело с кметския наместник, запасен фелдфебел.

— Нашенец — прогърмя той — откак присъединиха селото ни към Каменяшката община, централният кмет почна да ни третира като опекунтин и не ни дава парични средства за мероприятия. Накъсо казано, страдаме ний, страдаш ти и твоите близки и роднини. Решили сме да искаме разцепление и да си станем самостоятелна община. Подадохме докладна записка до областния директор и същевременно мобилизирахме една депутация, която да се яви на рапорт при околийския управител. Ти, като по-отракан, ще ни водиш и ще му изложиш обстоятелствата. Ще му кажеш, че положението е форсмажор и връщане назад няма. Искаме самостоятелна община и толкоз! Искаме кмет, който да се занимава с наши промишления, а не да гледа юридически на въпросите в полза на село Каменяк.

Между другото един от депутацията ми поднася пакет от племенницата ми да й сменя някаква прежда, а друг ми поръчва да ида в архиерейското наместничество, за да видя какво е станало с вулата на сина му.

Следобед имам да ходя в гимназията да видя дали са приели чичовото момче за ученик, ще предам и торбата с хляб на един казанджийски чирак и ще питам ветеринарния лекар защо не са изпратили майсторското свидетелство на касапина в село, който още преди два месеца си е издържал изпита.

А сега не ме закачайте, че бързам. Ще закъснея. Депутацията ще почака малко пред околийското управление, дорде прескоча до Пембе ханъм да лепне гърлото на лелиното Гинино дете, че се задушава вече, горкинкото. Ще минем през плета на задния двор, защото докторите й забраниха да лекува явно, а пък умее пустата му кадъна. Като му сложи малко бурен, сякаш с ръка отнема болката. Хайде, не ме бавете! Довиждане! Бързам! Бързам!…