Чудомир
Кондрат

Реших се, братя мои, прекръстих се три пъти и, да ви пази бог, започнах къща да строя.

— Не бой се — дума другарят ми, инженер Бетонармеев. — Ще ти намеря аз един предприемач, ще го увържеш здраво с подробен договор и няма да усетиш как ще поникне къщичката ти. Лека работа е тя, само договорът ти да е добре направен. Всичко да се предвиди. Нищо да се не пропуща. Изкопът — казва — трябва да стане точно по екзекутивния план. Ако се появи стар зид, да речем, или вода в основите, ще уговорите, че няма да се плаща допълнително. Зидарската работа — дума — трябва да е с остроръбести, ломени и твърди камъни. Тухлите да са добре изпечени, варта да е мазна и отлежала най-малко тридесет дена от угасяването й. Разтворът да е 1:3. Зидарията с конец и летви да се работи. Всички канали за комините — казва — да са в диаметър 15 см, чисто и гладко измазани. Бетонните пояси — дума — тъй и тъй, цоклите — така и така… Преди да почне измазването, зидарията добре да се изчисти. Пясъкът да е също остроръбест, пресен и премит… Вътрешната мазилка да е нанесена на два пласта върху зидовете и да е дебела най-малко до три сантиметра… Външната — дума — да е влачена, гладка, драскана, пръскана и прочее… Дървената работа да е от здрав, сух боров материал. Гредите да са 7-сантиметрови. Подът да е също от сухи дъски, 4,5 см. дебели, обработени със зъб и длъб… Капандурата да е с ментешета, райбери, куки, дръжки и с цинкова обшивка. Керемидите, водосточните тръби, електрическата инсталация, водната, ключалки, висулки, завракулки… Запомни ли?

— Нищо не запомних — думам и краката ми треперят, треперят…

— Ако ти се вижда трудно — казва, — ще си вземеш едно техническо лице, един кондуктор-строител, който да наблюдава работата. Ще му платиш толкова и толкова — и карай!

Направихме договора, братя мои, и започнах, бог да ви пази, да строя.

Щом слязохме на метър и половина с изкопа, и се препречиха на основите непредвидени в договора два стари гроба и един кладенец. Предприемачът изяви претенции, аз се разсърдих и той почна да си събира чуковете да си отива. Плисна и дъжд, братя мои, също непредвиден в договора, и пръстта почна да се събаря. Като добър християнин доплатих му и отстъпих. Като престана дъждът, започна зидарската работа. Ходя аз от камък на камък, гледам го остроръбест ли е, тъпоръбест ли е, речен ли е, или ломен. Чукам тухлите по корема да чуя звънтят ли, мушкам си ръцете във варта да видя дали е мазна и… нищо не разбирам. Докараха и гредите, ама като не зная къде да ги премеря дали са седем сантиметра! В дебелия край ли, в средата ли, или пък в тънкия?

Обърках се като куче във воденица.

„Няма да я бъде тъй — мисля си, — ами да си взема аз едно вещо лице, кондуктор-строител.“ Намерих, братя мои, взех си вещо лице, бог да ви пази, но то се оказа по-вещо, отколкото трябва. Броих му аз 5000 лева да ми брани интересите, броил му и предприемачът 6000 лв. да защищава неговите — представете си! И поради тая причина като привършихме къщата, видях, че договорът е нарушен по всички посоки. Пясъкът, братя мои, се оказа съвсем остроръбест и почна да се рони, три от комините излязоха задръстени, а при първия дъжд през капандурата протече от всички страни, та стана нужда да подложим на тавана две тенджери, тавата и три паници. На дъските от пода им окапаха зъбите и почнах да губя цигарлъка си в пролуките. Гредите пък, братя мои, през време на строежа пазили линия, отънели, че като ходя из трапезарията, чашите в бюфета играят кючек, а вазата трепери, сякаш я тресе. Започна всичко да се друса, да се люлее… И първите полици запристигаха…

Залюля ми се и на мене главата, братя мои, капандурата на сърцето ми се разхлопа, външната ми мазилка започна да се рони, а фасадата ми доби жалостно старинен вид. Ходя като луд из стая в стая, ровя се в сметки и калкулации, прелиствам закони и наредби и не мога място да си намеря. Един ден, както разручквах стария сандък, попаднах на бащините си тефтери. В един от тях открих пожълтяла от времето смачкана хартия, останала от дяда ми Нейка, със следното съдържание:

КОНДРАТЪ

 

Азъ Неiку Петкуфъ Кондратъ давамъ казанѧ Тiнку Стойкуфъ шѫ варй сапунѫ. Ако не дай Боже, стан нещо, двама шѫ му беремъ гайлето.

 

1861 лето

септемврiа 21 чiсло

 

Неiку Петкуфъ        Тин Сто…

Чета тия прости редове, братя мои, препрочитам ги, очите ми се наливат и си мисля:

„Ех, мой дядо, стари дядо! В какви блажени времена си живял ти! С тая проста книжка и тия няколко само думи четиридесет години съдружие си правил и търговия си въртял. На Узунджовския панаир чак товари със сапун си карал, челяд голяма си отглеждал и честно търговско име си оставил, а ний сега пишем договори, редим точки и параграфи, плащаме на юристи, на специалисти и накрая — пак комините задръстени, мазилката се рони, гредите се люлеят, а лисне ли дъжд, вали колкото вали отвън, па престане, а вътре си шурти, шурти — на поразия!…“